Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
05.12.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на осемнадесети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
При
участие на секретаря Екатерина Бандрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 590 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
исковата молба на „Г. .." ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление град П.,
срещу "К." ЕООД, със седалище и адрес на управление град С.. С
исковата молба се твърди, че страните сключили договор за продажба на
култиватор 3М ОРХАЙ, въз
основа на който ищецът доставил на адреса на ответника посочената машина, а
ответникът се задължил да заплати продажна цена от 5400 лв. с ДДС. Ищецът
изпълнил задължението си, като предал на купувача посочената вещ и издал
фактура за продажната цена, а ответникът не заплатил цената след представяне на
фактура и след отправена покана. Предявява се осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати продажна цена от 5400 лв. ведно с мораторна лихва от 05.05.2018 г. От
ответника е постъпил отговор, с който иска се оспорва, твърди, че ищецът не е
сключвал договор, като такъв не е подписван нито от управителя на дружеството,
нито от друго лице с представителна власт. Твърди, че ответникът без основание
изпратил вещта на адреса на ответника, последният не я е приемал, въпреки което
я съхранявал, оспорва истинността на договор за покупко-продажба от 23.04.2018
г. и приемо-предавателен протокол от 23.04.2018 г.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 61 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ищеца да му заплати сумата от 1500 лв. представляващи реализирани
разноски за съхранение на вещта и мораторна лихва от 23.04.2018 г.
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба. Ответникът оспорва предявения иск, излага съображения
за основателност на насрещния иск.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства, че на 23.04.2018 година, между
Г. .. ЕООД и К. ЕООД е сключен писмен договор за
покупко-продажба на селскостопански култиватор. Страните са договорили
продавачът да предаде вещта, а купувачът да заплати цена от 5400 лв, като плащането бъде извършено по банков път. От
писмените доказателства по делото се установи, че между страните е съставен приемо-предавателен протокол от 23.04.2018 година, с който
се удостоверява че продавачът Г. .. ЕООД е предал на
купувача посочения култиватор. С приемо-предавателния
протокол, имащ с характер на спогодба, страните са приели, че всички условия по
сключената сделка са изпълнени и страните нямат претенции една към друга. По
делото се събра фактура №15 от 23 април 2018 година за сумата от 5400 лв за услуга - продажба на култиватор. По делото се събра
електронна търговска кореспонденция между страните.
По делото бе разпитан свидетелят Й. М..
От разпитът му се установи, че същият, в качеството си на управител на фирма О.
К. е извършвал доставки на селскостопански машини на ответното дружество, като от
тези предишни взаимоотношения познава Г. К. –
управител на ответното дружество и П. К. - негов син.
От разпита на свидетеля с установи че след водена кореспонденция с П. К., представящ се като представител на К. ЕООД, била
поръчана на ищцовото дружество доставка на селскостопанска
техника – мотокултиватор, който да бъде доставен на
фирма К.. Ищцовото дружество осигурило машината,
транспортирало я от село Труд до базата на К. ЕООД през април месец 2018
година. Свидетелят присъствал при доставката на машината, като при пристигането
на автомобила с машината в базата на К. ЕООД, свидетелят бил посрещнат от Г. К. и синът му П. К.. Машината
била свалена от автомобила с мотокар, управляван лично от управителя на
ответното дружество Георги К.. При предаването на селскостопанския култиватор
били подписани договора за покупко-продажба, приемо-предавателния
протокол, и фактурата. За купувача посочените документи били подписани от П. К.. Данните отразени в договора и приемо-предавателния
протокол и фактурата били предоставени на свидетеля от П.
К.. След предаването на селскостопанската техника управителят на дружеството и
неговият син заявили че ще преведат сумата след приключване на сеитбата, която се
извършвала в момента на предаването на машината. Установи се от разпита на
свидетеля, че около месец след доставката, по поръчка на К. ЕООД, служители от фирма
О. К. – вносител на машината посетили складовата база на ответното дружество за
да модифицират култиватора според изискванията на К. ЕООД. От свидетелските
показания на свидетеля се установи, че същият по-късно е провеждал разговори с Г. К. и с П. К. по повод
закъснялото плащане на продажната цена, като лично Г.
К. уверил свидетеля, че плащане ще бъде извършено, с думите „ще преведем, ще
чакате“.
По делото се разпита като свидетел и П. К., от показанията на който се сочи, че К. ЕООД е
поръчала доставка на мотокултиватор, такъв бил
доставен, но с уговорка да бъде изпробван и ако бъде одобрен – да бъде закупен.
Тъй като машината не отговаряла на изискванията, няколко седмици по-късно бил
подменен неин елемент. След подмяната отново машината не извършвала функциите
си според изискванията на ответното дружество, като управителят му разговарял с
представители на О. К. като поискал да си вземат машината, защото не вършела
работа. Машината била вкарана в склада на К. ЕООД, където била съхранявана.
В хода на производството, на основание
член 193 от ГПК бе открито производство по проверка истинността на оспорени
документи – договор, приемо-предавателен протокол и
фактура.
От събраните по делото заключения на вещо
лице по съдебно-почеркова експертиза се установи, че
подписите положени във фактурата, договора за покупко-продажба, и приемо-предавателния протокол, не са положени от Г. П. К.. От същите заключения се
установи несъмнено, че подписите срещу " купувач " в оспорените
договор за покупко-продажба и приемо-предавателен
протокол са положени от П. Г.
К..
Установи се от представените от ответника
писмени доказателства, че ответното дружество с нотариална покана от 01.06.2018
година е поканило ищеца да сторнира процесната
фактура за сумата от 5400 лв и да получи съхранявания
от ответника култиватор. Събра се и електронна кореспонденция между страните от
която е видно че ответникът е поискал от ищеца да му бъдат заплатени средства
за обезщетение за отговорно пазене на машината в размер на 100 лв на ден.
По делото не се събраха доказателства за
извършено плащане на продажната цена от ответника на ищеца.
При така установеното съдът достига до
следните изводи:
По отношение на оспорените писмени доказателства при
провеждане на производството по чл 193 от ГПК се
установи, че договорът за продажба и приемо-предавателния
протокол не са подписани от Г. К.. Доказа се
несъмнено че същите са подписани от П. К. - син на Г. К.. Въпреки откритото производство по проверка истинността
на подписите съдът намира че в съдържанието на договора за покупко-продажба и приемо-предавателния протокол не се сочи на авторство на
конкретно лице. Както в договора, така и в приемо-предавателния
протокол са посочени данни за юридическите лица продавач и купувач, като
имената в титулната част и на договора и на приемо-предавателния
протокол, са имена на материално отговорните лица по отношение на юридическите
лица - страни в правоотношението. В договора за покупко-продажба, там където е
положен подписа за купувач, не е отбелязано името на подписалото се лице. Ето
защо съдът намира че по правилата на член 194 от ГПК посоченият документ не е
неистински именно поради липсата на изрично посочен негов автор. Ето защо съдът
следва да признае че оспорването не е доказано. По правилата на член 194 от ГПК
документа съставляващ приемо-предавателен протокол
също на свой ред не е с изрично посочен негов автор и поради тази причина съдът
следва да признае че оспорването не е доказано. По отношение на оспорената
фактура, съдът намира, че с оглед чл. 229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета
от 28.11.2006 г. държавите членки на ЕС страните нямат право да изискват
фактурите да бъдат подписани. Т.е. фактурите в рамките на ЕС следва да се
приемат като редовно съставени документи за целите, за които се издават без да
имат подпис на издаващото ги лице. Този текст е съобразен и в рамките на
българското законодателство – чл.114, ал.1, т.6 от ЗДДС. В посочения текст до
31.12.2008 г. се е изисквало фактурата да носи име, фамилия и подпис на съставилото
я лице, но от 01.01.2009 г. влязла в сила промяна е
отменила изискването за подпис. А промяна, влязла в сила от 01.01.2010
г. напълно е отменила изискването за наличие на име и фамилия на съставилия
фактурата. Съдът намира, че за кредитирането на информацията във фактурата е
достатъчно да е посочено кой я е издал т. е. извършилия доставката и в чия
полза е извършена доставката. Верността на тези документи всъщност от друга
страна представлява въпрос по същество на спора, по който съдът се произнася
при решаване на делото. Ето защо посочената фактура не бива да бъде изключвана
от доказателствения материал по делото.
От събраните по делото доказателства се
доказа несъмнено, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да достави процесната машина, а ответникът се е задължил да заплати
продажната цена в размер на 5400 лв. Доказа се несъмнено, че ищецът е доставил процесната машина на 23.04.2018 година, като същата е била
приета без възражения от ответника. Страните са се съгласили с подписването на приемо-предавателния протокол да се счита, че всички
условия по сключената сделка са изпълнени. Несъмнено се доказа, че действията
по сключване на договор за покупко-продажба и по приемане на стоката са
осъществени от П. Г. К..
Същевременно по силата на член 301 от Търговския закон съдът намира, че
търговецът чрез управителя си Г. П.
К. е потвърдил действията на П. Г.
К., като не се е противопоставил веднага след узнаването. Доказа се несъмнено,
че управителя на ответното дружество е узнал за сключената сделка и за
получаването на вещта в момента на извършване на доставката, като активно е
участвал в приемането на веща, а по-късно е давал обещания за извършване на
плащане по договора. Ето защо съдът намира за несъмнено установено от
доказателствения материал по делото, че ответното дружество валидно е поело
облигационното задължение за заплащане на продажната цена по договора за
покупко-продажба на земеделската техника. Не се събраха доказателства за
изпълнение на това задължение - за заплащане на продажната цена в размер на
5400 лв. Съдът прецени наведените с отговора възражения, като сред тях не са
сторени възражения за изявление за разваляне на договора по реда на член 87 от
ЗЗД, нито факти за такова разваляне се събраха от доказателствата по делото, с
оглед на което облигационната връзка между страните не е прекъсната. Не се
установиха по несъмнен начин недостатъци на продадената вещ които да доведат до
отговорност по чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД, като и в този случай евентуалното
наличие на такива обстоятелства не рефлектира върху задължението на ответника
да заплати продажната цена. Ето защо
съдът намира иска заплащане на сумата от 5400 лв
представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на култиватор за
основателен и доказан. Искът за заплащане на мораторна
лихва е неоснователен, поради това че такава се претендира считано от 05.05.2018 година, а съгласно член 303а ал. 3 от Търговския
закон, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В настоящият случай денят на твърдяната
забава може да е не по-рано от 08.05.2018 г. По изложените съображения съдът
следва да отхвърли така предявения акцесорен иск. По насрещния иск съдът
намира, че не се доказа основанието му. Ответникът претендира да е предприел
работа в чужд интерес, което по делото не се доказа – напротив доказа се, че от
датата на сключване на консенсуалния договор за
продажба е настъпил и прехвърлителния ефект, по силата на който ответникът е
станал собственик на веща, от който момент разноските по опазването на веща не
могат да бъдат отнесени в тежест на другата страна. По изложените съображения
не се доказа извършването на чужда работа от ответника. Ето защо е
неоснователен иска за заплащане на сумата от 1500 лв. ведно със законната лихва
от датата на подаване на отговора на исковата молба, която сума представлява
разходи за съхраняването на машината от ответното дружество.
При този изход на делото съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца и сторените от последния разноски в
производството, а именно за адвокатско възнаграждение, държавна такса,
възнаграждение за вещи лица и разноски по образуване на изпълнително
производство във връзка с допуснато обезпечение на иска.
По възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 7
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение, съобразено с материалния интерес е 600 лв. Предвид
броя на съдебните заседания, фактическата и правната сложност, съдът намира че
следва да присъди в тежест на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
обезпечение на иска отделно от по-горе признатото.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 79 ЗЗД "К."
ЕООД, със седалище и адрес на управление град С. и ЕИК … да заплати на „Г. .." ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление
град П. сумата от 5400 лева, представляваща цена по
договор за покупко-продажба на култиватор 3М ОРХАЙ от
23.04.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на "К." ЕООД да заплати и мораторна лихва от 05.05.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на "К." ЕООД с правно
основание чл. 61 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, срещу
„Г. …" ЕООД за заплащане на сумата от
1500 лв. представляващи реализирани разноски за съхранение на вещта ведно със
законна лихва от датата на подаване на отговора на исковата молба, като
неоснователен.
ОСЪЖДА "К." ЕООД, със седалище и адрес на
управление град С. и ЕИК .. да заплати на „Г. .."
ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление град П.
разноските в настоящото производство - сумата от 1000 лева разноски за
адвокатско възнаграждение, сумата от 219 лв. за държавни такси, сумата от 54
лв. – разноски по обезпечение на иска и сумата от 200 лв. за възнаграждения на
вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: