МОТИВИ към ПРИСЪДА № 32/31.01.2013г.,
постановена по
НОХД № 3739/2012г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който
против Ж.И.М., ЕГН **********,
роден в гр. ** на 2***од., постоянен адрес - гр. *, ул. "*" № *, обл.
*, понастоящем в Затвора - София, българин, българско гражданство, основно
образование, женен, осъждан, с който е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 211, предл.”трето”,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и
б."б" от НК.
Съдът разгледа делото по реда
на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 31.01.2013г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП – Бургас,
по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи наказание, при приложение разпоредбите на чл.
54 от НК, а именно 5 години ЛОС,
което след редуциране с 1/3, да стане 3 години и 4 месеца ЛОС. Определеното
наказание, следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът на подсъдимия, в
лицето на адв. Е. ***, не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида и размера
на наказанието, защитникът пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание, при
приложение разпоредбата на чл. 58а НК, в минимален размер.
Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните
прения заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за
извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.04.2011 год., около
14,15 часа, подс. М. влязъл в магазин за козметика и парфюмерия, намиращ се в
гр. Бургас, на ул. „*” № *. На работа в магазина била само св. М.К. -
продавач-консултант. Подс. М. обяснил на св. К., че е дистрибутор и по поръчка
на собственичката носи стока на стойност 330 лева, които продавачката трябва да
заплати. Св. К. отговорила, че няма толкова пари и ще се обади на собственика на
„* – *” ЕООД - св. Ю. Д.С.. В този момент, подс. М. извадил телефона си и дал
вид, че избира собственичката, за да говори с нея. През това време, св. К. я
набрала, но номера й давал „заето”, поради което тя си помислила, че
„дистрибуторът” вече е избрал номера и и затова дава заето. Подсъдимият
започнал да говори по телефона, като обяснявал, че се намира в магазина, че
носи стока и че продавачката няма цялата сума, за да му плати. Придал си вид,
че се е „уговорил” се със собственичката, св. К. да даде 80 лева, а другият път
да заплати останалата сума. Св. К. дала сумата от 80 лева, а подс. М. я накарал
да състави разписка за получената и дължимата сума, която саморъчно подписал,
след което излязъл навън, за да донесе стоката. Св. К. тръгнала след него, но в
този момент в магазина влязла клиентка и тя се върнала, за да я обслужи. Когато
след 10 минути св. К. излязла, за да потърси подсъдимия, не го открила.
Впоследствие разбрала, че малко по-нагоре по улицата, същият човек влязъл в
магазин за цветя и потърсил собственика, но когато разбрал, че продавачката е и
собственик заявил, че се е объркал и излязъл. Описанието на мъжа от цветарския
магазин съвпадало с това на човека, който измамил св. К..
Същия ден, около 15.40 часа, подс.
М. влязъл в магазин за продажба на обувки, находящ се на ул. „**”№ *. На работа
в магазина била само св. В.В. - продавач - консултант. Подсъдимият се
представил като П. и казал, че носи стока за 350 лева. В ръката си държал мобилен
телефон, като си давал вид, че разговаря с управителя на магазина. От разговора
В. разбрала, че трябва да му заплати сумата от 350лв. Тя предала парите на М.,
а той я накарал да състави разписка, която подписал саморъчно. След като „доставчикът”
се забавил, св. В. се обадила на св. Г.Т.П. - собственик на магазина и
управител на „** *” ЕООД и от него разбрала, че той не е изпращал човек и с
него разговарял по телефона.
Двете свидетелки - магазинерки
запомнили лицето на подс. М. и го разпознали.
Подс. Ж.М. бил установен в
Затвора - гр. София, където изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия дадени при разследването, направените самопризнания
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа
обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна и от субективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението –
измама. Видно от свидетелството му за съдимост, подсъдимият е извършил престъплението
при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”
от НК - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно от тях,
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
В случая, опасният рецидив се
обуславя от следните присъди: НОХД 1524/2008г. на РС – Сливен - осъден за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и по НОХД 13950/09г на СРС,
потвърдена с Решение на СГС, влязла в законна сила на 24.11.2010г - осъден за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода”, за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим и от изтърпяването на наложеното наказание не е изтекъл 5-годишния
срок по чл. 30 от НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът
призна подсъдимия Ж.И.М., ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2011год., за времето от 14,15 часа до 15,40
часа, в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил у В.К.В. *** и М.Я.К. *** заблуждение и с
това им причинил имотна вреда в общ размер на 430 лева, както следва:
- на посочената дата, около 14.15 часа,, в магазин за
продажба на козметика и парфюмерия, находящ се на ул. „**”№ **, с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил у М.Я.К. *** - продавач - консултант в
магазина, заблуждение, че е дистрибутор и има уговорка със собственичката на
магазина да достави стока, за което трябва да му бъде заплатена сумата от 330
лева, като с това причинил на Ю.Д.С. - собственик на магазина и управител на „*_*”
ЕООД имотна вреда в размер на 80.00/ осемдесет/ лева, като измамата
представлява опасен рецидив;
на посочената дата, около 15.40 часа, в магазин за
продажба на обувки, находящ се на ул. „**” № *, възбудил у В.К.В. *** - продавач
- консултант в магазина, заблуждение, че има уговорка с управителя на магазина
да достави стока, за което трябва да му бъде заплатена сумата от 350.00 лева,
като с това причинил на Г.Т.П. - собственик на магазина и управител на „* *”
ЕООД имотна вреда в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, като измамата
представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 211, предл."трето",
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и
б."б" от НК.
Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер
на 430 лева.
За извършеното престъпление по чл. 211, предл. „трето”, вр. чл. 209, ал. 1 от НК е предвидено наказание от три до десет години лишаване от
свобода.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подс. М., като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приеме високия
размер на причинените щети, високата степен на обществена опасност на деянието,
както и многократните осъждания на подсъдимия. Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства са искреното съжаление за извършеното и проявата на
критичност към противоправното му поведение.
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието, при условията на чл. 58а от НК, вр. чл. 54 НК, тъй като счита, че
не са налице условия за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
законодателят е предвидил долна граница на наложеното наказание в размер на три
години лишаване от свобода, съдът е определил наказание в минималния размер
предвиден в закона, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание
две години „лишаване от свобода”. На основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, настоящият състав е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване
на наказанието в затвор.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Причините за извършеното от подсъдимия деяние,
се коренят в ниските морални задължения, липсата на ценности и критерии в
отношенията му към обществото, ниската му правна култура, както и тежките
икономически условия в страната, свързани с безработица и стремежа към лесно
облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:
З.К.