Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №79

    

гр.София, 28.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 27^-ми април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ Й.

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. №203 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искове по чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „У.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „С. Н.” № 7, е предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Й.Д.П. (вж. уточняваща молба вх. №4137/25.04.2017 год.), с ЕГН********** и адрес ***, за установяване съществуването на вземане в общ размер от 52 815,24 евро, с левова равностойност 103 297,63 лева, от които: 42 554,55 евро, явяваща се непогасена главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872/18.03.2010г. (изменен и допълнен с Анекс към договор за банков кредит № TR2518872, сключен на 28.03.2011г., Анекс към договор за банков кредит № TR2518872, сключен на 02.11.2011г. и Анекс №3 към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 24.09.2012г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2013г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр. И., по което е образувано ч. гр. д. №642/2013 г. по описа на съда; сумата от 10 260,69 евро, представляваща договорна лихва за периода от 30.01.2012г. до 27.06.2013г., и за които вземания е издаден изпълнителен лист на банката, въз основа на който образувано изп.д. №20137930400354 на ЧСИ Н.Д., рег. №793 от КЧСИ.

            Иска се произнасяне по дължимостта на сторените в заповедното производство разноски, в размер на 2065,95 – представляващи заплатена от ищеца държавна такса и в размер на 1779,58 лева. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

            При условията на евентуалност, в случай че предявените обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, ищецът „У.Б.” АД на основание чл.430, ал. 1 ТЗ вр. чл.288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, моли да бъдат приети за съвместно разглеждане и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника, като настоящата искова молба да се счита за волеизявление от името на кредитора - ищец за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по Договора за кредит, с основание и размер, посочени по-горе и ответника Й.Д.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, да бъде осъден да заплати на „У.Б.” АД следните суми, дължими по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г., а именно:

- Главница - 42 554,55 евро /четиридесет и две хиляди петстотин петдесет и четири евро и петдесет и пет евроцента/, ведно със законната лихва от 02.07.2013г. до окончателното и пълно погасяване на задължението;

- Договорна лихва за периода от 30.01.2012г. - 27.06.2013г. в размер на 10 260,69 евро /десет хиляди двеста и шестдесет евро и шестдесет и девет евроцента/.

Претендира и присъждане на съдебните разноски по настоящото производство, включително и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

В исковата си молба ищецът поддържа, че по силата и при условията на Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR2518872, сключен на 18.03.2010г. между „У.Б.” АД в качеството на кредитор и Д.Й.П., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, Банката предоставила на кредитополучателя ползването на банков кредит в размер на 40000 евро, с цел реконструкция на еднофамилна къща. Кредитополучателят усвоил изцяло отпуснатия кредит. За изпълнение на задължението солидарно се задължили Й.Д.П., и ЕТ „Д.-2007- Д.П.” с ЕИК:*********.

Със сключените към договора за кредит три анекса, Анекс към договор за банков кредит № TR2518872, сключен на 28.03.2011г., Анекс към договор за банков кредит № TR2518872, сключен на 02.11.2011г. и Анекс №3 към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 24.09.2012г. страните, уговорили изменения и допълнения на условията по договора.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между „У.Б.” АД и настоящият ответник Й.Д.П. (вж. уточняваща молба вх. №4137/25.04.2017 год.), по силата и при условията на процесния договор за банков ипотечен кредит, в качеството му на солидарно отговорно лице. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.13.2 от Общите условия по договора, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати  по силата на препращането визирано в параграф І от договора, банката приема като обезпечение конституирането на солидарен длъжник по договора, лице което  на основание чл.101 ЗЗД и при условията на чл.121-127 ЗЗД, отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, от момента на възникване на тези задължения до окончателното им погасяване, съгласно договора и общите условия. Поддържа, че тази уговорка е по съществото си уговорка за поемане на солидарна отговорност от страна на Й.Д.П., по смисъла на чл.121 ЗЗД и има действието на встъпване в дълг, по смисъла на чл.101 от ЗЗД и която е изрично постигната между страните с подписването на процесния договор и последващите анекси към него и Общите условия.

Ищецът поддържа, че „У.Б.” АД е изпълнило задълженията си по договора за кредит с предоставянето на разположение на кредитополучателите договорената сума от 40 000 евро, усвоена изцяло от кредитополучателите, които по силата на чл.12.2 от договора за кредит са се задължили да издължават главница по кредита заедно с дължимата върху същата лихва, съгласно погасителен план неразделна част от договора и при условията на Раздел ІV от Общите условия. С Анекс, сключен на 02.11.2011г., страните приели нов погасителен план, съгласно който следвало да бъде извършено погасяването на процесния кредит.

Ищецът „У.Б.” АД твърди, че поради неизпълнение на задълженията на солидарно отговорните длъжници, за погасяване на месечната вноска, дължима на 30.01.2012г., чиято изискуемост, както и на всички останали дължими след нея месечни погасителни вноски, с календарно определен падеж съгласно анекс от 02.11.2011г. – 30-то число на месеца, ответникът Й.Д.П. изпаднал в просрочие за дължимите към банката суми за погасяване на задължението.

На основание чл.60, ал.2 от ЗКИ,  банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, като за това уведомила солидарните длъжници чрез връчване на покани  за доброволно изпълнение на постоянните адреси на физическите лица длъжници и на вписания адрес на управление на солидарно задължения търговец.

Ищецът поддържа, че „У.Б.” АД с покана за доброволно изпълнение изх. №47/1412 от 19.09.2012г., връчена лично на ответника Й.Д.П. на 24.09.2012г., съдържаща нарочното волеизявление на банката за намерението й да обяви цялото вземане по процесния договор за кредит за предсрочно изискуемо, последният е уведомен за изричното й волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането срещу ответника и е породило правните си последици визирани в разрешението дадено в т.18 от тълкувателно решение №4/2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В условията на евентуалност в случай, че не бъде прието, че ответникът е надлежно уведомен за уговорената с процесния договор за кредит предсрочна изискуемост, ищецът моли, да се приеме настоящата искова молба като волеизявление от страна на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за банков кредит, на основанията и в размера посочен в исковата молба.

Ето защо, ищецът „У. Б.”, моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника Й.Д.П. (вж. уточняваща молба вх. №4137/25.04.2017 год.), с ЕГН**********, съществуването на вземането на банката в общ размер от 52 815,24 евро, с левова равностойност 103 297,63 лева, от които: 42 554,55 евро, явяваща се непогасена главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872/18.03.2010г. (изменен и допълнен с Анекс към договор за банков кредит № TR2518872, сключен на 28.03.2011г., Анекс към договор за банков кредит № TR2518872, сключен на 02.11.2011г. и Анекс №3 към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 24.09.2012г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2013г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – гр. И., по което е образувано ч. гр. д. № 642/2013 г. по описа на съда; сумата от 10 260,69 евро, представляваща договорна лихва за периода от 30.01.2012г. до 27.06.2013г., и за които вземания е издаден изпълнителен лист на банката, въз основа на който образувано изп.д. №20137930400354 на ЧСИ Н.Д., рег. №793 от КЧСИ.

            Иска се произнасяне по дължимостта на сторените в заповедното производство разноски, в размер на 2065,95 – представляващи заплатена от ищеца държавна такса и в размер на 1779,58 лева. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

            При условията на евентуалност, в случай че предявените обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, ищецът „У.Б.” АД на основание чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, моли да бъдат приети за съвместно разглеждане и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника, като настоящата искова молба да се счита за волеизявление от името на кредитора - ищец за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по Договора за кредит, с основание и размер, посочени по-горе и ответника Й.Д.П.  (вж. уточняваща молба вх. №4137/25.04.2017 год.), ЕГН: **********, с адрес: ***, да бъде осъден да заплати на „У.Б.” АД следните суми, дължими по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г., а именно:

- Главница - 42 554,55 евро /четиридесет и две хиляди петстотин петдесет и четири евро и петдесет и пет евроцента/, ведно със законната лихва от 02.07.2013г. до окончателното и пълно погасяване на задължението;

- Договорна лихва за периода от 30.01.2012г. - 27.06.2013г. в размер на 10 260,69 евро /десет хиляди двеста и шестдесет евро и шестдесет и девет евроцента/.

Претендира и присъждане на съдебните разноски по настоящото производство, включително и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът Й.Д.П. чрез пълномощника адв. В.В. от АК - гр. В. Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

На първо място в отговора се оспорва Й.Д.П. да има качеството „солидарен длъжник” или „длъжник” по процесния договор за банков ипотечен кредит от 18.03.2010г. и произтичащите от него вземания и в размера, претендиран от „У.Б.” АД с исковата молба.

Ответникът Й.Д.П. твърди, че процесният договор за банков кредит е подписан от него в качеството на кредитополучател, а банката, в качеството й на кредитодател, не изпълнила задължението си по договора и не му предоставила договореният кредит в размер на 40 000 евро. Твърди, че кредитът изцяло е ползван и бил усвоен от другия кредитополучател Д.Й.П., единствен титуляр на банковата сметка, по която е бил преведен кредита.    Твърди още, че поради това, че не е титуляр на банковата сметка, по която е преведен и ползван процесния кредит, не е имал и няма спесимен, достъп и право да се разпорежда със средствата по нея, следователно не е получил/усвоил изцяло или частично договорения кредит.

На следващо място ответникът Й.Д.П. поддържа, че неоснователна и недоказана е претенцията на ищеца, с която иска да ангажира отговорността му солидарно за задълженията на другия кредитополучател по процесния договор за кредит – Д.Й.П.. Твърди, че в договора за кредит и анексите към него липсва клауза, с която да е договорена солидарност между двамата кредитополучатели. Поддържа, че солидарност между двама и повече длъжници възниква само, когато изрично е уговорена (чл. 121 ЗЗД).

На следващо място ответникът Й.Д.П. поддържа, че в нарушение на материалния закон ищецът се е позовал на препращане към Общите условия на банката – чл.13.2 и извлича наличие на несъществуваща уговорка за встъпване в дълг, по смисъла на чл.101 ЗЗД, която уговорка според ищеца е уговорка за поемане на солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД.

Ответникът Й.Д.П. прави възражение за несъществуване и нищожност на уговорка за поемане на солидарна отговорност между него и Д.Й.П., каквото твърдение е въвел ищеца с исковата молба. Оспорва твърдението, че такава е постигната между страните с подписването на процесния договор за банков кредит и последващите анекси към него.

На следващо място ответникът излага, че е подписал договора за банков кредит в качеството на кредитополучател и като такъв за него не е налице правно основание да встъпва в дълга на Д.Й.П.. Отделно от това, счита, че носи отговорност за задълженията по договора до размера на това, което е усвоил и ползвал.

Ответникът Й.Д.П. оспорва твърдението на ищеца, че уговорката за встъпването му в дълга като солидарен длъжник произтича от чл. 13.2. от Общите условия. Твърди, че клаузата на чл. 13.2. от Общите условия на „У.Б.” АД попада в раздел IV „Обезпечения”, или урежда статута на фигурата на солидарния длъжник като обезпечение по кредитното правоотношение,  каквото качество твърди, че не е имал по процесния договор за кредит. Сочи, че в т.8 от договора изчерпателно са посочени обезпеченията, които се учредяват по кредита - договорна ипотека върху недвижим имот и в която  встъпването му като солидарен длъжник не е предвидено като обезпечение по кредита. Поради така изложеното прави извод, че не е налице основание да се твърди, че е встъпил в договора като солидарен длъжник - като обезпечение на задълженията на кредитополучателя Д.Й.П..

Твърди, че процесният договор е сключил единствено в качеството на кредитополучател, но не и като обезпечение по кредита. Поддържа, че това са две взаимно изключващи се качества, поради което и че не се явява трето лице по договора за кредит, което е встъпило в дълга като обезпечение или като солидарен длъжник.

Ответникът твърди още, че със сключените към процесния договор анекси бил посочен като „солидарен длъжник” без да бъде уговорена изрична клауза за встъпване в дълга и поемане на солидарна отговорност от негова страна. Че между страните не е била подписвана и липсва изрична клауза уговаряща тази трансформация на качеството му по договора и превръщаща го от кредитополучател в солидарен длъжник.

Поддържа, че такава клауза, доколкото съществува и е формулирана по някакъв начин в договора за банков кредит, се явява неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и като такава, на основание чл. 146 от същия, е нищожна. Твърди, че при подписването на анексите не му е разяснена от страна на банката целената от нея промяна в качеството му по договора и икономическите и правни последици от тази промяна. Ето защо поддържа, че претендираната (твърдяна) от ищеца клауза, по силата на която да е встъпил в процесния договор за кредит като солидарен длъжник по смисъла на чл.101 и 121 -127 от ЗЗД, се явява нищожна като неравноправна, на основание чл.146 от Закона за защита на потребителите. Заявява, че поради това, че не му е разяснено понятието „солидарен длъжник”, не е давал и съгласие за конституирането му като такъв да става по силата на Общите условия на банката.

На основание основания т.т. 6, 9, 13, 14, 18 и 19 на чл. 143 от Закона за защита на потребителя, прави възражение за неравнопоставеност на клаузата за встъпване в дълг в качеството му на солидарен длъжник по процесния договор за кредит.

На следващо място ответникът Й.Д.П. прави възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца „У.Б.” АД като твърди, че банката не му е предоставила като кредитополучател сумата по кредита и същият не е усвоен и ползван от него.

Твърди, че кредитът не е бил използван съобразно целта, посочена в т. 3 от договора - за реконструкция на еднофамилна къща. Поради това, че със средствата се е разпоредил само другият кредитополучател, Д.Й.П., кредитът бил използван за цели, различни от посоченото в т. 3 от договора.

Ответникът Й.Д.П. твърди, че не е имал никаква правна възможност и механизми по договора по някакъв начин да влияе върху разпоредителните действия със средствата по кредита на Д.Й.П.. Твърди, че от страна на банката не са му били предоставени никакви права по договора, по силата на които той да упражнява контрол и разпоредителна власт по отношение на действията на кредитополучателя Д.Й.П., свързани с използване на кредита в съответствие с целта, посочена в т. 3 от договора. Поради това, че банката не осигурила условия и не осъществила контрол средствата да бъдат използвани в съответствие с целта на кредита, както и възможност същото да бъде направено от него в качеството му на кредитополучател, твърди пълно неизпълнение от нейна страна по процесния договор за кредит спрямо него като кредитополучател. С оглед така наведеното, твърди, че парите по кредита са били използвани от другия кредитополучател Д.Й.П. за цели, различни от договорените, което рефлектирало пряко върху стойността на предоставеното по договора обезпечение - ипотека върху недвижим имот. Ответникът твърди още, че отпуснатите средства по кредита не са били използвани за реконструкция на ипотекирания имот, което довело до намаляване стойността на предоставеното реално обезпечение и поради това същото станало недостатъчно да покрие пълния размер на задълженията.

