Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1617
от 28.10.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и
двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при
секретаря И. Г. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 2261 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Вижънт Естейтс“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 57 – партер, чрез
адв. К., против Решение № 407/27.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 2326/2021 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 02-0003576/21.04.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда /КТ/ във вр.чл.413, ал.2 КТ и за нарушение на чл. 60, ал.1 от
Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в АУАН нарушението е
описано бланкетно, а в условията на евентуалност - че същото представлява
маловажен случай. Сочи се, че е необосновано решението на РС и в частта,
приемаща за съответна на обществената опасност на дееца наложената имуществена
санкция, като се оспорва твърдението, че касаторът е извършил и други
нарушения. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП, а в
условията на евентуалност - намаляване на наложената санкция до минимално
предвидения в закона размер.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира доказателства и не претендира разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, редовно призован, изпраща
представител в с.з., който изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на „Вижънт Естейтс“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си
на работодател и строител, на 05.03.2021 г. в 13.30 часа на строителен обект
„Многофамилна жилищна сграда и подпорни зидове“, находяща се в УПИ VІІ-1420
кв.87 по плана на гр. Созопол, не е изпълнило задължението си да осигури
защитни мероприятия за предотвратяване на риска от падане от височина на хора
или предмети по външните контури на втора етажна плоча на сградата, където
полагат труд работници на дружеството, чрез подходящо оборудване или лични
предпазни средства, с което се излага на риск живота и здравето на работещите
на строителния обект и с което е нарушил чл.60, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи и за което му е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. на осн.чл.416, ал.5 КТ вр.чл.414, ал.2 КТ.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентно лице и
в преклузивния срок, че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН, като не е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на НП, водещо до неговата незаконосъобразност. Съдът е приел за
установено от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена
проверка на 05.03.2021 г. на обект в гр. Созопол, представляващ
„многофункционална жилищна сграда и подпорни зидове“, са били установени около
10 работника, монтиращи кофраж на втора етажна плоча на строящата се сграда,
като същата не била обезопасена по никакъв начин срещу падане от височина, не
били обезопасени контурите й. Освен допуснатото нарушение по чл. 60, ал.1 от
Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /която
разпоредба предвижда, че работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства /напр. ограждения, скелета, платформи
и/или предпазни /защитни/ мрежи/, при проверката били констатирани и други
нарушения на трудовата дисциплина – липса на сключена застраховка „трудова
злополука“ за работниците и липса на лични предпазни средства. По тази причина,
първоинстанционният съд е преценил, че АНО е извършил правилна преценка на
обстоятелствата, довели до по-високата степен на обществена опасност на
деянието, и че правилно е определен размерът на имуществената санкция от
2 000 лв., над минимално предвидения в закона. Изложил е и мотиви защо не
счита, че случаят може да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото е преценил, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този вид, а напротив – характеризира се с
по-висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за строителен обект,
което винаги е съпроводено с по-висок риск за здравето и за живота на
работниците, както и че става въпрос за повече от един работници на обекта, при
липсата на елементарни обезопасителни сигнализации /сигнална лента за край на
плочата/.
Решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно, като съдът изцяло споделя изложените в него
мотиви и препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.
Настоящият касационен състав изцяло
споделя изводите на въззивния съд, че касаторът е нарушил разпоредбата на
чл.60, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като не е осигурил на работниците си, работещи във височина на
обекта, подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства, които
да ги предпазват от падане от височина. Несъстоятелни са в тази връзка доводите
в касационната жалба, че нарушението не е детайлно описано, тъй като не става
ясно какви точно предпазни средства не е осигурил касаторът, в качеството си на
работодател – преценката за това законодателят е предоставил на работодателя,
тя винаги е конкретна и зависи от конкретните СМР, които следва да бъдат
изпълнявани, както и от конкретните технически правила за безопасност. В този
смисъл, както АУАН, така и НП не страдат от визираните в жалбата пороци, а
именно - непълнота в описанието на нарушението.
Правилни са изводите на РС
и че деянието не представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, като мотивите на
съда също изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Досежно размера на
имуществената санкция, правилно е бил отчетен от въззивния съд и фактът, че
дружеството е извършило и други нарушения на трудовата дисциплина. В тази
връзка, по преписката е наличен Протокол № ПР 2108449/12.03.2021 г., в който са
отразени резултатите от извършената проверка и от който е видно, че освен
нарушението на чл. 60, ал.1 от Наредба № 2/2004 г., касаторът е извършил и
други нарушения: нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № 2/2004 г. /на
строителната площадка са били допуснати до работа лица, които не използват
осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла/, на чл.
2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“ и чл. 52 ЗЗБУТ /касаторът, в
качеството си на работодател, не е сключил задължителната застраховка за риска
„трудова злополука“ на 10 работещи на обекта работници/, както и на чл. 12,
ал.2 от Наредба № 2/2004 г. /касаторът, в качеството си на възложител, не е
уведомил съответното поделение на ИА „ГИТ“ преди започване на работа на обекта,
като изпрати копие от съдържанието на информационната табела/. Протоколът за
проверка съдържа констатации за допуснатите нарушения и дадените във връзка с
тях предписания, същият представлява официален свидетелстващ документ за
отразените в него факти, не е оспорен от касатора по предвидения в закона ред,
поради което обвързва съда с материална доказателствена сила. По тази причина,
правилно е отчетен от РС фактът, че извършеното от касатора нарушение, поради
наличието и на други нарушения на трудовата дисциплина, се отличава с по-висока
степен на обществена опасност на дееца от обичайните нарушения от същия вид. По
тези съображения, законосъобразен се явява изводът на РС, че наложената от
органа имуществена санкция в размер на 2 000 лв., при минимално определен
в закона размер от 1 500 лв., е определена правилно.
С
оглед на горното, оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и претенцията на ответника по касация за присъждане на
разноски, на осн.чл.143, ал.4 АПК вр.чл.228 АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН
вр.чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът „Вижънт
Естейтс“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Инспекция по
труда“ – София разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Административен съд – Бургас,
петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
407/27.07.2021 г., постановено по а.н.д. № 2326/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА „Вижънт Естейтс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 57 – партер, да заплати на Главна дирекция
„Инспекция по труда“ - София, разноски в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.