Решение по дело №58/2025 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 118 от КСО.

Разглежда се повторно, след връщането му от ВАС, съгласно Решение № 933 от 06 02 2025 г. по адм.д. № 6565/2024 г. на ВАС.

Образувано е по жалба на А.К.Ч.,***, чрез адв. Р.П.П. – САК, служебен адрес ***, партер срещу Решение № 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г., издадени от Контролен орган на ТП на НОИ – Монтана гл. инспектор П*** Ц*** И*** – Х*** .

В жалбата се твърди, че Решението е издадено в нарушение на процесуалните правила – чл. 59, ал. 2 от АПК – липса на мотиви, а от там и липса на форма. Използваните от страна на контролния орган мотиви касаят производство, на което адресатът им А.К.Ч. не е страна. Решението, с което се потвърждават Задължителните предписания са издадени на физическото лице А.Ч., спрямо което Констативният протокол и съдебното решение нямат обвързваща сила. Това е така, тъй като Констативния протокол е издаден за извършена проверка на ДОО на "Булитрейд" ООД, като осигурител на А.Ч. и не е извършвана проверка на А.Ч. като самоосигуряващо се лице, спрямо когото е издадено Задължителното предписание. Всички издадени документи и актове в хода на проверката също касаят разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството "Булитрейд" ООД. В случай, че контролният орган е счел, че е необходимо да бъде извършена проверка на осигуряването на господин Ч. в лично качество за процесния период, е следвало да предприеме действия в тази насока, а не да се прави опит да се санират първоначално издадените и определени от съда като незаконосъобразни Задължителни предписания от 31.03.2023 г., издадени на "Булитрейд" ООД. Административният орган е действал в нарушение на принципа на законност уреден в чл. 4 от АПК като с издаването на административния акт е злоупотребил с властническите си правомощия и е навредил на правата и законните интереси на независимо от проведената проверка лице - господин Ч. в лично качество. Твърди се, че ясно е установено от документацията, че А.К.Ч. е самоосигуряващо се лице, като съдружник и управител в Дружеството при условията на чл. 5, ал. 2, чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, който е заявил упражняване на дейност от 11.01.2018 г., като самоосигуряващо се лице с избран вид на осигуряване с код за вид осигурен 12 за фонд "Пенсия" и фонд ОЗМ". Издаването на акт без да е извършена надлежна проверка спрямо техния адресат представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно на чл. 35 от АПК, както и че адресата на предписанията е неправилно определен, тъй като всички данни във връзка с осигуряването на господин Ч. се подават чрез дружеството. Твьрди се и нарушение на материалния закон, поради това, че личната трудова дейност не се отъждествява единствено и само със стопанската дейност на Дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в Търговския регистър. Това може да включва дейности по търсене и комуникация с клиенти и контрагенти, търсене и наемане на служители, намиране на начини за поддържане и разширяване на дейността, както и всякакви подобни действия. Съгласно Търговския закон функциите на едноличен собственик на капитала в Дружеството не са обвързани с ежедневна трудова дейност и участие в Дружеството, така както са функциите на управителите. Цитира се Решение № 9170 от 25.07.2016 г. по адм. д. № 13411/2015 г. на ВАС, в което се приема, че "упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н.“ Неправилно контролният орган базира заключението си, че дружеството не било извършвало дейност, съответно А.Ч. не бил упражнявал трудова дейност за периода от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г., единствено въз основа на подадена от А.Ч. декларация, която подава като управител на Дружеството. Тази декларация не носи никаква доказателствена стойност, тъй като не е предвидена в закон, указ или постановление на Министерски съвет. А.Ч. подава декларацията, вследствие на разговор и под въздействие на съвета на Главен инспектор в ТП на НОИ - Монтана П*** Ц*** И*** - Х*** , предвид това, че дружеството не е генерирало доходи, а не че същото не е упражнявало никаква дейност и че той самият не е упражнявал трудова дейност в периода. Обръща внимание, че А.Ч. управлява дружеството от 2018 година, като от самото си начало той е упражнявал дейност в него, подавал е финансови отчети в ТР. Въпреки че дружеството не е генерирало доходи през процесния период, А.Ч. не е спирал да търси начини за осъществяване на неговата дейност. Моли да се има предвид, че периодът от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г. е точно периодът обхванат от пандемията, обусловена от COVID - 19. Основната дейност на дружеството е търговия на едро с месо и месни продукти, както е записано и в Констативния протокол. Предвид пандемията, вносът, търговията на месни продукти и придвижването им, е било изключително трудно в този период и дружеството е било възпрепятствано да сключва сделки и да генерира доходи. Позовава се на приложената писмена кореспонденция с евентуални контрагенти, чрез която кореспонденция, водене на телефонни разговори и ходене на срещи, А.Ч. е упражнявал дейност, която има отношение към осъществяваната стопанска дейност на Дружеството, в което е съдружник. На 25.10.2022 г. е сключен договор за наемане на търговско помещение за упражняване на дейността на Дружеството, като наемът се заплаща редовно, за което са представени доказателства. На 20.12.2022 г. е сключен договор за обслужване на плащания с платежни инструменти чрез POS/mPOS терминал. Също така, за 2022 година са налице издадени фактури, публикувани са ГФО и ОПР за 2022 г.. подадена е декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г, от което безспорно се доказа, че през 2022 г. Дружеството е извършвало търговска дейност. На 13.03.2023 г. по партидата на "Булитpейд" ООД е подаден годишен финансов отчет за 2022 година, което обстоятелство не е взето предвид от административния орган. Счита, че параграф 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството, по отношение на понятието "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" е стеснително, тъй като Законът за счетоводството урежда само изискванията за счетоводно отчитане на цитираните дейности, които не са единствените, съпровождащи съществуването на едно предприятие и не обхващат в цялост същността на понятието "стопанска дейност". Счита, че с Решение № 705 от 25.05.2021 г. по АНД № 743/2021 г. на Административен съд – Варна е дадено пълно определение на това какво е търговска/стопанска дейност, а именно: "За да се определи една дейност като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии: 1. Дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба, като не е необходимо печалбата да е фактически реализирана и 2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип." Дори да се приеме, че Задължителните предписания са издадени във връзка с проверката, която е извършена на Дружеството, то не са спазени нормативно определените в чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт /Инструкцията/, срокове, които неправилно се приемат от административния орган като инструктивни. Твърди нарушение на принципите уредени в чл. 7 и чл. 11 от АПК. При извършването на проверката, на лицето А. Ч*** по никакъв начин не е дадена възможност да даде становище, обяснения или да предостави каквито и да било документи в своя защита, не му е дадена процесуална възможност да участва в производството и да защити своите права и законни интереси, поради което е нарушен и принципът на служебно начало, установен в чл. 8 и чл. 9 от АПК. В допълнение към жалбата моли да се вземе предвид, че за процесния период А.Ч. е бил осигурено лице в дружество „К*** ф***“ ЕООД, където е бил на трудов договор, упражнявал е реална трудова дейност, т.е. той е бил осигурено лице за всички осигурителни рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, за което са подавани съответните данни в НАП и НОИ. Само на това основание се доказва, че А.Ч. е осигурено лице, поради което не следва да се заличават подадените данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12 и осигуряване за фонд "Пенсии" и фонд "ОЗМ“ за процесните периоди. В писмено становище жалбата се поддържа с аналогични на жалбата аргументи.

Ответната страна чрез ст.юрк Р*** А*** в с.з. оспорва жалбата. В писмено становище излага аналогични на изложените в оспореното Решение.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 17.02.2025 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на оспорващия са дадени допълнителни указания и са изискани относими такива от трети за делото лица.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Монтана, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, А.К.Ч. с ЕГН * е задължен да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12 и осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. (т. 1); да се подадат редовни данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 12 и с вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ за месец 12 2022 г., като в т. 14 – възникване на осигуряването от 26 12 2022 г. (т. 2) Мотивите за дадените предписания е липсата на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, констатирано по време на проверка с Констативен Протокол № КП-5-01331940/31 03 2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ, извършена на дружество „Б*** " ЕООД ЕИК * и въз основа на съдебно решение № 592/03.10.2023 г. на Административен съд Монтана.

Съгласно Констативен Протокол № КП-5-01331940/31 03 2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ на дружество „Б*** " ЕООД ЕИК * е извършена проверка с оглед правилното определяне на периодите за ползване на осигурителни права от самоосигуряващото се лице А.К.Ч. с ЕГН * като собственик и управител на дружеството през периодите на упражняване на търговска/стопанска дейност. В КП подробно са описани извършените действия и установените при проверката констатации, базирани на получени данни от информационната система на НОИ, получени данни от НАП и представени, от А.К.Ч., в качеството си на управляващ дружество „Б*** " ЕООД, декларации.

С Решение изх. № 2153-11-6 от 07 02 2024 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана жалбата против дадените Задължителни предписания е приета за неоснователна. АО приема, че А.К.Ч., по данни от информационната система на НОИ, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, като съгласно декларирани от него данни упражнява трудова дейност като собственик на „Б*** " ЕООД ЕИК * , считано от 11.01.2018 г., за която дейност от тази дата подлежи на осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Декларацията е подадена по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НСЛБГРЧМЛ), като по ал. 3 на чл. 1, г-н Ч. е определил, че считано от същата дата, вида на осигуряването му ще е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. В последствие с подадени декларации по реда на НСЛБГРЧМЛ лицето е прекъснало дейност, считано от 01.04.2022 г., като от 06.06.2022 г. А.К.Ч. е декларирал възобновяване на дейността си като самоосигуряващо се лице - собственик на „Б*** " ЕООД. На 19.01.2023 г. в Търговски регистър е вписана промяна във вида и името на търговското дружество, а именно от „Б*** " ЕООД в „Булитрейд" ООД, приет е съдружник, като същото се управлява и представлява от А.К.Ч.. Няма спор по това. че с протокол № КП-5-11-01331940 от 31.03.2023 г. от ТП на НОИ Монтана е извършена проверка на „Булитрейд" ООД, но същата е с оглед правилното определяне на периодите за ползване на осигурителни права на А.К.Ч. като собственик на търговското дружество през периодите на упражняваната търговска/стопанска дейност. С приключилата проверката са изяснени и са разгледани в цялост факти и обстоятелства касаещи извършваната търговска/стопанска дейност на търговското дружество относима към трудовата дейност и осигуряването на г-н Ч. - самоосигуряващо се лице като едноличен собственик на „Булитрейд" ООД. Няма спор и по това, че А.К.Ч. не извършва дейност по договор за управление и контрол в „Б*** " ЕООД, за която трудова дейност да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал, 1, т. 7 от КСО. Безспорно е изяснено, че лицето извършва трудова дейност, като едноличен собственик на търговското дружество, за което е придобил качеството на самоосигуряващо се лице съгласно чл. 1, ал. 1 от НСЛБГРЧМЛ и за която дейност подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В административното производство и в подкрепа извършваната от дружеството дейност, са представени множество извадки от кореспонденция по електронен път, годишна данъчна декларация за 2022 г., счетоводен баланс към 31.12.2022 г., фактури от месец ноември, декември 2022 г. Съгласно данни от Търговски регистър, с декларация от 22.06.2021 г. по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, А.К.Ч. по отношение дейността на „Б*** " ЕООД е декларирал, в качеството си на представляващ дружеството, а именно „Представляваното от мен предприятие не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния период - 2020 г". С Писмо вх. № 9101-11-22/1 от 25.01.2023 г. е получена информация от ТД на НАП офис - Монтана, че от „Б*** " ЕООД има подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2018 и 2019 г., че е регистрирано фискално устройство на 20.12.2022 г. и са подадени дневници от продажби до май 2019 г. Разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО определя, че с годишната данъчна декларация се прилага и годишният отчет за дейността, като съгласно ал. 4 годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишният финансов отчет (ГФО) е документ, който дава точна и ясна информация за счетоводното отчитане на извършените операции през изминалата година. Законът за търговския регистър задължава всеки търговец да покаже публично своите финансови резултати от изминалата година. Същите следва да са подписани от съставител и ръководител на предприятието и публикувани в Търговския регистър по партидата на дружеството до 30 юни на следващата година. Посоченото от Националната агенция за приходите - Велико Търново, офис Монтана за липса на данни по отношение на „Б*** " ЕООД в нейните данъчни регистри за извършвана и отчетена търговска дейност (годишни данъчни декларация, отчети за приходи и разходи, счетоводни баланси), се потвърждава от извършената справка в Търговски регистър. Видно от посоченото и декларираното на 22.06.2021 г. обстоятелство от А.К.Ч. „Б*** " ЕООД през обжалвания период 2020 и 2022 г. безспорно не е извършвало търговска/стопанска дейност. Спрямо тази фактическа обстановка административният орган приема, че за г-н Ч., в качеството му на едноличен собственик и самоосигуряващо се лице в търговското дружество, липсва основание за трудова дейност, която да е основание за осигуряването му в това качество. Съгласно данни от информационната система на НОИ, през 2020 г. А.Ч. е с 33 работни дни във временна неработоспособност, за което е изплатено парично обезщетение от НОИ в размер на 2216,22 лв., а през 2022 г. - 85 работни дни, с изплатено обезщетение в размер на 9773,34 лв. По отношение на представените извадки от кореспонденция по електронен път, като такива 8 бр. са относими за 2020 г. и 4 бр. за 2021 г., с електронен адрес „************@*****.***", което по никакъв начин не индивидуализират А.К.Ч. и предприемани от него действия по отношение търговската дейност от „Б*** " ЕООД. Представените за 2020 г. разпечатки по никакъв начин не кореспондират с декларираното от едноличния собственик на 22.06.2021 г., че дружеството не е осъществявало дейност през 2020 г. Това, че за периода на заявената дейност, по реда НСЛБГРЧМЛ лицето е внасял дължимите за негова сметка осигурителни вноски, е ирелевантно към установената фактическа обстановка, а именно неизвършването на дейност от „Б*** " ЕООД през 2020 - 2022 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С посочената правна норма законодателя обвързва като първо условие за задължението за осигуряване е извършването на трудова дейност от лицата. По отношение на възраженията за неспазване на сроковете в Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, то същите имат инструктивен характер, като евентуално тяхното неспазване не е свързано с никакви правни санкции. Същото касае извършването на проверки и ревизии по спазване на осигурителното законодателство. Неспазването им не се явява преклузия на правото на обжалване на издадения след извършената проверка индивидуален административен акт, а именно Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886 от 20.12.2023 г., не е отнето и правото на защита, упражнено именно с подаването на жалба. Основанието за осигуряване на г-н Ч. в качеството му на собственик на „Б*** " ЕООД следва да се счита от 26.12.2022 г., деня следващ края на установената временна неработоспособност, а не декларираните от лицето данни и за които периоди са внесени осигурителни вноски.

Съгласно Писмо изх. № 40-12-101#1 от 25 02 2025 г. на Директор Офис Монтана при ТД на НАП, по отношение на физическото лице А.Ч. за периода 01 01 2020 – 31 12 2022 г. в информационната система на НАП е установено, че: има подадени декларации образец 1 за осигуряване по трудов договор от „К*** фриго“ ЕООД; има подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице в „Булитрейд“ ООД с начална дата 11 01 2018 г., дата на прекъсване 01 04 2022 г. и дата на възобновяване - 06 06 2022 г. Дружеството „Булитрейд“ ООД, ЕИК * има подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО само за 2022 г. от дата 08 06 2023 г. по електронен път. За финансовата 2020 и 2021 г. няма подавани ГДД, като от 01 01 2018 г. ГДД и ГОД не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Има регистрирано фискално устройство на 20 12 2022 г. за магазин в гр. София, район Надежда, ул. „Народни будители” № * ; има регистрация по ЗДДС от 12 02 2018 г.

Съгласно Писмо № 05 - 23 -1 / 13 07 2023 г. на Директор на РЗИ Враца и Експертно решение № 529 от 04 07 2023 г. на ТЕЛК гр. Враца, Болнични листове с номера Е20222979953 и Е20223715060, за периода 28 10 2022 г. – 25 12 2022 г. издадени на А.К.Ч. с ЕГН * са потвърдени. /л. 200-234 на адм.д. № 411/

Съгласно Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., А.К.Ч. декларира, че Б*** ЕООД с ЕИК * , гр. Вършец, не е осъществявало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на ЗСч през отчетния период 2020 г. /л. 151 на приложеното адм.д./

С Декларация до Директор на ТП на НОИ Монтана, А.К.Ч. декларира, че Булитрейд ЕООД с ЕИК * , гр. Вършец, за периода 2020 - 24 12 2022 г. не е упражнявало дейност, а след 25 12 2022 г. упражнява дейност и се управлява от съдружника му Е*** И*** . /л. 155 на приложеното адм.д. № 411/2023/ Към декларацията са представени дневник за покупки и продажби, както и периодичен отчет на фискално устройство /л.156-164 на приложеното дело/

С влязло в сила съдебно Решение № 592 от 3 октомври 2023 г. по адм.д. № 411/2023 г. съдът е отменил като незаконосъобразно Решение № 2153-11-45/25 05 2023 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01333705/31 03 2023 г. издадено от Контролен орган на ТП на НОИ Монтана. В мотивите на съдебното решение е прието, че Задължителните предписания, с които осигурителят „Булитрейд“ ООД, гр. Вършец е задължен да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, които данни касаят същите периоди като процесните и за същото лице – в случая оспорващият А.Ч., следва да са с адресат самоосигуряващото се лице, а не дружеството, поради това, че дружеството не му се явява осигурител и задължено лице по отношение на неговия собственик и управител.

По делото е приложено адм.д. № 411/2023 г., ведно с всички приети доказателства към него.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта. Жалбата е входирана в ТП на НОИ Монтана на 27.02.2024 г., видно от щемпела поставен върху същата. Оспореното Решение е връчено чрез известие за доставяне на 14.02.2024 г. /л. 12 на адм.д. № 122/2024 г./, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО – Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО – Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Сьгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО - Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: т. 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец: т. 2. от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. - Декларациите по ал. 1, т. 1 - 4 на хартиен или електронен носител се подават с протокол съгласно приложение № 9, подписан от задълженото лице по тази наредба или негов представител, а за самоосигуряващите се лица - подписан от лицето.

Сьгласно § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството - "Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:

а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;

б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;

г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

Съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО - Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

Безспорно е между страните, че за процесния период 2020 – 2022 г., А.К.Ч. е бил едноличен собственик на дружество „Б*** ” ЕООД, както и негов представляващ и управляващ, без да има сключван договор за управление, респ. без договаряно възнаграждение за управление. Няма спор и че дружеството започва своята търговска дейност през 2018 г. с декларирано прекъсване за периода 01 04 2022 - 06 06 2022 г. Няма доказателства и не се спори, че за цялата 2020 г., както и за следващата 2021 г. „Б*** ” ЕООД, няма подавани Годишни данъчни декларации, респ. няма изготвяни и публикувани годишни отчети за дейността. Безспорно е също така, че на 25 10 2022 г. е сключен договор за наем на търговско помещение в гр. София с платен месечен наем за месец октомври 2022 г /л. 79-84 на адм.д. № 411/., а на 20 12 2022 г. е сключен договор за обслужване на плащания с платежни инструменти чрез POS/mPOS терминал. Налични са и безспорни доказателства, че от дата 10 11 2022 г. /л. 256 на адм.д. № 411/23 г./ са извършвани разходи от името и за сметка на дружеството, видно от приложените по делото фактури, а от дата 21 12 2022 г. същото реализира и приходи, сьгласно представения по приложеното адм.д. отчет на фискална памет и дневник за покупките и продажбите. Обстоятелството по реализиране на приходи се установява и от приложените към Писмо на Директор Офис Монтана при ТД на НАП доказателства, както и от подадената в законоустановения срок ГДД за 2022 година, които обстоятелства също не са спорни между страните.

Едноличното търговско дружество с ограничена отговорност и неговият едноличен собственик и управител, както правилно е възприето от административния орган, са различни правни субекти, всеки със самостоятелни задължения и отговорности. Поради това и търговските дружества нямат качествата на осигурители по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО по отношение на техните собственици и управители, които са самоосигуряващи се лица и подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 5, ал. 2, вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в който смисъл е и Решение № 4350 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм.д. № 14314/2013 г., VI о., докладчик съдията А*** Д*** . В тази връзка редът за подаване на осигурителни данни е уреден в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба Н-13/, където в чл. 8, ал. 7, във вр. с чл. 4, ал. 1 е указано, че Декларации образец № 1 се подават с протокол съгласно приложение № 9, който се подписва от задълженото лице, а за самоосигуряващите се лица, каквото качество има оспорващият – подписан от лицето. С оглед на това самоосигуряващото лице е това, което има вменено по закон задължение да подава данни, съответно неправилно подадени такива – да коригира, а това обосновава и извода, че адресата на предписанията е правилно определен (в тази посока са и твърденията изложени в жалбата по адм. д. № 411/2023 г.). Неправилно в тази връзка се прави извод, че декларациите свързани с осигуряването на оспорващия като самоосигуряващо се лице, в качеството си на управител на дружество „Булитрейд“, се подават чрез последното, тъй като такова изискване/задължение за дружествата няма в закона. Декларациите се подават и подписват единствено и само от задълженото лице, като в случая това е собственикът и управителят на дружеството, който го управлява по силата на закона, без сключен договор за управление. Това, че на формуляра има реквизит за попълване данни на дружеството, на което лицето е управител, не променя нито статута на това лице, нито реда и условията за деклариране на законоустановените обстоятелства, нито нормативно установените му задължения по деклариране, се възлагат/делегират на дружеството. С оглед на това и адресат на предписания може да бъде само задълженото по закон лице и не би било допустимо даването на такива спрямо лице, за което не е установено нормативно задължение да извършва съответното деклариране. За периода, за който се иска да бъдат заличени данните за лицето А.Ч., за този период това лице безспорно се явява самоосигуряващо се, а от това следва, че същият има лично задължение да подава данни и внася осигурителни вноски, поради което представляваното и управлявано от него еднолично дружество не се явява негов осигурител. При легално дефинираните в КСО понятия за осигурител и самоосигуряващ се (чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КСО), единственият възможно обоснован правно релевантен извод е, че законодателят безпротиворечиво разграничава задълженията на тези два отделни и независими правни субекта. Наравно с отделните и самостоятелни задължения/права на тези два правни субекта, такава отделна, самостоятелна и независима е тяхната отговорност, което означава, че дружеството не може и не отговаря за нормативно вменените задължения на самоосигуряващите се лица, нито обратното. Това означава, че този, който е задължен да подава съответните декларации е задължен и да извърши съответните корекции, в случай на неправилното им подаване. В този смисъл е и постановеното и влязло в сила съдебно решение, което не е обжалвано от административния орган.

Този състав приема за обосновани твърденията, че личната трудова дейност на съдружника и управителят на дадено дружество, в случая без наличието на договор за управление, не се отъждествява със стопанската дейност на самото дружество. Това не означава, обаче, че между тези дейности няма корелативно обусловена връзка и всъщност стопанската/тьрговска дейност на дружеството обуславя трудовата дейност на неговия управител. Това е така, поради причина, че без реализирането на стопанска дейност на дружеството, неговият управител не би могьл да извършва каквато и да било трудова такава. В тази връзка по делото не се представят доказателства за наемане на служители или дейности по поддържане и разширяване на дейността. От друга страна дейностите по търсене и комуникация с клиенти и контрагенти, които все още не са реални такива, а само евентуални, предвид липсата на реално сключени сделки, както и действията по търсене на служители, са все такива свързани с подготовката за функциониране на дружеството, но не и по самото му функциониране. Цитираният текст от Решение № 9170 от 25.07.2016 г. по адм. д. № 13411/2015 г. на ВАС, според който "упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н.“, е относим към настоящия казус, но неприложим предвид несъответната му фактическа обстановка, а именно, както се отбеляза за настоящия случай няма сключени договори, няма подписвани финансови документи, няма разпореждания по организацията на работата, а последните се издават при наличието на работа, каквато е липсвала.

Това, че А.Ч. управлява дружеството от 2018 година, като от самото си начало той е упражнявал дейност в него, подавал е и финансови отчети в ТР, само по себе си не може да обуслови трудова дейност за период, в който за дружеството няма данни да е осъществявало търговска дейност.

Неоснователно оспорващият твърди, че за периода 2020 - 2021 г. и почти за цялата 2022 г., в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител, същият автоматично има и качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2, във вр. с пар. 1 т. 3 от ДР на КСО. За да има статут на осигурено/самоосигуряващо се лице, последното следва реално и обективно да осъществява трудова дейност, в случая като собственик и законен управител на дружество „Б*** ” ЕООД. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд в много свои решения е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност (решение № 314/2016 г. по а. д. № 3171/2015 г. на ВАС, решение № 211/2016 г. по а. д. № 3681/2015 г. на ВАС, решение № 292/11.01.2017 г. по а. д. № 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014 г. по а. д. № 12497/2013 г. на ВАС и други). Следва да се има предвид, че неподаването на декларация за прекратяване дейността на дружеството, респ. прекъсване на самоосигуряването за неговия управител, няма правно значение при решаване на въпроса за осигурителните права, предвид императивно установените норми.

Трудовата дейност на собственика и управителят на дружество е пряко обвързана с обективно осъществяваната от това дружество стопанска дейност. В тази връзка критериите за липса на осъществявана търговска дейност са посочени в § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството и същите в своята кумулативност се установяват от доказателствата по делото за дружество „Б*** ” ЕООД, което за почти целият процесен период, не установява да има сключени сделки, да има реализирани приходи, да има осъществени инвестиции и/или покупки на стоки и услуги, което е същността и предназначението при осъществяване на търговската дейност. Обратното на осъществяване на дейност, е неосъществяването на такава, а от там и липсата на извършвана трудова дейност от лицето, което е негов собственик, респ. негов представляващ – в случая А.Ч.. В подкрепа на този извод е и подадената от самия А.Ч., в качеството си на едноличен собственик и управител на Б*** ” ЕООД, декларация за 2020 г., която се подава еднократно и в началото на периода, съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. (т.е. няма задължение за подаване и през 2021 г.), в която лицето недвусмислено декларира липсата на търговска дейност от страна на Б*** ” ЕООД, а неосъществяването на дейност от дружеството обуславя и липса на упражнявана дейност от страна на неговия едноличен собственик. В тази връзка счетоводното отчитане представлява документиране стопанската дейност на даден търговец, поради което и възражението, че понятието търговска дейност в закона е стеснително, се явява несъстоятелно. Същевременно подадената декларация при условията на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч е подадена на законно основание, а декларираните обстоятелства са в съответствие с всички събрани в хода на делото доказателства. Доколко подаването й се свързва с дадени указания от служител на ТП на НОИ Монтана, то това остава без правно значение. В тази връзка следва да се има предвид, че именно законът за счетоводството е този, който определя относимите критерии, по които може да се определи кога даден търговец осъществява или не дейност, а от там и правото, респ. задължението, на собственика/законния управител да се осигурява и да придобива качеството на осигурено лице.

Съответно на вложения в ЗСч смисъл за липса на осъществявана дейност от определен търговец е и даденото, в § 1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, понятие за "стопанска дейност". Действително нормата не изисква реализирането на печалба, но изисква свършването на определен вид работа, каквато в случая за цялата 2020 г., 2021 г. и до 21 12 2022 г., дружество „Б*** “ ЕООД не е извършвало. Същевременно само и единствено целите/намеренията за реализиране на печалба от едно дружество, не е достатъчно да се приеме, че същото извършва стопанска дейност, т.е. единствено целта не може да бъде критерий и да обуславя осъществяването на дейност, която изисква комплекс от различни действия и дейности. Вярно е, че законодателят не обвързва функциите на едноличния собственик на капитала, с ежедневна трудова дейност, но когато дадено дружество не упражнява стопанска дейност, то и едноличният му собственик/управител – не упражнява трудова. Тези изводи са в съответствие и с цитираните в жалбата съдебни Решения, като под всяко действие на съдружник, имащо отношение към функционирането на дружеството, за което се приема, че се упражнява трудова дейност, следва да се има предвид, че това са именно тези действия, които са свързани с обективното и реално функциониране на дружество, т.е. при действителното осъществяване на стопанската му дейност. Липсата на сключвани договори, плащания по тях, продажби, покупки, инвестиции, всичко това като липса, обуславя и липса на стопанска дейност за съответното стопанско предприятие.

Този състав отбелязва, че самото твърдение на оспорващия в жалбата, а именно, че „А.Ч. не е спирал да търси начини за осъществяване на неговата дейност.“, както и че периодът от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г. е точно периодът обхванат от пандемията, обусловена от COVID – 19“, обуславя извод, обратен на твърдението, че дружеството е осъществявало дейност. Търсенето на начини за осъществяване на дейност е различно от реалното и обективно осъществяване на такава. В тази връзка и цитираното Решение № 705 от 25.05.2021 г. по АНД № 743/2021 г. на Административен съд – Варна и посочените в него критерии за понятието търговска дейност, в случая не намира приложение поради това, че липсва първият критерии, а именно дейността да се извършва по занятие и да е източник на постоянен, регулярен доход. Липсват доказателства за регулярен, постоянен доход (приходи от дружеството), а за да се приеме, че една дейност се извършва по занятие, то нейното извършване също следва да бъде постоянно и регулярно, като в случая изобщо не се установява извършването на дейност, за да се преценява дали същата е регулярна и постоянна, поради което и тези възражения единствено обосновават извод обратен на защитаваната теза.

По отношение на представената електронна кореспонденция, следва да се има предвид, че българското законодателство не предвижда правно основание, с което трудов и осигурителен стаж да може да се установява с такава или друга кореспонденция, респ. от това да се извежда основание за придобиване на осигурителни права. Търсенето на контрагенти и възможности за започване на дейност остава в сферата на подготовката за започване на дейност и не се отъждествява с обективното осъществяване на такава. Като пълнота в тази връзка следва да се отбележи и че, представената в легализиран превод кореспонденция няма конкретна дата и по никакъв начин не се обвързва с електронната кореспонденция от изпратените електронни адреси; няма и удостоверяване, че електронният адрес bulittrade17@gmail.com се използва единствено и само от лицето А.Ч..

Този състав не установява нарушение на принципите на чл. 4 от АПК, а твърденията за навреждане интересите на оспорващия, остават единствено на тази плоскост, поради което се явяват неоснователни.

Не се установява нарушение и на принципите истинност, равенство, служебно начало, бързина и процесуална икономия (чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 11), както и на чл. 35 от АПК - за осигуряване процесуална възможност за участие в производството - даване на становища, обяснения, представяне на доказателства. В случай, че оспорващият е разполагал с конкретно определени доказателства, то законодателят му е осигурил нужната процесуална възможност да ги представи на този административен орган. Същевременно, в хода на съдебното производство, оспорващият също разполага с пълна процесуална свобода и възможност да защити правата и интересите си, които счита за накърнени, но до приключване производството по делото, доказателства, от които да следва промяна на установената от административния орган фактическа обстановка, не са представени, а от това следва, че този орган е събрал всички относими и правно релевантни доказателства, за да вземе правилно решение. В тази връзка следва да се има предвид, че целеният от оспорващия резултат, а именно за отмяна на оспорения ИАА, базиран единствено на сочените процесуални основания, може да бъде постигнат само в случай, че в административното производство не са надлежно установени факти и обстоятелства, които имат за последица промяна на крайния правен извод.

Доколко за въпросните периоди са внасяни осигурителни вноски, е ирелевантно обстоятелство, тъй като същите са внесени без наличието на правно основание и поради липсата на такова, тези вноски могат да бъдат поискани да бъдат възстановени, съгласно установения в закона ред и при условията в него.

Ирелевантно е и обстоятелството, че за процесния период оспорващият е осигуряван от друг осигурител - дружество „К*** фриго“ ЕООД. Задълженията на осигурителите за осигуряване на наетите от тях лица при условията и реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както се спомена по-горе в мотивите на решението, са независими и самостоятелни от задълженията на самоосигуряващите се лица за самоосигуряване. В случая издадените предписания не са с адресат дружество „К*** фриго“ ЕООД и не целят заличаване на данни подадени от това дружество по отношение на оспорващия. Предписанията са към самоосигуряващото се лице и единствено целят заличаване на данни, подадени в качеството му на самоосигурено лице при условията и реда на чл. 4, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2 от КСО.

По отношение на възражението за нарушаване на чл. 28 - чл. 30 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт и времето, в което е следвало да приключи проверката, е неоснователно, тъй като това не е от категорията на съществените процесуални нарушения, а само съществените такива, т.е. тези, които водят до промяна в крайния правен извод на АО, могат да бъдат основание за отмяна на издадения акт.

Неоснователно е и възражението за липса на фактически и правни основания за издаване на акта, което е видно и от самия акт. В тази връзка Констативен Протокол № КП-5-11-01331940/31.03.2023 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ - П*** Ц*** И*** - Х*** , гл. инспектор, е съставен по време на проверка, целяща правилно установяване периодите на осигуряване на оспорващия в дружество Б*** , поради което няма основание същият да не бъде част от доказателствата по делото. В КП, послужил като основание за издаване на Задължителните предписания, са изложени конкретни и подробни фактически обстоятелства.

При установена липса на търговска дейност за периода 2020, 2021 г. и почти за цялата 2022 г., правно-релевантният въпрос е, от кога следва да се приеме, че дружеството реално възобновява своята дейност, а от там и възобновяване задължението за самоосигуряване на неговия собственик/ законен управител.

За случая оспорващият установява, че дружеството считано от 10 11 2022 г. извършва разходи за дейността, което е видно от фактура на Метро - л. 256 по д. 411, същата отразена в дневника за покупки - л. 163 по д. 411 и с оглед на една от закупените стоки - месомелачка, която стока съответства на основната дейност на дружеството. На 20 12 2022 г. е сключен договор за обслужване на плащания с платежни инструменти чрез POS/mPOS терминал, а от дата 21 12 2022 г. дружеството реализира приходи от продажби, а именно 2525.05 лв., регистрирани чрез фискално устройство в търговски, обект, за който е сключен договора за наем на 25 10 2022 г. и който наем е заплатен към момента на сключване на договора, видно от самия договор и съгласно Писмо изх. № 33-00-19#1 от 25 01 2023 г. на Директор Офис Монтана при ТД на НАП с приложени дневници за покупки и продажби.

Само и единствено извършването на разходи от името на определено юридическо лице, не е меродавен критерий да установи започването на стопанска дейност от това лице. В тази връзка и мотивите към постановеното съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Както се изложи по-горе, извършването на стопанска дейност е комплекс от дейности като в случая всички извършени действия като наемане на помещение и плащане на наема, закупуване на необходимо оборудване и материали, регистриране на фискално устройство са такива подготвящи обективното осъществяване на тази дейност, но не и самото й осъществяване. Момента на реализирането на приходи в случая е момента от който дружество „Б*** “ започва реално да извършва стопанска дейност и по-точно възобновява същата, респ. налице е и основание за възобновяване трудовата дейност, респ. осигурителните права и задължения на оспорващия. Предвид, че към датата на възобновяване на стопанската и трудова дейност, оспорващият е във временна нетрудоспособност (28 10 2022 - 25 12 2022 г.), с оглед на издадените Болнични листове, последните оспорвани, но потвърдени, а в период на неработоспособност, трудова дейност не се извършва, то и началото на възобновените осигурителни права следва да се счита от дата 26 12 2022 г. С оглед на това обосновано самоосигуряващото се лице е задължено да заличи подадените данни за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г., а съгласно т. 2 на потвърдените с оспореното Решение Задължителни предписания, същият следва надлежно да декларира възобновяване на осигуряването, считано от 26 12 2022 г., което е първият ден след преустановяване на временната неработоспособност.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

По отношение компетентността на АО следва да се има предвид Заповед № 65 от 06 02 2024 г. /л. 114 на адмд. № 122/2024 г./, с което на изпълняващия длъжността И*** М*** , му е възложено да изпълнява длъжността Директор на ТП на НОИ Монтана.

При този изход на делото на ответната страна са дължими разноски, като искане за тяхното присъждане е направено в писмено становище, представено при предходното разглеждане на делото и такива следва да й бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.К.Ч.,***, чрез адв. Р.П.П. срещу Решение № 2153-11-6/07.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01487886/20.12.2023 г., издадени от Контролен орган на ТП на НОИ – Монтана гл. инспектор П*** Ц*** И*** – Х*** .

ОСЪЖДА А.К.Ч.,***, ЕГН * *** разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен съд.