Ответникът Й.Д.П. поддържа, че на основание направеното възражение за неизпълнен договор за него отпада и отговорността, която носи по процесния договор за кредит. Твърди, че неизпълнението на ищеца е съществено, променящо характера на договора и по своята същност той е престанал да бъде договор за банков ипотечен кредит. Тъй като средствата не били използвани за придобиване/реконструиране на имота, обезпечаващ кредита, последното довело до намаляване на предоставеното обезпечение и станало недостатъчно за покриване на задълженията, произтичащи от процесния договор за ипотечен кредит.

На следващо място в отговора ответникът прави възражение срещу твърденията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва твърденията на ищеца, че с писмо изх. №47/1412 от 19.09.2012г. банката е направила изрично изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането си. Твърди, че писмото не се съдържа волеизявление на банката за това, че обявява кредита за предсрочно изискуем, което да е адресирано до него, а представлява покана за доброволно плащане, с информация за размера на задълженията. В същото се съдържало и твърдение за обстоятелството, че банката е направила кредита предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя Д.Й.П. на дата 01.08.2012г. Сочи, че ищецът не е представил към исковата молба и други доказателства, подкрепящи твърдението му за обявената, на ответника Й.Д.П. предсрочна изискуемост на вземанията й по кредита, счита това твърдение недоказано и същите за неизискуеми.

Ответникът Й.Д.П. твърди, че писмо изх. №47/1412 от 19.09.2012г. (наименовано „Покана за доброволно изпълнение”), с което ищецът претендира, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита не му е връчено и не е получено от него. Сочи, че представената от ищеца обратна разписка не съдържа данни за изпращача на пратката, поради което твърди, че не може да се направи връзка между поканата за доброволно изпълнение - писмо изх. № 47/1412 от 19.09.2012г. от „У.Б.” АД и нейното връчване с посочената от ищеца обратна разписка. Заявява, че пратката не е получена от него и съответно обратната разписка не е подписана за получател от Й.П..

С отговора ответникът Й.П. на основание чл.193 от ГПК оспорва представената от ищеца обратна разписка за връчване на писмо изх. изх. № 47/1412 от 19.09.2012г., истинността на подписа положен за получател и твърди, че не е негов. Оспорва и истинността на изписаните ръкописно върху обратната разписка име и фамилия на получател на пратката, по отношение на авторството и твърди, че същите не са изписани ръкописно от него.

На следващо място с отговора ответникът Й.П. прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.86, ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание процесния  договор за банков ипотечен кредит исковите суми за главница и лихви. Поддържа, че по същество не са налице евентуално съединени искове срещу едно лице, по смисъла на чл.72, ал.2 от ГПК, а два самостоятелни, съединени при условията на кумулативност.

С оглед заявеното от ищеца, че исковата по отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителния иск следва да бъде приета като волеизявление за предсрочната изискуемост на кредита, счита, че за разглеждането му се дължи отделна държавна такса.

На следващо място ответникът Й.Д.П. възразява срещу размера на претендирана главница и договорни лихви, със следните аргументи:

Твърди, че главницата съгласно процесния договор за кредит е в размер на 40 000 евро и не е ясно как е формиран претендираният с настоящата искова молба размер от 42 554,55 евро, а от там и размера на произтичащите от нея договорни лихви от 10 260,69 евро.

Моли, съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира се присъждане на понесените от ответника в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от  ГПК ищецът „У.Б.” АД е подал допълнителна искова молба, с която се уточнява и допълва първоначалната. Оспорват се всички наведени от ответника правни и фактически твърдения и възражения.

С допълнителната искова молба ищецът излага следното:

            По направеното, с отговора на исковата молба, оспорване на качеството на „солидарен длъжник” или „длъжник” на ответника Й.П. по процесния договор за кредит, ищецът излага следното становище:

Твърди, че качеството „длъжник”, на ответника Й.Д.П. по договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872 от 18.03.2010г., е обусловено от факта на подписването му от същия в качеството на „кредитополучател”. По силата и при условията на процесния договора, банката предоставила на кредитополучателите ползването на банков кредит в размер на 40000 евро, с цел реконструкция на еднофамилна къща, който бил усвоен изцяло от кредитополучателите. Твърди, че желанието на ответника Й.П. да се обвърже с правните последици на процесния договор, освен от изрично манифестираната воля, изразена чрез полагането на саморъчния му подпис, се установявало и от отправеното до банката искане за ипотечен кредит за физически лица с вх. № TR2518872 от 10.03.2012г. С искането ответникът изрично и недвусмислено заявил желанието си да му бъде отпуснат ипотечен кредит, по който той да има качеството кредитополучател, или лично задължено лице. В последствие с подписаните три анекса към договора, отношенията между страните били преуредени като били предоговорени дължимите от кредитополучателите суми и приети съответно нови погасителни планове.

Ищецът твърди още, че по силата на подписаните анекси към договора за ипотечен кредит качеството на „кредитополучател” на Й.П. е било променено и последният изрично приел да бъде конституиран като страна по договора в качеството на „солидарен длъжник”. Твърди, че поради невъзможността на кредитополучателите да изпълняват в срок договорните задължения, се стигнало и до подписването на анексите, което било видно от техния предмет. Със същите задължените лица признали формираният към момента на подписването им дълг и приели нов погасителен план за изплащане на усвоената сума по договора, както и конституирането на ответника Й.П., в качеството му на солидарен длъжник. За обезпечаване изпълнението на задълженията, произтичащите от договора за кредит и анексите към него, Й.П., изрично приел да бъде конституиран като солидарен длъжник, в което качество саморъчно подписал анексите към договора за кредит, респективно приел да отговаря за изпълнението на договорните задължения в условията на солидарност с кредитополучателя Д.Й.П..

Ищецът „У.Б.” АД твърди още, че с подписването на анексите към договора за кредит, ответникът Й.П., в качеството си на солидарен длъжник, се задължил да отговаря заедно с кредитополучателя, не само за вземанията на банката по кредита, но и се съгласил и приел предоставените му към Анекс №3 общи условия на банката от 26.03.2013г. уреждащи солидарната отговорност на задължените по договора лица, подписали последния или измененията на същия в качеството на „солидарни длъжници” (чл.13.2 ОУ).

Ищецът „У.Б.” АД поддържа, че дори и да бъде прието, че тази договорна разпоредба не е „изрична писмена уговорка” за поемане на солидарна отговорност, по смисъла на чл.121 и следващите от ЗЗД, то да бъде взето предвид, че договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ и за правния му режим приложение намират специалните разпоредби на ТЗ. А общите разпоредби на ЗЗД са субсидиарно приложими. Поддържа, че правилата за солидарната отговорност, произтичаща от търговска сделка, какъвто е процесният договор, по смисъла на чл. 430 вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, се уреждат по чл. 304 от ТЗ, съгласно който лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.

Ищецът „У.Б.” АД твърди, че Й.П. изрично и недвусмислено подписал анексите за изменение на договора за кредит в качеството на солидарно отговорно лице и с оглед законовата презумпция на чл.304 от ТЗ, намираща приложение в настоящия случай отговарял солидарно за изпълнението на поетите договорни задължения с процесното съглашение. Поддържа, че няма разлика в отговорността на ответника в качеството му на „кредитополучател” и на „солидарен длъжник” в процесния случай. Договорът за банков ипотечен кредит бил подписан от Д.П. и Й.П. в качеството им на кредитополучатели. На основание чл. 304 ТЗ те отговаряли солидарно за изпълнението му с цялото си имущество по смисъла на чл.133 от ЗЗД, тъй като в същия нямало изрична клауза, уреждаща тяхната разделна отговорност. С подписването на трите анекса Й.П. по своя воля бил конституиран като солидарен длъжник по договора. Твърди, че трансформацията в качеството му по договора, по никакъв начин не променяла или утежнявала правното му положение, тъй като в условията на солидарност продължавал да отговаря за изпълнение на вземането на банката, с цялото си имущество.

Ищецът „У.Б.” АД твърди, че след като ответникът, Й.П., поел валидно и по своя воля задължения по договора за кредит, в качеството си на кредитополучател, дори да бъде прието, че продължава да отговаря само в това качество, той ще е лично задължен и отговорен с цялото си имущество, служещо като общо обезпечение на кредиторите по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Твърди, че отговорността на ответника е за цялото задължение по договора за кредит, като кредитополучател, както и че липсва изрична уговорка за разделяне на дълга. Поддържа, че дали ответникът ще отговаря за целия дълг като лично задължен в качеството му на кредитополучател или солидарно задължен - като съдлъжник, правните последици са едни и същи и разграничението е лишено от практически смисъл.

Не оспорва твърдението на ответника, че в т.8 от договора за кредит е предвидено единствено учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот като обезпечение на вземането. Твърди, че конституирането на ответника Й.П. като солидарен длъжник е извършено въз основа на подписаните анекси към договора от 28.03.2011г. и от 02.11.2011г. , подписани във връзка с неизпълнението от страна на кредитополучателите, признали формирания към датата на подписването им дълг и са приели нови погасителни планове, съгласно които вземането следвало да бъде изплатено на кредитора. С оглед задълженията, произтичащи от анексите, Й.П. се задължил да отговаря за изпълнението им в условията на солидарност с кредитополучателя, което се установявало от подписаните от него Общи условия към Анекс №3 на 26.03.2013г., които подписал саморъчно и изрично отбелязал, че го прави в качеството на солидарен длъжник.

Ищецът счита неоснователно и направеното от ответника на възражение за нищожност на клаузите от трита анекса към процесния договор за кредит, във връзка с подписаните към същите общи условия уреждащи конституирането му като солидарен длъжник. Твърди, че в случая чл. 13.2 от общите условия предвижда солидарната отговорност на лицата подписали договора за кредит и анексите към него в качеството им на солидарни длъжници и не попада в хипотезата на т. 6 на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че съгласно чл. 143, т. 9 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Твърди, че на страните по процесния договор за кредит, включително и на ответника Й.П. са били предадени общите условия на банката, както при подписването му, така и при сключването на анексите към него и последните са ги приели и са се запознали с тях. Ищецът поддържа, че разпоредбата на чл.143, т.13 от ЗЗП е неприложима в процесния случай, тъй като урежда неравноправността на договорни клаузи, даващи право на търговеца или доставчика да определи, дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора. Твърди, че атакуваната от ответника клауза от общите условия урежда отговорността на солидарните длъжници за изпълнение на договорните задължения съгласно чл. 121 и следващите от ЗЗД. Счита за неприложимо в случая и на правилото на чл. 143, т. 14 ЗЗП, с аргументи, че правилата за солидарната отговорност на длъжниците уредени в чл.13.2 от общите условия на банката предвиждат отговорността на солидарните длъжници за цялото вземане по договора за кредит съгласно разпоредбите на ЗЗД, а не уреждат начин на изпълнение на договорни задължения.

С оглед на това, че и като съдлъжник, вместо като кредитополучател, ответникът в условията на солидарност продължава да отговаря за изпълнение на цялото вземане, произтичащо от договора за кредит, с цялото си имущество, с което правното му положение нито се променя или утежнява, счита неприложима и разпоредбата на чл. 143, т. 18 ЗЗП към чл. 13.2 от общите условия.

            На следващо място ищецът излага следното становище по възражението на ответника за неизпълнен договор:

            Оспорва като невярно и неотговарящо на фактите по случая, твърдението на ответника Й.Д.П., че „У.Б.” АД, в качеството си на кредитор по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872 от 18.03.2010г., не  изпълнила задължението си да предостави ползването на уговорените суми на Й.П., с което го лишила от правна и фактическа възможност да се разпорежда със средствата по кредита. Твърди, че заемните суми са отпуснати предоставени съгласно постигнатите уговорки и изрично заявеното желание от кредитополучателите.

Относно твърдението на ответника, че не бил ползвал никаква част от предоставените договорни суми, респективно не дължал връщането на такива на банката кредитор, ищецът сочи, че съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно и да я върне след изтичане на срока. Твърди, че в конкретния случай съгласно чл. 3 от параграф I от процесния договор за кредит целта, за която е отпуснат е за реконструкция на еднофамилна къща, а не е за задоволяване на текущи нужди. Задължението на банката за отпускането на кредита било изпълнено в момента, в който уговорената сума постъпила по банковата сметка, посочена в т.6 от договора и по която е извършено усвояването му.

Ищецът поддържа, че последващите разпоредителни действия със средствата по банковата сметка, както и последващото разходване на тези средства са правно ирелевантни по отношение на задълженията на страните по договора за кредит. Че такива факти и обстоятелства биха могли да бъдат от значение във вътрешните отношения между кредитополучателите, но не и по отношение на банката като изправна страна-кредитор по договора за кредит.

Поддържа още, че по аргумент от чл. 430 ТЗ усвояването и разходването на предоставената сума за целта, за която е предоставен банковият кредит, е задължение на кредитополучателите по договора и ненадлежното му изпълнение не може да бъде вменено като неизпълнение на кредитора по договора. А нецелевото ползване на средствата по кредита от страна на кредитополучателя е основание за обявяване на предсрочна изискуемост (чл.432, ал.1 т.1 ТЗ) и не е задължение, съответно неизпълнение от страна на банката кредитор.

С оглед на така изложеното, ищецът „У.Б.” АД счита несъстоятелно възражението на ответника Й.П., за нецелевото разходване на средствата по кредита от кредитополучателя Д.П., направено едва с отговора на исковата молба.

Твърди, че ответникът е имал достатъчно време да уведоми банката за това обстоятелство и като не го е направил не е положил грижата на добър стопанин, по отношение на своите работи, което представлявало по своя характер неправомерно бездействие на ответника. Уважаването на така предявената претенция от ответника би представлявало извличане на благоприятни последици от собственото му неправомерно поведение, което ищеца счита недопустимо.

Ищецът намира и възражението на ответника Й.П. относно невъзможността му да влияе на разпоредителните действия на кредитополучателя Д.П. недопустимо, с аргументи, че властта за разпореждане със сумите, постъпили по банковата сметка за усвояване на отпуснатия кредит се уреждала на плоскостта на договорните отношения между страните по договора за кредит. Твърди, че при сключване на договора за кредит всеки един от кредитополучателите има възможност да предостави на банката спесимен от подписа си, въз основата на който му се предоставяла разпоредителна власт досежно банковата сметка, по която се извършвало усвояването на отпуснатия кредит. Твърди, че в процесния случай подобно волеизявление е било направено само от кредитополучателя Д.П., който е предоставил спесимен от подписа си и е заявил желание да бъде определен за титуляр по банковата сметка. Твърди, че такава правна възможност е съществувала и за Й.П., но като не е заявил желание да бъде вписан като титуляр на банковата сметка доброволно и въз основата на свое лично решение, се е лишил от възможността да разполага с разпоредителна власт по отношение на сумата, с което изрично дал и съгласието си със същата да се разпорежда само другият кредитополучател - Д.П..

Ето защо ищецът счита, че направеното възражение от страна на ответника за неизпълнение на договора от банката поради невъзможността му да се разпорежда с банковата сметка за усвояване на отпуснатия кредит се явява напълно неоснователно и не е основание за отпадане на отговорността на Й.П..

По възражението на ответника срещу обявената от банката предсрочна изискуемост на вземането по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872 от 18.03.2010г. и подписаните към него анекси, ищецът излага следното:

Ищецът „У.Б.” АД не оспорва твърдението на ответника, че документът с изх. №47/1412 от 19.09.2012г. е озаглавен „Покана за доброволно изпълнение”, но текстът на същия съставлявал и изричното волеизявление на кредитора досежно обявяване на предсрочната изискуемост. Със същото, банката уведомявала солидарния длъжник Й.П., че цялото вземане е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 01.08.2012г. Твърди, че с предоставянето на срок за изпълнение на цялото задължение било израз на желанието на банката да бъде избегната процедурата по принудително събиране на вземането срещу длъжниците и който срок не променял настъпването на изискуемостта, както и не се отразявал на изричното волеизявление за обявяване на предсрочната му изискуемост.

Относно връчването на писмо с изх. № 47/412 от 19.09.2012г. на Й.П. и направеното от него оспорване, ищецът твърди, че  фактическото връчване на покани за доброволно изпълнение и волеизявленията на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора на кредит към момента на връчване на процесното писмо е било възложено на трето лице - „Е. М.” ЕООД с ЕИК ********* по силата на договор от 01.04.2009г. и подписан към него Анекс от 01.04.2009г. „Е.М.” ЕООД от своя страна възложил изпращането на уведомленията за настъпила предсрочна изискуемост по задължения на длъжници на банката на „Български пощи” ЕАД в качеството на подизпълнител на възложената работа. С оглед на посоченото обстоятелство, ищецът твърди, че в полето „изпращач” на процесната обратна разписка било изписано „клиентски № 220” вместо фирмата и адреса на „У.Б.” АД.

По възражението за погасителна давност на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и твърдението на ищеца, че предявените с исковата молба претенции са съединени в условията на кумулативност и за тях се дължи държавна такса, за всеки един иск по реда на чл. 72, ал. 1 от ГПК, излага следното:

На първо място ищецът „У.Б.” АД счита така наведеното твърдение от ответника неправилно, с аргументи, че: правният интерес от разглеждането на осъдителния иск по чл.430, ал.1 ТЗ във вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД е обвързан с произнасянето по същество по установителния иск с основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК. А обвързаността между двата иска била обусловена от факта, че Заповед за незабавно изпълнение от 03.07.2013г., издадена по гр. д. № 642/2013г. по описа на РС-гр. И. не е влязла в сила по отношение на длъжника Й.П., подал възражението срещу нея, вследствие на което възникнал и правен интерес в полза на ищеца да инициира настоящото исково производство. С оглед на това поддържа, че за него липсва правен интерес от разглеждането на предявения осъдителен иск до тогава, докогато заповедта за незабавно изпълнение не бъде обезсилена с отхвърлянето на предявения специален установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което счита, че и допустимият способ за съединяване на искове е именно в условията на евентуалност, а не на кумулативност.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на претенцията, заявена с осъдителния иск счита, че датата, от която започва да тече погасителна давност е датата на подаване на искова молба по настоящото дело - 21.12.2016г.

            На следващо място ищецът твърди, че въведеното с отговора от ответника твърдение, че банката неправомерно добавила сума в размер на 2554,55 евро към дължимата договорна главница от 40 000 евро, не кореспондира с договорните правоотношения между страните. Твърди, че посоченото изменение е направено въз основа на анексите към договора за кредит от 28.03.2011г. и от 02.11.2011г., с които кредитополучателят и солидарният длъжник изрично приели, че са в забава по изпълнението на поетите задължения за връщане на усвоените суми, обстоятелство довело до формиране на задължението към датите на подписването им. Този размер бил признат от длъжниците, които са се задължили да погасяват задължението си към банката съгласно новите погасителни планове, приети при подписването на двата анекса. По силата на посочените анекси били постигнати между страните и нови уговорки за размера на дължимите договорни лихви. С оглед на така изложеното, ищецът счита, че възражението за неправомерно увеличаване размера на главницата и начисляването на договорни лихви е необосновано.

            В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът Й.Д.П. е подал писмен отговор, с който поддържа изцяло първоначалния и наведените в същия правни и фактически твърдения и възражения.

С отговора се излага следното:

            Ответникът Й.Д.П. счита, че в допълнителната искова молба, вместо да поясни първоначалната, ищецът е навел твърдения, довели до неяснота и неопределеност на основанието на предявения установителен иск и съответно на основанието, на което се претендира, че ответникът има процесните задължения по договора за кредит към „У.Б.” АД. Твърди, че от изложеното в допълнителната искова молба не е ясно какво е качеството на ответника, а оттам и основанието, на което банката претендира, че Й.Д.П. има процесните задължения към нея.

Намира за изцяло неправилни изложените от ищеца аргументи за липса на „практически смисъл” от разграничението на отговорността на ответника като „кредитополучател” или като „солидарен длъжник”. А довода за липса на „практически смисъл” за правно ирелевантен. Твърди, че с предявяването на установителния иск ищецът е длъжен ясно и недвусмислено да формулира основанието на отговорността на ответника. Твърди още, че от изложеното в допълнителната искова молба не става ясно на какво основание се претендира отговорността на ответника - като „кредитополучател” или като „солидарен длъжни”, установяването на което счита, че е първостепенно значение за разрешаването на настоящия спор. Поддържа, че изясняването на това обстоятелство, обуславя правното основание на предявения иск срещу ответника Й.П. и основанието, от което произтича отговорността му за претендираните задължения от банката срещу него.

Ответникът Й.Д.П. поддържа, че съгласно разпоредбите на материалния закон, ответникът не може да участва в договора за кредит едновременно като „кредитополучател” и като „солидарен длъжник”. Сочи, че съгласно условията на договора за кредит и „Общите условия” на „У.Б.” АД, представени като доказателства от ищеца, това са две различни качества и основания за отговорност за задължения, които не могат да бъдат поети от едно и също лице.

Счита, че е налице съществено противоречие във формулираното от ищеца основание на предявения иск и претендираната с него отговорност на ответника.

Твърди, че ищецът не може да поправи соченото несъответствие и затова стремейки се да го прикрие, навеждал извънправни доводи за липса на практически смисъл във възражението на ответника срещу основанието на иска.

 Намира за безспорно обстоятелството, че процесния договор за кредит е сключен от него, в качеството на „кредитополучател”, което се установявало и от представеното с допълнителната искова молба от ищеца, искане за ипотечен кредит на физически лица с вх. № TR2518872/10.03.2010г.

Твърди, че е безспорно, че с процесната Заповед № 452/03.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на PC - гр. Ихтиман по ч.гр.д. № 642/2013г. на същия съд е осъден да плати процесните задължения в качеството на „солидарен длъжник”, което се установявало, освен от текста й и от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на документ, представеното извлечение от счетоводните книги на „У.Б.” АД.

С оглед на така изложеното ответникът прави извод, че с предявения установителен иск се претендира от ищеца отговорността му на основание процесния договор за кредит в качеството му на „солидарен длъжник”.

Оспорва твърдението на ищеца, че има качество „солидарен длъжник”, както по процесния договор, така и по предявения срещу него установителен иск, с който се търси отговорността му в това качество, за задълженията произтичащи от същия. Твърди, че е сключил процесния договор като кредитополучател и не може да носи отговорност по него като солидарен длъжник. Ето защо счита предявения срещу него установителният иск, предмет на настоящото дело, неоснователен, като предявен на неправилно основание.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че уговорката за встъпването му в дълга като солидарен длъжник произтича от чл. 13.2. от Общите условия, по аргументите изложени в първоначалния отговор. Твърди, че е сключил процесния договор единствено в качеството на кредитополучател, но не и като обезпечение по кредита.

Счита за изцяло противоправно твърдението на ищеца за наличието на трансформация на правното основание на отговорността му по процесния договор от кредитополучател на солидарен длъжник, по аргументите изложени в първоначалния отговор. Едновременно с това прави възражение, че претендираната от ищеца „трансформация”, няма как да настъпи с подписване на процесните три анекса към договора за кредит и „Общите условия” на „У.Б.” АД. Поддържа, че за да бъде променено качеството на страна по договор, в случая кредитополучателя, трябва да бъдат налице следните предпоставки: подписан договор за новация и да има изрично изявена воля в тази насока от всички страни по договора, каквато твърди, че липсва в анексите. Твърди, че такава новация („конституиране” и „трансформация”) не е уредена нито в „Общите условия” на „У.Б.” АД, нито в самия договор за кредит, нито в трите процесни анекса.

Ответникът Й.Д.П. възразява и срещу въденото от ищеца с допълнителната искова молба твърдение, че „от юридическа гледна точка няма разлика в отговорността на „кредитополучател” и на „солидарен длъжник” в процесния случай. Поддържа, че едно лице не може да отговаря по договора за кредит едновременно като „кредитополучател” и като „солидарен длъжник”. Твърди, че тези две правни фигури са несъвместими, поради това, че тази на „солидарния длъжник” уредена в „Общите условия” на „У.Б.” АД е уредена и попада в раздел IV, „ОБЕЗПЕЧЕНИЕ” или представлява лично обезпечение, което е лице различно от „кредитополучателя”. С оглед на така изложените аргументи поддържа, че двете фигури на „кредитополучател” и на „солидарен длъжник” няма как да бъдат съвместени в едно и също лице, тъй като кредитополучателят не може да бъде лично обезпечение на самия себе си по процесния договор за кредит.

На следващо място ответникът възразява и срещу позоваването от страна на ищеца на нормата на чл. 304 от ТЗ. Твърди, че с иска, предмет на настоящото дело, се търси установяване отговорността на ответника като „солидарен длъжник” по договора за кредит, поради което хипотезата на чл. 304 от ТЗ за възникване на солидарна отговорност, поради поемане на общо задължение от две лица по търговска сделка е неприложима. Твърди, че в случая ищецът отново неправомерно е смесил две различни качества - на кредитополучател и обезпечение по кредита, поради това, че „солидарния длъжник” в процесния договор за кредит представлява обезпечение по кредита и няма как неговата солидарна отговорност по кредита да произтича от нормата на чл.304 от ТЗ.

Възразява срещу позоваването на солидарната отговорност по чл.304 от ТЗ и на друго основание, а именно, оспорва, че по процесния договор за кредит кредитополучателите Д.Й.П. и Й.Д.П. да са поемали общо задължение към банката. Твърди, че в договора няма изрична уговорка, че двамата кредитополучатели поемат общ дълг.

Ответникът поддържа, с оглед на това, че по правната си същност договорът за кредит е реален договор и се счита сключен с предаването на заемната сума (сумата по кредита), всеки от кредитополучателите отговоря за това, което реално е получил в заем от кредитодателя или, че за да е налице поемане на общо задължение трябва в договора да има изрична уговорка, че кредитът ще бъде реално получен само от единия кредитополучател и че другият встъпва в дълга на получилия кредита.

Счита посоченото за пропуск в регламентацията на кредитните отношения от страна на „У.Б.” АД, поради това, че клаузата за „поемане на общ дълг” от двамата кредитополучатели е следвало изрично да бъде предвидена в процесния договор. Такава липсвала и в „Общите условия” на „У.Б.” АД, съгласно които солидарна отговорност възниквала само в случаите на раздел IV, „ОБЕЗПЕЧЕНИЕ”, когато „трето лице”, в качеството на обезпечение, поема солидарна отговорност за задълженията по договора за кредит. Твърди, че няма качеството на „трето лице” по договора за кредит и по смисъла на „Общите условия”, поради което и изложената от ищеца теза за поемане на общ дълг от двамата кредитополучатели, по смисъла на чл.304 ТЗ и произтичащата от това солидарна отговорност, за противоречаща на „Общите условия” на „У.Б.” АД, където не е регламентирано възникването на солидарна отговорност извън случаите на раздел IV, „ОБЕЗПЕЧЕНИЕ”.

Ответникът сочи, че в трите процесни анекса към договора за кредит е посочен като „солидарен длъжник”, без да има изрично съглашение за „трансформирането” му от кредитополучател в това ново качество. Счита, че ищцовата банка се стреми да отъждестви двете качества, на „солидарен длъжник” и на „кредитополучател”.

На следващо ответникът намира, че стремежът на банката да „трансформира” качеството му по процесния договор за кредит, превръщайки го от кредитополучател в трето лице - солидарен длъжник, е признание от страна на ищеца за това, че изначално, още при сключване на договора за кредит е бил налице съществен порок в регламентирането на кредитните отношения между двамата кредитополучатели и кредитодателя. Твърди, че още при сключването на договора е бил заблуден от банката, че той ще получи кредит, но последния е получен изцяло от другия кредитополучател Д.Й.П.. Поддържа, че поради липсата на изрична конкретна клауза/уговорка не е налице общо задължение по смисъла на чл. 304 от ТЗ заедно с кредитополучателя Д.Й.П., което впоследствие е накарало банковите служители, при подписването на анексите към кредитния договор да променят качеството му и да го „превърнат” в „солидарен длъжник”. Поддържа доводите си за липса и нищожност на такава уговорка изложени още с отговора на първоначалната искова молба. Възразява срещу твърдението на ищеца, че с трите анекса е уговорена трансфорамация на качеството му по договора и твърди, че съдържат единствено уговорки за промяна на погасителния план.

Ответникът оспорва като невярно и наведеното с допълнителната искова молба твърдение на ищеца, че процесният кредит е получен и от Й.Д.П.. Поддържа твърдението си, че не е получил никаква част от кредита и че паричните суми са превеждани от банката по сметката на кредитополучателя Д.Й.П., титуляр на посочената в договора за кредит банкова сметка.

Оспорва и твърдяното от ищеца наличие на зрична уговорка в договора кредитът да бъде получен изцяло от Д.Й.П.. Твърди, че е налице  изначален порок, допуснат още със сключването на договора за кредит, който води до изначална липса на обвързаност на ответника като страна по същия договор и съответно - обуславя липсата на отговорност за ответника за задълженията по кредита.

Счита неправилни и неоснователни твърденията на ищеца, че с подписването на анексите е „признал” получаването на кредита, като едновременно с това договорът е бил валидиран, променяйки качеството му от „кредитополучател” на „солидарен длъжник”.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че получаването на кредита е въпрос на вътрешни отношения между двамата кредитополучатели. Твърди, че като страна по договора банката е длъжна да осигури в равна степен правата и на двамата кредитополучатели и да предвиди правна възможност (договорен механизъм) всеки от кредитополучателите да получи договорения кредит.

Възразява срещу посоченото в допълнителната искова молба, че с подписването на анексите към договора за кредит, е признал задължение за главница в по-голям размер от договорения. Поддържа, че главницата по кредита представлява размера на заема, който е предоставен от „У.Б.” АД. Твърди, че в анексите няма изрична уговорка за увеличаване на размера на главницата от 40 000 евро на 42 554,55 евро. Твърди, че промяната на размера на сумата в погасителния план, без изрична клауза за капитализиране на лихвата, е липса на правно основание за промяна на размера на главницата по кредита, а твърдяното от ищеца „признание” не замества липсата на правно основание за претендираното увеличение на главницата по кредита.

По изложените в допълнителната искова молба аргументи на ищеца за неоснователност на възражението за нищожност, на основание чл.146 от ЗЗП твърди, че изброяването на точките по чл.143 от същия закон, по които претендира неравноправност не е изчерпателно, като в т. 19 това е и изрично посочено.

Ответникът заявява, че в процесния случай, претендира наличието на неравноправна клауза, по аргументите изложени в първоначалния отговор: оспорената клауза да е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и на основание чл. 146 от същия закон твърди, че е нищожна, като недоговорена индивидуално с него; твърди, че е бил заблуден от страна на банката, поради това, че същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, което не му позволило да прецени икономическите и правните последици от сключването й; бил подведен от банката за качеството, в което подписва договорите и анексите, с оглед на което и за правните последици от подписването на тези документи. Твърди, че никъде в подписаните от него документи по ясен и недвусмислен начин не е посочено, че от кредитополучател, имащ право да получи и да се разпорежда с кредита се превръща в трето лице, обезпечение - солидарен длъжник. Твърди, че на това основанието, претендира нищожност по чл. 146 от ЗЗП.

Оспорва аргументите на ищеца, че целевото разходване на кредита е задължение единствено на кредитополучателя по договора. Счита неоснователни и доводите на ищеца, че е можел да влияе върху целевото разходване на кредита и не е положил грижата на добрия стопанин в тази връзка. Твърди, че не е имал никакъв достъп до паричните средства по кредита, тъй като в договора не е бил предвиден правен механизъм за това. Кредитът е предоставен по банкова сметка, *** Д.Й.П. и само той е можел да се разпорежда с паричните средства по нея. Твърди, че контролът за целевото използване на кредита е договорно задължение на банката-кредитодател и че е налице пълно неизпълнение на това задължение от страна на „У.Б.” АД, довело до увреждане на интересите и правата му в качеството му на кредитополучател, а оттам и на собствено основание обусловило отпадане на отговорността му за задълженията по процесния договор.

При условията на евентуалност прави възражение за редукция на отговорността му за задълженията по кредита до размера на полученото от продажбата на ипотекирания имот. Твърди виновно съпричиняване от страна на банката на вредоносния резултат на неизпълнението, рефлектиращо върху размера на отговорността или до нейното пълно отпадане. Твърди, че ако банката е упражнила контрол върху целевото използване на кредита от кредитополучателя Д.Й.П., това щяло да доведе до значително по-висока цена от продажбата на ипотекирания имот, за чиято реконструкция е отпуснат кредита.

По изложените съображения за неизпълнение и съпричиняване от страна на ищеца, моли съдът, да освободи ответника изцяло от отговорност или да приложи редукция, която да е пропорционална на разликата между пазарната оценка на имота, от съдия изпълнителя и цената, за която е продаден имота съгласно постановлението за възлагане.

По изложеното в допълнителната искова молба относно оспореното връчване на писмо изх. № 47/1412 от 19.09.2012г., с което ищецът претендира, да е обявена предсрочната изискуемост на кредита, счита доводите неправилни, със следните аргументи:

            Сочи, че за удостоверяване на връчването на писмото ищецът е представил като доказателство, обратна разписка, но същата не удостоверя какво е съдържанието на пратката.

Ответникът оспорва твърдението, че на основание доставянето на пратката на адреса посочен в договора, поканата за доброволно плащане му е била връчена редовно, без да е необходимо да е получен лично от него. Поддържа всички направени оспорвания на документа, изложени с първоначалния отговор на исковата молба. Твърди, че не е вярно удостовереното върху разписката, че пратката е получена лично от Й.Д.П.. Към възраженията, изложени в първоначалния отговор добавя и следното, че куриерската фирма не разполага с правомощия по закон да удостоверява чрез подписите на своите служители връчването на пратките.

По доводите в допълнителната искова молба относно наличието на евентуално съединяване на установителния иск с иска за осъждане на ответника за заплащане на процесиите суми ответникът излага следното:

Поддържа, че не е налице евентуално съединяване на предявените искове, поради което ищецът дължи държавна такса и за втория иск.

Й.Д.П. намира за изцяло неправилни аргументите на ищеца „У.Б.” АД за преминаване от установителен към осъдителен иск. Поддържа, че в настоящия случай са налице два отделни иска - установителен и осъдителен, предявени на различно правно основание. Твърди, че наличието на заповед за изпълнение изключва правния интерес и възможността за водене на осъдителен иск, а цитираната съдебна практика за неправилно тълкувана. Поддържа, че при обжалване и отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение не възниква правен интерес от преминаване към осъдителен иск, тъй като се отменя само изпълнителния титул, отпада разпореждането за незабавно изпълнение. А заповедта за изпълнение остава, като при успешно провеждане на установителния иск ищецът отново ще може да се снабди с изпълнителен титул.

С определение от 03.07.2017г. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника по делото на кредитополучателя Д.Й.П., ЕГН **********, адрес ***.     

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

            С договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г. „У.Б.” АД отпуска на Д.Й.П., Й.Д.П., като кредитополучатели и солидарен длъжник ЕТ „Дани 2007 Д.П.” сумата 40000евро с краен срок на погасяване 21.03.2034г. С договора е приет погасителен план и Общите условия на банката. Кредитът е усвоен  по посочената в т. 6 банкова сметка.

            С анекс от 28.03.2011г. Й.Д.П. изрично е посочен като солидарен длъжник наред с другия длъжник Д.Й.П.. С анекса се установява, че кредитът е усвоен, като забавени плащания са капитализирани в дължимата главница в размер на 41205,86 евро.

            С анекс от 02.11.2011г. Й.Д.П. изрично е посочен като солидарен длъжник наред с другия длъжник Д.Й.П.. С анекса се установява, че кредитът е усвоен, като забавени плащания са капитализирани в дължимата главница в размер на 42554,55 евро.

            С анекс №3 от 24.09.2012г. страните изменят предоставените обезпечения. Й.Д.П. изрично е посочен като солидарен длъжник наред с другия длъжник Д.Й.П..

            С писмо от 19.09.2012г. на „У.Б.” АД до Й.Д.П. се отправя покана за доброволно изпълнение на целия дълг по банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г., като кредиторът манифестира волята си „предоставеният кредит е обявен за ИЗЦЯЛО И ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ” на 01.08.2012г., поради неплащане на дължими суми в договорените срокове. Общият дълг възлиза в размер на 45034,02евро, от които 42554,55евро, лихви 2479,47евро. Видно от обратна разписка от пратката е получена от Й.П. на 24.09.2012г. на адреса на ответника гр.И. ул. Ц. О. №2.

            Със заявление от 02.07.2013г. „У.Б.” АД е поискал издаване на заповед за  изпълнение по чл.417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 642/2013 г. на РС – гр. Ихтиман. По делото е издадена заповед №452 от 03.07.2013г. и изпълнителен лист от същата дата. На 16.09.2016г. е подадено възражение от Й.Д.П.. Длъжникът Й.Д.П. е научил от залепено уведомление на 09.09.2016г. за постановление за възлагане на недвижим имот. С разпореждане от 14.11.2016г. е указано на заявителя „У.Б.” АД, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено от „У.Б.” АД на 29.11.2016г. Исковата молба е подадена на 21.12.2016г.

            По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от което е видно, че кредитът е усвоен на 19.03.2010г. по посочената в договора банкова сметка *** Д.Й.П.. Непогасената главница по договор банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г. и последващите анекси към 24.09.2012г. е главница 42554,55евра  и лихви в размер на 2405,83евра. Последното плащане е направено на 02.02.2012г., като частично е погасена 22 погасителна вноска с падеж 31.01.2012г. Към датата на подаване на заявлението 03.07.2013г. за незабавно плащане главницата възлиза в размер на 42554,55евра и 10352,07евра лихва за забава за периода  от 30.01.2012г. до 03.07.2013г. Договорната лихва е в размер на 10260,69евро за периода 30.01.2012г. до 27.06.2013г., към която дата е издадена справка за дължимите суми и послужила за издаване на заповедта за незабавно плащане. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението не е обслужвано редовно, като са констатирани забавяния, а след 02.02.2012г. кредитът не се обслужва. Вещото лице е отговорило на поставените задачи ясно, компетентно и изчерпателно, поради което съдът изцяло кредитира заключението му.

            По делото се назначи допълнителна ССЕ, която отразява реализацията на обезпечението в изпълнителното производство.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.422 ГПК е допустим.

Възражението на ответника Й.Д.П. е подадено в двуседмичния срок по чл.414 ГПК на 16.09.2016г., като на 09.09.2016г. е научил за изпълнителното дело. Искът е предявен в срока по чл.415 ГПК. Искът е предявен на 21.12.2016г. като на ищеца „У.Б.” АД с разпореждане от 14.11.2016г. са дадени указания за правото му да предяви иск в едномесечен срок, получено на 29.11.2016г. Съгласно същия текст на ал.1 срокът тече от връчването на указанията на съда за правото му да предяви иска. Внесени са дължимите държавни такси.

Искът е основателен. Видно от приетото заключение на ССЕ, кредитът е усвоен, налице е неизпълнение от страна на длъжниците Д.Й.П. и Й.Д.П., като след 02.02.2012г. кредитът не се обслужва, като вещото лице у изчислило размера на главницата, дължимите лихви и банкови такси, които кореспондират с размерите на предявения иск.  Съгласно т.17 от Договора за кредит, при нарушаване на договорените между страните условия, Банката може да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, което е сторила поради необслужването на кредита след 02.02.2012г. с писмо получено от ответника на 24.09.2012г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П., че няма качеството „солидарен длъжник” или „длъжник” по процесния договор за банков ипотечен кредит от 18.03.2010г. Договорът Й.Д.П. е сключил като кредитополучател, а с всичките анекси е приел и подписал като солидарен длъжник. С анекс от 28.03.2011г. Й.Д.П. изрично е посочен като солидарен длъжник наред с другия длъжник Д.Й.П..

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П., че след като кредитът е усвоен и ползван от другия кредитополучател, то той не е получил и ползвал отпуснатите средства. Договорът за заем е реален договор и кредитът е усвоен по банковата сметка посочена в договора, с което банката е изпълнила задължението си да предостави заетите средства. Съгласно чл.122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П., че липсва изрична клауза за трансформация на кредитополучателя в солидарен длъжник и че същата се явява неравноправна и нищожна по смисъла на чл.146 и чл.143 ЗЗП. С анекса страните доброволно изменят съдържанието на договора и приетите промени обвързват страните чл.20а ал.2 ЗЗД, като никоя от страните не е била задължена да приеме тези промени, но след като са ги приели те имат силата на закон за страните.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П., че кредитът е използван за цели различни от договорените. Целта за ползване на средствата от кредита е ирелевантно за валидността на договора и изпълнението на задълженията по него от страните. Кредитополучателите могат свободно да използват отпуснатите средства, но дължат тяхното връщане така, както е отразено в договора и погасителния план. 

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П. срещу твърдяната предсрочна изискуемост. С писмо от 19.09.2012г. на „У.Б.” АД до Й.Д.П. се отправя покана за доброволно изпълнение на целия дълг по банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г., като кредиторът манифестира волята си „предоставеният кредит е обявен за ИЗЦЯЛО И ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ” на 01.08.2012г., поради неплащане на дължими суми в договорените срокове. Общият дълг възлиза в размер на 45034,02евро, от които 42554,55евро, лихви 2479,47евро. Видно от обратна разписка от пратката е получена от Й.П. на 24.09.2012г. на адреса на ответника гр.И. ул. Ц. О. №2. Връчването  е редовно съгласно чл.42 ал.1 ГПК чрез писмо с обратна разписка и удостоверяването установява връчването му на ответника Й.П.. С това кредиторът е обявил поради неизпълнение на задълженията на длъжниците в предсрочно изискуем.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П. за изтекла погасителна давност. От обявяването на кредита за предсрочно изискуем 24.09.2012г. до подаване на заявление за издаване на заповед за плащане 02.07.2013г., което съгласно чл.422 ал.1 ГПК има последиците на предявяване на иск за съществуване на задължението не е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Д.П. по отношение на размера на дължимата главница. Действително с отпускането на кредита първоначално размерът на кредита е бил 40000евро, но с последващите два анекса страните са преуредили като са капитализирали дължими суми, като са ги добавили към дължимата главница и са приели нови погасителни планове и по този начин същата е станала 42554,55евро.

Ето защо дългът на Й.Д.П. по банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г. и Анекс от 28.03.2011г., Анекс от 02.11.2011г. и Анекс №3 от 24.09.2012г. е дължим в предявените размери, поради което съдът намира иска за основателен по основание и размер.  Искът следва да се уважи в предявения размер, като съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК, съгласно т.11в от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Предвид уважаването на предявения иск съдът не следва да се произнася по евентуално предявения такъв.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Й.Д.П. следва да понесе направените в настоящото производство разноски от страна на ищеца „У.Б.” АД -  за държавна такса –2065,95лв.; адвокатско възнаграждение –4354,72лв.; ССЕ – 250,-лв.,  400,-лв. допълнителна ССЕ или общо 7070,67лв.

Направените в заповедното производство по ч. гр. д. №642/2013 г.. по описа на Районен съд – гр.Ихтиман разноски в размер на 2065,95лв. д.т. и 1779,58лв. адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени на ищеца, съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК по отношение на „У.Б.” АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „С. Н”№7, Й.Д.П. с ЕГН********** и адрес ***, че Й.Д.П. с ЕГН********** и адрес *** дължи на „У.Б.” АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, пл.„С. Н.”№7 по банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2518872, сключен на 18.03.2010г. и Анекс от 28.03.2011г., Анекс от 02.11.2011г. и Анекс №3 от 24.09.2012г., следните суми:

            42 554,55 евро (четиридесет и две хиляди петстотин петдесет и четири евро и петдесет и пет евро цента) - просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2013г., до окончателно изплащане на вземането;

            10 260,69 евро, представляваща договорна лихва за периода от 30.01.2012г. до 27.06.2013г.,

            за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от документ от 03.07.2013г. и изпълнителен лист от 03.07.2013г. по ч. гр. д. № 642/2013г. по описа на РС – гр. И.

            Решението е постановено при участието на трето лице помагач Д.Й.П., ЕГН **********, адрес *** на страната на ответника Й.Д.П. с ЕГН********** и адрес ***.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Й.Д.П. с ЕГН********** и адрес *** да заплати на „У.Б.” АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, пл.„С. Н.”№7 направените по ч. гр. д. №642/2013г.  на Районен съд гр. И. разноски в общ размер 3845,53лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и три стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Й.Д.П. с ЕГН********** и адрес *** да заплати на „У.Б.” АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, пл.„С. Н.”№7 направените в настоящото производство разноски в общ размер 7070,67лв. (седем хиляди и седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: