РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Благоевград, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20241210100200 по описа за
2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Т. И. Г., ЕГН **********,
чрез адв. Д. М., против „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че ищеца е страна по Договор за паричен заем № 4613159 /
12.10.2022 г. сключен с ответника „ Изи Асет Мениджмънт “ АД. Навежда се, че съгласно
Договор за паричен заем № 4613159, ищеца получава заемната сума от 200 лева, и общо
дължима сума с лихва 210.12 лева, при ГЦР: 46.49% и ГЩ1: 40.00%, при срок на 1федита 12
вноски. Навежда се, че във връзка с чл. 4 от Договор за паричен заем, ищеца сключва с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4613159
с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да
заплати, за поръчител е в общ размер на 89.88 лева или 7.49 лева за всяка вноска.
Твърди се че ищеца е погасил Договор за паричен заем № 4613159 и Договор за
предоставяне на гаранция № 4613159 и е заплатил по тях сумата от 200 лева главница, 10.12
лева лихва и 50 лева възнаграждение по договор за поръчителство.
Прави се довод, че така заплатената от ищеца лихва по Договор за паричен заем №
4613159 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК вр. с Чл.22 от ЗПС, и следва да му бъде върната на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД.
Поддържа се, че така заплатеното от ищеца възнаграждение за гаранция по Договор
за предоставяне на гаранция №4 613159 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД;
както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. С чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и следва
да му бъде върната на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
1
Навежда се, че договор за паричен заем № 4613159, сключен с ответника „ Изи сет
Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредата й общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Навежда се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на вредата, както и възнаградателната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума но
договора. Твърди се, че в Договор за паричен заем № 4613159 е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кой компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Съобразно разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разхода
по кредата за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разхода,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
Кредит. Прави се довод, че в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно,
дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е
включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разхода, който е
следвало да бъдат подробно описани. Поддържа се, че в случая, в договора за кредит яснота
относно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредата по начин, различен от законовия, е недопустимо. Твърди се, че тези
съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Поддържа се, че не става ясно какво се включва в
общите разхода за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост
и на неустойка.
Прави се довод, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. Поддържа се, че след като кредиторът,
при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следвало на разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Прави се довод, че поради това Договор за паричен заем №
2
4613159 поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Навежда се, че наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не
е ясно как точно се съдържа й как е изчислена по отношение на общия ГПР. Поддържа се, че
по този начин ищеца е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере
действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Поддържа се, че съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи и комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент, от общия размер
на предоставения кредит.
Сочи се, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредити за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони; такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредата е в резултат на прилагането на търговски клаузи, и условия. Поддържа се, че с оглед
цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като елемент от обшия разход по крелита:за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаша от
потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като
елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде
сключен, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за
:
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС № 426/ 2014 г..
Навежда се, че при, извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на " Файненпгьл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. С
оглед това обстоятелство се прави довод, че със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи
3
Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока е й практиката на съдилищата в
страната, включително и Районен съд Пловдив: Решение № . 261766 от 1:8.06.2021 г. по гр;
д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав, на Районен съд - Пловдив, Решение № 260182 от
19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 / 2020 г. на V състав на Районен, съд— Пловдив, Решение №
261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд ^ Пловдив.
Поддържа се, че наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 , т. 1 от Закона за защита на
потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и
сл.ЗЗП; В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата,
в страната: Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575 / 2021 г. на VII състав
на Окръжен съд - Пловдив. Решение № 261152 or 12:04^021г. по го. д. № 5608 / 2020 г.
на XIV състав на Районен съд ^ Пловдив. .Решение № 261553 от 21.05.2021 г. по гр. д. №
14757 / 2019 г. на IX състав на Районен съд - Пловдив,. Решение № 262008 от 16.07.2021
г. по гр. д. № 15249 / 2020 г. на ХГХ състав на Районен съд - Пловдив. Решение №
261692 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 3782 / 2020 г. на XIV състав на Районен съд - Пловдив.
По отношение на втория осъдителен иск се поддържа, че така сключения Договор за
предоставяне на поръчителство № 4613159 е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от.
ЗЗД, както и на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, и
заплатената по него сума в размер на 50 лева следва на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да бъде
възстановена на ищеца.
Навежда се, че е установено в правната доктрина и съдебна практика, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен, принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на
ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д№5093/2007г.,
определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/.
Поддържа се, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
4
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
води до накърняване, на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Навежда се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на
чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Поддържа се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения, или както е прието в решение № 452/ 25.06.2010 г. по гр. д №
4277/ 2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага, известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие, се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност“.
Навежда се, че в настоящият случаи, такава не еквивалентност между престациите е
налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на 88.89 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 1/3 от сумата на отпуснатия кредит от 200.00
лева. По този начин безспорно се нарушава, принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските нетърговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати.
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Поддържа се, че за сумата от 88.89 лева., която ищеца заплаща, последния не
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне
на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл
България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем - т.е. чрез Договор за предоставяне на
поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 30%, без
каквато и да е насрещна престация.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, да
заплати на ищеца сумата в размер на 10.12 лева, представляваща недължимо платена като
договорна лихва по Договор за паричен заем № 4613159, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 31.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и претендира заплащане на сторените по делото
разноски.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД АД, да заплати на ищеца сумата в размер на 50.00 лева, представляваща недължимо
платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № 4613159, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба –
5
31.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и претендира заплащане на сторените по
делото разноски.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 13.03.2024 г., съдът е
допуснал изменение на иска против "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД АД, досежно
размера, като е увеличен същия на 89.88 лева, представляваща недължимо платено
възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № 4613159.
Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в срока за подаване на отговор на
исковата молба, е подал такъв, в който оспорва иска.
Навежда се, че процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на
договора са в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора трябва да има информация за лихвения процент
по кредита и условията за прилагането му, ако лихвеният процент не е фиксиран, в договора
трябва да има информация и за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Поддържа ответника, че чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора и
математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, защото изчислението се
извършва само по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. В рамките на Европейския
съюз, в това число и в България, има нормативно предвидени две математически формули
за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да
се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си
горните две формули. Годишният процент на разходите по договора включва всички
разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В
годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита,
тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят. Годишният процент
на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и
неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР е изчислен по
определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. Разликата в стойностите на годишния лихвен
процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в естеството и начина, по
който се определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Лихвата е сума, която се заплаща при ползване
на пари в заем и представлява процент от заемната сума. Годишният лихвен процент,
съответно, представлява частта от главницата, изразена в проценти на годишна база. § 1., т.
4 ДР ЗПК „Лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, изразен като фиксиран или
като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
кредит.“ Годишният процент на разходите, от друга страна, представлява коефициент с
6
процентно изражение. Той е дефиниран в чл. 19, ал. 1 от ЗПК като израз на общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. За да се определи размерът на ГПР се прилага определената в Приложение № 1 към
ЗПК формула. Тази формула включва размер и брой на погасителни вноски, брой и размер
на усвоявания по кредита, интервал между усвояване на кредита и съответната погасителна
вноска и пр. За да бъде изчислен ГПР се вземат предвид множество параметри по договора
за кредит, следователно няма как ГПР и годишният лихвен процент да са съотносими един
към друг. Поради разликите в определянето и изчисляването на двата процента, съвсем
нормално е и те да са различни при едни и същи изходни показатели. Това не означава, че в
договора има скрити разходи, неясни за потребителя, нито пък че всички подлежащи на
включване в ГПР разходи не са взети предвид при изчисляването му.
Оспорва ответника твърденията, че не са спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10
ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението по
договора за поръчителство Възнаграждението по договора за поръчителство не е включено
при изчисляване на ГПР. тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с
различен правен субект, възникнало след сключване на договора за паричен заем.
Възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение по
Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението на
дружеството-гарант е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на
кредит. Същото е дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл
България“ ЕООД, като е уговорено да възникне задължение по нея, само при неизпълнение
от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по
договора за заем. Поради което разходът по договора за поръчителство не се включва в
общия разход по кредита и не се включва в годишния процент на разходите на същия
кредит. Отговорът е валиден независимо кой е избрал поръчителя и дали поръчителят е
свързан с първоначалния кредитор. Отделно, както беше посочено по-горе, доколкото
сключването на договора за поръчителство е възможност, а не задължение, и може да се
замени от други форми на обезпечение, няма как той да се приравни и да се третира като
основна част на договора за кредит. Възнаграждението по договора за поръчителство не
представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като
сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на
кредита. Заемополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да
представи. Довереното ми дружество е нямало как да прогнозира към момента на сключване
на договора за паричен заем, кое обезпечение ще избере ищецът, поради което и няма как да
предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би
бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във
връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.
7
Оспорва ответника и твърденията, че невключването на възнаграждението по
договора за поръчителство в ГПР било заблуждаваща търговска практика, водеща до
неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР са
неоснователни. „Заблуждаваща търговска практика“ е фактически състав. Ищецът,
въвеждайки подобно твърдение, следва да докаже реализирането на предвидените в
разпоредбата на чл. 68д ЗЗП условия. В исковата молба липсват подобни аргументи.
Нелоялните практики по раздел III от Закона за защита на потребителите не водят до
нищожност на клаузи и на договори. Процесната клауза 4, предвиждаща представяне на
обезпечение е действителна. Процесната клауза не противоречи или заобикаля законови
разпоредби. Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, „Заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да преодстави на
Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители (...) 2.
Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя (...) 3. Одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.“ Видно, както от съдържанието на чл. 4, така
и от целия текст на приложения към исковата молба договор не съществува изискване за
сключване на договор за поръчителство; не съществува изискване за сключване на договор
за поръчителство с избрано от заемодателя 5 дружество; не е предвидена дължимост на
възнаграждение за поръчителство; представянето на обезпечение не е въздигнато в условие
за отпускане на кредит
Оспорва се от ответника и твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в противоречие на добрите нрави са неоснователни и поради това, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и
договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности,
включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй
като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за
свободна инициатива. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където
обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този смисъл
процесния договор се явява действителен (така Решение № 271416 от 17.11.2017 г.
постановено по гр. д. № 2891/2016 г., / ГО, 32-ри състав, СРС. потвърдено с Решение от
17.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3825/2018 г., ГО, III възз. състав, СГС).
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, в срока за подаване на отговор на
исковата молба, е подал такъв, в който оспорва иска.
Ответникът оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора за паричен заем и
договор за предоставяне на гаранция, респ. на отделните негови клаузи. Поддържа, че при
сключването му са съобразени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Оспорва и
8
доводите на ищеца за нищожност на договора за предоставяне на гаранция. Отправя молба
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, преценявайки доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
В случая по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 12.10.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № 4613159 / 12.10.2022
г. сключен с ответника „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, по силата на който ищеца получава
заемната сума от 200 лева, и общо дължима сума с лихва 210.12 лева, при ГПР: 46.49% и
ГЛП: 40.00%, при срок на кредита 12 вноски. Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем,
ищеца сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство № 4613159 с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем.
Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 89.88 лева или
7.49 лева за всяка вноска.
Видно от договора за предоставяне на, сключен между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД и ищеца, по силата на който, доколкото "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД било
финансова институция, вписана в регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки, а ищеца (потребител) бил
одобрен за получаване на паричен заем и съответно е сключил Договор за паричен заем №
4613159 "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, така и потребителят отправил
искане към "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да поръчителства за задълженията към
"Изи Асет Мениджмънт" АД по посочения договор за паричен заем. Съгласно чл. 3 от
Договора – за поемане на задължението се дължало възнаграждение в размер на 89,88 лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 7.49 лв., които били дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с "Изи
Асет Мениджмънт" АД, като последното било овластено да приеме вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договор за
поръчителство.
По делото не е спорно, че ищеца е погасил Договор за паричен заем № 4613159 и
Договор за предоставяне на гаранция № 4613159 и е заплатил по тях сумата от 200 лева
главница, 10.12 лева лихва и 50 лева възнаграждение по договор за поръчителство.
По делото не е спорно обстоятелството, което се установява и от служебно известно на
съда обстоятелство, че съгласно справка от Търговския регистър към Агенция по
вписванията "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е с едноличен собственик на капитала –
"Изи Асет Мениджмънт" АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
9
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото, е спорното материално право да се иска връщане на вземане от трето лице, което
го е получило при липса на основание – нищожен договор поради противоречие със закона,
съдържащ неравноправни клаузи, поради нищожност на договор и договорни клаузи поради
неравноправни клаузи, която правна квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, а се установява и от ангажираните писмени доказателства, че
между ищеца и „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен процесният
договор за потребителски кредит.
По отношение на последния приложение намира ЗПК.
Легалната дефиниция на понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП предвижда, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Представеният по делото договор за
потребителски кредит и останалите ангажирани по делото доказателства не обуславят извод
кредитът да е предоставен на ищеца с оглед негова търговска или професионална дейност, в
рамките на която да е бил сключен процесният договор. Ищецът попада в приложното поле
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за
паричен заем следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи
се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на
предвидената форма - на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен фиксиран годишен лихвен процент 40
10
%, като е посочен и процент на ГПР 46.49 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от
потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя-гарант е разход, свързан с предмета на
договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Изи асет
мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на гаранция, „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че заемодателят е изпратил на
ищцата обединен погасителен план, в който е включил в месечната й вноска и дължимото в
полза на поръчителя възнаграждение от 89,88 лв..
От клаузите в договора за паричен заем – чл. 4, т. 3 е видно, че заемателят е длъжен в
срок от три дни от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение,
одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството – поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
11
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят извод за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става
ясно, че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по договора,
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за паричен заем и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
неустойки от неизпълнение на договора, при възможност за сключване на договора за
поръчителство в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем, сключване на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При формално изчисление се установи, че реалният ГПР, получен в резултат на вариант
на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, размерът на ГПР възлиза на над 50 %.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент
на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
12
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
разпределено да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за
паричен заем; че е заплатил твърдяната сума по договора за паричен заем, че тя е постъпила
в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. С оглед приетото по делото за безспорно, че ищеца е върнал заетата сума
и начислената лихва по договора за паричен заем, който с оглед изхода от обуславящото
възражение по-горе е нищожно правно основание, то искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се
явява изцяло основателен. Оттук съдът приема, че ответникът не е доказал наличие на
валидно основание за получаване на сумата, а искът се явява изцяло основателен.
С оглед изложеното, искът на ищеца срещу ответника „Изи асет мениджмънт“ ЕООД,
ЕИК ********* се явява основателен, тъй като съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По иска да бъде осъден ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД АД, да заплати
на ищеца сумата в размер на 89.88 лева, представляваща недължимо платено
възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № 4613159, съдът намира също за
основателен.
Както бе изложено по-горе, клаузата въз основа на която е сключен процесният договор
за гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез
поръчителство на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с кредитополучателя и
обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит,
включване на възнаграждението в погасителния план по договора за кредит и събиране на
сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител)
води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване на възмездно
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора. Въз основа на което съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
13
на разходите. С оглед констатацията, че ако възнаграждението по договор за поръчителство
се включи при изчисление на ГПР, то стойността нараства на над 50 %, то така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на "Изи Асет Мениджмънт" АД по процесния договор за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита. Това възнаграждение представлява разход, който е пряко свързан с
договора, известен на кредитора и следва същият да се включи при изчисляване
формирането на ГПР. Умишленото невключване цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което обуславя санкцията не по чл. 19, ал. 5 ЗПК, а по чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, а именно недействителност на целия обезпечен договор, като последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
разпределено да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за
предоставяне на гаранция; че е заплатил твърдяната сума по договора за предоставяне на
гаранция, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт. С оглед приетото по делото за безспорно, че ищеца е
заплатил възнаграждението по договора за гаранция, който с оглед изхода от обуславящото
възражение по-горе е нищожно правно основание, то искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се
явява изцяло основателен. Оттук съдът приема, че ответникът не е доказал наличие на
валидно основание за получаване на сумата, а искът се явява изцяло основателен.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова молба е за 50
лв., като размерът на законната лихва от исковата молба до увеличаване размера на иска с
молба вх. № 5472/ 07.03.2024 г. на 89.88 лв., изчислен по чл. 162 ГПК е 2.41 лв. (за периода
от 31.10.2023 г. до 07.03.2024 г.), то същата следва да се присъди, като се присъди законна
лихва от 07.03.2024 г. за пълния размер на претенцията от 89.88 лв.
Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. за държавна такса по
първоначалния иск. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца – адв. Д. В. М., следва да се определи възнаграждение за
осъществената правна услуга. Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата
сложност, а с по-висока от обичайната правна сложност, съобразявайки извършените
процесуални действия от процесуалния представител – изготвяне на искова молба и
писмено становище по делото, без явяване на същото, съдът намира, че следва да се заплати
14
възнаграждение в размер на 300 лв. с ДДС за всеки иск. Това е така, тъй като при
присъждането на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, определеното възнаграждение следва да включва
ДДС.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. И. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 10.12 лева (десет лева и 12 ст.), представляваща
недължимо платена като договорна лихва по Договор за паричен заем № 4613159, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба –
31.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. И. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 89.88 лева (осемдесет и девет лева и 88 ст.),
представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на
гаранция № 4613159, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на искането за
изменение на иска – 07.03.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. И. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 2.41 лева (два лева и 41 ст.), представляваща законна
лихва върху сумата от 50 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по
Договор за предоставяне на гаранция № 4613159, за периода от 31.10.2023 г. до 07.03.2024
г..
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. И. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна
такса по иска.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т. И. Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна
такса по иска.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.
В. М., сумата в размер на 300.00 (триста лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокат – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като ОТХВЪРЛЯ искането
над този размер, до претендирания от 480 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.
В. М., сумата в размер на 300.00 (триста лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокат – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като ОТХВЪРЛЯ искането
над този размер, до претендирания от 480 лв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
15
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
16