Р Е Ш
Е Н И Е
№ 567
гр.***, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1316 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Ц.В.К. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 245/01.02.2019г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет
на Община ***, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че жалбоподателят е отразил още
при съставяне на АУАН, че не той, а друго лице е паркирало лекия автомобил,
поради което и именно то следва да понесе административнонаказателната
отговорност за извършеното. Изразява се недоумение защо при тези факти АНО е
решил да издаде наказателно постановление именно срещу жалбоподателя, а не
срещу посоченото от него лице.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. С.И. – БАК,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения, доколкото АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, без да са налице предпоставките на чл. 40,
ал.4 ЗАНН. Застъпва, че служителите на Община *** не са имали правомощия да
изискват от собственика да попълва декларация. В тази връзка акцентира, че
самата декларация не отговаря на изискванията на закона, а отделно от това е
била „пробутана“ на неговия доверител. Посочва, че автомобилът е бил паркиран
по начин, позволяващ свободното преминаване на граждани по тротоара, поради
което и пледира, че неправилно същият е бил репатриран. Излага твърдения за
това, че в тази част от града е възприето да се паркира по този начин, като
автомобилът на жалбоподателя далеч не е единственият, който спира върху
тротоара. На последно място, под условията на евентуалност, счита че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За административнонаказващия
орган – Община ***, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че е
ирелевантно дали между автомобила и сградата е имало повече от 2 метра или не,
доколкото това няма отношение към конкретното нарушение. Посочва, че правилно е
определен субектът на административнонаказателната отговорност, като
наказанието е законосъобразно индивидуализирано и не са налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН. Моли за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 4) НП е връчено на жалбоподателя на 15.03.2019г., а жалбата е подадена
на 20.03.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.01.2019г., около
09.15 часа св. В.К. ***, извършвал обход в гр. ***, ул. „***”. Пред № 37 същият забелязал
лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя К., който бил паркиран
върху тротоар, който е извън определените от администрацията места. Свидетелят
преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява и пречка
за останалите участници в движението. К. направил снимки на паркираното МПС,
след което го репатрирал със специализиран автомобил - т.нар. „паяк” до
„наказателния паркинг” на Община ***. За констатациите и действията си,
свидетелят съставил констативен протокол (л.7), придружен със снимки (л.27-30).
След известно време на паркинга дошъл жалбоподателят – Ц.К., придружаван от
свой познат – св. Захари Кирилов и заявил на служителя – св. Д.Ф., че той е
управлявал МПС-то и поискал да си го вземе. Св. Ф. предоставил на К. декларация
по чл. 188 ЗДвП (л. 8), в която жалбоподателят собственоръчно написал, че на
28.01.2019г. лично той е управлявал и
паркирал автомобила на посочения адрес. На база констативния протокол и с оглед
заявеното и декларирано от жалбоподателя К. свидетелят Ф. съставил АУАН с № 0091165,
в който описал фактите по случая и ги квалифицирал като нарушение по чл. 94,
ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал
и получил препис от него. В графата за възражения същият написал
собственоръчно, че не той е паркирал превозното средство на посочено място, а
го е предоставил на адв. Кирилов. В законоустановения тридневен срок възражения
срещу акта не били депозирани.
Въз основа на АУАН
на 01.02.2019г. (един ден след изтичане на тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН) било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от
актосъставителя правна квалификация, приел, че именно жалбоподателят е субект
на административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189,
ал.12 и чл. 178е ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП,
а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП,
видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г.
и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община ***.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни
норми са посочени правилно.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, поради съставяне на АУАН само в присъствието на един свидетел на съставянето. Съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави дори и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай, АУАН, с който е установено нарушението, е издаден именно въз основа на съставения протокол. Практиката на касационната инстанция е единна и последователна във виждането си, че протоколите, съставяни от длъжностни лица от Община *** са именно официални удостоверителни документи – Решение № 1802/04.11.2016г. по к.н.а.х.д. № 1625/2016г. на АдмС-***; Решение № 261/19.02.2016г. по к.н.а.х.д. № 2442/2015г. на АдмС-***; Решение №1158/30.06.2015г. по к.н.а.х.д. № 964/2015г. на АдмС-***; Решение № 1026/08.06.2017г. по к.н.а.х.д. № 1009/2017г. на АдмС-***; Решение № 547/29.03.2016г. по к.н.а.х.д. № 281/2016г. на АдмС-***; Решение № 1507/22.10.2015г. по к.н.а.х.д. № 1539/2015г. на АдмС-*** и много други. В този ред на мисли, въобще не е било нужно при съставянето му да се посочва свидетел, като вписването на такъв не може да се третира като съществено нарушение. Дори хипотетично да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно по реквизити /което, както стана дума не се възприема от настоящия състав/, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
По
съществото на спора съдът следва да посочи следното:
Няма спор, че на
28.01.2019г. автомобил „***” с рег. № *** е бил установен от общинските
служители върху тротоара на ул. „***” до дом № 37.
Легалните определения за
"престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на
цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него
(„в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят
не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на
Община ***, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието,
доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това
настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел,
че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла
на закона.
От своя страна, съгласно разпоредбата на
чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП се допуска престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на
актосъставителя – мястото, на което е бил паркиран автомобила, ясно се
отграничава от пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от
плочки, предназначен е за движение само на пешеходци, поради което и безспорно
е „тротоар“ по смисъла на закона.
Същевременно съгласно чл. 7, ал.1 от
Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община ***, общинският
съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за паркиране в
определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се обозначават с
пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват условията за
паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни длъжностни
лица на служба "УКОРС" при Община *** паркиран на тротоар, който не е
определено от общинската администрация като място за паркиране и не е означено
като такова. С оглед горното, за съставомерността на извършеното е напълно
ирелевантно дали е имало 2 метра разстояние от сградата и дали автомобилът не е
представлявал препятствие за движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал.
3, предл. второ ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на
конкретни обстоятелства. Освен начинът на паркиране на автомобила, включително
и изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е
тротоарът да е бил определен за паркиране от администрацията - в случая Община ***.
От събрания доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин се установи,
че тротоарът, върху който е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя не е бил
определен за паркиране, поради което и правилно контролните органи са
преценили, че се касае за нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 ЗДвП. Дали
преценката им за репатриране на автомобила – т.е. за прилагане на принудителна
административна мярка, също е била правилна или не, излиза извън
компетентността на РС-***, а и няма отношение към административното нарушение,
поради което и съдът не се спира на възраженията на жалбоподателя в тази
насока.
По мнение на настоящия състав
ирелевантно е и дали в този район по принцип автомобилите биват паркирани върху
тротоарите. Дали и други лица извършват нарушения по ЗДвП или не, няма как да
доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя и да оневини поведението
му. Само с оглед пълнота следва да се посочи, че от показанията на св. К. се
установява, че в момента на проверката не е имало други нарушители, освен
автомобила на жалбоподателя, което между другото е лесно видимо от приложените
снимки № 4 и № 12, от които се вижда, че на процесния тротоар е паркиран
единствено автомобилът на жалбоподателя.
По отношение на авторството на деянието
- няма спор, че лекият автомобил е собственост именно на Ц.К.. Нормата на чл. 188,
ал.1, изр. 2 от ЗДвП предвижда, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от
него в случай, че друг е управлявал автомобила. В случая видно от показанията
на актосъставителя Ф. – лично пред него жалбоподателят е заявил, че той е
управлявал автомобила. Този факт допълнително се потвърждава и от приложената
на л. 8 Декларация, в която собственоръчно и писмено жалбоподателят е
потвърдил, че именно той е паркирал лекия автомобил. Не може да се сподели
довода, че декларацията е била „пробутана“ на К. и той я е подписал, без да е
бил наясно със съдържанието й. Тъкмо напротив – жалбоподателят е попълнил
изрично своите имена, ЕГН, дата, регистрационен номер и точен адрес, на
който е паркирал автомобила, едва след което се е подписал – т.е. същият е
действал съвсем целенасочено и осъзнато, поради което и твърденията, че се е
объркал или е бил подведен не се възприемат от настоящия състав. Едва след като
К. е заявил устно и писмено, че той е паркирал автомобила св. Ф. му е съставил
АУАН. Фактът, че при предявяване на акта жалбоподателят е решил да се откаже от
първоначално декларираното и вече да заяви, че не той, а „адв. Кирилов“ е паркирал автомобила, по мнение на настоящия
състав, не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност
на собственика, тъй като същият не е спазил изрично уредената в ЗДвП
процедура, поради което и следва да се зачете презюмираният от закона факт, че
извършител на деянието е именно собственикът на МПС. Правото на жалбоподателя
за възражение досежно това обстоятелство е преклудирано, тъй като е недопустимо
той да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Това от своя
страна изключва възможността декларация по чл. 188 ЗДвП да бъде подадена на
по-късен етап, или пък в съдебното производство. Законодателят е предвидил
изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е
редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена
случайно. Същата цели от една страна да гарантира правото на защита на
собственика на автомобила, а от друга има за цел да не допусне избягването на
административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия
ред. Тук е мястото да се посочи още, че разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не
предвижда ред на „оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н.
декларация по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или
за подаването й едва след съставяне на АУАН. Приемане на противното не само
противоречи на смисъла на закона, но и предоставя очевидна възможност на всеки
нарушител в настоящата хипотеза да осуети реализиране спрямо него на административнонаказателна
отговорност. Това е така, защото винаги, когато лицето откаже да
попълни декларация преди съставяне на АУАН или заяви, че той е нарушителят и
„изчака“ предявяване на акта, за да промени позицията си, то пред
административнонаказващия орган не съществува законосъобразна възможност за
продължаване на производството срещу което и да е лице. В този смисъл ясно е,
че с оглед правото на защита, не може да бъде издадено наказателно
постановление срещу едно лице, при съставен АУАН срещу друго. Същевременно ЗАНН
и ЗДвП не предвиждат възможност за „анулиране“ на АУАН, каквато например
изрично е предвидена в чл.189, ал.5, изр. последно от ЗДвП относно електронния
фиш. Трябва още да се добави, че в случая неприложим е и редът на чл.54 от ЗАНН, който е предвиден от законодателя като способ за прекратяване на
административнонаказателното производство, а не за неговото своеобразно
„рестартиране“, включително и срещу друго лице.
Поради всичко изброено по-горе,
настоящият състав счита, че в конкретния случай жалбоподателят не се е
възползвал от възможността да обори презумпцията, че той е управлявал
автомобила, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.
178е от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 50 лв. до 200 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в минимално
предвидения размер от 50 лв., поради което и няма как да се обсъжда вариантът
за допълнителното й намаляване от съда.
В случая
нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието
на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид
нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради
което и искането на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената
санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
245/01.02.2019г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община ***, с
което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на Ц.В.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.