Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в открито заседание на 04.11.2022г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 2058/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на
сдружения „Спортен клуб Владислав Варненчик“, представлявано от управителя П.
Т. П. чрез адв.Н.Ч. срещу ревизионен акт №Р-0300032005762-091-001/15.06.2021г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение
№170/26.08.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна.
Постъпила е молба с вх.№
16033/27.10.2022г. от сдружение „Спортен
клуб Владислав Варненчик“, представлявано от управителя П. Т. П. чрез адв.Н.Ч.,
в която се иска откриване на производство по чл.193 от ГПК във връзка с чл.144
от АПК по отношение на всички доказателства – относно тяхната истинност и
авторство, приети в съдебното заседание на 19 октомври 2022г.
Във връзка с горепосоченото искане, съдът
изразява следното становище:
Представените доказателства са частни
документи. В случая, приложените частни документи са озаглавени стокови разписки, проформа фактури и дневни
обороти, но биха представлявали такива първични счетоводни документи, само ако
имат задължителните реквизити по Закона за счетоводството и подзаконовите
актове по прилагането му.
Частните документи, сами по себе си се
делят на диспозитивни и свидетелстващи. Диспозитивните материализират
волеизявление на автора, а свидетелстващите материализират изявление за знание
на определени факти. Примери за диспозитивни документи са договорите,
завещанията, предизвестията, пълномощните, записа на заповед и др. Примери за
свидетелстващи документи са разписки, протоколи, извънсъдебни признания,
счетоводни книги и др.
Частните документи се
ползват единствено с формална доказателствена сила, която задължава съда да
счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление. Това
положение произтича от разпоредбата на чл. 180 от ГПК /приложим на основание
чл.144 от АПК/, която въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното
подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа.
Следователно, подписаният частен
документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на
материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на
авторството, докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса. Частните документи нямат
материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда
действие.
Разпоредбата на чл.179 от ГПК предоставя материална доказателствена сила, свързана със съдържанието на
документа единствено за официалните свидетелстващи документи –
тези, които удостоверяват определени правно-релевантни факти. Според цитираната
разпоредба, съдът е длъжен да приеме за
доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно
лице и са удостоверени в официален документ. Тоест, разликата между формална и материална
доказателствена сила е, че първата
обвързва съда относно авторството на документа, а втората го обвързва относно
съдържанието му.
Когато страна оспорва
истинността на един частен документ, това означава, че иска да бъде опровергана
формалната му доказателствена сила и да
установи, че авторът му е различен от посочения (т.е. че документът е неавтентичен). Оспорването
може да стане в хода на отделно
производство (чл. 193 и 194 от ГПК) в рамките на съдебното дирене. Откриването
му може да стане спрямо частен документ,
за който жалбоподателят твърди, че подписът или ръкописно написаното име не е на
действителния автор на изявлението. В този случай, ако страната, която го е
представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на
автентичността (чл.193, ал.2 от ГПК).
Жалбоподателят чрез своя
пълномощник, иска оспорване истинността на приложените частни документи. Следва
да се отбележи, че
неистински частен документ е този, чиято доказателствена сила
относно авторството му е опровергана чрез оборване на презумпцията по чл. 180 ГПК. В резултат от установяване на неистинността на документа съдът не е длъжен
да приеме за автор посоченото лице. Същият ефект има и установяването на
неавтентичността, поради което може да се приеме, че при частния документ
качествата „неавтентичен” и „неистински” съвпадат. Това твърдение е вярно единствено
за частните, а не за официалните документи. С други думи, понятията „оспорване
на авторство“, „оспорване на истинността“, „установяване на неавтентичност“ или „неистинност на един частен документ“ имат едно и също значение, а именно – че
документът е подписан от лице, което не е неговия автор.
В обобщение, производство по чл.193 от ГПК не може да се
образува за установяване верността на съдържанието на въпросните, представени
по делото частни документи. Съдържанието им ще се
преценява от съда по вътрешно убеждение,
във връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа на чл. 12 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
жалбоподателят трябва да посочи по отношение на кои от приетите в съдебното заседание на
19.10.2022г. документи желае откриване на производство по чл.193 от ГПК за
оспорване на тяхното авторство/автентичност като има предвид, че това може да
стане единствено за тези от тях, които
са подписани или съдържат ръкописно написани имена.
След тези уточнения на
жалбоподателя, съдът ще разпредели доказателствената тежест по правилата на
чл.193 ал.2 и ал.3 от ГПК.
Воден от изложеното,
съдът
Р А З П
О Р Е Д И:
УКАЗВА на жалбоподателя чрез адв.Н.Ч. в 14-дневен срок от
съобщението да уточни на кои от приетите
в съдебното заседание на 19.10.2022г. документи желае откриване на производство
по чл.193 от ГПК за оспорване на тяхното авторство/автентичност като има
предвид, че това може да стане единствено за тези от тях, които са подписани или съдържат ръкописно
написани имена.
Необходимо е да ги изреди
конкретно – по пликове и периоди /съгласно описа в съдебния протокол/, както и
по дата и автор на всеки документ, тоест не е достатъчно да посочи общо: „тези от тях,
които са подписани или съдържат ръкописно написани имена“.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: