РЕШЕНИЕ

№1424

гр.Бургас, 01.12.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 07 ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1642 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е И.Н. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Стамболов 26, вх.А ,ет.3. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д.Р. ***.

Ответник по жалбата е директора на ОДМВР Бургас.

Предмет на обжалване е заповед № 251з-4158/25.08.2022г. на директора на ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца, за извършени три отделни дисциплинарни нарушения, подробно описани в обстоятелствената част на заповедта и приложената към нея докладна записка, квалифицирани от наказващия орган като нарушения на служебната дисциплина, представляващи неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.12 от Закона за министерство на вътрешните работи.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка. Прави се оплакване за липса на мотиви защо нарушението не било преценено от органа като маловажно. Оспорват се изводите за реализирано поведение в разрез с цитираните от органа етични правила. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за липса на основания за оспорване на заповедта. По същество счита, че с поведението си жалбоподателят е допуснал визираното в заповедта нарушение на етичните правила.  Претенцията е за отхвърляне на жалбата. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по спазването на процесуалните изисквания по издаването на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

По делото е представен заверено копие от оспорения акт – заповед № 251з-4158/25.08.2022г.  на директора на ОД на МВР Бургас, с което се установява издаването ѝ.

По делото е представен заверено копие от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-1427/01.04.2022 г. на директора на ОДМВР Бургас и е определен състав на комисията, която да извърши съответната проверка. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни със справка с рег. № 251р-9630/17.03.2022г., изготвена при извършена проверка въз основа на заповед № 251з-679/17.02.2022г. по получен сигнал с рег. № 251р-5594/12.02.2022г.

Първоначалният сигнал с рег. № 251р-5594/12.02.2022г. е подаден от младши експерт Г. А., младши разузнавач в група ПКП – Братя Миладинови, сектор Криминална полиция при Второ РУМВР Бургас. В сигнала се съдържат множество оплаквания за допуснати от началника на сектор Криминална полиция при Второ РУМВР Бургас главен инспектор И.Н. нарушения на етичните правила за поведение в отношенията му с подчинените – крещене, обидни думи, късане на документи, обиди на тема сексуална ориентация, обидни определения за качеството на свършената работа, заплахи за изгонване от работа, късане на докладни записки за положен извънреден труд. При извършената проверка по този сигнал контролиращите служители са открили и събрали данни за извършеното процесно нарушение, като са ги описали в посочената справка с рег. № 251р-9630/17.03.2022г. и са предложили на директора на ОДМВР Бургас издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство. Въз основа на справката е издадена посочената по-горе заповед № 251з-1427/01.04.2022 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която е започнало разглежданото дисциплинарно производство. Следва да се отбележи, че дисциплинарното производство е образувано по данни за три самостоятелни дисциплинарни нарушения на Н., но при решаването на случая с обжалваната по настоящото дело заповед № 251з-4158/25.08.2022г. на директора на ОДМВР Бургас относно първите две нарушения е прието, че не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание, а такова е наложено само по третия случай, описан в заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

Описанието на неправомерните и неетични действия на Н. в оспорената заповед очертава предмета на доказване. Прието е от дисциплинарнонаказващият орган, че не 24.01.2022г. старши инспектор С. И., ВПД началник на група ПКП – Братя Миладинови във сектор Криминална полиция при Второ РУМВР гр.Бургас, била извикана от главен инспектор Н. в кабинета му. Повод за това било подадено от инспектор Т. Р. заявление за ползване на отпуск, което И. одобрила, но Н. не одобрявал.

Следва за яснота да се отбележи, че на Р. пряк началник е И., а неин пряк началник е Н.. Според утвърдените вътрешни правила Р. е следвало да подаде заявлението си, като първо получи изрично писмено разрешение за ползване на отпуска от И., след което било необходимо устно съгласуване с Н., преди заявлението да се предостави на началника на РУМВР за окончателно решаване на въпроса. Тези правила не са спорни между страните.

Именно по повод необходимостта от устно съгласуване и несъгласието на Н., И. и Р. били извикани от него в кабинета му. На въпроса на Н. И. изложила мотивите си за разрешаването на отпуска. Заявявайки несъгласието си Н. заявил на И. в присъствието на Рачев, че тя не става за началник и е „лукова глава“.

Така изложените факти, явяващи се основание за налагане на оспореното дисциплинарно наказание, са установени от дисциплинарнонаказващия орган правилно и в съответствие със събраните доказателства. Направените от жалбоподателя оплаквания за неправилна оценка на доказателствата и доводите за недостоверност на дадените от И. и Р. сведения са неоснователни.

От Иванова и Рачев са били изисквани писмени сведения по случая три пъти, съответно на 01.03.2022г., 26.04.2022г. и на 19.07.2022г., в които двамата описват случката без противоречия така, както е описана по-горе. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че липсата на определени обстоятелства в някои от обясненията следва да се разглеждат като противоречие с другите. Така например в едни от обясненията съответният служител е заявил, че не си спомня точната дата, но в други обяснения е посочил такава. Също така в едно от обясненията си И. не е посочила присъствието на Р., а в друго е посочила такова присъствие. Тя обаче не е заявявала, че Р. е отсъствал от кабинета при отправените и от Н. думи. Подобни непълноти в показанията не представляват противоречие, тъй като не визират изключващи се обстоятелства. Съответно не е налице основание за преценка на тези показания като недостоверни.

Като основание за недостоверност на показанията на Р. в жалбата се сочи, че в сведенията му е посочено очевидно невярно (според жалбоподателя) обстоятелство – при разговора в кабинета на Н. на бюрото му се е намирало заявлението за отпуск на Рачев с поставена върху документа от Н. писмена отрицателна резолюция. Жалбоподателят счита, че това е невярно. От една страна защото полагането на писмена резолюция, според вътрешните правила и установената практика, се осъществява само от прекия началник, т.е. само от И., но не и от Н., чието съгласуване е устно. От друга страна поради това, че сочения документ не е бил открит и приобщен към материалите по преписката.

Правилно ДНО е преценил, че тези оплаквания не са основателни, тъй като изложените обстоятелства не доказват несъществуването на сочения в сведения документ на бюрото на Н.. Няма спор, че според вътрешните правила и практика на ведомството Н. не е следвало да слага писмена резолюция върху заявлението за отпуск. Това обаче не означава, че такава резолюция не е била сложена – Н. е знаел, че заявлението няма да бъде регистрирано в деловодната система без неговото одобрение. След разговора заявлението е останало при Н., при което Р. не е имал възможност да го представи на комисията, а жалбоподателят не е имал интерес. Наложило се Р. да депозира ново заявление за отпуск. Затова съдът не намира основание да приеме за недостоверни данните в обясненията на И. и Р., сочещи обсъждания документ. Това обстоятелство няма пряка връзка с търсената от Н. отговорност, но се отнася към достоверността на обясненията на И. и Р., която правилно е била преценена от ДНО – оспорването на тази достоверност от страна на защитата е неоснователно.

Назначената проверка е приключила с изготвянето на обобщена справка с рег. № 251р-27131/22.07.2022 г. от дисциплинарно разследващия орган, от който е представен заверен препис. В справката са изложени подробно всички обстоятелства по случая, установени въз основа на представените и в настоящото производство доказателства. Видно от поставената върху нея резолюция, справката е постъпила при директора на ОДМВР Бургас на 02.08.2022 г., респективно е връчена за запознаване на И.Н. на 26.07.2022 г. заедно с материалите по преписката.

От представения заверен препис на покана за даване на обяснения с № 251р-27136/22.07.2022г., връчена на Н. на същата дата, се установява, че дисциплинарно наказващият орган е поканил служителя да подаде обяснения, като е посочено, че непредставянето на писмени обяснения, съобразно чл.206 ал.1 и чл.207 ал.10 от ЗМВР. Н. е представил писмено възражение рег. № 434р-15084/27.07.2022г. Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед. Заповедта е връчена на Н. на 31.08.2022г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от директора на ОДМВР Бургас, който се явява компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа мотиви и предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Не се установиха по делото допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на производството и издаването на оспорената заповед. От приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях (покана за даване на обяснения в изпълнение на чл.206 ал.1 от ЗМВР).

Производството е приключило в предвидените от закона срокове – в двумесечния срок от установяването на нарушението от ДНО, съобразно чл.196 ал.2 от ЗМВР.

Неоснователно е оплакването за немотивираност на заповедта, отнасящо се до липсата на мотиви относно преценка за маловажност на случая. В обстоятелствената и част са изложени обстоятелства, които са достатъчни при доказването им да обосноват извод за извършено дисциплинарно нарушение, свързано с нарушаване на етичните правила. Липсата на подробни мотиви относно евентуалната маловажност на случая не следва сама по себе си да се разглежда като съществено процесуално нарушение, когато преценката на ДНО по този въпрос по същество е била правилна и обоснована от събраните доказателства.

Неоснователно е оплакването, че случая е останал изяснен, тъй като не е било уважено искане са събиране на доказателства относно личните отношения между служителите С.И.и Е. Д.. Събраните данни не обосновават необходимост от изясняване на тези лични отношения, тъй като дори да се докаже твърдяното от жалбоподателя съжителство между тези служители, то това не би могло да обоснове извод, че показанията на Иванова са недостоверни.  Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Правилно е приложен и материалния закон.

Приложимата в случая материална норма е бланкетна - тази на чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание порицание се налага  за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В тази връзка следва да се отбележи, че правилото на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР изрично предвижда неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като дисциплинарно нарушение. Съставът на дисциплинарно нарушение в тези случаи се осъществява чрез нарушение на конкретно етично правило. Такова в заповедта е посочено – т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочения текст предвижда, че в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер.

В оспорената заповед ДНО, след като е описал в какво се е изразило поведението на Н., го е квалифицирал като тормоз спрямо подчинената му И., без подробни обсъждания на съдържанието на понятието „тормоз“. От своя страна жалбоподателят е развил подробни доводи, според които описаното в заповедта поведение на Н. (ако то бъде прието за установено) не следва да се квалифицира като тормоз, т.е. че със заповедта материалния закон е приложен неправилно. Правилно в направените оплаквания е обърнато внимание, че Етичните правила не съдържат норма, изясняваща съдържанието на използваното понятие.  Правилно е обърнато внимание и на това, че легално определение на понятието „тормоз“ е дадено в друг нормативен акт, а именно в Закона за защита от дискриминация, чийто §1 т.1 от ДР гласи, че "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Поради непълнотата на Етичните правила в разглежданата насока, съгласно правилото на чл.46 ал.2 изр.1 от ЗНА, цитираното правило на ЗЗД следва да се приложи, ако може да се приеме, че се отнася до подобен случай, както и ако това приложение отговаря на целта на акта, в случая на ЗМВР и Етичните правила. Съдът приема, че тези предпоставки за приложимост на цитираната легална дефиниция са налице и същата е съответно приложима.

Тълкуването на текста на §1 т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация сочи, че законодателят е изградил легалното определение от две части – (1) общото нормативно разбиране за тормоз и (2) предметно лимитиране, съобразено с рамките на обществените отношения, регулирани с конкретния закон. Лимитирането е въведено с израза „на основата на признаците по чл. 4 ал. 1“, което сочи, че значимия за целите на закона е не всеки тормоз, а само този, който е основан на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние и т.н. Логическото тълкуване на текста при това положение сочи, че общото нормативно разбиране на законодателя за тормоз е всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдържанието на §1 т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация отговаря на критериите по чл.46 ал.2 изр.1 от ЗНА и е приложимо към настоящия случай, съответно към т.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Правилно ДНО е приложил материалния закон, като е приел, че с отправените към И. думи „не ставаш за началник, ти си лукова глава“ Н. е осъществил спрямо нея тормоз, тъй като това поведение е имало за цел и резултат посочените в легалното определение негативни последици за И..

Неоснователни са оплакванията за липса и неправилност на мотивите на заповедта, отнасящи се до тежестта на констатираното дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи, че дисциплинарнонаказващият орган е определил вида на наказание в съответствие със закона – чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, а размера на наказанието е определен над средния по ал.2 – десет месеца. Взети са предвид посочените в приложената справка смекчаващи вината обстоятелства (получавани поощрения и награди). Наред с това правилно ДНО е взел предвид, че поведението на тормоз е било осъществено спрямо И. в присъствието на неин подчинен. Съдът намира за правилни и обосновани изложените в заповедта мотиви във връзка с определяне размера на наказанието и същото е определено съразмерно тежестта на установеното дисциплинарно нарушение, както и в съответствие с целта на закона, насочена към преустановяване на констатираното неправилно развитие на служебните отношения в съответната институция.

В този смисъл заповедта е издадена при липса на нарушение по чл.6 от АПК. Не са налице основания за оспорване по ч.146 т.4 и 5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли на основание чл.172 ал.2 от АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Стамболов 26, вх.А ,ет.3, против заповед № 251з-4158/25.08.2022г. на директора на ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от десет месеца.

Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :