Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 23.02.2017г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в публичното заседание на  двадесет и четвърти януари  през две хиляди и  седемнадесета година в  състав:   

                                               Председател:ИВАНКА  И.

при секретаря С.М. като разгледа докладваното                                                                 от съдията гр.дело №3660 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск от И.А.Б.,ЕГН-**********,*** против Р.К.С.  , ЕГН-**********,*** с правно основание  чл.47,ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът И.А.Б. *** и негови съседи са Р.С. и сина й М. С., които живеят в апартамент, находящ се на шестия етаж в същия вход.Твърди,че с Решение №778/06.01.2005г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по гр.д.927/2005г.,М. С. е поставен под пълно запрещение,като след влизане в сила на решението,Органът по настойничество и попечителство при Община Пазарджик е назначил Р.С. за негов законен настойник.

Твърди се,че преди три години, на 01.06.2013г., М. С. бил видян как поврежда задно панорамно стъкло на каравана с per. № РА****ЕЕ, марка „Лунар 460 Клубман", собственост на ищеца от 27.04.2011г. След телефонно обаждане от страна на майката на ищеца, последният се прибрал   и сам констатирал, че стъклото на караваната му било счупено. В същия ден ,пред караваната, в присъствието на майка си и близки на М. С., той провел разговор, в който се обсъждали начините за компенсиране на настъпилите в резултат на деянието вреди.

Пазарната цена на този вид стъкло към датата на увреждането  , предвид спецификите му, марката на караваната и нейния произход, била 600 паунда.            

Твърди се в исковата молба,че М. С. няма ясно самосъзнание за заболяването си, а неговият настойник - Р.С., въпреки многобройните жалби от ищеца и други недоволни съседи, не е взела мерки за овладяване на симтоматиката на заболяването на своя син, не е потърсила начини за промяна в лечението му и не е упражнила достатъчен надзор към дата 01.06.2013г., с което свое бездействие е създала обстановка на занижен контрол и е допуснала причиняването на описаните по - горе вреди по имуществото на ищеца.

Твърди се,че ответницата като майка на М. С. не е упражнила адекватен контрол като  е оставила сина си сам да се разхожда пред входа на блока, в който живеят, въпреки, че е знаела за сериозността на заболяването му ( ответницата има висше медицинско образование ) и неведнъж е уведомявана от съседи за конкретни примери на агресия от негова страна.

Твърди се,че е изяснен въпроса относно авторството на    извършеното противоправно деяние и фактът,че към датата на увреждането М. С. е бил под надзора на ответницата. Последната е могла да предотврати това посегателство, но не е положила необходимите усилия, поради което тя отговаря лично за причинените от сина й имуществени вреди.

  С оглед гореизложеното,съдът е сезиран с искане  да постанови  решение, с което да осъди ответницата  да заплати на  ищеца сумата от 1374,68 лв., представляваща обезщетение за нанесени от  М. С. имуществени вреди на  ищеца, ведно със законната лихва върху сумата  , считано от 01.06.2013 г. до окончателното й изплащане.

Представя писмени доказателства: Свидетелство за регистрация на лек автомобил, малък талон на МПС, Извлечения от интернет за курса на британската лира към 01.06.201 Зг., Постановление на РП Пазарджик по пр.пр.№2198/2016г.

 Във връзка с предявения от И.А.Б. иск срещу Р.К.С., с който се претендира същата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 374.68 лв., представляваща обезщетение за нанесени от синът й М. С., имуществени вреди, от името на доверителя Р.К.С., бих искал да взема следното становище:

Ответната страна депозира отговор на исковата молба по реда и в срока по чл.131 от ГПК.Оспорва  изцяло предявения иск, както по основание така и по размер.

Не оспорва обстоятелствата касаещи заболяването на М. С., както и че с Решение № 778/06.01.2005 г. по гр. дело № 927/2005 г. по описа на ОС Пазарджик М. С. е поставен под пълно запрещение и за негов настойник е определена майка му Р.С..

Оспорва изложеното в исковата молба,че настойника на М. С.,не е взела мерки за овладяването на симптоматиката на заболяването на своя син,не е потърсила начин за промяна на лечението му и не е упражнила достатъчно надзор над поведението му.

С оглед тежкото заболяване на М. С. и строго специфичния характер на състоянието му ищецът няма как да знае дали г-жа С. е взела адекватни мерки за овладяване на симптоматиката на заболяването на сина си, какви мерки е взела, и дори да е взела всички възможни мерки - какъв би следвало да бъде резултатът от тях. Същото се отнася и до твърдението, че ответницата не е потърсила начин за промяна на лечението на сина си. Още повече,че ищеца няма как да знае дали медицински е възможна промяна в лечението на М. С. и дали една такава промяна би довела до положителни резултати.

Твърди се,че ответницата като майка и законен настойник на сина си, а и като медицинско лице, през всичките години и до настоящия момент полага абсолютно всички необходими грижи за него, както от гледна точка на неговия личен живот, така и от гледна точка на неговото адекватно и отговарящо на състоянието му лечение. Живеят в едно домакинство заедно с нейната майка М. И., която е опора и за двамата и им помага във всеки един момент от ежедневието.

В медицински аспект за М. С. се полагат максимални грижи с оглед неговото заболяване. Той е под постоянните грижи и наблюдение на психиатър   Д-р Майсторова от УМБАЛ „Свети Георги" - гр.Пловдив /която е и фамилен терапевт/. Предписано му е адекватно лечение, което с оглед конкретното заболяване има „поддържаща роля". Предписани са му и съответните лекарства, които той приема редовно, съблюдавайки назначеното лечение.

Личен лекар на М. С. е ответницата, като по този начин тя стриктно следи за приема,респективно действието на съответните медикаменти,които са му предписани.Провеждат му се постоянни профилактични прегледи.

Същевременно М. С. посещава седмична форма на ДЦВУ /дневен център за възрастни с увреждания/, находящ се в гр. Пазарджик на ул. „*****************". В цитирания център той също е под постоянно наблюдение на компетентни лица, специалисти в лечението и грижите за лица с увреждания.

Твърди се,че М. С. не е агресивен, вписва се относително добре в обществото с оглед неговото заболяване и до настоящият момент не е имало сериозни оплаквания и претенции,свързани с неговото поведение.Не е опасен както за себе си,така и за околните, нито е нарушавал правата на собственост на когото и да е било.

Твърди,че разговор между нея и И.А.Б.  по повод посочения в исковата молба инцидент, касаещ счупено задно стъкло на каравана, собственост на ищеца в действителност е проведен преди повече от три години. Дали М. С. има някаква вина за счупване на това стъкло /което към онзи момент не е счупено, а само спукано/, така и не се установява със сигурност. На ответницата било казано от Б., че М. е виновен, но когато е запитан  от къде знае това,ищеца  отговоря, че други хора са му били казали това,без да конкретизира техните имена. Независимо от всичко и за да няма каквито и да е било поводи за влошаване на отношенията,ответницата го  попитала колко струва въпросното стъкло и веднага му е предложила да заплати посочената от него сума в размер на 150 евро. Тогава Б. отказал да вземе сумата, като заявил,че няма никакви претенции към нея. По онова време те се намирали в много добри отношения,като  И.А.Б. и неговия баща Ангел Б. са пациенти на ответницата,която е техен личен лекар. По повод конкретния инцидент, не е имало никакви спорове между тях.

В последствие отношенията им се влошили по абсолютно различен повод,а именно медицинското обслужване на шофьорите работещи в транспортната фирма на бащата Ангел Б. . Същите ескалират до такава степен,че на 07.09.2016г.ищецът И.Б. нанася жесток побой на майката на ответницата М. И., за което към настоящия момент е образувана преписка с вх.№ 3338/2016г. по описа на Районна Прокуратура, гр. Пазарджик.

На следващо място,счита че размерът на претендираното обезщетение е  завишен.  

 Представени са писмени доказателства:Съдебномедицинско удостоверение № 208 - 1/08.09.2016 г., Решение № 778/06.01.2005г.по гр. дело № 927/2005 г. по описа на ОС Пазарджик, Удостоверение изх.№ 44-Р 37/17.02.2015г.,издадено от Община Пазарджик.Ангажирани са гласни доказателства.

         Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно,че ищеца и ответницата са съседи,живеят в един и същи вход на жилищен блок на ул.“*******“ №* в гр.Пазарджик.Не се спори,а се установява и от събраните по делото писмени доказателства ,че синът на ответницата М. К. С.,роден на ***г.,е поставен под пълно запрещение с решение на ПОС от 06.01.2005г.постановено по гр.д.№927/2005г.Не се спори,а се установява от представеното като доказателство по делото Удостоверение изх.№292/12.02.2016г.издадено от Органа по настойничество и попечителство при Общината гр.Пазарджик,че ответницата е назначена за настойник на М. С..

Представено е свидетелство за регистрация на МПС част І,от което се установява,че ищеца е собственик на ремарке за лек автомобил,марка Лунар 460,Клубман,като първоначалната регистрация е от 22.06.1987г.

От заключението на допуснатата по искане на ищеца СТЕ,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото и допълнението към него,се установява,че увреждането на задното стъкло на ремаркето на ищеца /каравана/ се изразяват в две пукнатини разположени в лявата третина на стъклото с дължина от около 30 см.и 60 см.като и 2 липсващи парчета от лявата периферна част от стъклото и левия долен ъгъл от около 35 см.Описаните повреди нарушават функционалното предназначение на стъклото и не могат да се възстановят чрез поправка.Следва да се извърши замяна на стъклото с ново.Цената на подмяната включваща стойността на новото стъкло,демонтаж на старото и монтаж,според експерта възлиза на 690,00лв.

  Като свидетели по делото са разпитани св.Д. и Б. на ищцовата страна и св.И. на ответната страна.

Св.Д.,която е съседка на страните по делото,установява,че на 01.06.2013г.била на пейката пред входа на блока заедно с възрастна съседка на име Поля.Видяла как М. се ядосал на майка си и с юмурук ударил задното стъкло на караваната на ищеца,която стояла на 5 метра от входа на блока.Свидетелката установява,че М. ударил стъклото веднъж и то се строшило като една част от него останала на караваната ,а друга - паднала на земята.Ответницата била там и видяла случилото се.Отишла да извести ищеца,че стъклото е счупено от М.,но свидетелката не е присъствала на разговора помежду им.Не знае М. да е повреждал друго имущество.

Св.Б.-майка на ищеца,установява,че на 01.06.2013г.била в апартамента си когато ответницата звъннала на звънеца отдолу където била заедно с майка си.Когато свидетелката излязла на терасата,ответницата казала,че М. е счупил стъклото на караваната и че ще го възстановят.Когато слязла долу свидетелката видяла,че стъклото било пукнато от удар,който бил на едно място.

Като свидетел на ответната страна е разпитана М. И.-майката на ответницата.Същата установява,че не знае за инцидент на 01.06.2013г.Установява,че стъклото на караваната е било спукано преди таза дата.Набедили М. и въпреки това майка му се съгласила да плати 150 евро ,за да няма разправии.Свидетелката цитира думи казани от бащата на ищеца:“аз от вас пари няма да взема защото не съм сигурен дали М. е счупил стъклото“.Свидетелката не била говорила с ищеца,който отказал да вземе пари защото никой е видял,че стъклото е счупено от М..Установява,че лично тя и ответницата не са видели М. да удря стъклото.Свидетелката е категорична ,че тъй като караваната е на пет метра от входа на блока,тя и преди това виждала,че стъклото е спукано.

С оглед на изложената по-горе и приета за установена по делото фактическа обстановка ,от правна страна съдът прима,че предявеният иск е неоснователен.

Правното основание на заявената претенция е разпоредбата на чл.47 ал.2 от ЗЗД доколкото по делото е установено по безспорен начин,че сина на ответницата М. С. е поставен под пълно запрещение заради невъзможност поради заболяване „умствена недостатъчност в средно тежка степен“ да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.Пасивната материално правна легитимация на ответницата произтича от  факта,че същата е назначена за негов настойник и в това си качества е длъжна да упражнява надзор върху него.Тя е негова майка и живее с него в едно домакинство.За да се приеме,че е осъществен фактическия състав на чл.47 ал.2 от ЗЗД следва да се докаже по безспорен и категоричен начин от ищеца,че е налице непозволено увреждане извършено от неспособно да разбира постъпките си и да ръководи действията си лице в резултат на неупражнен в достатъчна степен надзор върху него от ответника.Непозволеното увреждане като правен институт и по смисъла на чл.45 от ЗЗД предполага наличието на вреда причинена на ищеца в резултат на действие или бездействие,което е противоправно,причинноследствена връзка между тях и вина като субективно отношение на дееца към извършеното,като наличието на вината се предполага до доказване на противното.Отговорността на по чл.47 от ЗЗД е обективна и касае чужди действия и специалния състав на цитирания законов текст изключва вината на извършителя на деянието като цели да ангажира отговорността на лицето,което е задължено да упражнява надзор над него.

В настоящия случай съдът приема,че ищеца не доказа в хода на производството по делото твърденията си,че вредата на притежаваното от него имущество е причинена от действията на М. С.,чийто настойник е ответницата.За установяване на това обстоятелство ищеца ангажира гласни доказателства.Съдът не кредитира показанията на посочената от него свидетелка В. Д..Свидетелката установява,че се намирала в непосредствена близост до караваната на ищеца паркирана на пет метра от входа на блока,пред който вход тя седяла на пейка заедно с друга съседка-жена на около 80 години.Оттам  свидетелката твърди,че е видяла как сина на ответницата с един удар счупил задното стъкло  на караваната,без да се пореже като едната част от стъклото паднала на земята,а другата останала на караваната.Тези показания на свидетелката,имащи значение за установяване на противоправното действие на М. С.,което се твърди,че е причинило вреда на имуществото на ищеца,съдът категорично не кредитира като доказателство.На първо място в тази си част показанията на свидетелката  кореспондират единствено с твърденията на самия ищец изложени в исковата молба,че с М. е счупил стъклото на караваната.Тези твърдения на ищеца и показанията на свидетелката ,обаче се опровергават по категоричен начин от заключението на СТЕ ,което установява какви са уврежданията на задното стъкло на караваната ,а именно че същото има две пукнатини в лявата си третина и липсващи две парчета от периферията в лявата долна част на стъклото.Дори и към момента стъклото не е счупено по начина,който описва свидетелката.Нещо повече,от показанията на св.И.,които съдът кредитира въпреки родството й с ответницата и поради тази причина заинтересоваността й от изхода на делото  в нейна полза,се установява,че и преди датата ,която ищеца сочи,че е настъпило увреждането на имуществото му,стъклото на караваната е било спукано.Съдът дава вяра на показанията на св.И. в тази им част,тъй като същите се подкрепят и от експертното заключение прието като доказателство по делото,в което експерта установява,че в лявата част на стъклото има две пукнатини  съответно с размери около 30 см.и 60 см.Дори да се приеме,че на 01.06.2013г.М. е нанесъл удар на стъклото, по делото не е установено с него коя от двете пукнатини е причинена и дали именно тя налага подмяната на стъклото с ново.На експерта не е поставена задача и същият не е изследвал въпроса могат ли описаните от него увреждания на задното стъкло и по-точно кои от тях биха могли да бъдат причинени от удар с юмурук върху него.Съдът приема ,че безспорно задното стъкло на караваната собственост на ищеца е  повредено,но че по делото не е доказано,че тези увреждания налагащи неговата подмяна,са в пряка причинна връзка с действието на сина на ответницата.

Изразената от ответната страна готовност да заплати на ищеца известна сума пари за повреденото стъкло ,който факт ответницата не оспорва,а същия се установява и от показанията на свидетелката М. И.,не доказва по категоричен начин,че М. е автор на деянието,което е причинило увреждането.Тази готовност се обяснява с желанието на ответницата да се запазят добрите приятелски   отношения между страните  ,които по делото не е спорно,че са съществували към оня момент.

С оглед на това предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на първата предпоставка от визираните в разпоредбата на чл.47 ал.2 от ЗЗД,а именно вредата да е причинена от неспособно да разбира и ръководи действията и постъпките си лице,а именно от сина на ответницата.

С оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски в полза на ответната страна в размер на 400,000лв.-изплатено адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И

 

     ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска предявен от  И.А.Б.,ЕГН-**********,*** против Р.К.С.,ЕГН-**********,*** с правно основание  чл.47,ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за вреди причинени от неспособен ,над което е задължена да упражнява надзор  в размер на 1374,68лв.изразяващи се в счупено панорамно задно стъкло на притежавано от ищеца   ремарке /караван/ с per. № РА****ЕЕ, марка „Лунар 460 Клубман".

     ОСЪЖДА И.А.Б.,ЕГН-**********,*** да заплати на  Р.К.С.,ЕГН-**********,*** деловодни разноски в размер на 400,00лв.

          Решението  подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в дву седмичен срок от датата на връчването му на страните. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: