Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. В., 22.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Доника Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
554/2017г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от М.Н.В. ***, чрез пълномощника й адв. Г.М. от ВАК срещу С.З.Ю. и Х.Я.Ю.,***
искове за признаване за нищожна на сделката,
обективирана в нот. акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара, с
която Й..М.Н.е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си имот, находящ се в гр. В.,
ул.„И." 12-12а срещу задължението й да му осигурява пожизнено гледане и
издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална
семейна среда, поради нарушаване на закона на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД;
при условията
на евентуалност е предявен иск за признаване на
същата сделка за нищожна, поради нарушаване на
добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, при условията на
евентуалност - да бъде призната за нищожна поради липса на основание, на
основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и поради липса на съгласие, на основание чл.26
ал.2 пр. 2 от ЗЗД; при условията на евентуалност, ако бъде прието, че сделката
не е нищожна на някое от горепосочените основания, същата да бъде обявена за
относително недействителна, на основание чл.42 от ЗЗД; при условията на
евентуалност, ако бъде прието, че сделката не е нищожна и относително
недействителна, същата да бъде развалена, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Предявен е иск с
правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
10135.5502.528.8.2 по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена
със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - В. с адрес на имота: гр. В., п.к.
9000, ул. „И." № 12, ет.2, находящ
се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, с площ на обекта съгласно схема на СГКК - В. 97.60
кв.м. ведно с прилежащите части - 36.4079 ид.части от общите части на сградата,
три изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено стълбище и 1/2 ид.ч.
от необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта - 10135.5502.528.8.1., над обекта - няма, със стар
идентификатор: 10135.5502.528.1.4, описан в документ за собственост като: втори
етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. В.. ул. „И." 12а,
състоящ се от масивно стълбище за етажа,
коридор, четири стаи. кухненска ниша, изолационно антре, клозет, баня, килер,
избено стълбище, избен коридор, две избени помещения към улицата, едно избено
помещение към двора. 1/2 ид. ч. от необитаем таван, балкон към улицата, балкон
към двора със застроена площ 108 кв.м. и със самостоятелен вход от западната
част на сградата и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК,
последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – В.,
с адрес
на имота: гр. В., раЙ.н „Аспарухово", п.к.9000, ул. „И." № 12-12а, с
площ 458 кв.м., трайно
предназначение на територията; урбанизирана, стар идентификатор; няма, номер по
предходен план 1371, 1372, кв.38, парцел XIV, при съседи: поземлени имоти е
идентификатори: 10135.5502.570, 10135.5502.512, 10135.5502.511, 10135.5502.510,
10135.5504.1, описан в документ за собственост като: дворно място цялото с площ
457 кв.м. парцел XIV-1371,1372, кв. 38 по регулационния план на 27 подраЙ.н на
гр. В., ул. „И." 12 при граници на парцела: ул. „И." парцели XV-1369, І-1370, XVIІ-1370, ХІІІ-1373 и за
осъждане на С.З.Ю.
и Х.Я.Ю. да предадат владението върху гореописания имот на М.Н.В..
В исковата молба се твърди, че
ищцата е
единствен наследник - леля /по бащина
линия/ на
Й..М.Н., поч.на 15.02.2017г., който приживе е бил собственик на имота, чиято
ревандикация се иска. Излага се, че собствеността върху ½ ид.ч. от жилищната
сграда е придобита по наследство от баща му М.Н.С., поч. на 29.05.1982г., а
другата ½ ид.ч. – по дарение от майка му по силата на нот.акт № 5, том
LXXV, дело
№ 19896/1997 г. на нотариус при ВРС. Собствеността върху ½ ид.ч. от
поземления имот е придобита чрез покупко-продажба по силата на договор № 2622/28.03.2000г.,
сключен с Държавата. С решение, постановено по гр.дело № 2318/2015г. на ВОС,
влязло в сила на 24.11.2015г., Й. Н. е поставен под пълно запрещение. Излага
се, че майка му М.Е.С. е починала на 01.01.2016г., като единствените му близки
роднини са ищцата – сестра на баща му, както и И. Й. Д. и С.И.Н. - първи
братовчеди по майчина линия.
На 05.01.2016г. Р.П.Я.
– съсед на поставения под пълно запрещение, е подал заявление до раЙ.н
„Аспарухово" при Община В. за учредяване на настойничество на Й. Н. в
състав - той самия за настойник, Р.Г.С. - зам.настойник и Д.А.С. - член на
съвета, също съседи, а последните двама и съпрузи. В деня на подаване на
заявлението органът по настойничество и попечителство към Община В., раЙ.н
„Аспарухово" е назначил горепосочените лица за настойник, зам.настойник и
член на настойническия съвет без да проучи дали лицето има близки и роднини,
като в съставения протокол от 05.01.2016г., обективиращ взетото решение, е
отразено, че Й. Н. е с неизвестен баща, макар това да не отговаря на истината,
като органът не е издирвал дали поставеният под пълно запрещение има роднини по
бащина и майчина линия.
На 18.01.2016г. ищцата
подала молба да бъде променен настойническия съвет, като в него се включат
роднини на поставения под запрещение и поискала тя да бъде назначена за
настойник.
Преди органът по
настойничество и попечителство да се произнесе по молбата й назначеният настойническия съвет
от съседи се е разпоредил със собствения имот
на Й. Н. в полза на трето лице, като за целта
са извършени следните действия: на 29.07.2016г.
е взето решение, че поради „бизнес
ангажименти" и „отпуск" на настойника извън В. за периода от
01.08.2016г. до 31.08.2016г. задълженията му ще се изпълняват от
заместник-настойника Р.Г.С., както и че „решенията/при необходимост/ по повод
осъществяване на правата и изпълнение на задълженията на настойническия съвет
ще се вземат в състав зам.настойник и съветник."; на 17.08.2016г. зам.настойникът
Р.С. и съветникът Д.С. – съпрузи, вземат решение да се сключи договор, по силата
на който поставеният под запрещение Й. Н. да прехвърли на лицето С.З.Ю., ЕГН **********,
собствения си недвижим имот находящ се в гр. В., кв. „Аспарухово". ул. „И."
№ 12а срещу задължението й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка,
спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна
среда; зам. настойникът Р.С. е инициирала производство за издаване на
разрешение за разпореждане с имота пред ВРС, като същото е дадено с определение
от 25.08.2016 г. на ВРС - 40 състав.
На 31.08.2016г. е
извършена сделка по силата на нот. акт № 32, том 1, peг. № 1300, дело №
27/2016г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на НК, съгласно която Й. Н., действащ
чрез зам.настойника си Р.С. прехвърля имота си на ответницата срещу
задължението й да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив, като му осигурява
спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна
среда, като гледането се осъществява в имота. Й. Н. си е запазил пожизнено
правото на ползване върху имота.
Твърди се, че така
извършените действия са незаконосъобразни и представляват злоупотреба с
имуществото на поставения под запрещение, което настойникът и настойническият
съвет по закон трябва да опазват и да се грижат съгласно чл.163, чл.165 и
чл.166 от СК, а доколкото длъжността на настойника е почетна, той не може да
ползва отпуск, макар в случая да няма доказателства, че работи и че е бил извън
града през целия посочен период.. Поддържа се, че когато настойникът е възпрепятстван
задълженията му се поемат от зам.настойника, но представителната власт на
настойника не може да се делегира на друго лице, а в тези случаи органът по
настойничеството следва да назначи особен представител.
Излага се, че решението
да се извърши разпореждане с единствения имот на поставения под запрещение е
взето само от две лица, които са съпрузи и които не могат да формират правно
валидна воля, тъй като съгласно чл.155 от СК, настойническият съвет трябва да
бъде от четири лица - настойник,
зам.настойник и двама съветници, както и че още при назначаването на
настойнически съвет от три лица с протокол от 05.01.2016г. е нарушен закона.
Решението е взето и
осъществено в периода на временно отсъствие на настойника без да има конкретна
необходимост да се решава този важен въпрос именно в този момент в разрез с
решението на настойническия съвет от 29.07.2016 г., като сделката е извършена
без изричното становище на органа по настойничество, в противоречие с взетото
решение в този смисъл, обективирано в протокол от 05.01.2016г.
Поддържа се, че разрешението
за изповядване на сделката, дадено от съда, е незаконосъобразно –
производството е инициирано от зам.настойник без да са налице предпоставките на
чл.169 от СК; не е преценен интереса на прехвърлителя в контекста на
разпоредбата на чл.164 ал.3 от СК, която задължава настойника и настойническия
съвет да се грижат за лицето, поради което необходимостта от прехвърляне на
имота срещу гледане и издръжка не е доказана; не е налице мнение на настойническия
съвет, съгласно изискванията на чл.165 ал.4 от СК, поради което и е налице
липса на решение, респективно мнение; мотивите за взетото решение са, че
лицето, на което се прехвърля имота живеело от 15 години там, а последните 4-5
години се грижило за поставения под запрещение и приживе за майка му, като приобретателката
на имота С.Ю. действително е живяла в този имот, но като наемател, а когато
състоянието на поставения под запрещение Й.. Н. се влошило по уговорка с майка
му, вместо да заплаща наем и консумативи за ползваната квартира, е започнала да
полага грижи за него.
Излага се, че имотът
на поставения под запрещение представлява къща площ около 100 кв.м., като две
от стаите в сутерена се отдават под наем, а Й. Н. е получавал пенсия, добавка
за чужда помощ, както и допълнителни средства за социално подпомагане, тъй като
е освидетелстван, като нетрудоспособен с чужда помощ, наем от изградения в двора
на имота му гараж и че получаваните от него средства са били достатъчни за
издръжката му.
Твърди се, че след
смъртта на майка му къщата била постоянно заключена и ищцата не е имала достъп
до Й. Н., който е бил в безпомощно състояние на легло.
Поддържа се, че сделката, обективирана в нот. акт
№ 32, том 1, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на НК е нищожна на
следните основания в условията на евентуалност: 1/ поради противоречие със
закона - при извършването на сделката са нарушени, цитираните в
обстоятелствената част императивни правни норми; 2/ поради нарушаване на
добрите нрави - нарушени са принципите на почтеност, добросъвестност и
справедливост, като извършената сделка не е в интерес на поставения под
запрещение, тъй като настойникът и настойническият съвет са тези, които трябва
да се грижат за поставения под запрещение извършването на сделката не е и
необходимо, доколкото приобретателката и преди това е полагала грижи за лицето,
съгласно мотивите към решението на настойническия съвет, поради което същата
може да продължи да го прави при условията, при които го е правила и досега, а
ако не желае настойникът е длъжен по закон да поеме грижите за лицето или да
заплаща на човек, който да го прави, като ако е в невъзможност да изпълнява
задълженията си - да поиска да бъде заменен. Сделката е осъществена в момент
когато е инициирана процедура за промяна на настойническия съвет, от
зам.настойник без да е имало необходимост за извършването й в този момент, решението
е взето от две лица съпрузи, без да поискат становището на органа по настойничество.
Няма обективни причини настойникът да не може да изпълнява задълженията си за
продължителен период от време, което да навреди на интереса на поднастойния. 3/
поради липса на основание - прехвърлителят е бил в изключително тежко
здравословно състояние, неподвижен, на легло от дълги години. Сделката е
извършена на 31.08.2016г., а той е починал на 15.02.2017г. Предмет на
насрещната престация на приобретателя са полагане на грижи и даване на издръжка,
каквото задължение за полагане на грижи и издръжка за поставения под пълно
запрещение имат настойникът и настойническият съвет. Поднастойният разполага с
парични средства от пенсия, социално подпомагане и наеми, които са достатъчни
за издръжката му. Грижи за него е полагало лице срещу временно ползване на имота
и вместо заплащане на наем. Смъртта му е настъпила в кратък срок след
извършване на сделката. Приобретателката е знаела за състоянието на
прехвърлителя и че предвид здравословното му състояние може да се очаква
скорошен летален изход; 4/ поради липса на съгласие - поставеният под пълно
запрещение не може да формира правно валидна воля, вместо него такава воля
изразява настойникът, който го представлява по закон. Заместник настойникът
замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си
или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на
поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничеството и
попечителството може да назначи особен представител. В случая при изповядване
на сделката поднастойният е бил представляван от зам.настойника без да са
налице основанията, визирани в закона същият да го представлява. Настойникът не
е бил в обективна невъзможност да представлява поднастойния, тъй като не е
отсъствал от града за периода, зам.настойникът е нямал правомощия да формира
воля от името на поднастойния.
При условията на
евентуалност се прави искане за признаване на сделката за относително
недействителна, като извършена от лице без представителна власт, чиито действия
не могат да бъдат потвърдени след смъртта на поставения под запрещение.
В условията на
евентуалност се иска разваляне на сделката, поради неизпълнение на
задълженията, от страна на приобретателя, доколкото в случая нуждите на
прехвърлителя са задоволявани от собствените му средства, получавани от наеми,
пенсия и социално подпомагане. Твърди се, че за него не са били полагани
адекватни медицински грижи, изисквани от здравословното му състояние. Й. Н. е
бил освидетелстван, като 100% нетрудоспособен с чужда помощ с ЕР № 2146/17.09.2008г.
на ТЕЛК Общи болести. Поставена му е диагноза „етилова полиневропатия-тежка
степен със засягане на дълбоката сетивност, ХБ II ст.висока, ст. СМФ ХС
дегенеративна аортна стеноза, ХСН II ФК по НИХА, хроничен алкохолен хепатит,
синдром на алкохолна зависимост". С решение № 1765/26.10.2011г. на ТЕЛК за
психични заболявания МБАЛ „Св.Анна" В. е преосвидетелстван с диагноза
„психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол.
Деменция, предизвикана от алкохол, токсична/етилова/ полиневропатия Т СТ.
Дискоординационен синдром Т СТ. Алкохолна болест". Поддържа се, че прехвърлителят
е бил в безпомощно състояние, изцяло зависим от чужда помощ, включително и с
оглед нуждата от хранене, прием на лекарства, които не са му осигурявани. Дни
преди да почине, здравословното му състояние се е влошило, констатирано от
личния му лекар, но не са предприети своевременни и адекватни мерки за лечение.
Не му е осигурена и нормална семейна среда, доколкото приобретателката го е
лишила от контакт с единствените му роднини.
Твърди се, че предвид
горните пороци, сделката не е породила целените правни последици, а именно
прехвърляне на правото на собственост, поради което купувачът по нея не е
станал собственик на имота, както и че собственик по наследство по закон е
ищцата, като роднина по съребрена линия от най - близка степен – трета, и тъй
като процесният имот е във владение на ответниците по делото са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Претендира се присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените искове се
оспорват, като неоснователни. Излага се, че поставеният под запрещение Й.М.Н.,
преди смъртта си, е бил неподвижен, на легло, поради множество заболявания,
като не е било възможно да бъде преместен да живее в апартамента на настойника
си, а последният, както и заместникът му и другият член на настойническия съвет
имат семейства, поради което и не е било възможно да се преместят да живеят при
поставения под пълно запрещение. Настойникът живеел в къщата на поднастойния
си, но на долния етаж, а заместникът и съветникът – в отсрещната къща на същата
улица. Ответницата е живяла при поставения под пълно запрещение повече от 10
години, като първоначално се грижела за него и за майка му, а след смъртта й –
за поставения под пълно запрещение, който се чувствал спокоен в нейно
присъствие и единствено на нея позволявал да се грижи за него. Грижите включвали
хранене, преобличане и даване на лекарства, както и смяна на памперси,
измиване, разтриване на тялото, за да не се образуват рани от залежаване, а от
друга страна, самият имот имал нужда постоянно от поддръжка. Чрез сделката били
защитени интересите на поставения под пълно запрещение посредством запазеното
право на ползване и чрез осигуряването на лице, което да се грижи за неговите
ежедневни грижи. Процедурата по извършването на прехвърляне на имота срещу
задължение за издръжка и гледане била спазена – дадено е мнение на
настойническия съвет, получено е разрешение от раЙ.нния съд за осъществяване на
сделката, а последната е изповядана пред нотариус. Възразява се срещу
изложеното в исковата молба, че настойническият съвет е нелигитимен, доколкото
компетентният орган – този по настойничество и попечителство, е назначил
настойническия съвет, а актът не бил оспорен от заинтересованите страни и
прокуратурата. Поддържа се, че не е било необходимо назначаването на особен
представител за извършване на сделката, тъй като при отсъствие на настойника,
зам.настойникът осъществява неговите функции, като липсват законови пречки
същият да го представлява пред съда и пред нотариуса. Ответницата е живяла на
адреса на поставения под пълно запрещение повече от 10 години преди той да
почине, а от 6-7 години преди смъртта му здравословното му състояние изисквало
полагане на постоянни грижи за него. След преживян инсулт лицето останало на
легло и благодарение на нейните грижи бил в добро за заболяванията си състояние.
От осъществяване на сделката до смъртта на Й. Н. са изминали повече от 5
месеца. Макар поставеният под пълно запрещение да бил диагностициран с
множество заболявания още преди 2008г., ответницата не е знаела кога същият ще
почине, а знанието за това, че запретеният ще почине от своите заболявания не е
равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, поради което и
насрещните престации по договора не са лишени от еквивалентност. Самото
болестно състояние на прехвърлителя и знанието за това състояние от
приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание. Прави се искане
за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като
съобрази твърденията на страните, както и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От нот.акт № 32, том І, peг.. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара, се
установява, че на 31.08.2016г. Й.М.Н., действащ чрез заместник настойника си Р.Г.С.,
е прехвърлил чрез договор за издръжка и гледане на С.З.Ю./ответницата/, правото
на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор
10135.5502.528.8.2 по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК, последно изменена
със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - В. с адрес на имота: гр. В., п.к.
9000, ул. „И." № 12, ет.2, находящ
се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, с площ на обекта съгласно схема на СГКК - В. 97.60
кв.м. ведно с прилежащите части - 36.4079% ид.части от общите
части на сградата, три изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено
стълбище и 1/2 ид.ч. от необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 10135.5502.528.8.1., над обекта -
няма, със стар идентификатор: 10135.5502.528.1.4, описан в документ за
собственост като: втори етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. В.. ул. „И."
12а, състоящ се от масивно
стълбище за етажа, коридор, четири стаи. кухненска ниша, изолационно антре,
клозет, баня, килер, избено стълбище, избен коридор, две избени помещения към
улицата, едно избено помещение към двора, 1/2 ид. ч. от необитаем таван, балкон
към улицата, балкон към двора със застроена площ 108 кв.м. и със самостоятелен вход
от западната част на сградата и 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп.директор на АГКК,
последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – В.,
с адрес
на имота: гр. В., раЙ.н „Аспарухово", п.к.9000, ул. „И." № 12-12а, с
площ 458 кв.м., трайно
предназначение на територията; урбанизирана, стар идентификатор; няма, номер по
предходен план 1371, 1372, кв.38, парцел XIV, при съседи: поземлени имоти е
идентификатори: 10135.5502.570. 10135.5502.512, 10135.5502.511, 10135.5502.510.
10135.5504.1, описан в документ за собственост като: дворно място цялото с площ
457 кв.м. парцел XIV-1371,1372, кв. 38 по регулационния план на 27 подраЙ.н на
гр. В., ул. „И." 12 при граници на парцела: ул. „И." парцели XV-1369, І-1370, XVIІ-1370, ХІІІ-1373, като
прехвърлителят е запазил правото си на ползване на имота.
Преди прехвърлянето
на правото на собственост върху описания по-горе имот, с решение № 1809/04.11.2015г.,
постановено по гр.дело № 2318/2015г. на ВОС, влязло в сила на 24.11.2015г., Й.М.Н.е
поставен под пълно запрещение, на основание чл.5 ал.1 от ЗЛС, а с определение
от 25.08.2016г. на ВРС – 40 състав е разрешено на зам.настойка на поставения
под пълно запрещение да участва в сключването на договор за издръжка и гледане
между напълно запретения и ответницата С.З.Ю..
Правото на собственост върху ½ ид.ч. от
жилищната сграда Й..М.Н.е придобил по наследство от баща си М.Н.С., поч. на 29.05.1982г.,
а последният е бил собственик на имота, видно от представения по делото нот.акт
№ 182, том VIII, дело № 4129/1971г. за
собственост върху жилище, построено върху държавна земя. Правото на собственост
върху другата ½ ид.ч. от жилищната сграда Й.М.Н.е придобил по дарение от
майка си М.Е. С., по силата на нот.акт № 5, том
LXXV, дело
№ 19896/1997 г. на нотариус при ВРС. Собствеността върху ½ ид.ч. от
поземления имот е придобита от Й.М.Н., чрез покупко-продажба по силата на
договор № 2622/28.03.2000г., сключен с Държавата.
Съгласно
препис-извлечение от акт за смърт, издадено от длъжностно лице по гражданското
състояние при Община В., въз основа на акт за смърт № 0048/16.02.2017г., Й.М.Н.е
починал на 15.02.2017г.
Видно от
удостоверение за наследници изх.№ АУ014535АС/17.02.2017г. и от удостоверение за
наследници № АУ014448АС/17.02.2017г. от РаЙ.н „Аспарухово” при Община В. е, че
ищцата М.Н.В. е леля на Й.М.Н., поч. на 15.02.2017г. – сестра на починалия му
преди него баща, както и че майката на Й.М.Н., поч. на 15.02.2017г. – М.Е.С., е
починала също преди него – на 01.01.2016г. В удостоверението за наследници на Й.М.Н.няма
данни той да има роднини по права линия или в по-близка степен на родство по
съребрена линия от ищцата.
От представеното по
делото удостоверение рег.№ АУ025875ВН/ 24.03.2017г. от Община В. се установява,
че ответниците по делото – С.З.Ю. и Х.Я.Ю., са
съпрузи.
Данъчната оценка на
имота, съгласно представеното удостоверение изх.№ **********/28.03.2017г.
възлиза на 55 360,50лв. Представени са с писмо вх.№ 9517/03.04.2017г.
скица на поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 и схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5502.528.8.2 от СГКК – гр. В..
От приложеното по
делото удостоверение изх.№ 3042-03-467/07.03.2017г. от ТП на НОИ – В. се установява,
че Й..М.Н.за периода от м.01.2016г. до м.02.2017г. е получил следните суми от
пенсии и добавки общо по месеци: на 01.01.2016г. – 301,32лв., на 01.02.2016г. –
683,25лв., на 01.03.2016г. – 301,32лв., на 01.04.2016г. – 301,32лв.., на
01.05.2016г. – 301,32лв., на 01.06.2016г. – 301,32лв., на 01.07.2016г. –
308,10лв., на 01.08.2016г. – 308,10лв., на 01.09.2016г. – 308,10лв., на
01.10.2016г. – 308,10лв., на 01.11.2016г. – 308,10лв., на 01.12.2016г. –
308,10лв., на 01.01.2017г. – 308,10лв., на 01.02.2017г. – 308,10лв.
Приложени като
доказателства по делото са справка за движението по сметка с титуляр Й..М.Н.от
Общинска банка, както и писмо № 1384/10.03.2017г. от ръководител ОПС при
„Български пощи” ЕАД до ищцата, във връзка с подадена от нея молба за справка
по изплащане суми за пенсия на Й..М.Н., с което е уведомена, че ежемесечно
определената сума е изплащана в дома на адрес: ул.”И.” № 12А, както и че
информация за определения размер на песията, както и кой и в качеството си на
какъв е полагал подписи в служебните документи, следва да бъде поискана от
„Български пощи” ЕАД чрез съответните органи и в случаите, предвидени със
закон.
С писмо вх.№
28992/18.10.2017г. от РаЙ.н „Аспарухово“ при Община В. е представен препис от
досието на поставения под запрещение Й..М.Н., починал на 15.02.2017г.,
съдържащо следните документи: писмо рег. № АУ117635ВН_002АС/11.12.2015г. за изпращане
на преписка относно поставяне под пълно запрещение на лицето, писмо рег. №
АУ117635ВН/07.12.2015г., с което е изпратено решение № 1809/04.11.2015 г. по
гр.д. № 2318/2015г. по описа на Окръжен съд – В. и самото решение, заявление за
учредяване на настойничество и попечителство рег. № АУ000389АС/05.01.2016г. от Р.П.Я.,
три нотариално заверени декларации с дата на заверката 04.01.2016г. от Р.П.Я., Р.Г.С.
и Д.А.С., протокол от 05.01.2016г. от органа по настойничество и попечителство,
като съобразно отразенотов него е взето решение за учредавяване на
настойничество над поставения под пълно запрещение и за настойник е назначен Р.П.Я., за зам.настойник – Р.Г.С. и за член на
настойническия съвет – Д.А.С., справка НБД от 05.01.2016г. за поставеното под
пълно запрещение лице, опис на имущество на Й..М.Н., изготвен от Радко Янев, удостоверение
рег. № АУ000389АС_001АС/05.01.2016г. за това, че Р.П.Я. е настойник на Й..М.Н.,
отчет от м.02.2016г., изготвен от настойника, удостоверение рег. №
РД16004956АС/29.02.2016г. за това кой е настойник на Й.. Н., молба рег. №
РД16017604АС/04.08.2016 г., решение от 29.07.2016 г., молба рег. №
РД16018663АС/23.08.2016г. от зам.настойника Р.Г.С. до органа по настойничество
и попечителство, с което последния е уведомен дза взето от настойническия съвет
решение№ 1/29.07.2016г., ведно с препис от същото решение за това, че през
периода 01.08.2016г. – 31.08.2016г. настойникът се явява възпрепятстван да
изпълнява задълженията си, поради което и задълженията му ще се изпълняват от
заместник настойника, а решенията/при необходимост/, по повод осъществяване
правата и изпълнение задълженията на настойническия съвет ще се вземат в състав
заместник-настойник и съветник., молба рег.№ РД16018663АС/23.08.2016г. от
зам.настойника до органа по настойничество, с което последният е уведомен за
взето решение № 2/17.08.2016г. на настойническия съвет, приложено към молбата,
взето в състав зам.настойник и съветник за разпореждане с имота на запретеното
лице. Към досието е приложено и решение от 13.10.2016 г. по гр.д. № 2034/2016
г. по описа на РаЙ.нен съд – В., с което е отхвърлена жалба против отказа на
органа по настойничеството и попечителството при раЙ.н“Аспарухово“ на община В.
за промяна на състава на настойническия съвет, на основание чл.161 от СК, отчет
рег. № РД17003354АС/20.02.2017г. от Р. Я., изготвен след смъртта на поставения
под пълно запрещение, а от ищцата е представена молба рег.№
РД16001197АС/18.01.2016г. до Кмета на раЙ.н „Аспарухово” при Община В. за
промяна в състава на настойническия съвет на поставения под пълно запрещение Й.М.Н..
От показанията на свид. М. се установява, че
същата е познавала Й.М., който бил колега на мъжа й и техен съсед от 1972г.
Последните години Й. бил болен, като до пролетта на 2016г. излизал само на
терасата, а след това изобщо не го е виждала да излиза. За него се грижела
възрастната му майка му – леля Маринка, която свидетелката срещнала през
пролетта на 2016г. да отива за лекарства на сина си. Двамата живеели в къща,
която е втори етаж, на калкан и се състояла от спалня, детска стая,
всекидневна, кухня, баня и тоалет. Имали и приземен етаж със стаи, които давали
под наем около 10 години. Свидетелката последно ходила в къщата през 2015г., не
била виждала С., но от леля М.знаела, че тя – С., им била квартирантка и им
помагала за чистенето и пазаруването, както и че докато правела това не им заплащала
наем. Свидетелката познава М.В./ищцата/, която й е съседка и я е виждала почти
всеки ден да ходи в дома на Й. и леля М. Помагала им – вземала лекарствата на Й.,
поемала грижи за тях, ходела по лекари, помагала при оправяне на документите за
пенсионирането на Й.. Свидетелката познава Р. Я./настойник на Й.М./ като съсед,
който живее в къщата, явяваща се калкан на тяхната, но Й., леля М.и Р. дори не
се поздравявали, били в лоши отношения.
От показанията на свид. Н. е видно, че същата
била личен лекар на Й..М.Н.от
2012г., изписвала му лекарства, ходела на прегледи в дома му. Й. бил в много
тежко състояние, имал издаден ТЕЛК 100% с чужда помощ, защото беше увреден.
Много трудно комуникирал, предимно с жестове и мимики, като в много от случаите
не била сигурна дали я разбира, тъй като заболяването му било такова.
Посещавала го в дома му, тъй като нямало как той да отиде в кабинета й – бил
неподвижен. Винаги имало някой, който да се грижи за него. Последната година
бил лежащ и вследствие на това нормално било да има рани по гърба си. Последно
лятото ходила в дома му и тогава за него се грижела квартирантката му, а преди
да се влоши състоянието на баба М.– майка му, и тя се грижела за Й..
Сведетелката изписвала лекарствата на Й. в кабинета си, а момичето, което им
била квартирантка идвала да ги взема, като преди това и ищцата ходела за
лекарствата му. Лекраствата на Й. свидетелката изписвала на три месеца, като
ходела на посещения в дома му винаги когато я повикали – през 2016г. Го
посетила няколко пъти.
По делото са
представени следните медицински документи: Експертно решение/ЕР/ 2146/112/17.09.2008г. от ТЕЛК при МБАЛ "Св. Анна"- В. - 100
% с чужда помощ, ЕР 1765/129/26.10.2011г. на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Анна"- В. - 100 % т.н.р.
с чужда помощ – преосвидетелстване, фиш от Център за спешна медицинска помощ
6871/15/2/2017г., Съобщение за смърт 1/16.02.2017г.
на Й.М.Н.. писмо изх. №
11-00-93/1/26.07.2017г., съдържащо справка за изписаните лекарства на Й.М.Н.– 5
стр., справка за извършените прегледи на Й.М.Н.– за периода от 01.01.2016г. до
15.02.2017г., справка за извършените медико-диагностични изследвания на Й.М.Н.,
справка за извършената стоматологична дейност на Й..М.Н., справка за
пролежаванията в болница на Й..М.Н., две копия от направление за
хоспитализация, справка по рецептурна книжка № 3382632.
Представена е медицинска документация на лицето
в МБАЛ "Св. Анна" – справка от МБАЛ "Света
Анна-В." АД-В. с изх. номер 1244/29.06.2017г - "..лицето Й..М.Н., ЕГН
********** не е преминавало през отделение "Спешна медицина" и не е постъпвало на лечение в лечебното
заведение". Приложена е медицинска документация на лицето в МБАЛ "Св.
Ив. Рилски" - Аспарухово - 15 амбулаторни листа - Амб.
лист 994/11.10.2007г., Амб. лист 328/11.10.2007г., Амб. лист 994/11.10.2007г., Амб.
лист 174/18.10.2007г., Амб. лист 307/ 18.10.2007г., Амб. лист 585/01.07.2008г.,
Амб. лист 788/04.09.2008г., Амб. лист 2234/04.09.2008г., Амб. лист
276/04.09.2008г., Амб. лист 117/11.09.2008г., Амб. лист 1890/06.08.2010г., Амб.
лист 1006/06.08.2010г., Амб. лист 1145/09.09.2010г., Амб. лист 706/22.08.2010г.,
Амб. лист 426/27.02.2010г.; Медицинска документация на лицето при личния лекар -
д-р Розалина Н. - ЕР 1765/129/26.10.2011г. на ТЕЛК при,
МБАЛ "Св. Анна"- В. - 100 % т.н.р. с чужда помощ – преосвидетелстване,
Амб. лист 1330/09.10.2013г., Амб. лист 6646/21.08.2014г., Амб. лист
426/27.02.2015г., Амб. лист 2009/27.02.2015г., Амб. лист 1136/02.02.2015г., Амб.
лист 2662/19.03.2015г., Амб. лист 5752/02.07.2015г., Амб. лист 405/12.01.2016г.,
Справка от
Розалина Н., управител на ЕТ "АИППМП –ПМП Д-р Н."; Медицинска
документация на лицето в РЗОК- В., подробно описана в заключението.
От заключението на
вещите лица по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява,
че същото е изготвено въз основа на медицинската
документация представена по делото и направени справки в МБАЛ "Св.
Анна", ДКЦ Аспарухово, при личния лекар "ЕТ Д-р Р. Н."***.
Съгласно данните в анализираните
медицински документи, Й..М.Н.е
страдал от психични и поведенчески разстройства, дължащи
се на употреба на алкохол, деменция, предизвикана от алкохол, токсична
/етилова/ полиневропатия, г.т. дискоординационен синдром т.ст. алкохолна болест,
хипертонично сърце /ЕР2011г/, дегенеративна аортна стеноза /ЕР 2008 г/., хронична
сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест, мозъчен инсулт с давност /2007г.,
2010г/., десностранна хемипареза /ЕР 2008г./,
впоследствие - плегия /2017г./, доброкачествена простатна
хипертрофия /2013г./, хроничен хепатит. Касае се за лице, което е имало хронични
прогресиращи, в тежка форма, заболявания на централната и периферната нервна
система, както и съдови - високостепенна АХ, мозъчни инсулти /2007г., 2010г/,
за които от 2008г, двукратно е освидетелствано от ТЕЛК със 100% инвалидност и
нужда от чужда помощ. ТЕЛК намира връзка между заболяванията и системна
многогодишна алкохолна злоупотреба. Лицето системно е получавало лекарствени
средства, реимбурсирани от РЗОК. Провеждало е диспансерно наблюдение от личния
лекар и тесни специалисти. На лицето не е извършвана аутопсия, която по категоричен начин да
определи непосредствената причина за настъпилия смъртен изход.
Още през 2008г., при
представяне на ТЕЛК, са установени тежки форми на увреда на периферната нервна
система в резултат на 30г системна консумация на алкохол, високостепенна
артериална хипертония, постановена е 100 % инвалидност с необходимост от чужда
помощ. През 2011г, при преосвидетелстване от ТЕЛК, се установява и тежко
засягане на централната нервна система с тежък психоорганичен синдром /засягане
на познавателната, интелектуалната сфера, ограничено социално функциониране,
ограничени волеви функции и тежък дискоординационен синдром плюс афективни
реакции. Потвърдена 100% инвалидност с необходимост от чужда помощ. Заболяванията
са били в тежки форми и стадий на усложнения на няколко органи и системи,
свързани с алкохолната злоупотреба с давност - деменция, психоорганичен
синдром, тежка полиневропатия, тежък дискоординационен синдром, високостепенна
ХБ, усложнена с мозъчен инсулт, засягане на храносмилателната система с
хроничен хепатит.
По данни на РЗОК - В.
за периода на електронно отчитане на ОПЛ лицето има данни за системни
ежемесечни прегледи при ОПЛ с изписване и закупуване на реимбурсирани от РЗОК
лекарства, насочвано и провеждало консултативни прегледи при кардиолог,
невролог, уролог и дерматолог /при оплаквания/.
Прогнозата на
посочените заболявания - алкохолна болест с тежко засягане на централната
нервна система, периферната нервна система, хроничен хепатит, високостепенна
хипертонична болест, аортна стеноза, обуславящи сърдечна недостатъчност,
преживян мозъчен инсулт с давност, десностранна слабост на крайниците, е била
песимистична.
Според съобщение за смърт 1/16.02.2017г.
на Й..М.Н., ЕГН **********, издадено от "Теди 68 - Д-р Т. Л. – АИГШМП“ ЕООД,
дата на настъпване на смъртта - 15.02.2017г, 22,00 часа, "Непосредствена
причина за смъртта - Хронична обострена сърдечна недостатъчност, Предшестваща
причина за смъртта - ХБ/хипертонична болест/ II стадий, Основна
/начална/причина за смъртта - С-м на алк. зав-ст /синдром на алкохолна
зависимост/. Смъртта е настъпила от заболяване, установено от "лекуващ лекар"
- Теодор Минчев Лазаров", което съответства на
документацията на лицето. Лицето няма извършена аутопсия, която по категоричен
начин да определи непосредствената причина за настъпилия смъртен изход. В
теоретичен план предотвратимостта на смъртния изход не би могла да се определи.
Съдът, като взе предвид установеното от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Ищцата е предявила няколко иска за признаване
на нищожност на прехвърлителната сделка, извършена с имот, собственост на лице,
поставено под пълно запрещение – договор за прехвърляне на недвижими имоти
срещу издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара, в
условията на евентуалност. Начинът на съединяване на исковете обаче не зависи
от волята на ищцата, тъй като съдът е длъжен да разгледа основанията за
нищожност, подредени според тежестта на порока, а с оглед наведените твърдения
в исковата молба, в случая това са: от най-тежкия – противоречие на закона,
през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, противоречие на морала.
Сделката противоречи на закона, когато има
основание, но това основание/причина, кауза/ не е позволено от закона, както и
когато тя има предмет, но този предмет е забранен на закона, като не всяко нарушение
води до нищожност на сделката. Сделката противоречи на закона, когато нейният
резултат/приложението на правните й последици/ противоречи на закона. Не са
нищожни сделките, когато техният резултат не е забранен, но не са спазени
предписания или забрани, установени с императивна правна норма, която има друг
смисъл. Не противоречат на закона сделките, които ако бяха сключени по друг
начин могат да породят същия резултат.
Разпоредбата на чл.165
ал.4 от СК препраща към правилата на чл.130
ал.3 и ал.4
от СК относно разпореждането с имущество на лица под настойничество,
каквито са и напълно запретените /чл.153
ал.1 изр.2 от СК/.
Общият принцип, въведен с чл.130
от СК, е за забрана за разпореждане с имущество и права на малолетните
лица, освен по изключение, визирано в ал.3 - след издадено разрешение от районния
съд и ако това не противоречи на интересите на лицето. Нормата на чл.165
ал.4 от СК въвежда същото изискване за разрешение от раЙ.нния съд, както и
преди това - мнението на настойническия съвет.
За да разреши извършването на сделката районният
съдия преценява дали тя противоречи на интереса на поставения под пълно
запрещение, съответно - наличието на нужда или очевидна полза за него, като забранените
сделки са нищожни, дори за извършването им да е издадено разрешение от районния
съд.
За действителността на подчинените на разрешителен
режим сделки правно значение има наличието или отсъствието на разрешение. При
оспорване на действителността на разрешена сделка е без правно значение дали са
били налице предпоставките за издаване на разрешението и нарушена ли е
процедурата по издаването му, поради което и с оглед трайно установената
съдебна практика в този смисъл, възраженията в исковата молба относно това, че
не са били налице законовите предпоставки за издаване на разрешение съдът
намира за неоснователни.
Горното не означава, че ако извършената
сделка страда от други пороци, тя не може да бъде оспорена според естеството на
всеки от тях.
При наличие на разрешение за разпореждане с
имот на поставено под пълно запрещение лице, в производството по оспорване на
сделката, сключена въз основа на разрешението, съдът не проверява пороците на
охранителния акт, тъй като преценката за наличието на нужда или очевидна полза
за пълно запретения от разпореждането се извършва в охранителното производство,
а последващ контрол на тази преценка не е предвиден, ако акта е благоприятен за
страните. Нарушенията на процедурата по неговото издаване и неспазването на
правилата за издаване не засягат валидността на охранителния акт, а когато е
влязъл в сила, той поражда правни последици.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената
сделка е сключена въз основа на валидно разрешение и същата не е нищожна, като
сключена в нарушение на закона, поради което и искът с правно основание чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Следващият по тежест порок на сделката,
какъвто се твърди, че е налице, е липсата на основание. Сделката е нищожна
поради липса на основание, т.е. на причина, поради която страните са се
задължили по договора. Основание няма ако на приобретателя отнапред е известно,
че няма да се наложи да престира нищо или почти нищо.
Съгласно чл.163
ал.1 СК поставеният под настойничество живее при своя настойник, който на
основание чл.164
ал.3 СК е длъжен да се грижи за него. Настойникът се назначава при всички
случаи на пълно запрещение на лице и за целия период, докато трае запрещението.
Обемът от необходимите грижи и размера на издръжката се определят от житейските
нуждите на конкретното лице и този обем и размер остават едни и същи,
независимо колко лица полагат грижите и дават издръжката. Предвид изложеното,
съдът намира, че при императивно въведеното изискване за настойника за полагане
на грижи за поставения под запрещение, което задължение следва от факта на
назначението на настойника, не е в интерес на запретения и липсва основание за извършването
на разпореждане с негов недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
предоставяни от трети лица, едновременно с тези, които настойникът е длъжен да
предостави, като за настойника, при негова
невъзможност /неспособност/ да се грижи за запретеното лице, съществува
възможността да бъде освободен от настойнически функции, по аргумент от чл.160
ал.1 от СК.
Основанието /каузата/ на договора за разлика
от конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствена цел,
характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им
последици. За да бъдат
действително гарантирани правата на запретения и сделката да не е нищожна
поради липса на основание, следва да е установено по безспорен начин, че
настойникът не разполага с достатъчно средства, за да осигури издръжката на
първия, а такива възражения в отговора на исковата молба няма и не са
представени доказателства за невъзможността на настойника да се грижи за
поднастойния си, като задоволява ежедневните му потребности от храна,
лекарства, облекло и консумативи, свързани с бита. Същевременно с това по
делото са налице доказателства, че поставеният под пълно запрещение е
разполагал с парични средства, а грижи
за него преди сключване на договора е полагала именно ответницата срещу
временно ползване на имота и вместо заплащане на наем.
Доколкото съгласно чл.164
ал.3 от СК настойникът е длъжен да се грижи за запретения, а по делото
липсват твърдения и/или доказателства за липсата на средства у него и за
невъзможност на същия да полага тези грижи, както и с оглед показанията на
свидетелите и заключението на експертизата, че Й..М.Н.е бил с влошено
здравословно състояние - установени
тежки форми на увреда на периферната нервна система в резултат на 30-годишна
системна консумация на алкохол, високостепенна артериална хипертония, с постановена
100% инвалидност с необходимост от чужда помощ, а при преосвидетелстването му
от ТЕЛК през 2011г. е било установено и тежко засягане на централната нервна
система с тежък психоорганичен синдром /засягане на познавателната,
интелектуалната сфера, ограничено социално функциониране, ограничени волеви
функции и тежък дискоординационен синдром плюс афективни реакции, потвърдена
100% инвалидност с необходимост от чужда помощ, като заболяванията са били в
тежки форми и стадии на усложнения на няколко органи и системи, свързани с
алкохолната злоупотреба с давност - деменция, психоорганичен синдром, тежка
полиневропатия, тежък дискоординационен синдром, високостепенна ХБ, усложнена с
мозъчен инсулт, засягане на храносмилателната система с хроничен хепатит и че прогнозата
на посочените заболявания - алкохолна болест с тежко засягане на централната
нервна система, периферната нервна система, хроничен хепатит, високостепенна
хипертонична болест, аортна стеноза, обуславящи сърдечна недостатъчност,
преживян мозъчен инсулт с давност, десностранна слабост на крайниците, както и
че прогнозата за здравословното му състояние е била песимистична, а ответницата
е била наясно с влошеното здравословно състояние на прехвърлителя, съдът
намира, че сделката, обективирана в нот.акт № 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара,
с която Й..М.Н.е прехвърлил на С.З.Ю.
собствения си имот, находящ се в гр. В., ул.„И." 12-12а срещу задължението
й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка, спокойно и нормално
съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, се явява нищожна,
като сключена поради липса на основание, което обуславя и основателността на
предявения иск по чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
Останалите искове – за признаване на сделката
за нищожна, поради нарушаване
на добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, за признаването й за
нищожна, поради липса на съгласие, на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, за
обявяване на сделката за недействителна, на основание чл.42 от ЗЗД и за
развалянето й, на основание чл.87 ал.3 от ГПК, доколкото са предявени, при
условията на евентуалност, не следва да бъдат разглеждани от съда, предвид
уважаването на предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
За да бъде уважен иска с правно основание
чл.108 от ЗС е необходимо да са налице следните предпоставки: ищцата да е
собственик на имота, последният да се владее от ответниците и това владение да
е лишено от правно основание.
Безспорно е между
страните по делото, че Й.. Н. е бил собственик на процесния имот, като от
събраните по делото доказателства се установява, че собствеността върху
½ ид.ч. от жилищната сграда е придобита от него по наследство от баща му
М.Н.С., починал на 29.05.1982г., както
и че последният е придобил имота, по силата на отстъпено право на строеж върху
държавна земя, съгласно нот.акт № 182, том VIII, дело № 4129/1971г. Собствеността върху ½
ид.ч. от жилищната сграда е придобита въз основа на дарение от
майка му, обективирано в нот.акт № 5, том LXXV, дело № 19896/1997 г. на нотариус при ВРС, а собствеността
върху ½ ид.ч. от поземления имот е придобита чрез покупко-продажба, по
силата на договор № 2622/ 28.03.2000г., сключен с Държавата.
От приложеното
удостоверение за наследници е видно, че ищцата е неговият най-близък роднина - по
съребрена линия от трета степен, поради което и единствен наследник на Й..М.Н..
Предвид изложеното, съдът намира за доказано правото й на собственост върху
имота по наследяване от Й..М.Н..
Липсва спор между
страните, че ответниците се намират във владение на имота, поради което и
втората предпоставка за уважаване иска по чл. 108 от ЗС е налице.
Доколкото искът по
чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за признаване на нищожността на сделката, обективирана в
нот. акт № 32, том 1, peг. № 1300, дело № 27/2016г. на нотариус Н. С., peг. № 114 на НК, се явява основателен, съдът
намира, че е налице и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния
иск, тъй като имотът се държи от ответниците без основание.
В случая, ответниците са получили
фактическата власт върху имота по нищожна сделка – договор за издръжка и
гледане, продължават да я упражняват без основание, макар собственик по
наследство да е ищцата, поради което и предявеният ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и направеното искане
за присъждане на разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата сумата в размер общо на 3601,26лв., от които: 2000лв. – за платеното
адвокатско възнаграждение, 50лв. – за 10бр.съдебни удостоверения, 5лв. – за
издаване на удостоверение за брак от Община В., 40лв. за издаване на схема и
скица от СГКК – В., 20лв. – за издаване на данъчна оценка, 952,96лв. – държавна
такса за образуване на делото, 32лв. - за два броя искови молби за вписване,
97,30лв. – такса за вписване на исковата молба в СВ – В., 150лв. – депозит за
СМЕ, 150лв. – допълнителен депозит за СМЕ, 104лв. – доплащане депозит СМЕ, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Н.В.,
ЕГН **********, срещу С.З.Ю.,
ЕГН ********** и Х.Я.Ю., ЕГН **********, иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че сделката, обективирана в нот. акт
№ 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара, с
която Й..М.Н.е прехвърлил на С.З.Ю. собствения си имот, находящ се в гр. В.,
ул.„И." 12-12а срещу задължението й да му осигурява пожизнено гледане и
издръжка, спокойно и нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна
среда, е нищожна, поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.Н.В.,
ЕГН **********, срещу С.З.Ю.,
ЕГН ********** и Х.Я.Ю., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, че сделката, обективирана в нот. акт
№ 32, том І, peг. № 1300, дело № 27/2016 г. на нотариус Н.С.peг. № 114 на Нотариалната камара,
с която Й..М.Н.е прехвърлил на С.З.Ю.
собствения си имот, находящ се в гр. В., ул. „И." 12-12а срещу
задължението й да му осигурява пожизнено гледане и издръжка, спокойно и
нормално съществуване, домашен уют, топлина и нормална семейна среда, е
нищожна, поради липса на основание.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.З.Ю.,
ЕГН ********** и Х.Я.Ю., ЕГН **********,
че на М.Н.В., ЕГН
**********, е собственик по
наследство от Й..М.Н.,
починал на 15.02.2017г., на
самостоятелен обект с идентификатор
10135.5502.528.8.2
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.директор на АГКК,
последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016г. на началника на СГКК - В. с адрес на имота: гр. В., п.к. 9000, ул. „И." № 12, ет.2, находящ се в сграда № 8, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528 с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ на обекта
съгласно схема на СГКК - В. 97.60 кв.м. ведно с прилежащите части -
36.4079% ид.части от общите части на сградата, три
изби с обща площ 60,05 кв.м., избен коридор и избено стълбище и 1/2 ид.ч. от
необитаем таван и от правото на строеж върху мястото, в което е построена
сградата, ниво: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта - 10135.5502.528.8.1., над обекта - няма, със стар
идентификатор: 10135.5502.528.1.4, описан в документ за собственост като: втори
етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. В.. ул. „И." 12а,
състоящ се от масивно стълбище за етажа,
коридор, четири стаи. кухненска ниша, изолационно антре, клозет, баня, килер,
избено стълбище, избен коридор, две избени помещения към улицата, едно избено
помещение към двора, 1/2 ид. ч. от необитаем таван, балкон към улицата, балкон
към двора със застроена площ 108 кв.м. и със самостоятелен вход от западната
част на сградата и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5502.528
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изп.директор на АГКК,
последно изменена със заповед № 18-4430/06.06.2016 г. на началника на СГКК – В.,
с адрес
на имота: гр. В., раЙ.н „Аспарухово", п.к.9000, ул. „И." № 12-12а, с
площ 458 кв.м., трайно предназначение на територията;
урбанизирана, стар идентификатор; няма, номер по предходен план 1371, 1372,
кв.38, парцел XIV, при съседи: поземлени имоти е идентификатори:
10135.5502.570. 10135.5502.512, 10135.5502.511, 10135.5502.510. 10135.5504.1,
описан в документ за собственост като: дворно място цялото с площ 457 кв.м.
парцел XIV-1371,1372, кв. 38 по регулационния план на 27 подраЙ.н на гр. В.,
ул. „И." 12 при граници на парцела: ул. „И." парцели XV-1369, І-1370, XVIІ-1370, ХІІІ-1373 и ОСЪЖДА С.З.Ю., ЕГН **********
и Х.Я.Ю., ЕГН **********,***, да предадат владението върху гореописания имот на
М.Н.В., ЕГН **********,***, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА С.З.Ю., ЕГН ********** и Х.Я.Ю., ЕГН **********,***,
да заплатят на М.Н.В., ЕГН **********,***, сумата от 3601,26 лв./три хиляди шестотин и
един лева и 26ст./, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: