№ 573
гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000504206 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 5026 от 17.08.2020г., постановено по гр.дело №12425/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 30 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД
е осъдено да плати на С. Г. Х. сумата 25 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания от причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
31.05.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
25 000 лева до претендираните 45 000 лева; ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати
на С. Г. Х. и сумата 1 544, 44 лева – разноски по делото и по сметка на СГС да
заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер 550 лева,
а С. Г. Х. е осъден да плати на ЗД Бул Инс АД сумата 1 200 лева разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Въззивна жалба срещу решението на СГС в отхвърлителната му част е
подадена от ищеца С. Г. Х., чрез пълномощника адв. С.Н. с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че при определяне
размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е
съобразил в пълна степен характера и броя на причинените при ПТП телесни
увреди, вида и продължителността на проведеното лечение, продължителността
на възстановителния период, установения по делото интензитет на търпените във
връзка с уврежданията болки и страдания, негативната промяна в психическото
състояние на пострадалия след инцидента. Смята, че определеното от състава на
СГС обезщетение е несправедливо, тъй като не е съобразено с обществено-
1
икономическите условия в страната и с лимитите на застрахователните покрития
към релевантния период, както и със съдебната практика за подобни случаи.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго ,с което предявеният
иск бъде уважен в пълен размер.
Подадена е въззивна жалба и от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв.
М. Г., срещу решението на СГС в осъдителните му части. Жалбоподателят смята,
че по делото не са установени всички елементи на непозволеното увреждане.
Поддържа, че определеното от съда обезщетение е силно завишено по размер и
противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, както и на
трайната съдебна практика за подобни случаи. Предвид това този жалбоподател
иска да бъде отменено решението в атакуваната от него част и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните не са взели становище по въззивната
жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Г. Х. с искова молба с която
против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 45 000
лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.4.2019г. около 17,30 часа на път между
селата Драговищица и Голянци е настъпило ПТП с участието на л.а. „Рено
Меган”, управляван от Б. З. и л.а. „Джип Чероки”, управляван от С.Х., при което
на ищеца са причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на
инцидента има водачът на л.а. „Рено Меган”, който в нарушение на правилата за
движение, управлявал автомобила си с несъобразена скорост, поради което
изгубил контрол върху него и внезапно навлязъл в насрещната пътна лента и се
ударил в движещия се по нея автомобил, управляван от ищеца.
Ищецът твърди, че при ПТП получил тежки телесни увреждания-фрактура и
луксация на лявото ходило в областта на 3 и 4 метатарзални кости и
полифрагментна фрактура на кубовидната кост на лявото ходило; че спешна
помощ му била оказана в УМБАЛСМ „Пирогов”, където бил опериран два пъти.
Твърди, че изпитвал силни болки, не можел да стъпва на оперирания долен
крайник, бил обездвижен и непрекъснато се нуждаел от чужда помощ. Сочи, че на
20.06.2019г. била извършена и трета операция за отстраняване на имплантите от
лявото ходило. Ищецът твърди, че и към момента продължава да изпитва болки и
2
страдания във връзка с травмите, причинени при ПТП, че е нарушена
двигателната му активност и има загрозяващ белег на левия крак.
В исковата молба се твърди също, че към 30.04.2019г. за л.а. „Рено Меган“ е
имало валидно сключена с ответника застраховка ГО, поради което сочи, че
следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството и същото да бъде
осъдено да му плати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на ПТП до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, валидно към датата на ПТП, но оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, твърденията,
че причината за ПТП е виновното поведение на застрахования водач,
настъпването на описаните телесни увреди и наличието на причинна връзка
между тях и инцидента. Ответникът прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че
ищецът е управлявал автомобила си с превишена и несъобразена скорост, като
смята, че приносът на пострадалия следва да бъде определен на 90%. Според
ответника претендираното обезщетение е силно завишено по размер и не отговаря
на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 30.04.2019г. около 17,30 часа на пътя между с.
Голяновци и с. Драговищица е настъпило ПТП между л.а. „Рено Меган” с рег. №
********, управляван от Б. Х. З. и л.а. „Джип Чероки” с рег. № *******,
управляван от С. Г. Х., при което на последния са причинени телесни увреждания.
Установява се, че образуваното във връзка с инцидента от 30.04.2019г.
досъдебно производство № 620/2020г. по описа на ОСл при ОП-София, пр.пр.
399/2019г. по описа на РП-Костинброд е прекратено с постановление от
25.03.2020г. на прокурор при РП-Костинброд, на основание чл.343, ал.2 НПК.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред
тази съдебна инстанция. В първоинстанционното производство са приети
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, събрани са гласни доказателства и е
изслушано заключение на САТЕ, въз основа на които САС намира за установен
следния механизъм на ПТП: на 30.04.2019г. около 17,30 часа на път SF02404 с
посока от с. Голяновци към с. Драговищица с движи със скорост около 60 км/час
л.а. „Рено Меган”, управляван от Б. З.. В същото време по същия път, но в
противоположна посока със скорост около 65 км/час се движи л.а. „Джип
Чероки”, управляван от С.Х.. При навлизане в десен завой водачът З. отклонява
л.а. „Рено Меган“ надясно, автомобилът навлиза с десните колела в банкета,
водачът прави опит за връщане то му на пътното платно, като при рязката маневра
вляво, автомобилът се приплъзва по асфалта и водачът З. губи контрол над
управлението му, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно-косо в
3
движещия се там л.а. „Джип Чероки”, управляван от ищеца. Вещото лице,
изготвило приетата в първоинстанционното производство САТЕ, инж. А. М. е
установило, че след удара л.а. „Рено Меган“ е изместен в дясно и се е установил в
покой в края на пътното платно по ширина, а л.а. „Джип Чероки” е изхвърлен от
пътното платно и се е установил в покой на 3,44м от него. Експертът е посочил,
че по ширината на пътното платно ударът е настъпил на 3 метра вляво от десния
му край, тоест в лентата за движение на л.а. „Джип Чероки”. Изчислил е, че към
момента на удара и двата автомобила са се движели със скорост около 60 км/час,
като ищецът е предприел аварийно спиране, което се установява от оставената
спирачна следа с размер 2,05 метра. Вещото лице е посочило, че участъкът от
пътя е с двупосочно движение, с по една лента във всяка посока, без поставена
вертикална сигнализация или хоризонтална маркировка; че ширината на платното
е общо 4,50 метра, всяка лента по 2,25 метра и неоформени банкети от грунд с
трева с ширина 0,80 метра, с лек завой. Според вещото лице, причината за
настъпване на ПТП е високата скорост на движение на л.а. „Рено Меган“, при
която автомобилът се отклонил първо надясно и излязъл с десните си колела
върху банкета, където се плъзнал, водачът му рязко навил волана наляво и
автомобилът преминал в лентата за насрещно движение. Според експерта, за да
бъде избегнато настъпването на ПТП водачът на л.а. „Рено Меган“ е следвало да
управлява автомобила със скорост 46 км/час.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р Б. Б.-хирург, ортопед-травматолог, от чието заключение се
установява, че при ПТП на 30.04.2019г. С. Г. Х. е получил закрити фрактури на 3-
та и 4-та метатарзални кости на лявото ходило; многофрагментарна фрактура на
кубовдната кост на лявото ходило; изкълчване на тарзо-метатарзалните стави на
ляво ходило и лява глезенна става. Лекарят е обяснил, че механизмът на
получаването на описани увреди е внезапен удар и изкривяване на ходилото от
педалите на автомобила с последващи фрактури и изкълчване и този механизъм е
специфичен и типичен за водачите на автомобили, претърпели ПТП. Посочил е,
че по своя медико-биологичен характер, получените увреждания са довели до
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни – в случая около 3 месеца; че спешна медицинска помощ е оказана на
пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след проведени изследвания и
диагностика, ищецът е бил опериран-първоначално, на 01.05.2019г. - наместване
и фиксиране на счупените кости с метални синтези и поставяне на гипсова
имобилизация; в периода от 08.05. до 14.05.2019г. ищецът отново е провел
болнично лечение по повод „изкълчване на лява глезенна става“ и на 09.05.2019г.
е било извършено закрито наместване на ставата и стабилизирането й с метална
плака и винтове; проведена била антибиотична и обезболяваща терапия и на
14.05.2019г. пострадалият бил изписан. Установено е, че след около 2 месеца – в
периода от 20.06. до 23.06.2019г. ищецът отново е бил в болница по повод
„състояние след метални синтези по повод фрактури и изкълчване на ляво ходило
и глезен“, като на 21.06.2019г. оперативно били премахнати металните
остеосинтези от зарасналите вече кости, а след това ищецът е провел
рехабилитация за възвръщане движенията на лява глезенна става и ходило.
Експертът д-р Б. е посочил, че общият лечебен и възстановителен период е
приключил в рамките на 3 месеца, като през целия период ищецът е търпял болки
и страдания, особено интензивни през първите 3-4 седмици след злополуката и
4
извършените операции, което е наложило използването на седативни и
обезболяващи средства; през останалите периоди е търпял периодично появяващи
се болки при обща преумора и при рязка промяна във времето, като през първите
45 дни пострадалият не е можел да се придвижва свободно, което е наложило
използването на патерици. Лекарят е посочил, че около година след ПТП, ищецът
продължава да изпитва болки в ходилото при по-продължително натоварване и
промяна на времето. Установил е, че счупените кости са зараснали към момента,
металните остеосинтези са извадени, като обемът и силата на движение на
ходилото са възстановени, в резултат на проведените лечение и рехабилитация.
Констатирал е, че лявото ходило е с остатъчна деформация на напречния свод,
което обяснява спорадично явяващите се болки в зоната на фрактурите.
Установил е, че ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с
нормална походка.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за
установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния интензитет.
Свидетелката Д. Г. Р.-сестра на ищеца, твърди, че при ПТП на 30.04.2019г.,
настъпило на пътя за село Драговищица, брат й счупил ходилото на левия си крак
и се наложило да се направи операция. Твърди, че видяла брат си на следващия
ден и си спомня, че то бил много травмиран и изпитвал силни болки. Сочи, че
след операцията не можел да става от леглото, да се придвижва и да се обслужва
сам, бил в гипс и с повдигнат крак за около 10-14 дни. Сочи, че след това
направили и втората операция, тъй като при преглед се установило, че има
изпусната костица, като през целия болничен престой тя и другата им сестра
посещавали ежедневно брат си и му помагали, защото той не можел да се
обслужва сам. Сочи, че бил много разстроен, плачел и казвал, че не може да спи.
Твърди, че приемал успокоителни и обезболяващи лекарства. Поддържа, че след
като се прибрал в къщи отново трябвало да бъде обгрижван от нея, защото бил
обездвижен, а след това започнал да се придвижва с помощни средства и за около
3-4 месеца използвал патерици. Свидетелката сочи, че от жегите кракът му
започнал да се надувал и отичал, ако не е повдигнат, че брат й започнал да прави
рехабилитация и била направена и трета операция. Твърди, че след всяка
операция брат й трябвало на ново да прохожда, като и към момента походката му
не е нормална и ходи „като патица”. Сочи, че ищецът дълго време се
възстановявал и психически от инцидента, че и към момента изпитва притеснения
да шофира и да пътува с автомобил и не може да се отпусне, въпреки че преди
ПТП работел като шофьор дълги години. Твърди, че към момента не работи,
защото се страхува.
Страните не спорят, че към 30.04.2019г. за л.а. Рено Меган с рег. № ********
е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество; че на 31.05.2019г. ищецът е предявил през ЗД „Бул Инс” АД
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за причинените при ПТП
неимуществени вреди и че на 20.06.2019г. ответникът е поискал от ищеца
представяне на документи, удостоверяващи вината на застрахования при
дружеството водач, относно причинените при ПТП телесни увреждания и други.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
5
Съвкупният анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства води до
категоричния извод, че в случая е установено наличието на предпоставките на чл.
432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗД „Бул Инс” АД -
застраховател на деликвента Б. З.-водач на л.а. „Рено Меган”, спрямо увредения
ищец, а именно: наличието на действителен застрахователен договор, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на
чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо
увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите-управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП-
управление на МПС с несъобразена скорост, която е довела до изгубване на
контрол върху управляваното МПС и навлизане в насрещното пътно платно и
причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца; вредоносен резултат-
причиняване на неимуществени вреди на пострадалия-болки и страдания от
настъпилите увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат; виновност на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с
искане за изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП. Предвид това,
въззивният съд намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ЗД
„Бул Инс“ АД, че по делото не е установено наличието на всички елементи на
непозволеното увреждане.
Спори се пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби, и за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на пострадалия при ПТП ищец.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат
обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки
предвид вида и обема на причинените травматични увреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в
този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер,
установен от заключението на СМЕ-закрити фрактури на 3-та и 4-та метатарзални
кости на лявото ходило; многофрагментарна фрактура на кубовдната кост на
лявото ходило; изкълчване на тарзо-метатарзалните стави на ляво ходило и лява
глезенна става; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с
това ограничения за ищеца-болнично за общо 19 дни с извършване на три
оперативни интервенции и домашно-амбулаторно; продължителността на
лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ - 3месеца. САС съобрази
установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на търпените болки и
страдания-интензивни в първите 3-4 седмици след инциденти и след всяка
операция и периодични през останалото време при обща преумора и рязка
промяна на времето, както и обстоятелство, че в период около 45 дни ищецът е
бил затруднен в елементарното си битово обслужване и е имал необходимост от
6
чужда помощ, както и че в този период се е придвижвал с патерици. Съдът отчита
и установената от гласните доказателства негативна промяна в психичното
състояние на ищеца след инцидента-притеснява се да шофира, не може да се
отпусне, изпитва страх. Съдът взе предвид и категоричното становище на д-р Б.,
че счупените кости са зараснали окончателно, че металната остеосинтеза е
извадена, че обемът и силата на движение на увреденото ходило са възстановени,
както и че към момента пострадалият се предвижва самостоятелно, без помощни
средства и с нормална походка. САС съобрази и изводите на д-р Б., че е налице
остатъчна деформация на напречния свод на ходилото, водеща до периодично
появяващи се при ищеца болки в областта на фрактурата.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 49 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 30.04.2019г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 35 000 лева е справедливото обезщетение,
което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди. Това е размерът, който според въззивния съд, в най-пълна
степен отговаря на изискването за справедливост и съответства на установените в
настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за
размера на дължимите обезщетения.
Върху така определеното обезщетение следва да бъде начислена законна
лихва, считано от 31.05.2019г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат частично с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът на С.Х. за разликата над 25 000 лева
до 35 000 лева, както и в частта, с която С.Х. е осъден да плати на ЗД „Бул
Инс“АД разноски за първоинстанционното производство над 621 лева до 1200
лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което застрахователното
дружество бъде осъдено да плати на С.Х. още 10 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 31.05.2019г. до окончателното плащане; на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да плати на ищеца още 597
лева разноски за първоинстанционното производство, съразмерно уважената част
от иска, както и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС още 400
лева за държавна такса. В останалата обжалвана част решението на СГС следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД
следва да бъде осъдено да плати на ищеца сумата 200 лева-разноски за платена
ДТ за въззивното обжалване; на основание чл.38 ЗАдв да плати на адв. С.Н.
адвокатско възнаграждение в размер 565 лева, съразмерно уважената част от иска.
Жалбоподателят ищец следва да бъде осъден да плати на ЗД „Бул Инс“ АД
разноски за въззивното производство в размер 750 лева, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5026 от 17.08.2020г., постановено по гр.дело
№12425/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 30 състав, в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 432 КЗ и по чл. 86 ЗЗД на С. Г. Х., предявен против ЗД
„Бул Инс“ АД за разликата над 25 000 лева до 35 000 лева , както и в частта, с
която С. Г. Х. е осъден да плати на ЗД „Бул Инс“АД разноски за
първоинстанционното производство над 621 лева до 1200 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД да плати на С. Г. Х. още 10 000 лева, като обезщетение
за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на С.
Г. Х. още 597 лева разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД да плати по
сметка на СГС още 400 лева за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5026 от 17.08.2020г., постановено по гр.дело
№12425/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 30 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на С.
Г. Х. сумата 200 лева-разноски за платена ДТ за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗАдв, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на адв.
С.Н. адвокатско възнаграждение в размер 565 лева, съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА С. Г. Х. да плати на ЗД Бул Инс АД разноски за въззивното
производство в размер 750 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8