Р
Е Ш Е
Н И Е № 260807
град Пловдив, 15.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №216 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по
постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, депозирана
чрез юрисконсулт И.Н., срещу решение №261030/26.10.2020 г., постановено по
гражданско дело №13182/2019 г. на РС-Пловдив, ХІV граждански състав, с което са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между
страните, че Н.Р.А. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните
суми: 1014.98 лева - дължима главница по
договор за потребителски кредит №*********/17.06.2016 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България” ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, вземанията по
който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД с договор за цесия от
01.07.2017 г., което от своя страна ги е прехвърлило на 01.03.2018 г. с
приложение №1 към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; договорна лихва в размер на 82.48 лева за периода 26.02.2017 г. – 13.08.2017 г.;
такса за оценка на досие в размер на 45.60 лева за периода 26.02.2017 г. –
13.08.2017 г.; такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 229.74 лева - за
предоставянето му в брой по местоживеене на длъжника за периода 26.02.2017 г. –
13.08.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 158.50 лева за периода
27.02.2017 г. - 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена заповед №3529 от 18.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5527/2019 г. на
ПРС.
С жалбата се
навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,
че договорът отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, като
се излагат подробни съображения, включително, че са описани всички компоненти
от задължението на заемателя и той се е съгласил. Дори да се приеме, че има
нищожни клаузи, следва да се върне чистата стойност на кредита. Иска се отмяна
на решението и произнасяне по съществото на спора, като се присъдят и разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не изпрати представител. В
писмено становище поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата
страна не се яви и не изрази становище. Особеният представител адв. Б. счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, жалбата –
неоснователна, като следва да се остави без уважение, като навежда доводи в
тази насока.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Предмет
на делото е неизпълнение на договор за потребителски кредит. Нормите, уреждащи
материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са
императивни. По отношение на тях намира приложение даденото разрешение в т.1 от
посоченото ТР (което е задължително за съдилищата в съответствие с чл.130, ал.2
от ЗСВ), според което при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материално правна норма,
дори ако нарушението ѝ не е въведено като основание за обжалване.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
прие за установено следното:
Предявените пред
първоинстанционния съд искове са квалифицирани като такива с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите: 1014.98 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 17.06.2016
г.; 82.48 лева - договорна лихва за периода
26.02.2017 г. до 13.08.2017 г.; 45.60
лева - такса оценка на досие;
229.74 лева - такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя; 158.50
лева - обезщетение за забава
за периода 27.02.2017 г. до 02.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване.
Ищецът
твърди, че по договор за потребителски кредит „Провидент Файненшъл България“
ООД (в момента с наименование „Файненшъл България“ ЕООД) отпуснало на ответника
кредит в размер на 2200 лева. За ответника възникнало задължение за връщането
на сумата, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични вноски. Освен
договорната лихва в размер на общо 433.96 лева, се дължала и сумата от 110 лева
- такса за оценка на досие, и такси за услуга „Кредит у дома”, при която сумата
се предоставяла и погасителните вноски се събирали при посещения в дома на
длъжника. Плащането на таксите ставало разсрочено на падежите на погасителните
вноски. Ответникът преустановил плащанията, като крайният падеж на договора
настъпил. По договора били направени плащания в размер на общо 1956.01 лева, с
които били погасени част от задълженията до претендираните размери. Вземанията
по договора били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
което ги прехвърлило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което длъжникът
бил уведомен. Иска се установяване на задълженията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорват
претенциите. Оспорва се уведомяването за цесията и действието ѝ за
ответната страна. Възразява срещу дължимостта на таксата за услуги, тъй като не
била прехвърлена с цесията и не била предоставена. Освен това таксите
нарушавали разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото не били включени в ГПР,
който би надминал законовото ограничение. Не била предоставяна и услуга по
оценка на досие. Оспорва подписите върху представените документи да са положени
от ответницата. Прави възражение за изтекла давност. Иска се отхвърляне на
исковете.
Искът е
процесуално допустим – предявен е в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от легитимирана страна – заявител в развило се заповедно производство по
ч.гр.д. №5527/2019 г. на Районен съд Пловдив, по което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съставът на районния съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
Между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Н.А. е подписан договор за
потребителски кредит от 17.06.2016 г., въз основа на който на ответницата
е предоставена сумата от 2200 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран
лихвен процент 31.82%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48%.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни
вноски в размер на 77.01 лева всяка, като общия размер на всички плащания е
4620.50 лева с включена такса за услуга „Кредит у дома“. Между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Н.А. бил подписан и анекс №1 от 24.06.2016 г. към
договор за потребителски кредит, с който клиентът се е отказал от допълнителната
услуга „Кредит у дома“.
Вземанията по процесния договор
са цедирани от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
съгласно договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. и потвърждение
за сключена цесия. От своя страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на
ищцовото дружество процесното вземане съгласно договор за цесия от 16.11.2010
г., допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към него и приложение №1.
Съдът е приел, че възражението,
че извършените цесии нямат действие спрямо ответницата, тъй като не е уведомена
за тях, е неоснователно, като е изложил съображения в тази насока.
Към
настоящия момент няма единно становище или задължителна съдебна практика може
ли особеният представител да получава от името на длъжника материалноправни
изявления. Едното становище, даващо позитивен отговор на този въпрос, е
изложено от първостепенния съд. Настоящият състав обаче не възприема това
виждане по следните съображения:
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата
на който настъпва промяна в субектите на облигационните правоотношения –
кредитор става цесионера, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията следва да отговаря
на изискванията за действителност на договорите. Вземането преминава у
цесионера в обема, в който го е притежавал праводателя (цедента).
Нормата
на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава стария кредитор да извърши уведомяване за цесията,
но няма пречка да упълномощи новия да извърши съобщаването до длъжника като
пълномощник, което действие не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД и е направено в случая с приложеното към исковата молба уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента, като се споделят изводите на първостепенния съд в тази
насока – че уведомяването може да стане при връчване на съобщението, ведно с
препис от исковата молба.
В настоящия случай обаче препис от исковата молба и приложените
към нея доказателства, включително и уведомлението за извършената цесия, не е
връчен на ответника, а на назначения му особен представител.
Безспорно връчването на особен представител
не е идентично на връчване на ответника. Представителната власт на особения
представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт за назначаването му,
постановен от съда. Според възприетото в мотивите на т.6 и т.7 на ТР
№6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
представителната власт на особения представител е ограничена, като той не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение. Особеният представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Той не
може да сведе до знанието на ответника съобщението за цесия, респективно –
приемането на изявление от него не може да породи действие за длъжника.
Връчването на особен представител не е и идентично с връчването на упълномощен
адвокат, тъй като отсъства връзката на доверие, която се предполага по силата на договорното отношение между ответника и
пълномощника му.
Изискването за съобщаване на
цесията на длъжника има и още една функция – цесионерът да е сигурен, че
вземането не е цедирано на трето лице, доколкото е възможно кредиторът да е
прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на няколко различни лица, като
конкуренцията между правата на новите кредитори се урежда с правилото, че
титуляр на вземането е цесионерът, за когото е съобщено най – напред на
длъжника. Назначеният особен представител няма как да направи възражение в тази
насока, тъй като няма знание за други осъществени цесии. Съобщаването не е
елемент от фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху
цесионера с постигане на съгласие между страните /договорът за цесия е
консенсуален, неформален и каузален/, но уведомяването има значение, за да може
цесията да породи действие както за длъжника, така и за третите за договора
лица, респективно - в тази връзка е и необходимо за целите на правната
сигурност, с оглед императивния характер на
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този смисъл е и
съдебната практика – определение №567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. № 3153/2017
г., II т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение
№74/27.07.2017 г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д. №154/2017 г.; решение
№65/15.01.2020 г. по в.гр.д. №1221/2019 г. на Окръжен съд –Пловдив, IX гр.с.;
решение по в.гр.д. №318/20 г. на V
състав на ОС Пловдив и други.
В конкретния случай, по делото не е
налице валидно съобщаване на извършената цесия на длъжника, поради което и жалбоподателят,
явяващ се ищец в първоинстанционното производство, не е доказал качеството си
на кредитор. След като не е изпълнена една от предпоставките -
ищецът да докаже, че е кредитор на основание валидно прехвърляне на процесното
вземане чрез цесия /за да се приеме, че е възникнало в негова полза правото на
вземане/, то тази недоказаност съставлява самостоятелно основание за отхвърляне
на всички заведени искове като неоснователни и е безпредметно обсъждането на
другите въведени от страните възражения и оплаквания, направени с въззивната
жалба.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по
различни от изложените съображения, първостепенният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, като решението следва да се потвърди.
Разноски
са поискани от жалбоподателя, но, с оглед крайния резултат, не следва да се
присъждат.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261030/26.10.2020 г., постановено по гражданско
дело №13182/2019 г. на РС - Пловдив, ХІV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: