№ 145250
гр. София, 18.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20231110149666 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. 37 ГПК.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение, вх. № 246968/05.09.2023г. на
СРС, заявителят „*****“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. Г. И. за дължими във връзка с договор за заем суми.
С Разпореждане № 114034/17.09.2023г. съдът е оставил заявлението без движение
като е дал на заявителя указания за представяне на доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР
за дадено от потребителя съгласие за сключване на договора. Разпореждането е връчено на
заявителя на 17.10.2023г. В предоставения тридневен срок изпълнение на дадените указания
не е последвало, въпреки разяснените последици от това.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи,
то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът
може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по
договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал
съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.
Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството
в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с
електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по
някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е
практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І
ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение
№ 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г.
по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. №
6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и др.
1
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 246968/05.09.2023г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2