№ 110
гр. Плевен, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430202210 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №23-0256-000301/07.09.2023г. на
********** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К. В.
Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и обжалваното НП, са съответно
съставен/издадено от некомпетентни държавни органи, тъй като съобразно
чл. 166, ал.1, т. 1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, чрез ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
"АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", контролира спазването на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка
на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на
превоза, а в случая актосъставителят и издателят на НП, ведомствено се
отнасят към МВР. Наред с това изтъква, че разпоредбата на чл.177 ал.3 ЗДвП,
е бланкетна по своя характер, но въпреки това, не е направена връзка със
съответни законови разпоредби; не е и изрично отбелязано дали движението
на процесното ППС се е извършвало с/без разешение на администрацията,
управляваща пътя. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
1
постановление като незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – ********** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ
при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на
събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по
нейната основателност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
663446/18.08.2023г.. от страна на М. Р. Н. – ********** при РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля А. П. И. и нарушителя – К. В.
Д.. Съставен е за това, че на 18.08.2023 г. около 10:50 часа, в гр.ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, ул.“ИЛЮ ВОЙВОДА“, с посока на движение към с.
ПОБЕДА, управлява състав от ППС - влекач "***" модел "***" с
регистрационен № ********, с прикачено полуремарке "******* ******" с
регистрационен № *********, собственост на „****** ****** ******“ ЕАД-
ВАРНА и като водач на горепосочената товарна композиция, при резрешена
допустима маса 40 000кг. съгласно чл.6, ал.1, т.3, буква "а" от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, се движи с общо тегло от 47 660кг., видно от Приемна бележка №
**********/18.08.2023г., издадена от „****** ****** ******“ ЕАД – ВАРНА,
******** ******* Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.139
ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил
възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К. В.
Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л. 13 – 15, л.27 - 35 от делото/. Не могат да бъдат
споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи редовността на
административнонаказателното производство, а именно:
че АУАН е съставен, а НП – издадено, от некомпетентни органи, тъй
като съобразно чл. 166, ал.1, т. 1 ЗДвП, контрола по спазването на
правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза, се осъществява от Министъра на транспорта,
2
информационните технологии и съобщенията, респ. – подведомствените
му органи и структури, а не – от органите на МВР, както е в случая.
Следва да бъде подчертано, че процесният случай не се отнася до
контрол върху извършването на превоза като такъв, а до спазването на
правилата за движението по пътищата, в частта относно т.нар. „тежки“
ППС, по смисъла на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Обстоятелството,
че в случая е извършван превоз на товар, не променя този извод, защото
съобразно чл.165 ал.1 т.1 ЗДвП, „ Определени от министъра на
вътрешните работи служби: контролират спазването на правилата за
движение от участниците в движението…“, а съобразно чл.37 ал.1 от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г., „ Във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна
техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица…“, във връзка с
нарушения по същата Наредба. Видно е, че Законодателят е дал
възможност на различни държавни ведомства да осъществяват
контролни правомощия във връзка с движението на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, т.е. навежданите от
жалбоподателя съображения за липса на компетентност в случая, се
опровергават както от представения препис на Заповед на Министъра на
вътрешните работи и Заповед на Директора на ОДМВР-ПЛЕВЕН /л. 13 –
15, л.27 - 35 от делото/, но и на ниво нормативен акт;
че разпоредбата на чл.177 ал.3 ЗДвП е бланкетна по своя характер, но
въпреки това, не е направена връзка със съответни законови разпоредби.
Следва да бъде отбелязано, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на К. Д., е словесно описано по ясен, небудещ
недоразумения, начин. Наред с това, в обстоятелствената част на
НП/АУАН е посочена и правната разпоредба, към която чл.139 ал.1 т.2
ЗДвП, в случая препраща – чл. чл.6, ал.1, т.3, буква "а" от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. В този смисъл, на нарушителя е дадена съответната
възможност да научи за какво нарушение, с каква правна квалификация,
е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и
пълноценно да упражни правото си на защита /в тази насока е например
и и Решение № 132 от 14.03.2023 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
135/2023 г./;
че не е изрично отбелязано дали движението на процесното ППС се е
извършвало с/без разрешение на администрацията, управляваща пътя.
Действително, чл.8 ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. допуска
3
издаването на разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, от страна на администрацията, управляваща пътя,
по отношение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но в случая нито се
твърди, че при процесния случай е било налице издадено такова
разрешение, нито – в хода на съдебното следствие се събраха
доказателства в очертаната насока. В този смисъл, чисто хипотетичното
и теоритично разсъждение на плоскостта на чл.8 ал.2 от споменатата
Наредба, е напълно безпредметно, а и както беше отбелязано, не може да
се приеме, че словесното описание на вмененото на К. Д.
административно нарушение, е неясно и ограничава нарушителя, при
упражняване правото му на защита.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това, Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. Р. Н.
и А. П. И., писмени доказателства /л.8 – 11, л.36 – 40, л.50 – 54 от делото/.
Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели са относително
подробни, последователни, убедителни, взаимно се потвърждават и не
оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или
недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява
като достоверни и ги кредитира. Именно от показанията на двамата
свидетели, както и представените по делото писмени доказателства /и по-
конкретно – Приемна бележка № **********/18.08.2023г., издадена от
„****** ****** ******“ ЕАД – ВАРНА, ******** ******* справки за
собственост и технически данни на влекач "***" модел "***" с
регистрационен № ********, с прикачено полуремарке "******* ******" с
регистрационен № ********/, отразената в АУАН/НП фактическа обстановка
се установява по убедителен начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я
преповтаря. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че в случая, масата на
съчлененото ППС е установена единствено посредством представената от
водача /и приета по делото/ Приемна бележка № **********/18.08.2023г., т.е.
без да бъде извършено претегляне на място. Последното обаче, от една
страна, не е било възможно в процесната ситуация, тъй като съставът от ППС
е спрян за проверка инцидентно, без да е налице организационно-техническа
обезпеченост да бъде извършено съответно претегляне от органите на МВР.
От друга страна, такова претегляне не е било и наложително, защото
Приемната бележка е надлежно подписана от водача, в нея са отразени
съответно вида на превозвания товар, неговото тегло, датата и часа на влизане
на ППС в зърнобазата и неговото напускане /сутринта на 18.08.2023г.,
09:12ч./, без да са налице данни за извършено последващо разтоварване до
часа на полицейската проверка /10:50 часа/. Същата приемна бележка
представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни
4
за издателя си факти и се ползва с материална доказателствена сила относно
претоварването на състава от ППС – в този смисъл е например Решение №
253 от 10.04.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 167/2020 г.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението…“. На свой ред, според чл.6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, „Допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, е за: съчленени ППС с пет,
шест и повече оси, както следва: моторно превозно средство с две оси с
полуремарке с три и повече оси - 40 t…“. Видно е, че във връзка помежду си,
цитираните правни разпоредби съдържат инкорпорирана забрана за водачите,
да управляват ППС с максимална маса, надвишаваща нормативно
предвидената допустима такава. Наред с това е видно, че при описаните
условия на време, място и обстановка, К. Д. е нарушил същата забрана, тъй
като управляваното от него „съчленено ППС“ съобразно §6, т.53 от ДР на
ЗДвП, с пет оси /влекач "***" модел "***" с регистрационен № ******** – с
две оси, с прикачено полуремарке "******* ******" с регистрационен №
******** – с три оси/ е било с маса 47 660кг., при допустима максимална –
40 000 кг. /40т./ - и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.
Следователно, административнонаказващият орган правилно е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.177
ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която разпоредба,
„Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред: управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството…“. Размера на
наложеното административно наказание – 500 лева глоба, не следва да бъде
обсъждан, тъй като административнонаказващия орган, го е фиксирал в самия
законов минимум. Случаят не е „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на
ЗАНН. От една страна, не са представени доказателства в смисъл, че
обществената му опасност е по-ниска от обичайната за нарушение по чл.139
ал.1 т.2 ЗДвП. От друга страна, от справката за нарушител на името на
жалбоподателя е видно, че в миналото е многократно административно
наказван за нарушения на ЗДвП, т.е. не се касае за инцидентна проява в
неговото битие на водач - и още един път е видно, че обществената опасност
на случая, е типична за обсъждания вид административно нарушение.
В съответствие с изложените дотук съображения Съдът намира,
че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
5
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0256-
000301/07.09.2023г. на ********** на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на К. В. Д. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6