НОХД № 2580/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Ж.Г.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
основно образование, работещ, с ЕГН: **********
за това, че на 04.10.2015 г. в землището на гр. Ветрен, обл.
Пазарджик противозаконно е повредил чужда
движима вещ – л.а „Санг Йонг
Мусо 602 ЛА” с ДК № РА ****, собственост на Л.Б.М. ***,
като с помощта на брадва е счупил: - 1
бр. предно голямо панорамно стъкло на стойност 100 лв.; 1 бр. стъкло на
предна дясна врата на стойност 65 лв.; 1 бр. стъкло на задна дясна врата на
стойност 65 лв.; 1 бр. задно ляво стъкло на багажника на стойност 65 лв.; 1 бр.
стъкло на задна лява врата на стойност 150 лв.; 1 бр. преден капак на
стойност 150 лв., с което са причинени на
Л.Б.М. имуществени вреди на обща стойност 595 лева – престъпление по чл.216, ал.1 от НК, както и за това, че на
04.10.2015 г. в землището на гр. Ветрен, обл.
Пазарджик, чрез запалване е направил опит противозаконно да повреди чужди
движими вещи – л.а. „Санг Йонг
Мусо 602 ЛА” с ДК № РА **** на стойност 4 000
лева, 1 брой одеяло на стойност 10 лева и 1 брой зимно яке на стойност 20 лева,
всичко на обща стойност 4030 лева, собственост на Л.Б.М. ***, като деянието е
останало недовършено, поради независещи
от дееца причини - пожарът е бил загасен от случайно преминаващи хора –
престъпление по чл.216, ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 от НК и за това, че на
04.10.2015 г. в землището на гр. Ветрен, обл.
Пазарджик е отнел чужда движима вещ – 1 брой брадвичка на стойност 5 лева от
владението на Л.Б.М. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194, ал.1
от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен по така повдигнатите му обвинения, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството
по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за признаване на подсъдимия а виновен и налагане на наказание при
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия Л.Б.М. против подсъдимия Г.Ж.Г. за сумата в общ размер на
600 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на престъпленията на 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и е
конституиран като частен ищец в процеса Л.Б.М.. Чрез процесуалния си
представител гражданския ищец моли предявения граждански иск да бъде уважен
изцяло, както и да му бъдат заплатени разноските за адвокат.
По делото няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за налагане на наказание пробация с предвидените в закона задължителни пробационни мерки, като се вземат предвид смекчаващите
вината обстоятелства.
Подсъдимият в дадената му последна дума моли съда за наказание
различно от лишаване от свобода.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият Л.М. притежава л.а. джип „Санг Йонг Мусо
602 ЛА" с рег. № РА ****. На
03.10.2015 г., следобед, пострадалият М. *** с посочения автомобил, като
пътувал към гр. Ветрен, обл. Пазарджик, където
притежавал лозя. В землището на града в близост до пазара за грозде автомобилът
се повредил и тъй като повредата била
сериозна, се наложило пострадалият да го остави на място. Той видял на пазара
своя приятел - свидетеля Г. Г. и го помолил да му остави ключовете за
автомобила, за да може на следващия ден ангажираният от М. майстор да го транспортира
за ремонт, но Г. му отказал поради заетост. Пострадалият се прибрал в гр. Пазарджик,
а повреденият автомобил оставил на място до пазара за грозде, като в него се
намирали документи, 1 бр. одеяло, 1 бр. зимно яке и една брадвичка, пазена от М.
като сувенир. На 03.10.2015 г. подсъдимият Г.Г. бил
на гости заедно с други свои съселяни във вилата на свой приятел в землището на
гр. Ветрен, обл. Пазарджик. Всички пили цяла нощ
алкохол, като на сутринта подсъдимият Г. се скарал с единия от приятелите си и
излязъл да се поразходи. На връщане към вилата той видял повредения автомобил
на пострадалия Л.М. и установил, че задната му врата била отворена. В същия
момент на близкия пазар за грозде бил дошъл за търговия свидетеля Г. Г., от когото
подсъдимият Г.Г.
поискал цигара. След това Г. се върнал при автомобила на М., влязъл в него и с
носения в себе си кибрит решил да го запали. Така той подпалил едно чердже,
намиращо се вътре в колата, след което излязъл с намерената в автомобила
брадвичка и тръгнал да си ходи. Свидетелят Гергененов
заедно с негов познат, пристигнал междувременно, успял да загаси пожара. Тогава
подсъдимият Г.Г. се върнал и им казал да оставят
автомобила да изгори, като обяснил, че той бил запалил колата на М.. След това
с помощта на брадвата Г. започнал да нанася удари по автомобила, като счупил
предното голямо панорамно стъкло, стъклото на предна дясна врата, стъклото на
задна дясна врата, задното ляво стъкло на багажника, стъклото на задна лява
врата и повредил предния капак. Като сторил това подсъдимият Г. си тръгнал,
подхвърляйки на присъстващите да пратят „много поздрави на Любо от Гошо от с.
Огняново“, както и че „Любо“ му дължал много пари. След това подсъдимият се
върнал във вилата, където останал още един ден, като впоследствие се прибрал у
дома. За инцидента свидетелят Г. Гергененов сигнализирал
в полицията, като на местопроизшествието пристигнала дежурна оперативна група
при РУ на МВР Септември. Тя извършила оглед на местопроизшествие, изготвила
фотоалбум и било образувано досъдебно производство. В хода на разследването
било извършено разпознаване, при което свидетелят Г. Гергененов
разпознал в лицето на подсъдимия Г.Г. извършителя на деянието
над лекия автомобил на пострадалия Л.М..
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия Г.Ж.Г., което самопризнание се
подкрепя от показанията на свидетелите Л.Б.М.
и Г. Иванов Г., от писмените
доказателства по делото – протокола за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум, справка собственик на МПС, протокол за разпознаване на лица, справка
съдимост, характеристична справка, ДСМПИС както и от заключението на изготвената
оценъчна експертиза, според чието заключение общата стойност на причинените от
подсъдимия на М. вреди е 730 лв. От тях 595 лв. били в резултат нанесените
удари по автомобила, 130 лв. били вследствие причинения пожар, а 5 лв. била
стойността на отнетата от Г. брадвичка, собственост на пострадалия М..
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият Г.Ж.Г. е осъществил
престъпния състав на престъпленията, както следва:
- на чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 04.10.2015 г. в
землището на гр. Ветрен, обл. Пазарджик
противозаконно е повредил чужда движима
вещ – л.а „Санг Йонг Мусо 602 ЛА” с ДК № РА ****, собственост на Л.Б.М. ***,
като с помощта на брадва е счупил: - 1
бр. предно голямо панорамно стъкло на стойност 100 лв., 1 бр. стъкло на
предна дясна врата на стойност 65 лв., 1 бр. стъкло на задна дясна врата на
стойност 65 лв., 1 бр. задно ляво стъкло на багажника на стойност 65 лв., 1 бр.
стъкло на задна лява врата на стойност 150 лв., 1 бр. преден капак на
стойност 150 лв., с което са причинени на Л.Б.М. имуществени вреди на обща
стойност 595 лева;
- на чл.216, ал.1, във връзка с чл.18 ал.1 от НК, като
на 04.10.2015 г. в землището на гр. Ветрен, обл.
Пазарджик, чрез запалване е направил опит противозаконно да повреди чужди
движими вещи – л.а. „Санг Йонг
Мусо 602 ЛА” с ДК № РА **** на стойност 4 000
лева, 1 брой одеяло на стойност 10 лева и 1 брой зимно яке на стойност 20 лева,
всичко на обща стойност 4030 лева, собственост на Л.Б.М. ***, като деянието е
останало недовършено, поради независещи
от дееца причини - пожарът е бил загасен от случайно преминаващи хора и
на
- чл.194, ал.1 от НК за това, че на 04.10.2015 г. в
землището на гр. Ветрен, обл. Пазарджик е отнел чужда
движима вещ – 1 брой брадвичка на стойност 5 лева от владението на Л.Б.М. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
От субективна страна подсъдимият Г. е извършил
деянията виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хип. 1-ва от НК. Той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от тях и е искал настъпването
им. Подсъдимият е съзнавал, че предизвиква пожар, който ще унищожи имуществото
на свидетеля М. – процесния лек автомобил, предвиждал
е общественоопасните последици на деянието си и е
искал тяхното настъпване. След като пожарът е загасен от трети лица,
подсъдимият напълно съзнателно се е върнал обратно и е нанесъл множество удари
по автомобила с брадва, като му е причинил гореописаните щети, като накрая дори
си тръгнал, отнасяйки със себе си брадвата, която била собственост на
пострадалия М..
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК, касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършените от подсъдимия деяния,
за които се предвижда наказание лишаване от свобода.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия, който макар
да е осъждан, е реабилитиран и балансирани характеристични данни, видно от
характеристичната справка за него.
Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че подсъдимият е
оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство, което е довело
до цялостно разкриване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало
и нелошите характеристични данни.
Направеното самопризнание не може
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и в частност на чуждото право
на собственост и неговата неприкосновеност. Само намесата на свидетеля Гергенов и негов приятел е възпрепятствало пълното
унищожаване на автомобила на М. и на намиращите се в него вещи.
При тези данни и като даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия Г. наказания, както
следва:
- за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, вр. с чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр.
ал.1 от НК - пробация при следните мерки за контрол и
въздействие: „задължителна регистрация по настоящ адрес при честота за явяване и подпис два пъти
седмично за срок от една година,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и 100 /сто/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото
в рамките на една календарна година.
- за престъплението по чл.216, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК,
вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр.
с чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, вр. с чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр.
ал.1 от НК - пробация
при следните мерки за контрол и въздействие: „задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота за явяване и
подпис два пъти седмично за срок от десет месеца, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от десет месеца
и 100 /сто/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една
календарна година.
- за престъплението по чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2, вр.
ал.1 от НК - пробация при следните мерки за контрол и
въздействие: „задължителна регистрация по настоящ адрес при честота за явяване
и подпис два пъти седмично за срок от шест месеца, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК, отчитайки наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства,
посочени по-горе.
Като приема, че са налице условията за приложение на
чл.23, ал.1 от НК, съдът счита, че следва да определи на подсъдимия Г.Ж.Г. едно
общо най-тежко наказание, а именно пробация при
следните мерки за контрол и въздействие: „задължителна регистрация по настоящ
адрес при честота за явяване и подпис
два пъти седмично за срок от една
година, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и 100 /сто/ часа безвъзмезден труд в полза на
обществото в рамките на една календарна година.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК. Съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на
обществото. Така преценения период на пробация е
достатъчно дълъг и по време на изтърпяването му подсъдимият Г. ще има
възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
По предявения граждански иск:
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия Л.Б.М. против подсъдимия Г.Ж.Г. за сумата в общ размер на
600 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на престъпленията на 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. В конкретния случай
именно тази сума от 600 лв. – стойността на повредите по автомобила и
стойността на отнетата брадва съдът счита, че представляват претърпените и
невъзстановени на пострадалия Л.Б.М. имуществени вреди в резултат на
извършените от подсъдимия Г. деяния, които съдът счита за неправомерни и
виновно извършени, за което изложи своите подробни аргументи по-горе.
В подкрепа на горния извод на съда са събраните по делото
доказателства.
По разноските:
С оглед на уважения граждански иск съдът ще следва да осъди
подсъдимия Г.Ж.Г. да заплати на пострадалия Л.Б.М. и сумата в размер на 200 лв.
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, за което са
представени и доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие.
С оглед уважения граждански иск съдът ще следва да осъди
подсъдимия Г.Ж.Г. да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения
срещу него граждански иск в размер на 50 лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и държавна такса в
размер на 5 лева при евентуално издаване
на изпълнителен лист, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
С оглед изхода
на делово, ще следва да се осъди подсъдимия Г.Ж.Г. да заплати и сторените по делото разноски в размер на 122.36 лева за оценъчна експертиза, платими
по сметка на ОД МВР - Пазарджик, както и
държавна такса в размер на 5 лева
при евентуално издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на
Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: