РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Силистра, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100251 по описа за 2021 година
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че посредством договор за потребителски
кредит № .................от 15.05.2018 г. кредиторът предоставил на ответницата кредит в общ
размер от 1208,38 лв., който последната се задължила да му върне заедно с уговорената
възнаградителна лихва на 12 месечни вноски в срок до 15.05.2019 г. Главницата по договора
била формирана от сумата от 999 лв., представляваща стойността на закупена от
кредитополучателя вещ, заплатена от банката на търговеца, както и стойността на
финансирани от кредитора застраховка „BANK К. Ж.“ в размер на 39,56 лв., застраховка
„BANK К. Б.“ в размер на 40,35 лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на
129,47 лв. Ответницата не изпълнила изцяло задълженията си по договора за кредит, поради
което ищецът моли съда да признае за установено, че тя му дължи главница по кредита в
размер на 109,87 лв., договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 15.05.2019 г. в размер
на 1,73 лв., обезщетение за забава за периода от 15.04.2019 г. до 07.10.2019 г. в размер на
12,63 лв., както и законна лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до окончателното
плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. 1494 по
описа на СРС за 2019 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Р. Р. Р. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска
с довода, че клаузата за начисляване на включената в главницата такса за оценка на риска е
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като представлява прикрита такса за
управление на кредита. Счита, че по делото няма данни, че кредиторът действително е
извършил проучване на платежоспособността на длъжника, както и че е направил разходи в
1
тази насока.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл.
92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 14.10.2019 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 3613 от 01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1494 по
описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното
връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 15.05.2018 г.
страните встъпили в договорни отношения на основание договор за потребителски кредит
№ .............., чрез който ищецът предоставил на клиента си кредит за закупуване на избрана
от него стока, който последният се задължил да върне на 12 месечни вноски в срок до
15.05.2019 г. ведно с дължимата за ползването му възнаградителна лихва. Главницата по
договора била формирана от сумата от 999 лв., представляваща стойността на закупена от
кредитополучателя вещ, заплатена от банката на търговеца, а също така от стойността на
финансирани от кредитора застраховка „BANK К. Ж.т“ в размер на 39,56 лв., застраховка
„BANK К. Б.“ в размер на 40,35 лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на
129,47 лв. Съдът не споделя становището на ответницата, че еднократната такса за оценка
на риска представлявала прикрита такса за управление на кредита, тъй като по делото
липсват данни в подкрепа на подобно предположение, а предварителната проверка на
платежоспособността и коректността на длъжника, т.е. на риска от евентуално
неизпълнение, по никакъв начин не се припокрива с последващите действия на кредитора
по управлението на кредита, за които той няма право да начислява такса съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съдът счита, че посочената такса, както и всички
останали разходи по кредита – възнаградителната лихва и двете застраховки, би следвало да
се вземат под внимание при определяне стойността на ГПР; в конкретния случай е видно,
че това е сторено, както и че ГПР не надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
което съдът не установява причини за невалидност на клаузата за заплащане на такса за
оценка на риска, която, бидейки предварително финансирана от кредитора, следва да се
включи в общата сума на дълга.
При тези данни съдът приема, че по силата на възникналата между страните
облигационна връзка в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща
уговорените като размер месечни вноски, от които е останал неизплатен остатък от главница
в размер на 109,87 лв. и договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 15.05.2019 г. в
размер на 1,73 лв. Съгласно чл. 9.4 от договора за кредит при забава в погасяването на
вноските потребителят следва да заплати на кредитора си и лихва за просрочие в размер на
2
законната лихва, която за периода на претенцията от 15.04.2019 г. до 07.10.2019 г. следва да
се фиксира на сумата от 5 лв. с оглед направените от съда изчисления с електронен
калкулатор и при съобразяване на обстоятелството, че в периода от 15.04.2019 г. до
15.05.2019 г. неизплатената към момента главница не е била изискуема в пълен размер.
Поради изложените причини исковете за установяване вземането на ищеца за главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава се явяват основателни до така посочените размери,
до които следва да се уважат, а за горницата (по отношение на лихвата за забава) – да се
отхвърлят като неоснователни. След подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се дължи и лихва за забава върху главницата освен през периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. съобразно мораториума по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и
за преодоляване на последиците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
по делото разноски по съразмерност в размер на 25 лв. за държавна такса, 147 лв. за особен
представител, 98 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното
производство в размер на 74 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н. Й. В.“
№ .., вх. ., ет. ., ап. .дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК ............и адрес на управление: гр.
С., ул. ”Д. Х.” №............, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., главница по договор за
потребителски кредит № ............от 15.05.2018 г. в размер на 109,87 лв. (сто и девет лв. и 87
ст.), договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до 15.05.2019 г. в размер на 1,73 лв. (един
лв. и 73 ст.), обезщетение за забава за периода от 15.04.2019 г. до 07.10.2019 г. в размер на 5
лв. (пет лв.), както и законна лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до окончателното
плащане (с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.), като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за установяване вземането за лихва за забава за сумата над 5 лв. и за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. За посочените суми ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 1494 по описа на СРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .да
заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК ............и адрес на управление: гр. С., ул. ”Д. Х.” №
.........., представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 147
лв. (сто четиридесет и седем лв.) за особен представител, 98 лв. (деветдесет и осем лв.) за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер
на 74 лв. (седемдесет и четири лв.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
3
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4