О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ /08.09.2020г. град Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
първи състав
На осми септември 2020
година
В закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
като извърши проверка по реда на чл.127-129 от ГПК и за да се произнесе по исканията
на страните по гр.д.№87/2020г. по описа на Търговищкия окръжен съд, констатира следното:
Производството е образувано по искова молба на „Мюсюлманско изповедание“ гр. София, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Мустафа Алиш Хаджи
- Главен мюфтия, чрез пълномощника
си: адв. М.Д. *** с ЕИК: *********, град Попово, п. к. 7800, ул.“Ал. Стамболийски“ № 1, представлявана от Людмил Веселинов – Кмет, с правно основание чл.124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община гр. Попово с
ЕИК: *********, че Мюсюлманско изповедание град София с ЕИК-*********
представлявано от Мустафа Алиш Хаджи- Главен мюфтия на Република България е
собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 57649.503.1448 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Попово, община Попово, област Търговище, одобрени със
Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Попово, п. к. 7800, Александър Стамболийски, с площ от 2
137 кв. м, с трайно предназна-чение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: (до 10 метра), с номер по предходен план: 1717, квартал 72,
парцел I, при съседи: 57649.503.3508, 57649.503.3511, 57649.503.1447, 57649.503.1446,
57649.503.1445, 57649.503.1444, заедно с построените в ПИ: Сграда с
идентификатор № 57649.503.1448.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Попово, община Попово, област Търговище, одобрени със
Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата: гр. Попово, п. к. 7800, Александър Стамболийски №12, разположена в ПИ
с идентификатор №57649.503.1448, със застроена площ на сградата от 114 кв. м,
брой надземни етажи: 1, с предназначение:Култова, религиозна сграда, Сграда
с идентификатор № 57649.503.1448.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Попово, община Попово, област Търговище, одобрени със
Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата: гр. Попово, п. к. 7800, Александър Стамболийски №12, разположена в ПИ
с идентификатор №57649.503.1448, със застроена площ на сградата от 38 кв. м,
брой надземни етажи: 1, с предназначение: Култова, религиозна сграда.
Претенцията на ищеца е обоснована с обстоятелството, че посоченият поземлен
недвижим имот е бил закупен през 1926г. със средства на местното население, изповядващо
мюсюлманско вероизпове-дание в полза на мюсюлманското настоятелство, за
построяване на джамия в гр. Попово. Молитвеният храм - джамия е построен в ПИ в
периода 1926-1929г. и действащ до 1956г., като както към него момент, а така и
понастоящем се провеждат религиозни ритуали и богослужебна дейност от
мюсюлманите в населеното място, като това е и единственият действащ мюсюлмански
молитвен храм - джамия в град Попово и към настоящия момент. Построените в
имота сгради от мюсюлманското настоятелство са били одържвени (акт за
завземане на недвижим имот за държавен с пореден № 47/25.07.1951г.) и в
последствие е извършено деактуване на имота от Областен управител гр. Търговище
със Заповед №ДС- 189/26.11.2001, като собствеността върху имота е възстановена
по силата на ЗВСВОНИ на Мюсюлманско настоятелство гр. Попово, което е местно
поделение на Мюсюлманско изповедание гр.София по силата на Устава на
мюсюлманското изповедание.
Позовават се на изтекла придобивна давност в полза на „Мюсюл-манско
изповедание“ гр. София за поземления имот от 1926г. до насто-ящия момент, както
и по отношение на построените в ПИ сгради /за периода от 1926г. - 1956г., както
и от 2001г. до настоящия момент/, като през посочените периоди са били
добросъвестни владелци на имотите.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОБЩИНА ПОПОВО, представлявана от д-р Людмил Димитров Веселинов - кмет на
Община Попово със становище за недо-пустимостта
на иска и неговата неоснователност.
С допълнителен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК на Община-Попово, Област
Търговище, представлявана от Кмета на Община-Попово-д-р Людмил Веселинов-чрез
пълномощник адвокат Р.Д. ***, са изложени съображения, че предявеният иск е
недопустим, тъй като липсва заявен петитум за установяване по отношение на
Община-Попово, че ищецът е собственик на процесния имот, поради което, след
като не претендира собствени права върху имота, искът е лишен от правен интерес
за оспорване правата на собственост на ответната Община върху този имот.
Възражението на ответника е за липсата на доказателства, че Мюсюлманско
изповедание, гр. София е правоприемник на Джамийско настоятелство гр. Попово.
Не може да се установи ясна връзка между субектите - Мюсюлманско изповедание,
гр. София и Джамийско настоятелство - гр. Попово, поради което счита, че ищецът
не е доказал правната си легитимация за образуване на исково производство.
Липсват документи удостоверяващи, както за закупуването на имота, така и за
собствеността върху процесиите сгради и времето на тяхното построя-ване. Няма
доказателство, че процесиите имоти някога са били собстве-ност на Джамийското
настоятелство - гр. Попово, за правоприемство на което може би претендира
ищецът. Нещо повече в съставения Акт за държавна собственост от 1951 г., с
който се удостоверява собствеността върху посочената в него сграда - основно
турско училище на един етаж, която служи за училище на турските малцинствени
групи, а не за молитвен храм - джамия (тогава), като ползвател на имота без
съставен акт е вписано Турското училищно настоятелство.
С разпореждане №222/29.06.2020 г., постановено по настоящето дело, съдът на
основание чл.127, ал.2, предл.последно ГПК указа на ищеца, че следва да представи доказателства за изпълнение на
процеду-рата по §4 от ПЗР на ЗВ, с оглед установяване на активната му
проце-суална легигимация, съобразно твърденията в ИМ.
Ищецът е депозирал молба вх.№2516/10.07.2020 г., с която счита, че
„Процедурата по §4 от ПЗР на ЗВ, касае правоприемство между съществували до 1949г. юридически
лица и вероизповедания, съществу-ващи към днешна дата. Видно от оспорването на
ответника, същият оспорва правоприемство между ищеца и съществувала между
1951г. и 2003г. юридическа личност, т.е. след продължила съществуването си и
след 1949г. Съществуването на това настоятелство в този период не е спорно.
Тълкувайки формулираното оспорване на ответника, той оспорва да е налице
правоприемство на доверителя ми Мюсюлманско изповеда-ние. Процедурата по § 4 от
ПЗР на ЗВ не урежда установяване на това правоприемство по този ред.“
С молбата са представени писмени доказателства, както и е направено искане
да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Окръжен съд-
Търговище, въз основа на което да им бъде издадено друго, което да удостоверява
наличие/липса на вписано в специалния регистър на съда местно поделение на
Мюсюлманско изповедание гр.София- Мюсюлманско настоятелство гр.Попово или друго
със сходно наименование.
Молят съда да удължи срока за изправяне на нередовностите на исковата
молба, считано от изтичане на първоначалния срок с оглед представяне и
прилагане на исканото съдебно удостоверение по делото.
Съдът е посочил в разпореждане №222/29.06.2020г., че с оглед на възраженията
на ответника и служебното задължение на съда при всяко положение на делото да
следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, то и към
момента окръжният съд констатира, че ищецът все още не е представил
доказателства за наличието на активна процесуална легитимация, тъй като
съгласно разпоредбата на §4 от ПЗРЗВ
правоприемството между
съществуващото към сегашния момент вероизповедание и съществували религиозни,
религиозно-просветни и социално благотворителни юридически лица в периода до
1949г., на каквото именно
правоприемство се позовава ищецът в
настоящото производство, се установява по предвидения в §4 от ПЗР на ЗВ начин,
а именно– „Въз основа на искане на регистрирано вероизповедание директорът на
Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет издава удостоверение
относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни,
религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до
1949г.; Представителите на съответното вероизповедание внасят иска пред
Софийския градски съд за установяване на правоприемственост, като представят
удостоверението на директора на Дирекция "Вероизпо-ведания" по ал.1,
чието решение ще подлежи на вписване в регистъра по чл.18 от ЗВ, съгласно §4, ал.3
от ЗВ“. Налице е специално исково производство за установяване на този факт,
което изключва възмож-ността същият да се установява във всеки отделен случай,
в който е образувано исково производство. Поради това този въпрос не може да
бъде решен в производството по настоящето дело.
Ето защо ищецът следва да изпълни дадените указания.
С молба от 10.08.2020 год. ищецът представи удостоверение №3362/2020 година
издадено от Окръжен съд гр. Търговище от съдържанието на което е видно, че в
специалния регистър на съда няма регистрирано Мюсюлманско настоятелство гр.
Попово, както и Писмо-удостоверение № 396 от 05.01.1998 година от Дирекция
„Вероизпове-дания“ при МС на РБ.
Съдът намира, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с
Разпореждане №222/29.06.2020г., да представи доказател-ства,
установяващи активната му процесуална легитимация, съгласно §
4, ал. 2 и 3 от ЗВ. Действително, в
конкретния случай ищецът е представил удостоверение от МС Дирекция
"Вероизповедания" относно правоприемствеността, но
липсват доказателства установяващи завър-шеност на процедурата,
съгласно §4, ал. 2 и 3 от ЗВ, от което не се установява ищецът да е
правоприемник на местната мюсюлманска общност гр.Попово, за която се твърди, че
е закупила, управлявала и стопанисвала процесния имот.
От изложеното е видно, че искът е преждевременно заведен, доколкото в
конкретни случай, въпросът за правоприемствеността на ищеца е свързан с
неговата активна процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 108 от
ЗС, с оглед на твърденията в исковата молба.
Ето защо производството по гр.д. №87/2020г. по описа на Търго-вищкия
окръжен съд следва да бъде прекратено.
Въз основа на
изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. .№87/2020г.
по описа на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи
на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд гр.Варна.
СЪДИЯ: