№ 21
гр. Сливен, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М. Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500005 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М. пълномощник на
И. Г. Д., ЕГН ********** от ***, против решение № 220/28.11.2022г- по гр.д.
№ 992/2022г. по описа на НЗРС, с което жалбоподателят е бил осъден да
заплаща на малолетното дете И. И. Г. с ЕГН **********, родена на ***, с
постоянен и настоящ адрес: ***, чрез нейната майка и законен представител -
А. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 280.00 лв. /двеста и осемдесет лева/, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 23.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване.
В жалбата се твърди, че решението на НЗРС е неправилно и
незаконосъобразно, както и че същото е постановено в противоречие със
1
събраните по делото доказателства. Въззивникът нямал възможност да
заплаща така определената издръжка, тъй като работел за минимална работна
заплата, не реализирал допълнителни приходи, не притежавал движимо или
недвижимо имущество и очаквал раждането на второ дете, което също
трябвало да издържа. В случая не се била доказала нарасналата нужда от
издръжка на детето И., а определената такава в размер на 280.00лв. би
затруднила съществуването на самия жалбоподател. Майката разполагала с
повече имущество и по – високи доходи от заплата и от дейността и като
земеделски производител, поради което можела да поеме по – голямата
издръжка на детето.
Моли се обжалваното решение да бъде изменено като исковата
претенция бъде уважена до сумата от 180.00лв. Претендират се разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Ч., пълномощник на А. Н. Т. като майка и законен представител на И.
И. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че бащата
умишлено се е лишил от имущество като е продал движимите и недвижими
вещи и другите активи, които е притежавал като едноличен търговец на
дружество собственост на неговия баща за да не плаща издръжка на детето си.
Въпреки това той се намирал в трудоспособна възраст – 46г., не страдал от
сериозни заболявания и можел да положи усилие да получава повече от едно
трудово възнаграждение и да заплаща издръжка на малолетното си дете.
Водещо в случая следвало да бъде не декларираните от бащата доходи, а
нарасналите нужди от издръжка на детето. Моли се да не се уважава
въззивната жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява. Процесуалният му
представител адв.М. в писмено становище заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Моли да се приеме
нововъзникнало писмено доказателство – акт за раждане на второ дете на
жалбоподателя.
В с.з. въззивваемата се явява лично, както и с адв.Ч., който оспорва
въззивната жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от
които се установи, че на 08.12.2022г. въззивникът е станал баща на още едно
2
дете – Г. И. Д.а, родено в ***.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.11.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.12.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Основният принцип залегнал в нашето законодателство е, че размерът
на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и според възможностите на лицето, което дължи издръжката.
Разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК уточнява, че минималната издръжка на
едно дете е ¼ от размера на минималната работна заплата, което в случая е
195.00 лв. ( МРЗ е 780.00лв.).
В случая се касае за дете на единадесет годишна възраст, което не
страда от тежко заболяване. Първоначално определеният размер на издръжка
е бил в размер на 160.00лв. Така определената издръжка е била възприета от
страните, когато детето е било на 3 години – през 2015г., когато МРЗ е била
380.00лв., съответно минималната издръжка е била в размер на 95.00лв.
Първоначално определената издръжка е била в почти двоен размер от
минималната дължима издръжка, а размерът е бил постигнат чрез сключено
споразумение между родителите на детето. Към момента на сключване на
споразумението въззивникът вече се е бил лишил от значителна част от
активите си като е бил продал предприятието си на едноличен търговец (
****). Това обстоятелство се установява от публично известни факти от
Търговския регистър. Всичко това, съдът взема предвид като съобразява
настъпването на нови обстоятелства, които евентуално да се отразят във
възможностите на бащата да дава издръжка. Очевидно е, че към момента на
определяне на първоначалната издръжка – 160.00лв., за бащата са оставали на
разположение 220.00лв. При сега определената издръжка – 280.00лв., на
3
бащата биха останали на разположение 500.00лв. С последните доказателства
приети по делото се установи, че бащата вече е задължен да заплаща
издръжка и на новородено дете, но предвид изключително малката му
възраст, съдът намира, че следва да приеме хипотетично, че достатъчната
издръжка при декларираните доходи е в размер на 195.00лв., при което лично
за него пак биха останали 305.00лв., което е повече от първоначалната сума,
която му е оставала след заплащането на издръжка. Съдът съобрази и
обстоятелството, че въззивникът е млад мъж, в разцвета на силите си, който
не страда от сериозно заболяване. Всичко това означава, че той може да
предприеме действия за намиране на втора работа, смяна на работното място
и др., с които да си набави допълнителни доходи – за своите нужди и за
издръжката на децата си.
При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и
обстоятелството, че детето И. е със значително нараснали нужди спрямо
момента, когато е била определена първоначалната и издръжка. Тогава тя е
била само на три години, не е посещавала училище, а сега е пораснало дете,
редовно посещаващо училище с произтичащите от това разходи за облекло,
учебни помагала, транспорт. Няма никакво съмнение, че нуждите и от
издръжка са нараснали. Съдът намира, че след като получава издръжката от
баща си, детето ще може да бъде издържано за останалите си потребности от
своята майка, която получава добри доходи.
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези
на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса въззивникът следва да бъде осъден да
заплати деловодни разноски за настоящата фаза на производството в размер
на 400.00лв.- адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/28.11.2022г- по гр.д. № 992/2022г. по
описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на И. И. Г. с ЕГН
**********, родена на ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез нейната
майка и законен представител - А. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
400.00 ( четиристотин) лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5