Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 01.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Мария Станчева и с участието
на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 298
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В.Б.А., чрез адв. В.,
против решение № 546/25.07.2023 г. по а.н.д. № 935/2023 г. на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено НП № 23-3393-000239/26.04.2023 г., издадено от
в.п.д. началник на Второ РУ при ОДМВР – Русе, с което на оспорващия, на осн.
чл. 175, ал. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се сочат нарушения на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Въззивният състав бил игнорирал гласните доказателства, приобщени по
делото, налице била различна фактическа обстановка от установената. Твърди се,
че полицейското разпореждане на практика било изпълнено, твърди се, че
полицейският служител отдал неправомерно разпореждане. Иска се отмяна на
съдебното решение.
Ответникът - в.п.д. началник на Второ РУ пир
ОДМВР – Русе, в писмен отговор чрез юрк. Димитрова оспорва жалбата като
неоснователна и излага подробни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП – Русе дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице-страна в производството, за която обжалваното
решение се явява неблагоприятно. Подадена е в изискуемия от закона срок.
От фактическа страна въззивният съд е
установил, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН бл. № 478070 от 07.04.2023 г. против А., за това, че на
07.04.2023 г., около 11,30 часа, в град Русе, бул. „България" до № 300,
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Ланд Ровер", модел „Фриландер
2", собственост на „Ведар" ООД, е отказал да изпълни предписание на
органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна
организация на движението или времена забрана за движение, като на
жалбоподателя му е било разпоредено да преустанови движението си по бул.
„България" посока град Силистра, тъй като се е провеждал протест на
земеделски производители, като същият не е изпълнил разпореждането и е
продължил движението си посока ГКПП Дунав мост (град Силистра), които факти са
субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.
АУАН бил подписан от жалбоподателя с
отразяване, че има възражения. Такива не били депозирани в срока и по реда на
чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и оспореното наказателно постановление, със същото фактическо описание
и правна квалификация като нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП, като за това нарушение
на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба" в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца.
Съдът е приобщил и гласни доказателства.
От правна страна е приел, че актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН.
Приел е, че от субективна страна нарушението
е извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на нарушителя са
намерили отражение всички обективни елементи на състава на нарушението, а
именно че е издадено устно полицейско разпореждане, че същото изхожда от орган
на власт - полицейски служител, в кръга на неговите правомощия и въпреки това
във волево отношение, жалбоподателят пряко е целял настъпването на последиците
от своето деяние, касаещи неизпълнението на така издаденото му разпореждане.
Приел е, че не са налице основания за
прилагане на института на маловажността.
Решението
е правилно.
Актът за установяване на административно
нарушение се ползва с презумптивна и материална доказателствена сила до
доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Видно
от обстоятелствената част на АУАН се касае за забрана не само чрез движение по
бул. „България“ а и по посока ГКПП –
Дунав мост, каквото нарушение безспорно е установено.
Събраните гласни доказателства съдът е преценил с оглед заинтересоваността на
свидетеля.
Свидетелят не твърди, че разпореждането не е
отправено, но твърди, че на шосето не е имало хора и трактори, което е
обстоятелство е неотносимо към изпълнението на даденото разпореждане от орган
на власт.
Служителят на МВР разполага с материална
компетентност да издава акт от категорията на посочените. Доколкото не се
спори, че по посока на движението е осъществяван протест обстоятелството дали
разпорежданията следва да са съобразени със схемата на предвижване съдът
преценява като несъществено нарушение, ако такова е било осъществено.
Санкционната разпоредба е точно приложена,
на минимума, а наложената глоба е фиксирана.
Решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция
в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2
от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, III-ти касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
546/25.07.2023 г. по а.н.д. № 935/2023 г. на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА В.Б.А. с адрес *** да заплати на ОДМВР-Русе
сумата от 80 (осемдесет) лева съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |