№ 45
гр. Варна, 17.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. К.
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. К. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600219 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Л. М. И., уведомен от предходно съдебно
заседание явява се лично и с адв.Н. П. М. от АК – ДОБРИЧ, упълномощена
от преди.
Частният обвинител-граждански ищец С. С. К., редовно уведомен от
предходно с.з., явява се лично и с повереник адв.Г. И. Г. от АК - ДОБРИЧ,
упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Свидетелят Н. Н. И. редовно призован, явява се лично, като се води от
органите на ОЗ „Охрана“ Добрич.
Вещото лице д-р Д. А. Д., редовно уведомен, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запознати сме с
експертизата.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото. Запознати сме с експертизата
АДВ.М.: Да се даде ход на делото. Ние също се запознахме с
експертизата.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИД.Н. Н. И. – с установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същият обещава да говори истината.
На въпроси на съда
Свид. И.: Аз живея в с.Безмер, работя в Автосервиз. За случая мога да
кажа следното. Аз се връщах от Добрич посока Тервел и бях спрян в
с.Карапелит от полицаите за проверка за документи. Точно на центъра пред
управлението ме спряха. Чаках в колата, тъй като проверяваха документи. И
по това време идваше посока към Добрич един микробус, мисля, че беше
пътнически. Аз бях в колата и тогава спря на пешеходната пътека или нещо
такова и полицая му се скара, като му каза, че там не се спира и или нещо
такова. Не помня точно как беше. През това време аз бях в автомобила и от
огледалото гледах случая. Изведнъж микробуса тръгна и видях, че полицая
падна, нещо се закачи на колата или нещо такова. И това беше. Аз слязох
после от моя автомобил. Но доста години минаха вече, не си спомням с
точност. Полицая беше май с палка. Те бяха двама полицаи тогава, единият
беше в автомобила и там проверяваше моите документи.
На въпроси на прокурора – Вие чухте ли някакви разпореждания да
дава полицейския служител на водача на микробуса?
Свид.И.: То изведнъж стана всичко. Каза, че не трябва да се спира там
на пешеходната пътека, но не го помня с точност.
Въпрос: Видяли ли сте да има някакви пререкания между полицая и
водача на микробуса, нанасяне на удари?
Свид.И.: Не, не съм видял.
Въпрос: Положението на полицая видяхте ли какво беше при
извършване на проверката, къде стоеше той докато проверяваше микробуса и
неговия водач?
Свид.И.: Той беше от към шофьорската страна, прозореца май беше
отворен на микробуса. За секунди стана всичко.
Въпрос: Видяхте ли как потегли водача на микробуса, и какво стана след
като той потегли?
Свид.И.: Аз видях като се форсира двигателя и тръгна, аз гледах през
огледалото и случайно видях, че микробуса тръгва, и че полицая беше паднал.
Бая време мина от тогава.
Въпрос: Някакви разпореждания чухте ли от полицая да бъдат зададени
към водача?
Свид.И.: Само това помня, което му каза, че не се спира на
пешеходната пътека и да дръпне напред или нещо такова. Нямам спомен дали
2
е дръпнал автомобила напред, май директно тръгна или нещо такова. Чух
разпореждането на полицая водача да премести автомобила, но не се сещам
дали го е преместил.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като е налице противоречие между показанията на
този свидетел, дадени сега и това което е депозирал като показания на ДП в
протокола му от 25.06.2019 г. /л.144/, който не е бил приобщен чрез прочитане
в хода на производството пред Окръжен съд Добрич за разлика от протокола
от 01.10.2019 г., който е бил прочетен. Противоречията касаят действията на
водача след даденото разпореждане да премести буса и то не е противоречие, а
всъщност свидетеля заяви, че не помни какво се е случило при даденото
разпореждане.
Адв.М.: Съгласни сме да се прочетат, но преди това имаме въпроси,
които моля да ги зададем. Първият ми въпрос е следния. Вашият автомобил
къде беше?
Свид.И.: След пешеходната пътека беше спрян.
Адв.М.: Т.е. нямахте пряка видимост към микробуса.
Свид.И.: Виждаше се от огледалото на автомобила.
Адв.М.: А видяхте ли точно при потеглянето на микробуса къде се
намираше полицая и в какво положение е?
Свид.И.: Нямам точен спомен. Мисля, че полицая беше от към
шофьорската врата, прозореца май беше отворен и помня това, дето каза, че
не се спира на пешеходна пътека. Аз не ги гледах постоянно, аз гледах през
огледалото.
Съдът намира, че са налице основанията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от
НПК предвид дадените от страните съгласия и изразената липса на спомен от
страна на свидетеля за случилото се, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Н. Н. И., обективирани в протокол за
разпит от 25.06.2019 г., находящи се на л.144-145 от ДП.
Свид.И.: Така беше, както го прочетохте.
На въпроси на прокурора – В края на разпита си казвате, че са искали
да бият шофьора, кой искаше да го бие?
Свид.И.: Хората от селото искаха да го бият. Събраха се бая хора там,
опитваха се да го свалят от автобуса, но нямам много спомен. Не съм видял
някой да го удря.
На въпроси на адв.М. - Не видяхте някой да го удря, защото никой не
го е удрял, или просто не видяхте какво стана, кое от двете е вярно?
Свид.И.: Не видях някой да го удря, но калабалък беше там с хора.
3
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият беше освободен.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице като снема
самоличността му
В.Л.Д-Р Д. А. Д.: - 57 годишен, разведен, неосъждан, с висше мед.
образование, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и знания.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на вещо
лице д-р Д. Д..
В.Л.Д-Р Д.: Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението.
АДВ.Г.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.М.: За да се получи това кръвонасядане, необходимо ли е удара да е
нанесен със сила?
В.л.Д.: Кръвонасядането се получава по следния механизъм. При
въздействието на твърд тъп предмет в определена анатомична област се
получава преразтягане на подлежащите и в дълбочина под кожата кръвоносни
съдове, които се разкъсват, след което кръвонасядането се позитивира в
определена форма, в зависимост от формата на действащия предмет. В случая
е била необходима достатъчно сила, за да се преодолее здравината на
подлежащите съдове и да се реализира това кръвонасядане.
АДВ.М.: Нямам друг въпрос към вещото лице, да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по изготвената
СМЕ и на вещото лице следва да бъде изплатено възнаграждение, съгласно
посоченото в справката-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената СМЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р Д. А. Д. в размер на
300 /триста/ лв. /изд. 1 бр. РКО/
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства,
моля да се приключи съдебното дирене.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, аз правя искане за прилагане към
4
материалите по делото на декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР, свързана със
задържане на подсъдимия на 24.06.2019 г.. В тази декларация задържаните
лица попълват саморъчно желанието си да упражнят определени права, сред
които е и правото на медицински преглед от лекар ако желаят това.
Прилагането на тази декларация, вероятно попълнена от подсъдимия би могла
да хвърли светлина върху това дали същият при задържането си е изявил
желание да бъде прегледан от медицинско лице и имало ли е някакви
травматични увреждания. Нямам други искания.
АДВ.М.: Не възразяваме декларацията да се приеме, но очевидно е
какво се цели с нея, но това всъщност няма никакво значение, тъй като след
това има извършен преглед от съдебен лекар. А дали е упражнил тогава
правото си на преглед смятам, че няма значение. Други искания за събиране на
доказателства нямаме
ПРОКУРОРЪТ: Не се протИ.поставям по направеното искане.
Съдът намира, че направеното искане за събиране на писмени
доказателства, и в частност за изискване на декларацията, попълнена
собственоръчно от подсъдимия при задържането му от полицейските органи, е
неоснователно. В тази насока са събрани и други доказателствени средства,
поради което съдът не намира за необходимо тепърва да събира писмени
доказателства за същите обстоятелства.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за събиране на
допълнителни писмени доказателства.
По приключване на съдебното следствие и предвид липсата на искания
от страните за събиране на други доказателства, съдът намира за необходимо
да запита подсъдимото лице дали ще даде обяснения.
ПОДС.И.: Нямам какво да добавя към казаното от мен в предходни с.з.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата на подсъдимия без уважение като неоснователна и да потвърдите
присъдата постановена по НОХД № 343/2022 г. по описа на ОС-Добрич като
правилна и законосъобразна. Считам, че от събраните доказателства
извършените от подсъдимия престъпления са доказани по безспорен и
категоричен начин. В хода на настоящото производство бяха изпълнени
дадените указания от ВКС, изяснени са фактите по делото, разкрита и
изяснена е в цялост обективната истина. Според мен фактологията описана в
обвинителния акт и възприета впоследствие от Окръжен съд Добрич не
5
претърпя съществени изменения от това, което събрахме в тази инстанция.
Свидетелите в по-голямата си част потвърдиха показанията, които са
депозирали в ДП и тук визирам М. Г., Л. Г., Р. П., М. И., И. Д., Д. М., П. В., Б.
Р., Н. И., И. Р., показанията на свидетелите Ч., С. К. и тези на Т.Т., а също така
и приобщените по реда на чл.281, ал.5 НПК показания на починалия свидетел
Радев. Тези показания са еднопосочни и безпротиворечиви, съответстват и на
изготвената по делото КСАТЕ относно механизма на настъпване на ПТП-то.
Действително в част от показанията на свидетелите са налице известни
противоречия, но те са за несъществени по делото въпроси, които не касаят
предмета на делото. Това се дължи според нас от една страна, че са налице
субективно интерпретиране на фактите от всеки от свидетелите, а на
следващо място следва да се има предвид и изтеклия дълъг период от време.
Въпреки това, в съдебното следствие пред тази инстанция всички те заявиха,
че подкрепят това, което са казали в ДП и пред първата инстанция в окръжния
съд.
Въпросите, които ВКС постави като такива, които трябва да бъдат
изяснени безспорно според мен са изяснени от показанията на цитираните
свидетели. Аз възприемам, че безспорно е установено, че подсъдимият е
извършил нарушения по ЗДвП, като е спрял на пешеходната пътека. Тука
разминаване нямаме в показанията. Същият е бил без поставен предпазен
колан. Установи се, че не е изпълнил и полицейското разпореждане да
представи документите на автомобила за проверка. Тук отварям една скоба, че
именно това е нарушението, което му е вменено като извършено състава на
престъплението по чл.270, ал.1 НК. В обвинението е посочено, че той не е
изпълнил разпореждането да представи документите си.
Има съществено разминаване в показанията на свидетелите относно
обстоятелството изпълнил ли е той разпореждането да премести автомобила
си от пешеходната пътека, като част от тях заявяват, че го е сторил, друга част
не помнят това да е станало. Но тъй като това нарушение евентуално ако е
било изпълнено, няма никакво касателство към предмета на възведеното
обвинение по чл.270, ал.1, в който единствено като неизпълнено задължение е
посочено това, че не е представил документите си за проверка. Аз считам, че
макар и да не е установено със сто процентова категоричност изпълнил ли е
разпореждането да премести автомобила от пешеходната пътека, то това по
никакъв начин не се отразява върху съставомерността на деянието по чл.270,
ал.1 от НК. Нарушението, което е възведено, че не е представил документите
си за проверка категорично се доказва от показанията на свидетелите. Те са
еднопосочни по този въпрос. Безспорно считаме, че е доказано и извършеното
престъпление по чл.270. Както казах всички свидетели са категорични, че
водача не е представил документите си за проверка след като са му били
поискани от полицейския служител. Наведени са доводи от защитата, че в
случая не е осъществен състав на престъпление по чл.270, ал.1от НК, а на
административно нарушение по чл.175 от ЗДвП. Нашето становище е, че
отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, грубото
6
незачитане на обществения ред, факта че се касае за две деяния извършени в
условията на съвкупност, няма как да се приеме, че се касае за
административно нарушение. Налице са всички обективни и субективни
признаци от състава на престъплението по чл.270 от НК.
Ще отворя една скоба по отношение показанията на свидетеля С. Р..
Считам, че те не следва да се кредитират в частта досежно твърденията му за
нанесен удар с полицейска палка. Това е така, защото те са от една страна
вътрешно противоречиви, противоречат също така на показанията му
депозирани пред разследващия орган, и от друга страна противоречат и на
показанията на всички останали свидетели. При проведеното съдебно
следствие в тази инстанция той депозира изключително противоречиви
показания. Има и съществени разминавания с предходни показания относно
това спрял ли е, или не на мястото на произшествието, чул ли е или не, кога и
при какви обстоятелства са нанесени удари на подсъдимия с полицейска
палка. Отделно от това всички други свидетели на инцидента категорично
посочиха, че нито са видели, нито са чули да е имало нанасяне на удари с
полицейска палка от страна на подсъдимия към пострадалия.
На следващо място показанията на този свидетел не могат да бъдат
възприети като правдиви, тъй като както стана ясно той е бил в познанство
както с брата на подсъдимия, но така също и със самия подсъдим. Бил е
потърсен от подсъдимия да депозира показания по делото, провеждали са
телефонни консултации. При разпита си пред разследващия орган се е явил с
адвокат, който му бил препоръчан от подсъдимия, и същият този адвокат по
това време е представлявал и защитавал подсъдимия.
Ето защо аз считам, че показанията на този свидетел в тази им част не
следва да бъдат кредитирани. Показанията му могат да бъдат кредитирани
само в частта в която е посочил, че част от тялото на полицейския служител е
било надвесено над прозореца и е било вътре в купето на буса, тъй като те
кореспондират с всички други събрани гласни доказателства.
По отношение тезата на подсъдимия, че са му били нанесени удари с
полицейска палка, тя е изолирана и неподкрепена. Нито един от свидетелите-
очевидци не е възприел, нито впоследствие е чул за нанасяне на такива удари,
изключая показанията на свидетеля Р., който коментирах и изложих
становище защо не следва да бъдат кредитирани.
На следващо място следва да се отчете, че са налице и показания на
полицейските свидетели М. и В., които заявиха, че са видели как
непосредствено след инцидента възрастна жена е нанесла удари с бастун по
гърба и лявата ръка на подсъдимия. Техните показания добре кореспондират и
с показанията, които бяха депозирани от свидетеля, който изслушахме днес.
Този механизъм съответства и е възможен и според вещото лице по
изготвената СМЕ изслушана и приета в днешното с.з.
Обясненията на подсъдимия, които са били депозирани, считам, че
същите не следва да се кредитират в частта им, че полицейския служител се е
7
хвърлил в движение върху вратата на превозното средство и е започнал да му
нанася удари със стоп палка, а също така и за тенденциозното отношение от
страна на полицейския служител. Същите са изолирани, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и съставляват негова защитна теза.
Гласните доказателства добре се подкрепят и от заключението на всички
изготвени по делото експертизи.
По отношение на наведените в жалбата доводи за несправедливост на
наложеното наказание, считам, че същите са съответни на обществената
опасност на деянието и дееца, съобразени са с наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства от една страна, но от друга страна и липсата на
критичност от подсъдимия към извършените деяния, проявеното грубо
незачитане на обществените норми и порядки, като правилно според нас
същите са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Ето
защо считам, че наложеното наказание е справедливо.
И последно, предвид направеното отбелязване в акта на ВКС, че при
новото разглеждане на делото следва да бъде внимателно осмислен въпроса
свързан с вмененото на подсъдимия нарушение на общото правило за
движение и регламентирано в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което не съдържа
конкретно предписание към водачите, то споделяйки фактологията в
обвинителния акт, възприета и от ОС-Добрич намирам, че нарушената в
случая правна норма е чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като очевидно подсъдимият
при извършване на маневра потегляне е създал опасност за участник в
движението, като не се е съобразил с неговото положение. В параграф 6, т.27
от ЗДвП е посочено кои лица са участници в ПТП и безспорно пострадалият е
бил такъв като лице, което е пострадало от произшествие. След като е
предприел маневрата потегляне, подсъдимият е бил длъжен да съблюдава
пътната обстановка и да бъде убеден, че тази маневра ще се извърши
безопасно, което задължение според нас той не е изпълнил.
С оглед изложеното моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и
да потвърдите първоинстанционната присъда.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, придържам се към становището
на представителя на държавното обвинение. Считам, че същото беше
достатъчно изчерпателно. В тази връзка моля да потвърдите изцяло присъда
№ 7 от 12.04.2023 г. по НОХД № 343 от 2023 г. на ДОС, както в
наказателната, така и в гражданската си част. Считам, че същата присъда е
справедлива, обоснована, мотивирана и постановена в съответствие са
процесуалния и материален закон.
В хода както на досъдебната, а така и на съдебната фаза бяха събрани
достатъчно доказателства, че именно Л. М. И. е извършител на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение от представителя на
държавното обвинение, и представените доводи на защитата за
несъставомерност на извършените деяния са по-скоро една защитна теза,
отколкото реална обективна преценка на събрания в хода на цялото
8
наказателно производство доказателствен материал. В тази връзка моля да
потвърдите присъдата на първоинстанционния съд както в наказателната, така
и в гражданската част и да осъдите подсъдимия да заплати сторените от ЧО и
гр. ищец разноски в размер на 3500 лв. пред първоинстанционния съд и пред
първия състав на въззивния съд.
Ч.ОБВ.-ГР.ИЩ.К.: Придържам се към това, което каза адвоката ми.
АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба
срещу присъдата и допълнението, което е представено към нея. Имах малко
по различен прочит на решението на ВКС от прочита който има настоящия
състав на Апелативен съд и поддържам и смятам, че първоинстанционната
присъда не е мотивирана и само на това основание следва тази присъда да
бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Видно е, че в мотивите към присъдата са
използвани най-общи формулировки, позоваване на показания на всички
свидетели, макар и показанията между отделните свидетели да има
противоречие, а още по-фрапиращото е, че показанията на самите свидетели
са вътрешно противоречиви. Така или иначе аз поддържам това искане, което
е направено в жалбата и допълнението към жалбата, както и другото
допуснато нарушение при първоинстанционното разглеждане не делото, а
именно не е дадена възможност на подсъдимия за лична защита. Както съм
заявила в допълнението към ВЖ това придържам се към казаното към
адвоката не би могло да се определи като лична защита, защото защитата на
подсъдимия може и в някои моменти да се различава от тази изложена от
адвоката му, и за това на него би следвало да му се даде такава възможност.
Във връзка с решението на ВКС, аз смятам, че и след проведените от
настоящия състав разпити на по-голяма част от свидетели, смятам, че
механизма на деянието, квалифицирано като престъпление по чл.342, ал.1 от
НК остана неизяснено. Противоречията в показанията на свидетелите
констатирани от касационната инстанция относно обстоятелствата изпълнил
ли е подсъдимия първо нареждането да премести буса, или е потеглил от
пешеходната пътека след дадено разпореждане да го стори и после да
представи документите си за проверка, кой момент преди или след
потеглянето на превозното средство са били предприети действия от страна на
ЧО и граждански ищец да предотврати тръгването му в първия случай или със
спирането му във втория, и конкретно какви са били тези действия.
Ще се спра във връзка с изпълнение на първото разпореждане от страна
на ЧО и граждански ищец. Свид. Л. Г. на въпрос на държавното обвинение
дали шофьора е преместил буса от пешеходната пътека е заявила, че за такова
нещо няма спомен. Държавното обвинение задава втори път същия въпрос,
което в предходно с.з. се случва и не само по отношение на този свидетел,
свид.Г. отговаря, че е нямало такова нещо, просто тръгнал, след което обаче
отново заявява, че не си спомня да е местил буса. Свид.М. Г. изобщо не дава
показания в тази насока. Свид.Р. П. няма спомен за преместване на микробуса.
9
Свид.М. И. изобщо не е чула полицая да казва подсъдимия да премести
микробуса от пешеходната пътека или да даде документите си, нито пък кога
микробуса е потеглил. Според свид.Д. М., като отбелязвам, че той е колега на
частния обвинител и граждански ищец и това го казвам доколкото прокурора
днес посочи, че няма защо и не следва да бъдат кредитирани показанията на
свид.И. Р., защото бил приятел с брата на подсъдимия. По същата логика само
поради наличието на такава връзка би следвало да не бъдат кредитирани и
показанията на колегите на частния обвинител и граждански ищец. Този
свидетел казва, че разпореждане за преместване на микробуса и предоставяне
на документи, въпреки, че по това време полицейския автомобил е бил в двора
на полицейския участък, и до автомобил, който е бил позициониран
перпендикулярно на уличното платно срещу микробуса. Т.е. няма как да е
имал видимост, а и в същото това време той е пишел акт на разпитания днес
свидетел, т.е. на достатъчно разстояние щото да се изключи възможността да
чува, а пък за видимост въобще да не говорим. Свид.П. В. също колега на
пострадалия, той пък не чул никакви разпореждания, но в разпита в ДП
проведен на 14.10.2019 г., приобщен към доказателствения материал по реда
на чл.281, ал.5, вр.1, т.2 от НПК е заявил, че подсъдимият е преместил
микробуса.
Въпреки липсата на категоричност, показанията на свидетелите, с
изключение на приобщените показания на свид. П. В., и днес приобщения
протокол за разпит на разпитания свидетел Н. И. може да се приеме, че
микробуса е бил преместен след първото разпореждане и това в контекста на
повдигнатото на подсъдимия второ обвинение. В тази връзка се съгласявам
със заявеното от прокурора, защото съгласно второто обвинение обвинението
е за неизпълнение на първото устно разпореждане, защото обвинението е за
това, че не е изпълнил разпореждането да си предаде документите. Ако той не
е изпълнил първото разпореждане, логично е да се предположи, че би имало и
такова обвинение. В тази насока съм съгласна с представителя на държавното
обвинение.
Остава въпроса обаче, изясни ли се механизма на настъпване на
произшествието, а именно още преди потеглянето на превозното средство
пострадалият-частен обвинител и граждански ищец е предприел действие по
предотвратяване на тръгването, или след като микробуса е потеглил, той е
предприел действие по спирането му. Като смятам, че от значение е и какви
точно са били тези действия, и отделно от това дали са съобразени със закона.
Дали всъщност начина по който се е опитал пострадалия да спре потеглянето,
или пък вече потеглилия микробус, дали всъщност е съобразено със
задължения негови по ЗДвП. За мене лично този момент и този механизъм
отново остана неизяснен. Според Л. Г. в с.з., което е проведено от Вашия
съдебен състав е заявила, че пострадалия е сложил палката си пред кормилото
за да спре движението да не тръгне буса, и след като все пак той е потеглил,
пострадалият не могъл да извади ръката си, тъй като микробуса потеглил
първо рязко, но след това е заявила, че е потеглил достатъчно бързо. Тук
10
коренно различно е обяснението на подсъдимия за начина по който
пострадалия се е опитал да спре потеглянето на микробуса. Това са в общи
линии единствените показания, които евентуално биха могли да допринесат за
изясняване на механизма и да даде отговор на въпросите, които са били
поставени в решението на ВКС.
Аз смятам, че няма значение по какъв начин пострадалият се е опитал да
спре микробуса да тръгне, тъй като и в двата случая дали преди да потегли се е
опитал за предотврати потеглянето или след като е потеглил се е опитал да го
спре, тъй като и в двата случая са нарушени правилата на чл.64, ал.3 от ЗМВР,
където е казано, че при изпълнение на функции по контрол на правилата за
движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение
на тяло или на ръце с движение или знаци, но посочени в закон. Аз за такива
действия с тяло с ръце се сещам само за регулировчик, които контролират
правилата за движение по пътищата, но не и по начина, по който пострадалия
се е опитал да спре потеглянето или при вече потеглилия микробус с ръка
вътре в микробуса, или пък с ръце както стана ясно днес с ръце в микробуса,
както беше посочено от свид.Н. И..
Тука е мястото да се посочи, че съдът не следва да възприема и моля да
не възприема обясненията на подсъдимия като защитна теза единствено и
само, а да кредитира тези обяснения и като годно доказателствено средство.
Тука беше повторено, че неговите обяснения, показанията на И. Р. били
изолирани, и не се подкрепяли от останалите събрани доказателства. Няма и
как да се подкрепят при положение, че свидетелите, които са се намирали в
микробуса по една или друга причина не са имали възможност да наблюдават
изцяло действията на пострадалия и на подсъдимия. Не случайно е бил
назначен следствен експеримент, който не е изпълнен коректно, защото освен
да се провери дали свидетелите са можели да чуват е било необходимо да се
прецени и дали могат да виждат във всеки един момент действията на
двамата участници - пострадалия и подсъдимия. А от показанията на тези
свидетели, които са били в буса става ясно, че не са могли, защото са стояли на
места от които няма видимост, да не говорим за полицейските служители,
двама от които са били на далечно разстояние и са нямали възможност да
наблюдават. За мен е странно как единият от тях е можел да чува докато пише
акт, а пък другият който е бил до него казва, че не е чул разпорежданията и е
нямал видимост.
Смятам, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите,
които сочат, че една бабичка му нанесла удари с бастун. Първо, това се
споменава за първи път пред този състав, а стана ясно и от в.л. по назначената
СМЕ, че за да бъде причинено такова увреждане, удара е следвало да бъде
достатъчно силен.
Свид.П. В. пред Вас заяви…“ бабата го удари по гърба, ръцете, тя колко
ще удари, тя възрастна женичка беше..“ Ясно е, че показанията на тези
свидетели в тази част идват единствено и само да опровергаят обясненията на
11
подсъдимия, че нанесеното му увреждане е причинено от пострадалия именно
в този ден.
Аз смятам, че не беше доказано извършването на престъпление по
чл.342, ал.1 от НК в случая. Най-малкото, защото механизма на настъпилото
ПТП не беше изяснен. Това престъпление е умишлено престъпление и е ясно,
че може да бъде осъществено както с пряк, така и с евентуален умисъл.
Според държавното обвинение, то е извършено от подсъдимия при евентуален
умисъл. При все, че аргументацията му в тази връзка аз по-скоро смятам, че
сочи на извършено Д.ие при форма на вината непредпазлИ.ст. Ще видите
аргументацията в обвинителния акт, аз поне смятам, че е така. При така
установените факти смятам, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на
последици от своите действия, макар и да е бил длъжен и да е могъл да ги
предвиди. Т.е. ако има извършено такова Д.ие, то е извършвано при форма на
вината непредпазлИ.ст, за което в конкретния случай не би следвало да носи
наказателна отговорност, предвид на това, че липсват елементи от обективния
състав на престъплението по чл.343 от НК, евентуално би могла да му бъде
ангажирана отговорност по ЗДвП, поради което аз поддържам искането,
направено в жалбата, и в допълнението към нея да отмените осъдителната
присъда в тази част, като го оправдаете по това престъпление, като
отхвърлите и предявения граждански иск.
Що се отнася до второто повдигнато обвинение по чл.270, аз съм
изложила достатъчно аргументи, че това Д.ие би следвало да бъде
квалифицирано като такова по нарушение по ЗДвП - по чл.175, ал.1, т.3 или т.
4 от ЗДвП, и ако Вие постановите оправдателен диспозитив по първото
обвинение, а дори и да приемете второто, че представлява престъпление по
чл.270, ал.1 са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, да го
освободите от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В жалбата и в допълнението към нея съм поддържала и алтернативно
искане за явна несправедливост на наложените наказания. Аз в моята
практика съм нямала случай, в който за престъпления за които се предвиждат
наказания лишаване от свобода от 2 до 3 години, при чисто съдебно минало,
при липса на други нарушения по ЗДвП да са дадени наказания над средния
размер. Това определено смятам за проява на изключително пристрастие от
страна на първоинстанционния съд, а и на държавното обвинение, и най-
вероятно се дължи на това, че пострадалия е полицейски служител, а е твърде
възможно и до голяма степен за такива наказания да е повлияло и поведението
на самия подсъдим.
А що се отнася до некритичното отношение към извършеното това
както смятам е известно на всички в тази зала никога не се е отчитало като
отегчаващо отговорността обстоятелство - не признаване на вина или пък
поддържане на друга теза различна от тезата на държавното обвинение.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ По отношение изложеното становище, че
12
не следва да се кредитират показанията на полицейските свидетели относно
нанесения удар с бухалка, защото те много късно са свидетелствали и са се
сетили за нанасянето на такива удари, това важи за всички свидетели, никой
не е бил разпитван преди провеждане на съдебното следствие в тази
инстанция относно има ли такива нанесени удари с палка и причината за това
е, че в един много късен етап в наказателното производство подсъдимият е
лансирал тази теза вкл. и свид.Р., чиито показания според мен няма как да
бъдат кредитирани и изложих съображения защо именно това е причината в
един по-късен етап да е изложено това от свидетелите за тези нанесени удари
с палка.
А относно механизма, с което аз не се съгласявам със защитника, че не е
било изяснено дали ръката на пострадалия е била вътре в буса при
потеглянето му считам, че това е категорично изяснено. Еднопосочни са
показанията и на Р. П. и на М. Г. и на Л. Г., и на Б. Радев. Те са го заявили във
всичките си показания и на ДП и на съдебното производство. Част от тях го
заявиха и в съдебното следствие, а друга част заявиха, че не помнят добре, но
поддържат това, което са казали в предходните си разпити. Така, че според нас
е безспорно установено, че преди потеглянето на водача ръката на
полицейския служител е била вътре, и независимо от това, той е потеглил
рязко както чухме и се е стигнало до настъпване на това произшествие.
ПОДС.И.: Уважаеми Апелативни съдии във връзка с последното
изказване на прокурора от къде се чу, че е рязко. Всички на първа инстанция
отхвърлиха техните си първоначални писмени показания, и че е тръгнал
автобуса нормално. Починалият свидетел не е казвал въобще за поставяне на
палка от полицая, а казва на писмените си показания в същия ден, един час
след инцидента, че е видял задните гуми на автобуса да минат през крака на
полицая. Никъде не е казал това което твърди госпожа прокурорката.
По отношение на показанията на И. Р.. Никъде не е казал свидетеля, че е
видял удари с палка върху мен от полицейския служител, който висеше вътре
в кабината, а е чул като минава покрай спрелия микробус когато колегата
дойде да ме прибере в полицейското управление и чул, че аз казвам на
колегата му защото въпроса писмено е депозиран в папката по делото. Той ме
попита „ти какво направи с нашия колега“. И аз казах „не виждате ли, че ме
удря с палката по ръката“. И. Р. това заявява, че е чул, а не че е видял. Тук се
интерпретират нещата и дано не е умишлено както си мисля.
Както съм заявил на първа инстанция аз не съм възприел полицейския
служител, който е служител в охранителна полиция, не знам дали Ви стана
ясно, а не е професионален пътен полицай. Той не ми не се представя и аз не
съм го възприел за проверяващ, а както и неговите указания писмени заявява
пред следователя Д.Д.…. „Аз отидох само да му кажа да измести микробуса от
пешеходната пътека и повече не помня“… В следващи показания той заявява
съвсем други работи, че аз съм го гледал с присвити очи, гледал съм на
противоположната посока в дясно, хавлия съм имал на врата, нямал съм
13
предпазен колан. В ЗДвП при спряло МПС не знам да се изисква. Дали съм
бил с предпазен колан или не като съм имал хавлия на врата, не помня и аз
казвам, че е минало доста време, но при спряло МПС не знам да се изисква.
Той не ми се представя. Първо не беше униформен според чл.62 от ЗМВР. Как
се извършва проверка на МПС при спиране? Да се стои на безопасно
разстояние. Ако се вярва на неговите показания, че е стоял близо до вратата. В
чл. 62, раздел 3 е казано, че трябва да стои на безопасно и да съблюдава своята
безопасност, още повече, че микробуса през цялото време, мисля че се доказа,
че е с работещ двигател. На всички инструкции, закони, членове, разпоредби,
спуснати от Министъра на вътрешните работи, навсякъде се споменава за
приобщени към пътна полиция други звена, от гранична полиция, от
охранителна полиция да спазват упоменатите в чл.62 и чл.63 разпоредби, а
именно да се извършва проверка след първоначално представяне на
полицейския служител – какъв е, от кое поделение на МВР е той и т.н. С
отразителна жилетка, бадж, където му пише номера и полицейска палка.
Мисля, че сте се убедили от проведения на автогара Добрич по наше искане
към наблюдаващия прокурор следствен експеримент. Никой не противоречи,
както и свидетелите петимата от автобуса, нито полицейския служител, че
първите му думи бяха „ти от колко години имаш книжка“. Ако някой от Вас е
водач на МВС и е бил спиран през жИ.та си, не знам дали така е бил
посрещнат от проверяващ. Аз затова съм заявил, че не съм го отъждествил
като проверяващ и затова не съм се съгласил. Първо, поведението му беше
малко повече агресивно. Аз знам, че съм нарушил като съм спрял, но има
видеодиск към делото приложен, където се вижда, че съм спрял
предварително и трябваше да се обадят учителките отзад, които така и не си
намериха място, особено Л. Г.. Тя заяви миналия път в с.з., че е стояла на
предната седалка до мене, а преди това заявява, че стояла на втора. Нейната
колежка М., която е директорка и се качиха заедно преди да вземем другите
две от Карапелит заяви, че те са си разговаряли. Каква е логиката да стоиш
през седалка, и как можеш да си разговаряш като нямаш видимост. Който се е
качвал на маршрутка знае колко са високи седалките. От там няма никаква
видимост. Единствена видимост може би е имал мъжа в микробуса, а именно
свид.Р. П., който се указа по негови писмени показания, че е бивш началник на
охранителна полиция. Той ги е учил обучавал, и където дава заявления
писмени или на с.з. в първа инстанция, че полицейския служител след
потеглянето на автобуса си е вкарал ръката с палката. Това са думите на Р. П. и
е видял палката високо горе. Л. Г. казва, че е на волана. Р. П., който стои по
диагонала в тази страна казва „след потеглянето видях високо горе палката на
полицая“. По логика следва ли да има някакви движения щом един път
свидетеля казва, че палката е на волана, а другият свидетел с най-добра
видимост, мъжът който е по диагонал и има пряка видимост е видял палката
горе и след потегляне на автобуса. Госпожа прокурора заяви, че е станал ясен
механизма. Но аз до тук не чух механизъм. Аз нямах намерение да го съдя
полицейския служител, че ми е нанесъл удари. Но по този начин искам да се
14
изясни механизма. Нито на първата инстанция се изясни. Прокурорът тогава
Златко Тодоров на въпрос на тогавашния ми защитник К. И., така и не стана
ясно на зададения въпрос. Той каза „не знам как , но е станало“. Не мога да се
съглася, че съм обвинен за умишлено престъпление по чл.342, ал.1 -
професионален шофьор на деца, на пенсионери, да тръгна умишлено да
блъскам полицейски служител. Аз съм заявил и на първа инстанция. Бях под
афект от една страна. Л. Г. го потвърждава, като казва на първа инстанция, че
съм бил под афект и не съм искал да направя това нещо. Потвърждавам
дадените показания, че той се хвърли на отворения прозорец на вратата и се
държи с мишниците на вратата и с едната ръка ме удряше. Рефлекса ми беше
да се предпазя да не ме удари по главата и затова вече съм потеглил. С левия
крак имам проблеми. А левия крак е на съединителя, беше ми изтръпнал, тъй
като имам проблеми с гръбначния стълб и понеже съм се навел надясно
автобуса на полусъединител тръгва, той ме удря, а аз се пазя да не ме удари.
Какво е целял с тези си действия не знам. Ако ме беше ударил в лявото
слепоочие знаете какво става. В дясно има канавка, канал дълбок метър и
половина. След като спрях след 15-20 метра, той не е паднал веднага. Той
според мен се е държал за вратата. В.л. по случая са описали, че има прахови
отпечатъци 60 на 40 върху вратата. Това го доказва и предходния свидетел Н.
И.. На с.з. той отхвърли версията, че ходил до полицая. Каза, че не е ходил,
стоял си в колата, видял, че микробуса тръгна и полицаят се беше хванал. Р.
П., който е в микробуса и пред Вас го заяви, и преди това на първа инстанция
го е заявявал също, че полицейския служител се опита да спре движението на
микробуса, което е невъзможно. Искам да се стигне до истината, защото
механизма все още не е изяснен, както каза и адвокат М.. Аз знам защо
отсрещната страна държи това да не се докаже, че той е висял на вратата и ме
е удрял. Защото го е страх от уволнение дисциплинарно. Това е против всички
закони на МВР. При работещ двигател не се извършва проверка, съгласно
чл.62 и чл.63, а трябва да се даде заповед на водача да изгаси мотора, да сложи
ключовете на таблото и да слезе. Ако водачът на МПС не се подчини и тръгне,
той трябва да запише регистрационния номер и по най-бързия начин да
докладва да прекия си началник. Може би поради несъобразителност или
надценяване на силата си той е постъпил протИ.законно.
На казаното от неговия защитник защо не съм заявил когато ме
арестуваха и ми сложиха белезници преглед от медицинско лице. На място
бяха дошли полицейски дежурен автомобил, алкохолната проба беше
отрицателна. После този, който ме арестува каза, че по искане на следователя
Дичев трябва да дам и кръвна проба и проба за упойващи наркотични
вещества. Всичко е отрицателно. Питам в този момент, щом като се споменава
няколко пъти от госпожа прокурора тук, и от прокурора върва инстанция, че
това е ПТП, защо на полицейския служител не са направени кръвни проби за
алкохол и за упойващи наркотични вещества. При ПТП се прави на всички
участващи страни такива проби. Това, че той е полицейски служител не го
оправдава.
15
По отношение на това, че съм пострадал има заключение. След 3 г. и 1
месец следовател Дичев ми връчва обвинително постановление, където е
посочил, че полицейския служител се хваща за вратата на потеглилия
микробус. Някъде бях прочел, че закона се крепи на морала. Но тук бях
свидетел на безморалието на полицейските служители. Истината трябва да
бъде само една при установяване на някаква присъда. Придържам се към
казаното от моя защитник адв.М.. За мен истината може да се докаже само
при детектора на лъжата - мен и полицейския служител, като разходите ще
заплати този, който е излъгал. Не съм юрист, казвам това, което ми тежи.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.И.: Искам справедлИ.ст. Не мога да се съглася с това, че съм
тръгнал умишлено да го блъскам.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16