Р Е Ш Е Н И Е
№ 260910
гр. Варна, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1639 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление ***, срещу С.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за
изпълнение №8673/14.11.2019г. по ч.гр.д.№ 18652/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 2779,08 лв. (две
хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и осем стотинки), представляваща
дължими задължения, произтичащи от сключените между С.Г.Г. и „Т.Б.” ЕАД
(предходно наименование „***” ЕАД) договори, а именно: Договор за мобилни
услуги № ***, Приложение към Договор за мобилни услуги, Декларация за
подписване на документ/и от непълнолетно лице и Декларация за съгласие за
подписване на документ/и от непълнолетно лице от *** г., Договор за мобилни
услуги № *** и Декларация за съгласие за подписване на документ/и от
непълнолетно лице от *** г., Сертификат за пакетни услуги № *** от *** г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от ***
г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и
Декларация за подписване на документи от непълнолетни лица от *** г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от ***
г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г., Договор за
мобилни услуги № *** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за
лизинг от *** г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *** и Договор за лизинг от *** г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от *** г.,
въз основа на които са издадени следните фактури, а именно: фактура №№ *** г., ***
г., *** г., *** г., *** г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
13.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410, т. 1 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните били сключени 12 договора за
предоставяне на услуги в периода от ***г. до ***г.
Ответникът не изпълнявал задълженията си да заплаща
цената на ползваните мобилни услуги, лизинговите вноски за предоставеното
устройство и задълженията за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя поради
изпадането му в забава. Ищцовото
дружество издало 5 броя фактури на обща стойност 2779.08 лева за периода от ***г.
до ***г. за дължимите от ответника суми.
На 14.11.2019г. ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни
услуги, по което било образувано ч.гр.д.№18652/2019г. по описа на ВРС и
издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, и съдът дал указания за предявяване на иск
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, което породило правен интерес у ищеца от предявяване
на настоящия установителен иск.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. В писмена молба, постъпила преди заседанието заявява, че поддържа
исковите претенции и моли за уважаването им. Ответникът се явява лично и
заявява, че признава изложените в исковата молба твърдения и предявените искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
В първото
по делото заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер.
Спазени
са изискванията на чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Разноските
в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника. За да бъде
приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските да бъдат възложени в
тежест на ищеца следва кумулативно да са налице двете предвидени от закона
предпоставки – ответника да е признал иска и с поведението си да не е дал повод
за предявяване на иска, които предпоставки не са налице в случая.
Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1453.87 лева в
исковото производство (944.42 лева довнесена държавна такса и 509.45 лева адвокатско
възнаграждение) и 448.30 лева в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 18652/2019г. по описа на ВРС. Разноските в
този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление ***, следната сума, за която е издадена
Заповед за изпълнение №8673/14.11.2019г. по ч.гр.д.№ 18652/2019г. по описа на
ВРС:
сумата от 2779,08 лв. (две хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева и осем стотинки), представляваща дължими задължения,
произтичащи от сключените между С.Г.Г. и „Т.Б.” ЕАД (предходно наименование „***”
ЕАД) договори, а именно: Договор за мобилни услуги № ***, Приложение към
Договор за мобилни услуги, Декларация за подписване на документ/и от
непълнолетно лице и Декларация за съгласие за подписване на документ/и от
непълнолетно лице от *** г., Договор за мобилни услуги № *** и Декларация за
съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице от *** г., Сертификат
за пакетни услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** от *** г., Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № *** и Декларация за подписване на документи от
непълнолетни лица от *** г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** от *** г., Договор за мобилни услуги № *** и
Договор за лизинг от *** г., Договор за мобилни услуги № *** от *** г., Договор
за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от *** г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** от ***
г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и
Договор за лизинг от *** г., въз основа на които са издадени следните фактури,
а именно: фактура №№ *** г., *** г., *** г., *** г., *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 13.11.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, сумата от 1453.87
лв. /хиляда четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 448.30 лв.
/четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 18652/2019г. по описа на ВРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: