Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
23.05.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на двадесет
и пети април
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700038 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно
– процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на К.Д.Р. ***
против Решение №***от 28.02.2023г. на Административния ръководител – окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура – Търговище, с което е постановен отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от него заявление
с вх.№****************. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се сочи нарушение на материалния и процесуалния закон. Изхождайки
от разпоредбата на чл. 32 ал.1 ЗДОИ и като счита, че ответната страна е
разполагала с данни за местонахождението на търсената информация,
жалбоподателят твърди, че окръжният прокурор не е следвало да се произнася с
решение за отказ, а да препрати заявлението до съответната друга прокуратура,
която да се произнесе по него. Ето защо моли съда да отмени оспореното решение
и да даде задължителни указания на административния орган за продължаване на
административното производство по предоставяне на исканата обществена
информация. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В
проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят и неговият
процесуален пълномощник адв. Д.Б. ***, поддържат подадената жалба и акцентират
на аргумента, че е нарушено правилото на чл. 32 ал.1 ЗДОИ и административният
орган е бил длъжен да препрати заявлението на компетентната прокуратура, като
според оспорващия можело да се установи местонахождението на търсената
информация по номера на преписката по описа на Специализирана прокуратура –
София. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и преписката върната с указание за препращане на заявлението до
компетентната прокуратура в системата на Прокуратура на РБ. Поддържат и
претенцията за присъждане на всички направени съдебни разноски, които били в
минимален размер.
Ответникът по оспорването – Административния ръководител – окръжен прокурор
на Окръжна прокуратура – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
в съдебно заседание. От същия е депозирано писмено становище по делото. В
същото се обосновава материалната компетентност на органа, издал оспореното
решение, като изрично се сочи, че в ОП – Търговище посочената в заявлението за
достъп до обществена информация преписка с №2777/2021г. по описа на СпП – София
не е постъпвала и ОПТ не разполагала с информация за нейното местонахождение. Изтъква,
че в настоящия случай по-скоро е следвало да бъде приложена хипотезата на чл.
33 от ЗДОИ - когато органът не разполага с исканата информация, той уведомява
за това заявителя, но макар и да не е приложена тази разпоредба, намира
оспореният отказ по Заявление с Вх.№ ****************. като краен фактически
резултат за законосъобразен, тъй като
фактически било отказал нещо, което липсва, вместо на основание чл. 33
от ЗДОИ да информира заявителя, че не разполага с исканата информация. Посочва,
че при отмяна на отказа и връщане на преписката с дадени задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона не може да се стигне до фактически
резултат, различен от постановения, а това обезсмисляло връщането на преписката
на ОПТ за постановяване на нов акт на основание чл. 33 от ЗДОИ. Ето защо моли
съда да отхвърли жалбата и претенцията за присъждане на разноски, а при
евентуалното ѝ уважаване прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски като несъответстващи на сложността и обема на делото.
В Определение №105/29.03.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
В заявление, заведено с вх.№А-29/2023г.
от 24.02.2023г. по описа на Окръжна прокуратура – Търговище, жалбоподателят К.Д.Р.
е посочил, че е изпратил жалба до Апелативна Специализирана Прокуратура срещу
Постановление от 11.01.2022 г на П.Б.- прокурор тогава при Специализирана
прокуратура, като след закриване на специализираните прокуратури преписка №2777/2021
г. по описа на СП била изпратена в Окръжна Прокуратура – Търговище, поради
което поискал да му се предостави достъп до обществена информация на основание
чл. 4 ал.1 от ЗДОИ по следните въпроси: 1/На кой прокурор от ОП - Търговище е
разпределена по съответният начин да работи по Жалбата му срещу въпросната
Преписка ? 2/ Има ли удължаване на сроковете на възложеното разследване по нея
? 3/ Има ли някакво произнасяне вече с Постановление на този прокурор по
жалбата му срещу Преписка № 2777 / 2021 г. , и ако има - да получи копие от
него? Заявителят е обосновал искането си с мотива, че търсената обществена
информация има надделяващ обществен интерес в града от много дълги години, като същата ще му даде възможност и да си състави
собствено мнение относно дейността на Окръжна Прокуратура - Търговище като
задължен субект по ЗДОИ. Уточнил е, че желае да получи исканата информацията
под форма на писмена справка /копие на документи на хартиен носител - формат
А4/ на посочения от него в заявлението адрес. Към заявлението е приложен препис
на Постановление от 11.01.2022г., изведено под №2777/2021 от 13.01.2021г., на
прокурор при Специализираната прокуратура, с което е отказано образуване на
досъдебно производство по изпратен от К.Д.Р. сигнал поради изтекла давност за
наказателно преследване на основание чл. 24 ал.1 т.3 НПК и е прекратена
преписка №2777/2021г. по описа на СП. Изрично е разпоредено копие от
постановлението да се изпрати на К.Р. като е указано, че постановлението подлежи на обжалване пред
Апелативна специализирана прокуратура на осн.чл. 213 НПК. Към заявлението по
ЗДОИ е приложена и жалбата на Р. срещу посоченото постановление, подадена чрез
СП – София до АпСП – София. Жалбата е получена в Специализирана прокуратура на
26.07.2022г., видно от приложеното към заявлението по ЗДОИ известие за
доставяне.
По подаденото заявление за достъп
по ЗДОИ въз основа на резолюция от 27.02.2023г. е направена справка в УИС – 3,
разпечатка от която е приложена по административната преписка, и въз основа на
тази справка е изготвена наличната по преписката докладна записка от
28.02.2023г. от зав.служба Я.Д., в която е посочено, че в ОП – Търговище не е
получавана по компетентност от Специализирана прокуратура преписка вх.№2777/2021г. като няма данни за нейното местонахождение.
С оспореното Решение №*** от 28.02.2023
г. Административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура –
Търговище се е произнесъл по постъпилото заявление, като е отказал да
предостави на К.Р. достъп до исканата от него информация, посочена в Заявление
с № А -29/2023г. по описа на ОП - Търговище, тъй като преписка № 2777/2021 г.
по описа на Специализирана прокуратура не е постъпвала и не е била завеждана
във входящия дневник на ТОП след влизането в сила на § 43 от
ПЗР на ЗСВ. Заявителят е уведомен за издаденото решение на 02.03.2023г. с
известие за доставяне.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Оспореният отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация и обективиран в Решение №*** от 28.02.2023
г.на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура –
Търговище, е постановен от материално компетентен орган по смисъла на чл. 28,
ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и в съответствие с представената по делото
Заповед №РД-04-208/12.06.2020г. на Главния прокурор на РБългария/т.3/. При това
положение липсва основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.
По отношение на визираното в чл.
146 т.2 АПК основание за оспорване – неспазване на установената форма, следва
да се посочи, че съгласно чл. 38 ЗДОИ в решението за отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание
за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото
обжалване. Цитираната норма регламентира императивното изискване за писмена
форма на решенията, постановени по заявления по реда на ЗДОИ. В случая това
изискване за писмена форма е спазено.
Същевременно от съдържанието на
оспореното решение следва, че формулираният изричен отказ за предоставяне на
търсената информация е мотивиран единствено със следното фактическо основание: „ОП – Търговище не може да предостави исканата информация, тъй като
преписка № 2777/2021г. по описа на Специализирана прокуратура не е постъпвала и
не е била завеждана във входящия дневник на ТОП след влизането в сила на § 43
от ПЗР на ЗСВ“. Изложеното фактическо
основание попада в хипотезите на чл. 32 ал.1 от ЗДОИ и чл. 33 от ЗДОИ, но
липсата на допълнителен мотив досежно това дали административният орган
разполага или не със сведения за
местонахождението на търсената информация не позволява да се прецени коя от
двете посочени хипотези е налице. В подобни случаи съдебната практика е
категорична, че щом административният акт съдържа диспозитив, с който се
отказва предоставяне на обществена информация, въпреки изложените мотиви, че
същата липсва при него, този акт подлежи на разглеждане по същество като
решение по ЗДОИ, а не като уведомление по смисъла на чл. 33 ЗДОИ. А само актът,
с който задълженият субект уведомява заявителя, че не разполага с търсената
обществена информация и няма данни относно нейното местонахождение, не подлежи
на оспорване по АПК. В т.см. са мотивите на Решение №5732 от 16.04.2019г. по
адм.д.№1612/2018г. Vо.на ВАС, докладчик съдията М.Н.и
Решение №14006 от 21.10.2019г. по адм.д.№5034/2018г. Vо.на ВАС, докладчик
съдията Г.К.. В случая липсва изложен извод за липса на данни за
местонахождението на информацията, което пречи оспореното решение да се
възприеме като уведомление по чл. 33 ЗДОИ. В т.см. е Решение № 7972 от
13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о., докладчик съдията Д.Ч., в
мотивите на което е посочено следното : „Писмото правилно е разгледано като
изричен отказ доколкото независимо от уведомителната част в него, не може да
бъде определено като неподлежащо на оспорване уведомление по чл. 33 от ЗДОИ,
защото липсва изявление, че задълженият субект няма данни за местонахождението
на търсената информация. Според установената съдебна практика само актът, с
който задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ уведомява заявителя, че не разполага
с исканата обществена информация и няма данни относно нейното местонахождение
не подлежи на оспорване по реда на АПК, а всяко друго произнасяне, при което не
е удовлетворено искането за предоставяне на достъп до обществена информация
представлява изричен отказ.“.
Разглеждайки делото по същество,
съдът следва да установи налице ли е фактическото основание, посочено в
оспореното решение. Това фактическо основание се изяснява от наличните по
административната преписка документи, предшестващи издаването на оспореното
решение, а именно: обсъдените по – горе докладна записка от 28.02.2023г. и
разпечатка за справка в УИС – 3. От двата документа следва, че при въвеждане в
унифицираната информационна система на прокуратурата на Р България на номера на
посочената от заявителя преписка вх.№*********2021г., не е визуализирана
каквато и да е информация за местонахождението на тази преписка, поради което и
в докладната записка е посочено, че няма данни за нейното местонахождение.
При това положение е била налице хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ и е следвало в
14-дневен срок да уведоми за това заявителя.
Вместо да стори това, административният орган е отказал достъп до
обществена информация, с което е извършил разпореждане, което не следва от изложената
в мотивите хипотеза. Но това разпореждане води до същите правни последици за
заявителя, до които би довело уведомлението по чл. 33 ЗДОИ, че органът не
разполага с търсената информация и не знае къде се намира същата. С оглед
изложения в жалбата довод, че с оглед организационната структура на
Прокуратурата окръжният прокурор на ОПТ е разполагал с данни за
местонахождението на информацията, съдът намира за необходимо да изложи и
следното: Видно от материалите по преписката жалбата на Р. срещу Постановление
от 11.01.2022г., изведено под №2777/2021 от 13.01.2021г., на прокурор при
Специализираната прокуратура, е подадена на 26.07.2022г. чрез СП до Апелативна
СП, който момент съвпада със започването на процедурата по закриване на
специализираните съдилища и прокуратури, уредена в ЗИД на ЗСВ, обн.в ДВ, бр. 32
от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г. Нормите на §48, §51 и §52 от ПЗР на този
закон уреждат изпращането на преписките и ДП от специализираните прокуратури на
общите такива. При положение, че преписка вх.№*********2021г.е била на етап обжалване
до АпСП, е напълно възможно същата да е препратена на съответната Апелативна
прокуратура от системата на общите прокуратури, при което е напълно обяснимо,
че Окръжна прокуратура – Търговище не разполага с данни за местонахождението
ѝ. Наред с това от материалите по преписката става ясно, че
жалбоподателят Р. е подал сигнала, въз основа на който е била образувана
преписка №2777/2021г. по описа на СП, и като такъв същият се ползва от правата,
предвидени в НПК. Именно като лице, направило съобщението, Р. е бил уведомен на
основание чл. 213 НПК за отказа да се образува ДП по сигнала му и същият е
упражнил правото си на жалба. По същия ред Р. е следвало да бъде уведомен и за
разглеждането на подадената от него жалба. Ето защо той е в правото си да търси
посочената от него в заявлението информация именно по реда на НПК, а не по реда
на ЗДОИ. И след като не е уведомен за произнасяне по подадената от него жалба
срещу Постановлението от 11.01.2022г., и предвид липсата на информация за
местонахождението на преписката поради извършените структурни промени в
системата на прокуратурата, същият би могъл да потърси информация от най –
високото ниво в тази система – ВКП.
Предвид изложените съждения съдът
приема за установено, че търсената от жалбоподателя информация не се създава и
съхранява от ОП – Търговище и в този смисъл административният ръководител на
тази институция не се явява задължен субект по чл. 3 ЗДОИ относно същата. Самото
естество на търсената информация предполага предоставянето ѝ по реда на
НПК, поради което същата не следва да се определи като обществена по смисъла на
чл. 2 ал.1 ЗДОИ за жалбоподателя, който като лице, по чийто сигнал е образувана
прокурорската преписка, не се явява субект по смисъла на чл. 4 ал.1 ЗДОИ.
Нормата на чл. 4 ал.1 ЗДОИ предвижда, че всеки гражданин на Република България
има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Тази норма е
базирана на принципа, че специалният закон дерогира общия. И тъй като в конкретния случай нормите на НПК се явяват специални по
отношение тези на ЗДОИ, приложимият ред за предоставяне на информация по хода
на образувана прокурорска преписка е регламентиран в НПК, а не в ЗДОИ. Ето защо
ОП - Търговище не може да бъде отговорна за предоставяне на информация, която
не е създала и не съхранява, и за местонахождението на която не разполага с
данни.
Предвид изложеното и въпреки
обсъденото несъответствие между приетото фактическо основание и направеното
разпореждане, оспореното решение не е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Дори и същото
да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне, не би се
стигнало до правен резултат, по – различен от този на оспореното решение. В
тези случаи съдебната практика на ВАС поддържа становището, че оспорения
административен акт не следва да бъде отменян, тъй като отмяната му и връщането
на преписката за ново произнасяне биха били в противоречие с целта на закона. В
т.см.са Решение №5732 от 16.04.2019г. по адм.д.№1612/2018г. Vо.на ВАС,
докладчик съдията М.Н., Решение № 7972 от 13.06.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о., докладчик съдията Д.Ч., Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о.,
докладчик съдията Ю.К..
Предвид изложените съображения,
съдът счита, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК по отношение
на оспореното решение, поради което жалбата срещу същото следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143
ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски.
По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната страна има право на
присъждане на съдебни разноски. В случая липсва направена претенция в този
смисъл от страна на ответника, поради което и съдът не следва да се произнася
по въпроса за присъждане на разноски в негова полза.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Д.Р. ***, ЕГН – **********, против Решение №*** от 28.02.2023г. на
Административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура –
Търговище, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№****************.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: