Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,….14....юни….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на..ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ … МАЙ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря...ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…209..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от  ЗАД “А. “  със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2,ЕИК-***– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№630/2018г. по описа на Никополски районен съд, процесуалиня представител юрк. И.Х.Й., срещу постановеното по делото съдебно Решение №14/22.01.2019г., с което  жалбоподатерля е осъден да заплати на ищцата С.И.П. ***, обезщетение на основание чл.405,ал-1 от КЗ сумата от 4675.49лв., представляваща стойността на ремонта на повредения автомобил „БМ*** „ с ДК№***, застрахован по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №**********/14.09.2017г. за застраховка „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, сключен при действие на Общите и специални условия при  ответника.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли  иска за обезщетение по чл.405,ал.1 от КЗ, предявен от ищцата против ответника, понастоящем въззивен жалбоподател. Излагат се многобройни оплаквания, които се свеждат до това, че е е доказано настъпването на застрахователното събитие, както и несъответствие между фактическата обстановка и декларираното от пострадалата.

Ответницата по въззивната жалба С.И.П. ***, която е ищца в първоинстанционното производстно, ч пез пълномощника адв. Кр.Д. ***, е подала отговор на въззивната жалба, в който е изразила становище за нейната неоснователност и е направила искане да се потвърди обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от ЗАД “А. “  със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2,ЕИК-***– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№630/2018г. по описа на Никополски районен съд,  против РЕШЕНИЕ №14/22.01.2019г, постановено по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№630/2018г. по описа на Районен съд-Никопол, е образувано на основание  осъдителен иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ и цена 4 675.49лв., предявен от ищцата( понастоящем ответница по въззивната жалба) С.И.П. ***, против ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) ЗАД“А. “ със седалище и адрес на  управление в гр.София, ул.“Стефан Караджа“№9.

В исковата молба се твърди следното:  Между страните е сключен застрахователен договор за застраховане на МПС л.а.“БМ***“ с рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица №********** за застраховка „Каско“ и „Злополука“, сключен при действието на  Общите и Специални условия  по застраховка „Каско“. На 20.07.2018г. на път ІІІ -4402, км15 ищцата е самокатастрофирала  и е бил увреден застрахования лек автомобил.Същата своевременно е уведомила застрахователя - ответник, като при него била заведена щета №25018030100453. С изх.№100-4243/11.08.2018г. е уведомена за отказ от изплащане за застрахователно обезщетение, по причина на това, че при оглед е установено несъответствие между фактическата обстановка и декларираното от застрахования. Ищцата е отправила възражение до ответника. Получила е повторен отказ и изх.№100-4811/05.09.2018г. Ищцата счита, че не са налице предпоставки за отказ. След повторния отказ е извършила ремонт на автомобила, като е заплатила сумата от 4675.49лв., за което представя фактура и касов бон. При това положение застрахователят дължи заплатената сума от 4675.49лв., представляваща стойността  за отремонтиране на повредения автомобил. Петитумът на исковата молба е ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4675.49лв., както и направените разноски.

 Ответникът   ЗАД“А. “ е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск по основание и размер. Възразил е, че събитието не е настъпило по начина, времето и мястото, описани в исковата молба и декларирани в уведомлението – декларация за щети от 23.07.2018г; Искът е предявен в завишен размер, а сумата по фактурата не е задължителна за застрахователя.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на автотехническа експертиза.

С обжалваното понастоящем съдебно Решение №14/22.01.2019г.,  граждански състав на Рс-Никопол, е уважил изцяло предявеният от ищеца против ответника иск.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между  ищцата(понастоящем въззиваема) С.П. като застрахован и ответника( понастоящем въззивник) ЗАД“А. “ – като застраховател, е сключен застрахователен договор за застраховане на МПС л.а.“БМ***“ с рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица №********** за застраховка „Каско“ и „Злополука“, сключен при действието на  Общите и Специални условия  по застраховка „Каско“.

На 20.07.2018г. на път ІІІ -4402, км15 ищцата е претърпяла ПТП, при което е бил увреден застрахования лек автомобил.

От съвкупната преценка на показанията на свидетелите, присъствали на произшествието -  С.П. ( съпруг на ищцата) и Т.К. , се установява следното:  Ищцата и съпругът й са пътували между селата Райновци и Браниловци, Габровска област, като лекият автомобил БМВ е управляван от ищцата. Тъй като пътят е бил тесен, за да се размине с друго МПС ищцата се е изтеглила надясно, навлязла е в банкета  и „ се е занесла“ На самия банкет е имало бабуна и камък, като бабуната е „подхвърлила“ леко автомобила, а камъкът е ударил бронята от долу и носача Предницата на автомобила е навлязла в банкета, а задната част е останала на пътя. Когато  ищцата, съпругът й и пътуващият след тях свидетел К. слезли от автомобилите, установили следното: Бронята е била счупена, халогенната лампа е висяла, „леко е висяло едно радиаторче“, което закрепили от долната страна под бронята.

Ищцата е уведомила ответника като застраховател за настъпилото събитие. При него е заведена щета №25018030100453. По щетата е съставен е Опис-заключение  на 23.07.2018г., в който в 12точки са описани увредените части на  автомобила, както и допълнителен оглед на същото след демонтаж на предната броня.

С изх.№100-4243/11.08.2018г. е уведомена за отказ от изплащане за застрахователно обезщетение, по причина на това, че при оглед е установено несъответствие между фактическата обстановка и декларираното от застрахования. Ищцата е отправила възражение до ответника. Получила е повторен отказ и изх.№100-4811/05.09.2018г.

Ищцата  е извършила ремонт на повредения автомобил, за което „***“-ООД е издал фактура за сумата от 4675.49лв. с ДДС и касов бон за същата сума.

Авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.П.М.  е определила по три независими източника пазарните цени на нанесената щета на л.а. с рег.№ ***, марка БМВ, модел 740 Д  Х Драйф, като е съобразил цените на различните доставчици на оригинални резервни части. Цените на резервните части при различните доставчици варират в зависимост от това дали се представят на оторизиран сервиз или пряко на клиента. В резултат на това, цените са следните:І- Обща сума за възстановяване на увреденото МПС с включени отстъпки от доставчици – 2271.22лв.; Обща сума за възстановяване с части, закупени директно от магазинната мрежа – 2994.85лв.; ІІ- Калкулация на ремонт в сервиз „****“-ЕООД-Плевен – общ разход за ремонт -3943.75лв.( без включен ДДС) и 4732.50лв.(с включен ДДС); ІІІ- Справка за количества и цени от „****“ – общата сума с ДДС възлиза на 2985.37лв. с включена отстъпка от доставчика към оторизирани сервизи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните  правни изводи:

Предявеният от ищцата  против ответника  осъдителен иск е с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ  - за заплащане на  застрахователно  обезщетение при настъпило на застрахователно събитие, в изпълнение на договор за застраховка  на лек автомобил „Каско“.

С оглед предмета на иска, в тежест на ищеца е да докаже следните елементи  от фактическия състав:  Наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника;  Настъпване  на застрахователното събитие; Причиняване на щета на застрахования; Причинно-следствена връзка между щетата и застрахователното събитие, размер на щетата. От фактическата обстановка, възприета от въззивния съд,   се установява, че  ищцата( понастоящем въззивница) С.П. е реализирала пълно и главно доказване на релевантните за спора факти.

Въззивният съд  посочва, че не са налице предпоставките на чл.408 от КЗ, при които застрахователят може да откаже плащане по същество на претенцията.

Пред вид на горните съображения, въззивният съд приема, че исковата претенция на ищцата по чл.405 от КЗ е доказана по основание. Относно размера, в който следва да се уважи предявеният иск, съдът съобрази следното: Съгласно чл.400 от КЗ За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.

Както беше посочено, в процесния случай  автотехническата експертиза е определила по три независими източника пазарните цени за нанесените щети в границите между2271.22лв. с включени отстъпки от доставчиците до 4732.50лв.- ремонт с включен ДДС.

  Съдът като съобрази  разпоредбата на чл.400 от КЗ, заключението на експертизата и  обстоятелството, че според последната в магазинната мрежа няма алтернативни части за процесния автомобил, а следва да се доставят само оригинални, приема, че обезщетението трябва да се присъди за направените и претендирани разходи по фактурата в размер на 4675.49лв., която цена е в  рамките, посочени в заключението.

 От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правни изводи, които са еднакви с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на авто- техническата експертиза се установява следното: Съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото; Настъпване  на застрахователното събитие в резултат на управление на застрахования лек автомобил;; Причинена на щета на застрахования; Причинно-следствена връзка между щетата и застрахователното събитие; Размер на щетата.

Въззивният съд не присъжда разноски за въззивна инстанция, тъй като не установи такива да са претендирани и доказани.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

          

             Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №14/22.01.2019г. на  Никополски районен съд, постановено по гр.д.№630/2018г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: