№ 5132
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110114929 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕООД, чрез адв. А. Ч., срещу
„ФИРМА“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в размер на 7200 лева, представляваща стойността на доставени 25 броя опаковки
от бързи антигенни тестове Coronavirus (SARS-CoV-2) с назофарингиален тампон,
продуктов код С61RT1037, за които била издадена фактура № ********** от 26.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
624,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.12.2020 г.
до 11.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество
бил внос и търговия с медицински изделия и консумативи, а след възникването на
епидемията от Ковид 19 – и на антигенни тестове. В тази връзка ответникът закупил 25 броя
опаковки бързи антигенни тестове, всяка от които съдържала 20 броя тестове, с единична
цена на опаковка от 240 лева без ДДС или 288 лева с ДДС. Общата стойност на закупените
тестове била 7200 лева с ДДС, за която била издадена процесната фактура. Поръчаните
медицински изделия били доставени на ответника на 04.12.2022 г., за което бил подписан
1
приемо-предавателен протокол. Въпреки настъпването на падежа задължението не било
погасено, като ответното дружество дължало и лихва за забава. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021
г. по ч. гр. д. № 58335 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ФИРМА“ ЕООД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез управителя
М.Л.Н.. Процесуалният представител признава изцяло предявените искове – по основание и
по размер. Във връзка с направеното признание моли съда да приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК при присъждане на дължимите за производството разноски.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Ч.
е направила искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл.
237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявените искове, а
ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение
съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не
представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание
съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при
признание на иска.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съдът
намира, че ответното дружество е дало повод за завеждане на настоящото дело. Ищецът е
изпратил покана за доброволно плащане на дължимите суми, получена от представител на
ответника на 09.04.2021 г. В дадения срок от седем работни дни плащане не е последвало.
Освен това след получаване на заповедта за изпълнение ответникът не само че не е признал
вземането на ищеца, но и изрично го е оспорил като неоснователно с подаденото
възражение по чл. 414 ГПК. Това е станало причина за образуване на настоящото
производство. Едва с отговора на исковата молба ответникът е признал предявените искове.
Както до датата на подаване на исковата молба в съда, така и в хода на настоящото
производство плащане не е последвало, въпреки направеното признание на исковете. Ето
защо съдът намира, че ищецът има право на присъждане на направените разноски и не може
да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В заповедното производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер
на 583,48 лева, от които 156,48 лева за внесена държавна такса и 427 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС. В исковото производство разноските са следните: 181,52
2
лева за довнесена държавна такса и 1188 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на настоящия спор и предвид даденото
в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС
решение, ответникът „ФИРМА“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество „ФИРМА“ ЕООД сумата в общ размер на 1953 лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.С.Р., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя М.Л.Н., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Оборище“, АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 7200 (седем хиляди и
двеста) лева, представляваща стойността на доставени 25 броя опаковки от бързи антигенни
тестове Coronavirus (SARS-CoV-2) с назофарингиален тампон, продуктов код С61RT1037, за
които била издадена фактура № ********** от 26.11.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.10.2021
г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за сумата 624,05 (шестстотин
двадесет и четири лева и 05 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.12.2020 г. до 11.10.2021 г., които вземания са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
58335 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Л.Н., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище“, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Р.С.Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
АДРЕС, сумата 1953 (хиляда деветстотин петдесет и три) лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 58335 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4