РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 16 март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Д. КАЛОЯНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора Д.Н. като разгледа докладваното от
съдия
ДИМИТРОВА КАН
дело № 19
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.Д.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.И. ***, против Решение № 612 от 07.12.2021
г., постановено по АНД № 1807/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 38-0002182 от 02.08.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА) – Русе, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 г. на МТ и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева.
Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон и неправилно приложение на материалния закон.
Претенцията е за отмяна на обжалваното
решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отмени издаденото
НП.
Ответникът по касация – РД
„Автомобилна администрация“ - Русе, в представено писмено възражение на
касационната жалба вх. № 472 от 10.01.2022 г. по описа на съда, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Предявява се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивната
инстанция на база събраните гласни и писмени доказателства е установила от фактическа
страна, че касаторът на 25.06.21 г. въз основа на заповед от
работодателя е извършил превоз за собствена сметка с товарен автомобил
"Мерцедес" с рег №ВТ 6392КВ, оборудван с аналогов тахограф с маршрут
с. Първомайци - гр. Русе и обратно, като му е била извършена проверка от
служители при ответника.При проверката са били представени документи, включващи
удостоверение за дейности от 20.05.21 г.
до 24.06.21 г.-08.00 ч., тахографски лист за деня-25.06.2021г.,но не били
представени тахографски листове от аналоговия тахограф за предния ден, нито
удостоверение за дейности по образец за период от 24часа на 24.06.2021 г.,
макар че съгласно представените заповед за камандироване и отчет превозът е
извършена на 24.06.2021г.За да потвърди обжалваното НП съдът е приел липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и извел извод за
извършено от наказаното лице административно нарушение по чл. 93в, ал. 17, т. 4, от ЗАвПр, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото въз основа
на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият извод за извършено
от наказаното лице административно нарушение по чл. 93в, ал. 17, т. 4, от ЗАвПр, във връзка с чл. 10,
ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
Обосновано,
след правилна оценка на доказателствения материал по делото, районният съд е
приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП са напълно обосновани и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства.
Законосъобразен е изводът на РС -
Русе, че касационният жалбоподател е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, за което
правилно е санкциониран на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвПр.
Административнонаказателната разпоредба
на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвПр предвижда, че се наказва с глоба 1 500 лева водач,
който при проверка от контролните органи не представи документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия
ден, и тези от предходните 28 календарни дни:
1. тахографски листа, и/или
2. карта на водача (ако притежава
такава), както и записите от нея, и/или
3. ръчни записи и разпечатки, и/или
4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
На основание чл. 89, ал. 1 от ЗАвПр е
приета Наредба № H-3 от 7.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази
наредба водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави
необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или
разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014,
поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка,
управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство
или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по
образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт (ОВ L 99/2007 г.).
В случая такова
удостоверение не е било представено за период от 24 часа на 24.06.2021 г., с
което е изпълнен съставът на административно нарушение по чл. 93в, ал. 17, т. 4
от ЗАвПр, във връзка с чл. 10, ал. 1 от горецитираната наредба, макар че в този
период от време е извършен превоз с
автомобил попадащ извън обхвата на Регламент № 561/2006 г., и същото удостоверение за
дейности е издадено на 23.06.201г и касае период от 20.05.21 г. до 24.06.21 г.,
като за превоза не се представени тах.листи. Недоказано е останало твърдението
на касатора за наличие на техническа грешка в удостоверението за дейности,
което с оглед на частните документи- заповед за командироване и отчет е
следвало да покрива и датата 25.06.2021г. -8.00ч.след като същият е разполагал
с удостоверението за дейности до 24.06.2021г-8.00ч., но е извършвал превоз след
тази дата и час на база представените от него документи, е бил наясно за
липсващите изискуеми документи и не може да се позове на фактическо незнание на
определени обстоятелства, в т.ч. и твърдяната от него допусната от работодател
грешка.
Напълно
обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства
са и изводите на първата съдебна инстанция за липсата на предпоставки в
настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Наказанието за
констатираното нарушение е правилно индивидуализирано, като същото е определено
от законодателя във фиксиран размер, предвид което не може да бъде извършвана
преценка от страна на АНО или съда по отношение неговата справедливост.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
- Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 612 от 07.12.2021 г.,
постановено по АНД № 1807/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.