Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 09. 02. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на втори февруари
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8158 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата Л.С.С. *** за сумата от 6 342, 15 лв., от които 3 790, 30 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2005
год. до 31. 03. 2016 год.
и сумата 2 551, 85
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2005 год. до 16. 08. 2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение, постановено по
ч. гр. д. № 6455/ 2016 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същата е депозирала
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в ***, ***, с аб. № 3005. Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се
в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./.
Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за
ответницата важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е
ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 01. 2005 год. до 31. 03. 2016 год.
и не е погасила
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането
за сумата от 867, 77
лв., от които 749, 61 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2013
год. до 31. 03. 2016 год.
и сумата 118, 16
лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 01. 2014 год. до 16. 08. 2016
год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
Л.С.С. *** третото лице „Холидей и Райзен“ ЕООД гр. Варна не са взели становище
по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6455/ 2016 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства и
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
претендираната сума от 867, 77 лв.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 41, 98 лв. съобразно признатата
част от вземането, както и направените в настоящия процес деловодни разноски в
размер на 295 лв. Тук е
мястото да се отбележи, че доколкото спорът не се характеризира с фактическа и
правна сложност и ответницата не е взела становище юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в минималния размер, посочен в чл. 25 ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ, който намира приложение съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Л.С.С. ***,
ЕГН **********, че същата дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 867, 77 лв., от които 749, 61 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за
периода от 01. 11. 2013
год. до 31.
03. 2016 год. и 118,
16 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 04. 01. 2014
год. до 16.
08. 2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от 749, 61 лв., считано от 24. 08.
2016 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 41, 98 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Л.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от ***, сумата от 295, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието на трето лице „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД гр. Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: