Р Е
Ш Е Н И Е
№….………./.……..01.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1384 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от В.В.С., с ЕГН**********, с адрес: ***,
чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, против “ЗАД “Алианц България“““ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“
№59, представлявано заедно от всеки двама от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П.,
действащи чрез адв.И.М., със съдебен адрес:***, Централна градска
част-пешеходна зона, Финансово-търговски център, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
3297.36лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди-разходи за проведено лечение на увреждания, претърпени в резултат от
пътно-транспортното произшествие настъпило на 29.06.2018г. в гр.Варна, на
пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по
вина на водача на товарен автомобил “***“, с ДК №****, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., ведно със законната лихва за всеки
един разход, а имено считано от 04.07.2018г. за сумата от З100лв. платена за
медицински изделия-пирон и плака по талон и фактура №********** от
04.07.2018г., считано от 06.07.2018г. за сумата от 40.60лв. платена
потребителска такса по фискален бон от 06.07.2018г. и сумата от 76.76лв.
платена за медикамент-фраксипарин шприц по фискален бон от 06.07.2018г. и
считано от 21.07.2018г. за сумата от 80лв. платена по фактура №********** от
21.08.2018г., и сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за
причинени, в следствие от гореописаното ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените и подлежащи на изтърпяване болка и страдание, емоционален стрес
и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането-29.05.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 29.06.2018г. в гр.Варна, водача на товарен автомобил “***“, с ДК
№****, не пропуснал ищцата, която се движела с предимство по пешеходна пътека,
находища се след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, блъснал я
и ѝ причинил травматични увреждания, изразяващи се в пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, счупване на костите
на лява китка-левите лакътна и лъчева кости. Сочи се, че след инцидента ищцата
била транспортирана в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна и на 03.07.2018г. претърпяла
медицинска интервенция под спинална анестезия, изразяваща се в открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур вляво с пирон на бедрена кост
и оперативна интервенция, изразравяща се в открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация радиус и улна вляво, след въвеждане на под аксиларен блок
през воларен модифициран Хенри достъп. Сочи се, че ищцата била изписана от
болничното заведение на 06.07.2018г. Твърди се, че горепосоченото
местопроизшествие, е било посетено от екип на С“ПП“ при ОД на МВР- Варна, като
е съставен Констативен протокол за ПТП, извършен е оглед и е образувано ДП
№433/2018г. по описа на С“ПП“ при ОД на МВР-Варна, продължило в НОХД
№1790/2019г. по описа на РС Варна. Сочи
се, че наказателното производство приключило с влязло в сила споразумение,
според което водача на т.а.“***“, с ДК №****, е признат за виновен. Поддържа
се, че за проведено лечение и извършените медицински интервенции, ищцата е
направила разходи за една част, от които на обща стойност от 3297.36лв., е
запазила доказателства, а именно: за сумата от 3100лв., представляваща цена на
медицински изделия-пирон и плака по талон и фактура №********** от
04.07.2018г.; за сумата от 40.60лв., представляваща потребителска такса по
фискален бон от 06.07.2018г.; за сумата
от 76.76лв., представляваща цена на медикамент-фраксипарин шприц по фискален
бон от 06.07.2018г. и за сумата от 80лв. по фактура №**********/21.08.2018г.
Твърди се, че в следствие на получените травматични увреждания ищцата, е
претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от време, като и
към настоящия момент същата не се е възстановила. Твърди се още, че ищцата е
претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания,
свързани с нарушен сън-често сънуване на кошмари, липса на апетит и страх от
пресичане. Поддържа се, че към момента на процесното ПТП за МПС, с което са
причинени вредите, е имало договор за застраховка “Гражданска отговорност“,
сключен с ответника, който е бил валиден до 29.05.2019г. Поддържа се, че
предвид изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, ищцата предявила писмена
претенция с вх.№200-00-1885/22.05.2019г. пред ответното дружество, което
въпреки изтичане на предвидения в КЗ срок за произнасяне, не е дало отговор за
определяне на размер на обезщетение. Сочи се банкова сметка, ***щетение за
вреди, а именно IBAN: ***, BIC:***.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на т.а.“***“, с ДК №****, е била
застрахована при ответното дружество по валидно облигационно правоотношение, за
което е издаден Сертификат №01/118001121295, с период на валидност от
30.05.2018г. до 29.05.2019г. Оспорва се изцяло претенцията за имуществени вреди
и частично претенцията за неимуществени вреди за разликата над 6000лв. Поддържа
се, че част от представените от ищцата документи за извършени разходи, сочат на
вероятна причинна връзка с лечението на причинените травматични увреждания от
процесното ПТП, а за друга част не е налице такава, тъй като в тях не са
посочени основанията за плащането. Ето защо се поддържа, че претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, не е недоказана и следва да бъде
отхвърлена. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се поддържа, че
в случая се касае за средни телесни повреди, обусловили трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по-малко от 6 месеца и в
движението на левия горен крайник за период от около 2.5-3 месеца. Сочи се, че
ищцата е изписана, едва след седем пролежани дни в клиниката за амбулаторно
лечение, в добро общо състояние, с подобрение, със спокойна оперативна рана,
стабилна хемодинамика и без оплаквания. Сочи се още, че са ѝ препоръчани
два контролни прегледа, назначени са превръзки и сваляне на конците на 14 ден,
антитромботична профилактика за 30 дни, движение с помощни средства за срок от
3 месеца и ЛФК на лява ръка след 20 дни. Ето защо се поддържа, че болките и
страданията са отшумели, съответно за период от около шест месеца за крака и от
около три месеца за ръката. Поддържа се, че липсват доказателства за
усложняване на лечението на ищцата и за наличието на трайни и продължаващи
последици свързани с травмите, включително и психически такива. Твърди се, че
понесените от ищцата вреди, са с умерено висока тежест и макар да са били
по-продължителни, са отшумели като общото ѝ здравословно състояние, се е
стабилизирало. По отношение на психичните травми, се сочи, че безспорно такива
е имало непосредствено след ПТП и вероятно понастоящем, но липсват
доказателства за това отраженията върху психиката на ищцата, да са с интензитет
по-голям от обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес. В заключение се
поддържа, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което да
компенсира неимуществените вредни, в периода, в който е доказано тяхното
проявление, възлиза на сумата от 6000лв., като определянето на обезщетение над
този размер, би било прекомерно, предвид трайно установената съдебна практика и
социалните критерии за справедливост. Относно претендираните лихви за забава се
поддържа, че в случая са приложими разпоредбите на действащият КЗ и по
конкретно чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от КЗ, според които отговорността на
застрахователя за дължимите лихви върху обезщетенията за неимуществените и
имуществените вреди, започва считано от по-ранната дата на уведомяването от
застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. Сочи се, че съгласно чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати, а
именно изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Сочи се, разпоредбата
на чл.380 от КЗ, предвижда изрично задължение за предявилия претенция за
доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да посочи номер на
банкова сметка, ***, ал.3 от същата разпоредба непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на ищеца, какъвто е конкретния случай, има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ. Твърди се, че претенцията на
ищцата е заведена при ответника на 22.05.2019г., като с Писмо
изх.№310-01-4981/28.05.2019г. на основание чл.106, ал.3 от КЗ от същата са
изискани документи за установяване на основанието и размера на обезщетението, а
именно документ, удостоверяващ окончателното приключване на наказателно
производство, декларация, че не е получавала/претендирала
обезщетение от друг източник и документ, удостоверяващ банковите детайли на
сметка в лева с титуляр-пострадалото лице. Твърди се, че писмото на ответника,
съдържа изявление, че ако застрахователят не разполага с гореописаните
документи, същия няма да е в състояние да определи и изплати застрахователното
обезщетение по щетата в законоустановения срок. Твърди се, че въпросното писмо
е получено от представител на ищцата на 31.05.2019г., но исканите документи не
са предоставени, с което увреденото лице не е изпълнило задължението си по
чл.498, ал.2 от КЗ. На следващо място се сочи, че липсват доказателства
посочената на застрахователя банкова сметка, ***.39 от ЗАдв. и за наличието на
представителна власт за получаване на суми от името на доверителя по смисъла на
чл.34, ал.3 от ГПК, за да се приеме, че може да се присъдят сумите по същата на
основание чл.235, ал.1, т.7 от ГПК и да са на разположение на клиента-ищец.
Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на производство, тъй като
не му е предоставена възможност да определи и изплати застрахователно
обезщетение по реда на чл.499, ал.1 от КЗ, респективно че същия умишлено е бил
възпрепятстван да определи и заплати обезщетение и кредиторът е изпаднал в
забава. В заключение се твърди, че неизпълнението на задължението на ищцата да
представи изисканите от ответника документи, я лишава от правото да получи
претендираната законна лихва за периода преди предявяване на иска-23.08.2019г.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на
ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че ангажираните
доказателства за заплатен разходи по лечението на ищцата установяват
необходимостта /причинно-следствена връзка/ от направата на разходите и
претърпените травми. На следващо място се поддържа, че претърпените от ищцата
телесни увреждания-счупване на бедрена кост и счупване на кости на лява китка,
са изключително тежки и налагат труден и продължителен възстановителен период.
Твърди се, че и към момента състоянието на ищцата, свързано с получените
травматични увреждания, не се е подобрило. Ето защо се поддържа, че размера на
претенцията за неимуществени вреди, не е завишен, а напротив съобразен е с
конкретиката на случая, с лимита по договора за застраховка “ГО“ и принципа за
справедливост. По отношение на претендираната законната лихва се сочи, че
писмената претенцията на ищцата е постъпила при застрахователя на 22.05.2019г.,
като представените с нея доказателства са били достатъчни съгласно изискванията
на КЗ за произнасяне по нея, следователно е приложим 15 дневния срок по чл.106,
ал.3 от КЗ, с изтичането, на който ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на застрахователното обезщетение или от 12.06.2019г.
С отговора на
ответника на допълнителната искова молба, се поддържат вече изложените доводи
за неоснователността на претенциите. Сочи се, че с допълнителната искова молба
не са наведени нови твърдения или доводи, които да водят до промяна в
становището за недоказаност на претенциите. Оспорват се доводите на ищцата, че
представените от нея доказателства с предявената претенция пред застрахователя,
са били достатъчни за определяне на размера на дължимото обезщетение,
респективно се поддържа становището, че лихвата за забава се дължи считано от
датата на предявяване на иска.
В съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и
възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото е
безспорно, че към датата на процесното ПТП-29.06.2018г. с ответното дружество е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно т.а.“***“, с ДК №****, за което е
издаден Сертификат №01/118001121295, с период на валидност от 30.05.2018г. до
29.05.2019г.
Видно е от приетият
по делото заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1421
от 29.06.2018г. съставено от служител на Сектор “ПП“ при ОД на МВР-Варна, че на
посочената дата е извършен оглед на настъпил пътен инцидент в гр.Варна, на
ул.“Васил Друмев“, след кръстовището с ул.“Н.Геров“, между т.а.“***“, с ДК №****
и ищцата, като пешеходец. Видно е още, че за инцидента е образувано ДП
№433/2018г. по описа на С-р “ПП“ при ОД на МВР-Варна, като в протокола е
отбелязано, че причините за ПТП са в процес на изясняване.
От материалите по НОХД
№1790/2019г. по описа на РС Варна, което е приобщено към настоящото дело, се
установява, че с влязло в законна сила протоколно определение от 17.04.2019г.,
е одобрено споразумение, с което водача на т.а.“***“, с ДК №****, е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“ вр.
с чл.343, ал.1,6, б.“б“ и чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 29.06.2018г. в
гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил
Друмев“, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.116и чл.119, ал.1 и
ал.2 от ЗДв., и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на ищцата,
изразяващи се в пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на
фрагменти, обусловило трайно затруднение на движенията на долния десен крайник
за период не по-малък от 6 месеца и счупване на костите на лява китка-левите
лакътна и лъчева кости обусловило трайно затруднение на движенията на горния
ляв крайник за период от около 2.5-3 месеца, като на извършителят е наложено
наказание лишаване от свобода за срок три месеца, изтърваването на което е
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Видно е от приетият
по делото заверен препис от Епикриза ИЗ №10324/2018г. изготвена от медик при
МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, че ищцата е приета в болничното заведение на
29.06.2018г. с гореописаните травми, като на 03.07.2018г. е претърпяла
медицинска интервенция под спинална анестезия, изразяваща се в открито
наместване на фрактура на бедрена кост с вътрешна фиксация, фемур вляво с PFN пирон, както и оперативна интервенция, изразравяща
се в открито наместване на фрактура на долните краища на левите лакътна и
лъчева кости, с вътрешна фиксация радиус и улна вляво, след въвеждане на под
аксиларен блок през воларен модифициран Хенри достъп. Видно е още, че ищцата е
изписана на 06.07.2018г., като са назначени два контролни прегледа, подмяна на
превръзки, сваляне на конците на 14 ден, антитромботична профилактика за 30
дни, ползване на помощни средства при движение, да не се натоварва долния
крайник за срок от 3 месеца и ЛФК на ръката след 20 дни.
Установява се от представените
заверени преписи от Талон за медицинско изделие и от Фактура №********** от
04.07.2018г., ведно с касови бонове от 02.07.2018г. издадени от МБАЛ
“Св.Анна“-гр.Варна, че на посочената дата ищцата е заплатила сумата от 3100лв.,
представляваща обща цена на медицински изделия-пирон и плака.
От приетия препис
от Талон за платена такса, ведно с касов бон издадени от МБАЛ
“Св.Анна“-гр.Варна, се установява, че на 06.07.2018г. ищцата е заплатила сумата
от 40.60лв., представляваща потребителска такса за периода 29.06-06.07.2018г.
Видно е от приложените заверени преписи от
Рецептурна бланка издадена от МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна и Фискален бон от
06.07.2018г. издаден от “Сияна Миланова“ ЕООД, че на посочената дата ищцата е
заплатила сумата от 76.76лв., представляваща цена на Фраксипарин шприц-амп.04мл.
По делото е приет
препис от Фактура №**********/21.08.2018г., ведно с фискален бон от
21.08.2018г. издадени от “Артика“ ЕООД, според който на въпросната дата ищцата
е заплатила сумата от 80лв. за закупуване на инвалидни средства.
Установява се от
приетия по делото документ, наименуван Застрахователна претенция с
вх.№200-00-1885/22.05.2019г. на ответното дружество, че на посочената дата
ищцата е предявила писмена претенция пред застрахователя на т.а.“***“, с ДК №****,
във връзка с процесното ПТП. Установява се, че с въпросната претенция ищцата е
поискала от застрахователя заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 60000лв. и 3905.98лв. за имуществени вреди, като е посочила
номер на банкова сметка, ***, с титуляр адвокат С.С., за който е уточнено, че е
упълномощен с нот.заверено пълномощно.
В отговор на
горепосоченият документ, с Писмо изх.№310-01-4981/28.05.2019г., препис от което
е приет по делото, с оглед определяне на дължимото застрахователно обезщетение,
ответника е поискал от ищцата да представи допълнително оригинали от документи,
а именно: -документ, удостоверяващ окончателното приключване на наказателно
производство издаден от съответния орган и съдържащ отметка за влизане в сила;
-декларация, че не е получавала/претендирала обезщетение от друг източник и
-документ, удостоверяващ банковите детайли на сметка в лева с
титуляр-пострадалото лице. Така описаното писмо, видно е от приложеното
известие за доставяне, е получено от пълномощника на ищцата на 03.06.2019г.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат от процесното ПТП ищцата е претърпяла счупване в областта между трохантерите на лявата бедрена кост с разместване и комбинирана травма в областта на костите на лявата предмишница-счупване на лъчевата кост в долна трета и шиповидния израстък на лакътната кост. Фрактурата на лявата бедрена кост е обусловила трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 6 месеца, а комбинирана травма е обусловила трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 3 месеца. Установява се, че описаните травматични увреждания, са наложили оперативно лечение и метална фиксация на лявата лъчева и лявата бедрени кости. Предвид проведеното лечение по предната повърхност на лявата предмишница, в долна трета, личи вертикално разположен белег с дължина 6см., по страничната повърхност на лявото бедро, в горна, средна и долна трета, са налични три вертикално разположени белега с дължина 2-3см. Установява се още, че към настоящия момент е налице намален по сила захват на левия горен крайник и нарушена походка, налагаща ползване на помощни средства, както и че за лечението на описаните травми няма да се налага извършването на допълнителни медицински интервенции. Според заключението на вещото лице представените от ищцата по делото финансови документи за извършени разходи са във връзка с лечението на претърпените от нея травматични увреждания в резултат от процесното ПТП.
В заключението си
по назначената СПЕ, което се цени от съдът, като компетентно дадено и
неоспорено от страните, вещото лице е посочило, че в резултат от процесното
ПТП, ищцата е изживяла шок, преосмислен впоследствие като значим стрес, който я
поставя в положение на непълноценен човек. Претърпените болки и страдания и
последвалите хирургични интервенции, както и послеболничното лечение, са
повлияли негативно на психичното ѝ здраве. С оглед стабилно унаследена
нервна система и борбен дух, ищцата е предприела действия и е положила усилия
да възстанови физическото и психичното си здраве. Дълбоко в себе си тя
преживява болезнено факта, че животът ѝ се е променил съществено, след
инцидента, тъгува за предишният си начин на живот, страда от безсъние и
потиснатост, и изпитва чувство за непълноценност, тъй като е затворена в
собствения си дом, трудно се движи и все още чувства болки в крайниците.
Свидетелката К.
С.С.-К. /дъщеря на ищцата/ чиито
в показанията съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, но като логични,
изградени на база лични възприятия и кореспондиращи с писмените доказателства
по делото, сочи, че преди процесното ПТП ищцата е била в много добро физическо
и психическо здраве. Сочи, че през последните 30 години преди инцидента, ищцата
е участвала в група за здраве, която провеждала занимания три пъти седмично и
наред с това участвала в републикански и международни състезания. Сочи, че след
произшествието ищцата била откарана в болнично заведение, където впоследствие
са оперирали увредените ѝ крайници. Сочи, че след приключване на
болничното лечение, за период от 2 седмици ищцата била настанена в хоспис, тъй
като нямало кой от близките ѝ да се грижи за нея, а и се е налагала
подмяна на превръзки, извършване на промивки, смяна на конци и т.н. Сочи, че
преди инцидента ищцата полагала грижи за своя съпруг /баща на свидетелката/,
тъй като същият страдал от “Алцхаймер“. Сочи, че по време на лечението на
ищцата, грижите за нейния съпруг се полагали от свидетелката, което наложило
последната да се премести да живее в жилището на родителите ѝ. Сочи, че
предвид трудовата ѝ ангажираност, за около месец грижите за родителите на
свидетелката били възложени срещу заплащане на трети лица-две жени. Сочи, че
след този период, тя живяла в жилището на родителите си около 4 месеца, за да
може да полага част от грижите за родителите си, като останалата част била
поета от наета за целта жена. Сочи, че в последствие до момента на кончината
му, грижите за съпруга на ищцата били полагани от трето лице. Сочи още, че след
инцидента ищцата не можела да обслужва сама, тъй като не можела да се движи и
изпитвала много силни болки. Сочи, че стреса, който изпитала ищцата в резултат от
процесното ПТП бил силен, което в комбинация с факта, че е ограничена в
придвижването, водещо до невъзможност да се вижда с приятелки, много силно я
потискал. Сочи, че това чувство на потиснатост, е налично и понастоящем, тъй
като ищцата все още не може да излиза без придружител и защото продължава да изпитва
болки в увреденият крак.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба
на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за
успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
В процесния случай
по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение
на т.а.“***“, с ДК №****, е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с това
са налице
и елементите от
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на
лицето ползващо се от клаузите
на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат-увреждане на здравето на ищцата в резултат от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 29.06.2018г. Тези обстоятелства са установени с
влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НОХД №1790/2019г. по описа на РС Варна и
съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Ето защо се налага извода, че иска за
заплащане на застрахователно обезщетение, е доказан по основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия
за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
По несъмнен начин
от медицинската документация по делото, от заключенията на вещите лица по
назначените СМЕ и СПЕ, и показанията на свидетелката С.-К., се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически
изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП травми-пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, и счупване на костите
на лява китка-левите лакътна и лъчева кости, както и изживеният шок, преработен
впоследствие като значим стрес. Установи се още, че
физическите и психически увреждания на ищцата се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Физическите
травми, са с трайни последици, тъй като счупването на бедрена кост, е
обусловило трайно затруднение на движенията на долният ляв крайник за период не
по-малък от 6 месеца, а счупването на костите на лява китка, е обусловило
трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за период не по-малък от
3 месеца. За лечението на травмите, пострадалата е
претърпяла оперативна интервенция, при която е извършена метална
фиксация на левите бедрена и лъчева кости. В този смисъл периода, през който ищцата, е търпяла интензивни болки,
предизвикани както от травмите, така и от тяхното лечение, е продължителен,
като пострадалата продължава да изпитва болки и към настоящият момент.
Понастоящем, въпреки приключване на лечението на ищцата, е налице
намален по сила захват на левия горен крайник и нарушена походка, която налага
ползване на помощни средства. Същевременно в резултат от инцидента ищцата, е
претърпяла силен емоционален стрес, който се характеризира с относително висока
степен на интензивност и трайност във времето. Пострадалата е преминала през
шоково състояние, преосмислено впоследствие като значим стрес, който я поставя
в положение на непълноценен човек. Претърпените болки и страдания, както и
лечението на травмите, са повлияли негативно на психичното здраве на ищцата,
тъй като въпреки положените усилия за възстановяване на физическото и психично
здраве, същата страда от безсъние, потиснатост и изпитва чувство за
непълноценност. В резултат от травмите, е настъпила и трайна промяна в
ежедневието на ищцата, която не е била в състояние да полага грижи, както за
себе си така и за болният си съпруг. Наред с това пострадалата, е
възпрепятствана да осъществява обичайните си социални контакти и да провежда
занимания с група за здраве, в която е членувала, както и да участва в
посещаваните от групата републикански и международни състезания. Последното се
установява от гласните доказателства, като понастоящем това обстоятелство,
продължава да действа изключително негативно върху психиката на ищцата.
С оглед
гореизложеното и като съобрази броя и вида на уврежданията, както и периода,
през който същите са предизвиквали негативни психически и физически
преживявания у ищцата, съдът счита, че за репариране на претърпените от нея
неимуществени вреди, е необходима сумата от 50000лв., до който размер се явява
основателен предявеният иск, като за разликата до претендираните 60000лв.,
следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства-разходно оправдателни документи и
заключението на СМЕ, води до извода, че за провеждане на лечението на ищцата, е
било нужно извършване на разходите, чието заплащане се претендира в настоящото
производство. В резултат, от което съдът намира, че претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, е изцяло основателна.
По отношение на претенциите за лихва:
На основание чл.409
от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380,
ал.3 от КЗ. Наред с това съгласно чл.497, ал.1 от КЗ лихва за забава се дължи,
ако застрахователя не е определил и изплатил в срок обезщетение, считано от
по-ранната от двете дати-от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичането
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 от КЗ. Според
чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изиска от увредено лице, явяващо се
ползвател на застрахователна услуга по застраховка “Гражданска отговорност“, доказателствата
за установяване на основанието и размера на претендираното застрахователно
обезщетение.
В случая, в отговор
на предявената претенция от пострадалата, на основание чл.106, ал.3 от КЗ,
застрахователят е поискал от същата да представи документи, удостоверяващи
приключване на наказателно производство по отношение на застрахованият водач и
банкова сметка ***-пострадалото лице, както и декларация, че не е получила
обезщетение от друг източник. По отношение на документа установяващ титулярство
на банкова сметка, ***, ал.5 от КЗ, въвеждаща забрана за изискване на
доказателства, за които може да се направи разумна преценка, че нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на
претенцията. Това е така на първо място предвид факта, че въпросната
доказателство за титулярство на банкова, няма никакво значение за установяване
на основанието и размера на претенцията. На следващо място ползвателят на
застрахователна услуга, е посочил банкова сметка ***а претендираното
обезщетение, като застрахователя не разполага с право на преценка дали да
извърши плащане по същата или да иска такава на титуляр, освен при съмнение в
представителната власт, каквото в случая очевидно не е налице, предвид факта,
че застрахователят е приел за разглеждане претенцията, която е предявена от
същото това лице. Не така стоят обаче нещата по отношение на искането за
доказване на приключване на наказателното производство и декларирането на
неполучаване на обезщетение, тъй като първият документ има значение за
установяване на отговорността на водача, респективно на застрахователя, т.е. на
основанието на претенция, а вторият за определяне на нейният размер.
Действително в представения от ищцата документ-застрахователна претенция, като
приложения са описани /но не се представени по делото/ присъда и констативен
протокол, но това вписване не позволява да се направи извод, че въпросните
документи, са достатъчни за установяване на вината на водача на застрахованият
автомобил. Дори да се приеме, че пред застрахователят, е представен констативен
протокол за ПТП идентичен с този приет по делото, то същия не е годен да
установи вината, предвид липсата на отразена констатация за причините за
произшествието, напротив налице е вписване, че причините са в процес на
изясняване. По отношение на документа установяващ приключване на наказателното
производство, следва да се отбележи, че описаният такъв в застр.претенция е
“присъда“, а в действителност производство, е приключило с определение за
одобрение споразумение между прокуратурата и подсъдимият, т.е. налице е
разминаване във вида на документите. Освен това непредставянето по делото на
описаните в застр.претенция документи и по конкретно този установяващ
приключване на наказателното производство, препятства възможността да се
провери дали същия носи необходимите удостоверителни реквизити.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че ответника не е поставен в забава преди
завеждане на иска, респективно че същия дължи мораторна лихва, считано от
предявяване на исковата молба на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ето защо
искането на ищцата за присъждане на законната лихва върху дължимите обезщетения,
считано от датата на увреждането, респективно от извършване на съответния разход,
до датата на предявяване на иска, следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се дължат деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска, като в случая такива от нейна
страна не са направени, тъй като на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, е
освободена от заплащането на такива. Процесуалния представител на ищцата, обаче
е направил искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, като условията за това са налице.
Ето защо в полза на адв.С.С., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на ищцата по делото, чиито размер съобразно
уважения размер на иска и изчислен по реда на НМРАВ възлиза на 2128.92лв. Във
връзка с освобождаването на ищцата от държавни такси и на основание чл.78, ал.6
от ГПК ответника, следва да бъде осъден да плати дължимата за производството
държавна такса, чиито размер възлиза на 2131.89лв. и направените разходи от
бюджета на съда в размер на 600лв., или общо сумата от 2731.89лв. На основание
чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответника, следва да бъде
осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника, следва да се присъдят деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на 399.70лв. Тук е
мястото да се посочи, че възражението на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение платено от ответника, е неоснователно, тъй като
определения по реда на НМРАВ минимален размер възлиза на 2428.92лв., като
заплатените 2430лв. са незначително повече.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България“““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано заедно от
всеки двама от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., да заплати на В.В.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, обезщетение за увреждания настъпили при
ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между
ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на товарен автомобил “***“,
с ДК №****, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., в размер на 3297.36лв., за претърпени
имуществени вреди, от които: 3100лв., представляващи цена на медицински
изделия-пирон и плака по талон и фактура №********** от 04.07.2018г.; 40.60лв.,
представляващи потребителска такса по фискален бон от 06.07.2018г.; 76.76лв.,
представляваща цена на медикамент-фраксипарин шприц по фискален бон от
06.07.2018г. и за сумата от 80лв., представляваща цена на инвалидни средства по
фактура №********** от 21.08.2018г., и в
размер на 50000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, и счупване на костите
на лява китка-левите лакътна и лъчева кости, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда-23.08.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 50000лв. до претендираните 60000лв., и претенцията за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
направата на всеки един разход, а имено: от 04.07.2018г. върху сумата от
3100лв.; от 06.07.2018г. върху сумата от 40.60лв. и сумата от 76.76лв., и от
21.07.2018г. върху сумата от 80лв., до 22.08.2019г., като и върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 29.06.2018г. до 22.08.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България“““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано заедно от
всеки двама от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., да заплати на адв.С.С.,
с адрес: ***, адвокатско възнаграждение
в размер на 2128.92лв., за осъществено безплатно представителство на В.В.С.,
с ЕГН**********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България“““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано заедно от
всеки двама от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 2731.89лв., от която
2131.89лв.-дължимата държавна такса за производството и 600лв.-разходи от
бюджета на съда, и сумата от 5лв. за
служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА В.В.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на “ЗАД “Алианц България“““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано заедно от
всеки двама от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., сумата от 399.70лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: