Определение по дело №276/2020 на Административен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/30.06.2020 г., гр.Добрич

                                                                                                      

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

         като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 276 по описа на съда за 2020 г., намира следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Й.И.Г., с ЕГН **********,***, против писмо с изх. № 94Й-00-68 от 09.06.2020г. на зам. кмет „Финанси и общинска собственост“ при община Добрич. 

В жалбата се твърди, че оспореното писмо е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено в частта му, в която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за местни данъци и такси за периода от 2014 г. до 2019 г. включително.

Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Съдът, като постави на разглеждане жалбата, намира следното от фактическа и правна страна:  

Предмет на оспорване в настоящото производство е писмо на зам. кмет „Финанси и общинска собственост“ при община Добрич, с което Й.И.Г. е уведомен, че задълженията за ДНИ и ТБО за притежавания от него недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. “Волга“ № 13, са правилно определени на основание представените в дирекция “Местни данъци и такси” документи и подлежат на заплащане. Писмото е постановено по повод на молба на жалбоподателя до кмета на община Добрич с вх.№ 94Й-00-68/02.04.2020 г., с която е поискано да бъде преразгледан размерът на определените задължения за доплащане за ДНИ и ТБО за имота за периода 2014 г. – 2019 г. въз основа на подадена от него коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ.      

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Приложимият в случая ЗМДТ регламентира реда, по който се установяват задълженията за местни данъци и такси, сроковете за плащането им и реда за издаване на актове за тяхното установяване. Съгласно чл.4, ал.1  и чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи. Според ал.5 на чл.4 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор на НАП.

Съответно в глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и местните такси са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК. Съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък. В ал.3 на чл.107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл.107, ал.4 от ДОПК). Установяването на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в разпоредбите на глава ХV подробно са разписани процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за издаването на ревизионни актове. В чл. 152 и сл. от ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред съгласно чл. 144 от ДОПК е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите (вкл. АУЗД), доколкото не е предвидено друго.  

Въз основа на приложимата регламентация по ДОПК следва извода, че задълженията за ДНИ и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол чрез обжалването му пред ръководителя на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи АУЗД, респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и не е отменена с решението по чл.155 от ДОПК – така чл. 156 от ДОПК.

В съответствие с посочената нормативна уредба съдът приема, че обжалваното писмо по естеството си представлява съобщение за начина, по който е определен размерът на дължимите от лицето местни данъци и такси на основание подадените от него декларации, в т.ч. коригиращи декларации по чл.14 от ЗМДТ. Т.е. касае се за акт с уведомителен характер, който не съдържа властническо волеизявление и не е годен предмет на обжалване както по административен, така и по съдебен ред, тъй като с него не се установяват задължения за местни данъци и такси – съобщението обективира единствено действията на общинската администрация по определяне на приложимия ред и начин за изчисляване размера на задълженията и уведомяването на данъчно задълженото лице за това. Доколкото размерът на задълженията за ДНИ и ТБО се определя въз основа на подадена от задълженото лице декларация, процесното писмо има качеството на съобщение по чл. 107, ал. 3, изр. първо от ДОПК.

Актът, който би подлежал на оспорване по административен и съответно по съдебен ред, би бил акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто акт може да се издаде и по искане на задълженото лице. Именно в производството по издаване, респ. по оспорване на АУЗД, жалбоподателят би могъл да реализира правата си, в случай че счита, че незаконосъобразно е определен размерът на дължимите от него данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.  

С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, във вр. §2 от ДР на ДОПК, съдът

  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

  

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.И.Г., с ЕГН **********,***, против писмо с изх. № 94Й-00-68 от 09.06.2020г. на зам. кмет „Финанси и общинска собственост“ при община град Добрич.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 276/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване. 

 

 

                            Административен съдия :