№ 657
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 384 от 13.04.2022г., постановено по търг. дело № 2680/2021 г.,
Софийски градски съд, ТО, 13с-в, е прекратил на основание чл.252, ал.1, т.4 от ТЗ, вр. с §13,
ал.1 във вр. с §11, ал.2 ПЗР на ЗИД на ТЗ/ДВ, бр.88/2018г., в сила от 23.10.2018г./
акционерно дружество „Екопромет груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.“Младост 1“, ул.““Йерусалим“№12 и е открил производство по
ликвидация на дружеството.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Екопромет Груп
Инвест“ЕООД, като правоприемник на „Екопромет груп“АД, чрез процесуалния си
представител адв. Й. Й., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно
и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен поради съображения изложени
във въззивната жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна Софийска апелативна прокуратура не е изразила становище за
основателността на въззивната жалба на „Екопромет груп“АД.
В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура- прокурор
П. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
1
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
Софийска градска прокуратура срещу „Екопромет груп“АД с която се иска прекратяване на
дружеството на осн.§13 ал.3 вр. ал.1 ПЗР на ТЗ /ДВ бр.88 от 2018г. в сила от 23.10.2018г./
вр. чл.252 ал.1 т.4 от ТЗ.
Ищецът твърди, че в СГП е заведена пр.пр.№20400/2021г. по описа на СГП по
подаден сигнал до главния прокурор на Република България от изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията в изпълнение на задължението му по §13 ал.3 вр. ал.1 ПЗР на ТЗ
/ДВ бр.88 от 2018г. в сила от 23.10.2018г./. Посочва, че ответникът попада в списъка на
Агенцията по вписванията на търговските дружества, които не са изпълнили задълженията
си по §11 ал.2 от ПЗР на ТЗ, а именно дружествата, издали акции на приносител или
заместващи ги временни удостоверения в девет месечен срок, считано от влизане на закон в
сила – до 23.07.2019г., е следвало да изменят уставите си като предвидят, че акциите им са
поименни да започнат да водят книга за акционерите, да заявят за вписване промените и да
представят за обявяване изменените устави в търговския регистър. Според ищеца тези
обстоятелства обосновават прекратителните основания на §13 ал.3 вр. ал.1 ПЗР на ТЗ /ДВ
бр.88 от 2018г. в сила от 23.10.2018г./ вр. чл.252 ал.1 т.4 от ТЗ
В предоставения от съда едномесечен срок за отговор на исковата молба ответникът е
възразил против основателността на иска като е заявил, че не са налице основанията по §13,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ТЗ/обн. в ДВ, бр.88/2018г., в сила от 23.10.2018г./ за прекратяване на
ответното дружество тъй като след предявяване на исковата молба е заявено искане пред ТР
за вписване на решение за заменяне на акциите на приносител с поименни, както и за
вписване на нов устав на дружеството, с което според него изискванията на закона следва да
се считат за изпълнени.
Установява се, че въпреки че е налице резолюция на председателя на съдебния състав
върху отговора, от което следва да се съди, че е запознат със съдържанието му,
възраженията на ответника срещу иска не са обсъдени нито в доклада по чл. 146, ал.1
ГПК/какъвто на практика не е изготвен/, нито в постановеното по-късно съдебно решение.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
Между страните не се спори, а и от представената по делото актуална справка за
регистрация на ответното дружество в Търговския регистър се установява, че дружеството е
с капитал 50 000лв., разпределен в акции на приносител 50 000 броя с номинална стойност
всяка от 1лв. Внесен капитал на дружеството 50 000лв.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от
служебна справка в Tърговския регистър е видно, че по партидата на ответното дружество
2
не е вписана промяна във вида на акциите на дружеството, както и не е налице
производство по подадено заявление за вписване на каквито и да е промени в устава му.
Този фактически извод на първоинстанционния съд не е верен тъй като при извършената от
въззивния съд служебна проверка по партидата на дружеството се установи, че със
заявление под № 20220304094026, след предявяване на исковата молба, в ТР е налице
образувано висящо регистърно производство за вписване на промени в устава на
дружеството „Екопромет груп“АД, касаещи вида на акциите му- замяна на акциите на
приносител с поименни акции. Видно от приложения към заявлението Протокол от
15.07.2019г. са взети решения от едноличния собственик на капитала на „Екопромет
груп“АД, по т.1 от дневния ред е взето решение за замяна на акциите на приносител с
поименни, а по т.4 е взето решение за приемане на устав на ЕАД с поименни акции.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното :
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. § 13,
ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение на ТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 2018 г./ е упражняване на
уреденото в закона потестативно право на прокурора да поиска прекратяване на едно
търговско дружество с правноорганизационна форма АД.
Със Закона за изменение на Търговския закон, обн. в Държавен вестник, бр. 88 от
23.10.2018 г., в сила от 23.10.2018 г. /ЗИТЗ/ e направена промяна на правната уредба на
видовете акциите, на които може да бъде разделен капитала на едно акционерно търговско
дружество като е отменена възможността за съществуване на акции на приносител. Това е
направено, за да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на чл. 10, § 2,
чл. 58, § 1, 2 и 5 и чл. 59, § 1, буква "а" и § 2 от Директива /ЕС/ 2015/849 на Европейския
парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на
Регламент /ЕС/ № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на
Комисията /ОВ, L 141/73 от 05.06.2015 г. /. Със ЗИТЗ е приета нова редакция на чл. 178, ал. 1
ТЗ, съгласно която считано от 23.10.2018 г. наличните акции на акционерните дружества
могат да бъдат само поименни. С оглед на това ново правно положение с § 11, ал. 2 от ПЗР
на ЗИТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 2018 г./ законодателят е регламентирал срока и реда, по който
дружествата, които са издали акции на приносител или заместващи този вид акции
временни удостоверения, трябва да извършат съответните промени, касаещи капитала им, за
да отговарят на въведените с изменението на ТЗ от 23.10.2018 г. нови правни норми относно
акциите. С тази разпоредба са въведени задължения за акционерните дружества, издали
акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения, в 9-месечен срок от
влизането в сила на този закон, т. е. от 23.10.2018 г. до 23.07.2019 г., да изменят уставите си,
като предвидят, че акциите им са само поименни, да заменят акциите на приносител или
заместващите ги временни удостоверения с поименни акции, да започнат да водят книги за
акционерите, да заявят за вписване в търговския регистър тези промени и да представят за
обявяване в търговския регистър изменените устави. В § 13, ал. 1 и, ал. 3 от ПЗР на ЗИТЗ
3
/обн. ДВ, бр. 88 от 2018 г./ са предвидени и последиците от неизпълнението от търговските
дружества на тези задължения в предвидения в закона срок, които са възникване на
потестативното право за прекратяване на тези дружества, което се упражнява по реда на чл.
252, ал. 1, т. 4 ТЗ, което означава по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск за
това от прокурора.
При тълкуване на нормите на § 11, ал. 2 и § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИТЗ /обн. ДВ, бр. 88
от 2018 г./, се налага извода, че за да възникне това право, трябва да са осъществени два
отделни елементи от фактическия състав. Първият от тях е до 23.07.2019 г., на която дата
изтича 9-месечния срок от влизането в сила на ЗИТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 2018 г./,
дружеството да не е изпълнило задълженията си по § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗИТЗ да измени
устава си, като предвиди в него, че акциите му са само поименни, да замени издадените от
него акции на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции,
да започне да води книга за акционерите, да заяви за вписване в търговския регистър тези
промени и да представи за обявяване в търговския регистър изменения си устав. Вторият от
тях се извежда от нормата на § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИТЗ, в която е предвидено, че за да се
прекратят търговските дружества, които не изпълнят задълженията си по § 11, трябва да не
е налице висящо производство по заявление за вписване на промени, т.е. вторият
елемент е липса на висящо производство по заявление за вписване в търговския
регистър на промени, свързани със структурата на капитала, който да се състои само
от поименни акции. Наличието на висящо регистърно производство е предвидено в
закона като пречка, при която потестативното право на прокурора да иска
прекратяване на дружеството не възниква. Съдът счита, че за да представлява пречка за
прекратяване на търговското дружество фактът на висящо регистърно производство, трябва
да е осъществен най-късно до края на устните състезания по разглеждане на предявения
от прокурора конститутивен иск по чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. § 13, ал. 1 вр. § 11, ал. 2 от ПЗР
на ЗИТЗ. Т. е така, тъй като от една страна в § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИТЗ не е посочен момент,
до който наличието на висящо заявление за вписване на промени в търговския регистър се
съобразява. От друга страна при тълкуване на нормите на § 13, ал. 2 и, ал. 4 от ПЗР на ЗИТЗ
е видно, че след изтичане на срока по § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗИТЗ Агенция по вписванията
съставя периодично за неограничен период от време списъци на дружествата, които не са
изпълнили задълженията си относно акциите, от които се състои капитала им, като всеки
път при съставяне на тези списъци е длъжна да съобрази наличието на висящо регистърно
производство и да не включва в тях дружества с такова, което означава, че този факт е от
значение винаги до момента на прекратяване на съответното дружество от съда, а не
само към момента на изтичане на срока по § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗИТЗ. Ето защо и
предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, която задължава съда при решаване на делото да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, следва да се приеме, че при предявен иск за прекратяване на търговско
дружество в обсъжданата хипотеза съдът трябва да съобрази наличието към момента на
приключване на устните състезания по делото на висящо производство по заявление за
вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, което се иска да бъде
4
прекратено, на промени, свързани със структурата на капитала, който да се състои само от
поименни акции. Наличието на такова производство представлява пречка за възникване на
потестативното право на прокурора да поиска от съда прекратяване на акционерното
дружество и е основание за отхвърляне на предявения иск, с който това право се упражнява.
В настоящия случай от извършената служебна справка от ТР по партидата на
дружеството се установява, че на 04.03.2022 г. дружеството „Екопромет Груп“АД е подало
заявление, с което е поискало вписване на промени в обстоятелствата, касаещи капитала му
и вида акции, на които той е разделен, а именно вписване на това, че капиталът му се състои
само от поименни акции, както и обявяване на нов устав, в който тези промени са отразени.
Това означава, че до момента на приключване на устните състезания по настоящото дело -
до 06.04.2022 г., ответното търговско дружество е предприело действия да замени
издадените от него акции на приносител, от които се състои капитала му, с поименни,
върховният му орган е взел решение за изменение на устава в частта, регламентираща
структурата на капитала му, като тези промени са заявени за вписване в търговския регистър
и е налице висящо регистърно производство по разглеждане на това заявление. Нещо
повече, установява се че към тази дата- на 10.03.2022г. вече е бил постановен и акт на
длъжностното лице с което заявените обстоятелства са били вписани в търговския регистър,
следователно от този момент дружеството вече и формално е отговаряло на изискванията на
§11 от ПЗР на ЗИД на ТЗ акциите му да са само поименни, а не на приносител. Този подход
съответства и на целта на закона- да бъде постигната яснота относно собствеността върху
притежаваните акции в търговско дружество, а не самоцелно то да се прекратява с
извършване на производство по ликвидация, поради което следва да се приеме, че срокът по
§11, ал.2 за предприемане на действия от страна на самите дружества не е решителен.
Още повече, че след оглед основанието към което законодателят препраща за
прекратяване на акционерното дружество, което не е заявило промяната във вида на
акциите- по чл. 252, ал.1, т.4 от ТЗ изисква съдът да извърши проверка дали към датата на
устните състезания дружеството преследва забранените от закона цели/ в случая чрез
акциите му на приносител/, което да е основание и за неговото прекратяване.
Тези факти трябва да бъдат съобразени от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да
се приеме, че по делото се доказва осъществяването на предвидената в закона пречка за
възникване в полза на прокурора на потестативното право да поиска прекратяване на
дружеството „Екопромет Груп“АД, което прави предявеният в процеса конститутивен иск
неоснователен и съдът следва да го отхвърли. Това налага и отмяната на обжалваното
решение като неправилно.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 384 от 13.04.2022г., постановено по търг. дело № 2680/2021
г., Софийски градски съд, ТО, 13с-в и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Софийска градска прокуратура
против „Екопромет Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк. „Младост 1“, л.“Йерусалим“№12 иск по чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ за
прекратяване на дружеството на основание § 13, ал. 1, във вр. с § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на
ТЗ /ДВ, бр. 88/2018 г., в сила от 23.10.2018 г. /
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6