О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургас, 08.06.2021г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в
закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело
№ 36 по описа за 2020 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1
от ГПК, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от адв.София Иванова Кашлакева-Андреева
в качеството и на пълномощник на “БОЯНА-МГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1618, район Красно село, ж.к.Красно село,
бл.208, вх.Е, ап.36, със съдебен адрес
гр.София, ул. “Добруджа” № 15, ет.2, ап.4 против „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Копривщица“ №9, ет.1, ап.3 за осъждане
на последното дружество да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева,
представляваща невърнати аванси по договор за транспортна услуга от
17.12.2019г., след прекратяване на същия, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
и изплащане.
Книжата по делото
са съставени и разменени
редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски
спорове.
Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация за предявяването му.
Твърди се в исковата молба, че на 17.12.2019г. между молителя и
ответника е сключен договор за транспортна услуга по маршрути и единични цени,
описани в приложенията към същия документ. Тъй като договорът бил подписан за
неопределен срок, съществувала възможност за всяка от
страните да го прекрати с тримесечно предизвестие. В уговорените срокове ищецът
заплатил на два пъти общо сумата от 60 000 лева, за което били издадени съответните платежни нареждания и фактури №1615/18.12.2019г. и №1705/18.02.2020г., осчетоводени при ответника. По- малко от месец след извършване на
второто плащане било обявено извънредно положение в страната, като със заповед
на министъра на туризма се забранявало осъществяването на пътувания в и извън територията на Република България. При липсата на възможност за влизане и пътуване на туристи необходимостта от
предоставяне на транспортни услуги трайно отпаднала. С електронно писмо, изпратено на 06.07.2020г. на
ответника, същият бил предизвестен за прекратяването на договора
от страна на ищеца, като включително изтекъл предвидения в договора тримесечен
срок. Връщане на платения от ищеца аванс така и не последвало, след отпадане основанието за неговото плащане.
Представени са писмени доказателства
и са направени доказателствени искания.
Ответникът в постъпилия отговор на
исковата молба оспорва основателността на претенцията. Заявява, че във връзка
със сключения договор е съобразил желанието на ищеца за предоставяне на по-
качествена услуга и нови автобуси, като получените аванси изразходил за
закупуване на две моторни превозни средства на обща стойност 140 000 евро.
От посочената сума 28 000 евро били платени с получения от ищеца аванс, а
сумата от 114000 евро предоставена по договор за кредит. Тези факти и
обстоятелства били известни на „Бояна МГ“ЕООД, като последното дружество, освен
това държало, ответникът да не сключва договори с други конкурентни компании, с
което желание „ДС Травел“ЕООД се съобразило. По тази причина отказало сключване
на договори на значителна стойност-25 000 лева с други контрагенти.
Направено е възражение за прихващане на вземането на ищеца с пропуснатите ползи
от страна на ответника на стойност 25 000 лева.
Направено
е също така възражение, че ищецът не е изпрана страна по договора, поради което
и не е имал право да развали / прекрати същия. „Бояна МГ“ЕООД след заплащане на
аванса започнало настойчиво да иска намаляване на цените на услугата, които
следвало да се приспадат от платения аванс, като в тази връзка се водили неколкократно
разговори, включително под натиск от страна на ищеца, че ако не се съгласят с
исканията му ще предприеме постъпки за едностранно прекратяване на договора. Договорът не предвиждал прекратяване по имейл
без писмено потвърждение на намеренията на ищеца. Липсвали и доказателства за
представителната власт на лицето кореспондиращо с ответника, поради което се
оспорва прекратяването на облигационната връзка.
Формулирани
са доказателствени искания.
Ищецът
в допълнителната искова молба изразява становище по депозирания от ответника
отговор. Заявява, че начинът по който са изразходвани предоставените от него
суми от ответника няма отношение към предмета на спора. Твърди също така, че
категорично не е поставял изискване транспортната услуга да се извърши с
по-нови и хубави превозни средства, като
в тази връзка ангажимент на ответника, съгласно
раздел II б.“б“ т.1 от договора е бил да
предостави технически изправен автобус, отговарящ на изискванията на Наредбата
за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт. Уговорка относно модела,
годината на производство или други екстри на превозното средство липсвала. В
договора не се съдържала клауза или условия за какво да се разходва
предоставения от ищеца аванс, поради което ответникът е могъл да използва
сумата както намери за добре. В тази връзка се оспорва твърдението, че с
авансово преведените средства са закупени автобуси. Твърди се също така, че
направеното възражение за прихващане е недопустимо и/или неоснователно. Договорът
не съдържал каквито и да е уговорки за ексклузивитет, нито забрана ответника да
предоставя услуга на конкурентни компании на ищеца. В него не се предвиждали
определен обем от транспортни услуги и следователно “ДС Травел“ЕООД е имало
възможността да организира дейността си по начин, който счита за изгоден и
ползотворен за дружеството. Горното се установявало и от рекламираната на
уебсайта на ответника неограничена възможност да извършва всякакъв вид превози
и транспорт на всеки потребител.
Направеното
възражение за прихващане било недопустимо, тъй като обезщетение за пропуснати
ползи можело да се претендира само когато същите са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. В настоящия случай обаче насрещната страна въобще не твърдяла
неизпълнение от страна на ищеца, като в този смисъл всички евентуално
пропуснати ползи от ответника се дължали единствено на негови недобросъвестни
практики или представлявали загуби, които е могъл да предотврати, ако е
организирал дейността си с грижата на добър търговец. Абсурдни били изложените
от ответника доводи, че ищецът не бил изправна страна и нямал право да прекрати
договора, тъй като не ставало ясно какво конкретно задължение по договора не е
изпълнено от „Бояна-МГ“ЕООД. В представената електронна кореспонденция не се
съдържали релевантни за спора факти. Упражняването на предвидено в договора
право по никакъв начин не представлявало заплаха или нелоялна търговска
практика. Единственото изискване било тримесечното предизвестие да е в писмена
форма. Волеизявление за прекратяване на договора до ответника, ищецът отправил
на 06.07.2020г., като със същия мейл
насрещната страна била поканена да върне платената авансово сума в петдневен
срок от изтичане на предизвестието. Тъй като изявлението за прекратяване не
било оттеглено всякакви последващи предизвестието електронни писма от страна на
управителя на ответника, с предложени възможности за уреждане изпълнението на
договора следвало да се считат за ирелевантни, тъй като изпълнение по прекратен
договор не се дължало и ищецът не бил длъжен да приеме такова.
Неоснователни били
и възраженията за представителна власт на лицето отправило предизвестието за
прекратяване, тъй като писмото изхождало от Мария Янкова-Бояджиева- законен
представител на ищеца. Не се спорило между страните, че предизвестието е
получено от ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба ответникът заявява, че поддържа
изложените вече свои твърдения и направени възражения. Изразява несъгласие с
изявленията на ищеца, че липсвал ангажимент от негова страна за осигуряване на
определен обем работа. Обратното се установявало при анализ на раздел IV „плащания“ от договора и предвиденото приспадане на
сумата от 15000 лева на месец. Същият извод се следвал и от прочита на
приложения 1 и 2 към договора, от текста на които ставало ясно, че за да се
достигне посочената по-горе сума месечно транспортните услуги следвало да са
поне няколко на ден и това предполагало ответникът да разполага с множество
транспортни средства. Казаното се извеждало и от начина, по който страните
договорили заплащането на аванса- на две вноски в потвърждение на позицията, че
първата част от сумата била необходима за капариране на превозни средства,
които по-късно с привлечен капитал чрез банков кредит да бъдат изцяло
изплатени. Поддържа се направеното възражение за прихващане с пропуснатите
ползи на ответника, като резултат от поведението на ищеца, който помолил
последния да не сключва договори с други компании, за да не се поставяла в риск
услугата, договорена между страните. Посочени са отказаните оферти за
транспортни услуги, съответно с дружествата „Сейф Травел“ЕООД и „Нирамар
Травел“ЕООД на обща стойност 25 000 лева. Твърди се, че вследствие на
исканията и обещанията на ищеца ответникът бил принуден да не подписва и поема
ангажименти с други дружества със сходен предмет на дейност и по този начин се
бил лишил от приходи на значителна стойност. Възражението за прихващане и
претърпените вреди под форма на пропуснати ползи се доказвало, както от представените
с отговора писмени доказателства, така и със свидетели, които се иска да бъдат
допуснати до разпит.
Поддържат
се направените вече възражения, че изявлението за прекратяване не е произвело
своя ефект, поради което и ответното дружество не е в забава за връщане на
платения аванс.
Претенцията има правното си основание в чл.55
ал.1 предл.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По направеното от ответната страна възражение
за прихващане:
Ответникът го е
отправил по правилата на ГПК- писмено, във висящ процес, в срока за отговор на
исковата молба,
поради което последното е процесуално допустимо. Вземането е индивидуализирано, посочени са
правопораждащите го юридически факти и размера. Следователно, съдът следва да приеме, че е сезиран с
редовно възражение за прихващане, като предостави възможност на страните да сочат доказателства- аналогично на
производството по самата искова претенция Доколко са налице два насрещни изискуеми и ликвидни
дълга и относно основателността, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт по
делото.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от ищеца и ответника писмени
доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на изложените по-горе
твърдения. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като
законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а
без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при
неизяснена фактическа обстановка.
Искането за разпит
на двама свидетели е допустимо и относимо към правния спор. Посочени са фактите
и обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпита им, поради което и
същото следва да бъде уважено.
По доказателствената тежест:
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване, че е обеднял с процесната сума, тъй като я е превел по сметка на ответника
и последния я е получил; ответникът се е обогатил със същия, претендиран в
исковата молба размер за сметка на ищеца, отпаднало е основанието за направения
превод на парични суми, поради прекратяване на договорната връзка.
Ответникът
следва да докаже възраженията си, включително тези за прихващане, установявайки,
че ищецът има задължения в посочения от него размер.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 14.07.2021г. от 14.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените от ищеца
и ответника при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели в режим на
довеждане на страната на ответника.
ДОКЛАДВА на страните делото съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца и препис от допълнителния отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Съдия: