О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 1174
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети април, две хиляди и
двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно гражданско дело
№579 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България‘ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.В.Н.,
съдебен адрес:***, против Решение №3584 от 13.12.2019г. по гр.д.№3674/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд.
С решението е прието
за установено, че Д.Д.С. ***, ж/к „Меден рудник“, бл.486, вх.1, ет.8, ап.22,
дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж/к ”Младост 4”, Бизнес Парк София – сграда № 6, сумата от 100.13 лв. - неплатени лизингови
вноски, дължими за периода от 18.05.2016 год. до 17.10.2016 год. по договор за
лизинг от 16.12.2015 год. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, както и законната лихва
върху посочената главница, начиная от 14.02.2019 год. до окончателното й
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 1365/2019 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като са отхвърлени изцяло исковете за
дължимост на абонаментни такси и стойност на предоставени услуги по сключени
между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
16.12.2015 год. и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 08.04.2016 год., както и за
законната лихва върху неоснователните главници.
Със същото решение
Д.Д.С. е осъдена да заплати на “Теленор България” ЕАД деловодни разноски в
размер на 370.10 лв., както и разноски за производството по ч.гр.д. № 1365 /
2019 год. на БРС - в размер на 181.50 лв.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение в частта, с която е отхвърлен
предявения от дружеството иск срещу Д.Д.С. за установяване дължимост на
абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги по сключени между
страните договори за мобилни услуги: 1/ с предпочетен номер ++359********* от
16.12.2015г. и 2/ с предпочетен номер ++359********* от 8.04.2016г. и претендира
отмяната му в обжалваната част, както и постановяване на въззивно решение, с
което исковата претенция да бъде уважена.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно, както
и необосновано. Излага се становище за непълнота
и необоснованост на мотивите на съда, както и че същите са противоречиви и
взаимноизключващи се. На първо място сочи, че съдът погрешно е приел, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване, че е изправна страна по договорите за
мобилни услуги, както и че не е доказал осигуряването на достъп до мобилната
мрежа за потребителя. Излага становище, че щом СИМ картите са предадени на
клиента въз основа на сключения договор /обстоятелство, което е посочено в
договора/, то същият е получил достъп до мобилната мрежа на оператора. Посочва,
че след като съдът е установил наличие на облигационни отношения между
страните, то неоснователно е отхвърлил вземанията за абонаментни такси. Договорът
за мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* бил сключен на
16.12.2015г., а ответницата е спряла да плаща задълженията си на 18.05.2016г.,
от което следвало, че щом до тази дата е била изправна страна и е заплащала
задълженията си за месечни абонаментни такси, то очевидно същата е имала достъп
до мобилната мрежа на оператора.
На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не
е направил разграничение между претендираните суми за стандартни месечни абонаменти
и сумите за мобилни услуги, използвани извън абонаментния пакет. От
разпоредбата на т.23, б.‘б“ от договора се установява, че задължението на
ответника за заплащане на месечните такси произтича от самото сключване на
процесните договори, независимо от това дали има потребление на мобилни услуги.
Цитира и представя съдебна практика на РС- Хасково. По-нататък се сочи, че
ответната страна не е оспорила ползването на мобилните услуги, за които са
издадени фактурите от 18.06.2016г. и от 18.07.2017г., представляващи стойността
на изпратени SMS и други услуги,
а именно- 6.08 лв. С доклада по делото съдът не указал на ищеца да установява
обстоятелството какви и в какъв размер мобилни услуги извън стандартния месечен
пакет са ползвани от потребителя.Претендират
се разноски. Приложени са квитанция за внесена държавна такса, както и два броя
преписи от пълномощни, заверени от адв.Н..
Препис от въззивната жалба е връчен на адв. М.М. – особен
представител на Д.Д.С. на 10.02.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от адв.М.М., съдебен адрес: ***. С него
жалбата се оспорва като неоснователна. Намира за правилен извода на съда, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на
факта, че е бил изправна страна по договорите, който е обуславящ за
дължимостта на исковите суми, въпреки че му била указана доказателствената
тежест. Изтъква, че фактът на сключване на договора не е равнозначен на
изпълнение по него. Правилен бил извода на съда, че издадените от ищеца фактури
не са подписани от ответника, поради и което същите не могат да се ценят като
доказателства, ичащи материална доказателствена сила относно извършената
доставка на посочената в тях услуга, а други доказателства по делото не били
представени. Намира за неоснователно възражението, че ответникът не бил оспорил
изпълнението на договора, тъй като това било сторено още с отговора на исковата
молба.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Постъпило е и становище вх.№5286/12.03.20г., подадено от
въззивника, представляван от адв.Н., в което са развити подробни съображения за
неоснователност на твърденията, изложени в отговора на въззивната жалба.
Приложен е препис от становищеето за насрещната страна, списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в
атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е
допустима, като въззивникът своевременно е отстранил всички констатирани
нередовности.
Отговорът е подаден
своевременно, от адвокат с надлежно учредена представителна власт.
Страните нямат доказателствени
искания.
Ето защо делото следва
да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за 1.06.2020г. от 10.00ч., за
която дата и час да се призоват страните след отпадане на мерките във връзка с
обявеното в страната извънредно положение.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Преписът от становището на въззивника да се връчи на особения
представител на въззиваемия заедно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.