Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 954 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Р.Д.К. се твърди,
че на 18.04.2016 г., около 01.50 часа, в гр. София, по моста „Чавдар” се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ********– М.Х.К., който поради с несъобразена скорост и след
употреба на алкохол реализирал ПТП в еластичната ограда на моста и електрически
стълб. Твърди се, че в резултат на ПТП-то ищцата получила травматични увреждания
– счупване на долния край на хумеруса – закрито. Твърди, че била откарана в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ като след имобилизация е освободена от болничното
заведение за продължаващо домашно амбулаторно лечение. Твърди, че травмата на ръката,
довела до затруднение във функциите на крайника й, което причинило неудобство
при задоволяване на ежедневните й грижи, смутен бил сънят й. Станала зависима
от близките си за ежедневните си битови нужди. Пътният инцидент указал
негативно влияние върху начина й на живот, изживяла стрес, изпитвала страх,
търпяла болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел”, да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „О.Л.” АД чрез ЗК „О.- К.Б.”
КЧТ редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК
с релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника e конституиран М.Х.К. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск
срещу тях с правно основание чл. 500 ал. 1 т.1 и ал.2 от КЗ.
Ответникът по обратния иск не заявява
становище по същия.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Николова.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. К., който поддържа заявеният обратен
иск.
Третото лице на страната на ответника
и ответник по обратния иск се представлява от адв. Ковачев.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП № 1598884/18.09.2016 г., съставен от
СДВР – отдел „ПП“, от който се установява, че на 18.09.2016 г., около 01.50
часа, в гр. София, на бул. „Дондуков“, на моста „Чавдар” се е осъществило ПТП
от водача на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ********– М.Х.К., управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 1,51 промила и без валидно
СУМПС. Посочено в протокола е, че водачът на МПС е самокатастрофирал в
електрически стълб.
Представено по делото е и наказателно постановление № 16-4332-001837 на
СДВР от 27.04.2016 г., от което се установява, че същото е издадено на М.Х.К., като
неправоспособен водач, затова че на 18.04.2016 г., около 00.05 ч., в гр. София,
по моста „Чавдар” управлява МПС поради несъобразена скорост самокатастрофира в
метален стълб след употреба на алкохол – 1,51 промила, като пробата е извършена
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+ С №*****”. Наказателното
постановление е влязло в сила на 21.06.2016 г.
Представена по делото е служебна бележка на СДВР, отдел „ПП”, издадена на
11.08.2016 г., от която се установява, че Р.Д.К. е участвала в ПТП, настъпило
на ПТП на 18.04.2016 г., за което е съставен протокол за ПТП №
1598884/18.04.2016 г. като пътник в лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № *******.
По делото е представена претенция за изплащане на обезщетение вх. № ЗК
4516/17.09.2016 г. до ЗК”О.Л.” АД чрез ЗК”О. – К.Б.” КЧТ.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че от
техническа гледна точна причините за настъпване на произшествието са от
субективните действия на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с органите за
управление като водачът е имал техническата възможност да управлява със
скорост, при която не би изгубил контрол над управлението на автомобила. Вещото
лице е посочило, че автомобилът фабрично е оборудван с триточкови предпазни
колани от инерционен тип за водача и всички места за пътници. Обоснован е
извод, че при поставени правилно предпазни колани същите разпределят силите на
внезапното забавяне на тялото върху по-големи и здрави части на тялото, като
гърдите, бедрата, рамената. Посочено е, че целта му е да задържи тялото към
седалката на автомобила при удар в неподвижна преграда или друг автомобил като
същият има ефективно действие при скорост от порядъка на до 60 -70%.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Р.К. е получила „счупване на лява мишнична кост в горния й
край“, което увреждане е в причинна връзка с процесното ПТП. Посочено е, че по
делото няма данни за начина и срока на проведено лечение като при нормално
протичане на лечебния процес ищцата е търпяла болки с по-голям интензитет, през
първите 20 дни от лечението, след което болките са със затихващ характер до към
третия месец. Посочено е в експертизата,
че при наличие на концентрация в кръвта от 1,51 промила има видими признаци на
алкохолно опиянение.
В съдебно заседание от 12.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Д.Р.К., син на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 17.09.2016 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявеният иск е процесуално
допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – протокол за ПТП, издадено наказателно
постановление на водача на МПС и от изводите на вещото лице, изготвило САТЕ,
която експертиза настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е и обстоятелството, че
причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Опел
Астра», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на
автомобила в нарушение на правилата за движение, изразяващи се в управление на
автомобила със скорост, която не му е позволявала да осъществява непрекъснат
контрол над превозното средство, с което е нарушил нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, пряко обуславящо противоправния характер на деянието.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. С оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, същите се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел, чийто
показания настоящият съдебен състав цени с оглед правилото на чл. 172 от ЗДвП.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреди, настъпилата промяна в стереотипа
й на живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от
съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /44 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения -3 – 4 месеца възстановителен период като болките са били
по-интензивни до 20-тия ден и затихващи до към третия месец, настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване възрастта, интензитетът
на страданието и продължителността на търпените от ищцата неблагоприятни
последици справедливо би било да се присъди сума от 15 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът като неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Възражението за съпричиняване с оглед непоставяне на предпазен колан,
съпоставено с посочения в заключението на СМЕ извод, че при тази увреда
предпазният колан е без значение, мотивира у настоящия съдебен състав извод за
неоснователност на същото. Основателно, според настоящия съдебен състав, е
другото възражение за съпричиняване, изразяващо се в съгласие на ищцата да се
качи в автомобил при знание, че водачът на същия е употребил алкохол. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав взе предвид изводът на вещото
лице, че при степен на алкохолно опиянение от 1,51 промила са налични видими
белези на това алкохолно опиянение. Съобрази обстоятелството, че причинителят
на вредата и пострадалата са фактически съжители, с оглед показанията на
свидетеля Костов, син на същите. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
ТР 1/ 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС рисково поведение е пътуването в МПС с водач, употребил
алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност
за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Водачът на МПС и
ищцата са фактически съпружески съжители, водачът е бил в състояние,
обективиращо видими признаци на алкохолно опиянение, поради което при проявена
нормална дължима грижа ищцата е могла да узнае, че същият е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Като се е съгласила да пътува в този автомобил, ищцата
съзнателно е поела риск респ. неоправдано е игнорирала наличието на такъв като
това поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Процентът на
съпричиняване от страна на ищцата, настоящият съдебен състав намира за ¼
. С оглед възприетия процент на съпричиняване обезщетението следва да бъде
редуцирано със същия т.е. на ищцата се следва сумата 11 250 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от
18.12.2016 г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 500 ал.
1 т.1 и ал. 2 от КЗ:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу деликвента за
процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор. Страните
не спорят, а това се установява и от представения по делото протокол за ПТП, че
към датата на ПТП причинителят на
вредите е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,51 промила и
без да притежава валидно СУМПС. Следва да се отбележи, че констативният
протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, с обвързваща
съда доказателствена сила относно факта, че пред длъжностното лице – служител в
ПП – СДП посочените лица – участници в произшествието са направили изявленията,
обективирани в протокола, както и относно факта, че длъжностното лице е
възприело наличието на представените пред него документи. Този протокол не е
оспорен по реда и в срока, предвиден в ГПК.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
на чл. 500 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ и искът следва да бъде уважен за сумата от 11 250
лв. и отхвърлен за горницата до предявения размер. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението му спрямо увредения – ищец по първоначалния иск т.е. условно – ответникът по обратния иск следва да
бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск. Началният момент на
претендираната законна лихва е от датата на плащането на обезщетението,
присъдено по главния иск.
. По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съгласно който е
заявено искане от процесуалния му представител да бъде определено
възнаграждение на същия на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е представен със списъка по чл. 80 от ГПК договор за правна
помощ, съгласно който процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1
т.2 от ЗА. С оглед заявената цена на исковете минималното такова възлиза на 1430 лв. Припадащата се част от възнаграждението възлиза на сумата от 536, 25
лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалния иск се
следват разноски в размер на 375 лв. – припадащата се част от платените
депозити за съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по обратния иск следва да
заплати по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, съобразно уважената част от
иска в общ размер на 562, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по обратния иск се следва сумата
от 562, 50 лв. – припадащата се част от сторените разноски по него, съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК, припадащи се на уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. М. Т. сумата от 11 250 /единадесет хиляди двеста и петдесет / лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 18.04.2016 г. в гр. София, на моста „Чавдар”, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.12.2016 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до сумата от 15 000 лв. – поради уважено
възражение за съпричиняване, а до пълния предявен размер от 30 000 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. М. Т.,
с адрес: гр. София, ул. „**********сумата от 536, 25 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК
„О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 562, 50 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни
експертизи.
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. М. Т. да заплати на ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК „О. – К.Б.”
КЧТ, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78
ал.3 от ГПК сумата от 375 лв. –
разноски.
Решението е постановено при участие
на трето лице на страната на ответника – М.Х.К..
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обратен иск да заплати на основание чл. 500 ал.1 т.1 и
ал.2 от КЗ на ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 11 250 лв. – регресно вземане
от ПТП от 18.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
изплащане на обезщетението от страна на ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК „О. – К.Б.” КЧТ на
Р.Д.К., като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
30 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 562, 50 лв.
- разноски, след като ЗК „О.Л.” АД, чрез ЗК „О. – К.Б.” КЧТ изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: