№ 4104
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Ф.И“ ЕАД срещу С. И. А., с
искане за признаване за установено спрямо ответницата, че дължи суми по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.12.2020г.
по ч.гр.д. № 58408/2020г. по описа на СРС, 27 състав, а именно: 1224.67лв.
цедирано вземане по договор за цесия от 27.08.2019г. в размер на главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-15058668/17.07.2017г., сключен
между С. И. А. и цедента БНП П.П.Ф ЕАД, падежирал на 22.02.2020г., ведно
със законната лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 354.38лв. за периода от 05.08.2018г. до 22.02.2020г.,
мораторна лихва в размер на 179.09лв. за периода от 06.08.2018г. до
13.03.2020г., мораторна лихва в размер на 40.91лв. за периода от 14.07.2020г.
до 13.11.2020г. и 85.98лв. разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата особен представител, в който поддържа
становище за неоснователност на предявените искове, оспорва писмени
доказателства и намира договорната лихва за незаконосъобразна.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
1
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 58408/2020г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 ГПК на 29.12.2020г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от: 1224.67лв.,
представляваща парично задължение по Договор за потребителски кредит
PLUS-15058668/17.07.2017г., сключен между С. И. А. и БНП П.П.Ф ЕАД,
падежирал на 22.02.2020г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 354.38лв. за периода от
05.08.2018г. до 22.02.2020г., мораторна лихва в размер на 179.09лв. за
периода от 06.08.2018г. до 13.03.2020г., мораторна лихва в размер на 40.91лв.
за периода от 14.07.2020г. до 13.11.2020г. и 85,98лв. разноски по делото, като
вземането произтича от Договор за цесия от 27.08.2019г., по силата на който
цедентът БНП П.П.Ф ЕАД прехвърлило на цесионера Ф.И ЕАД вземанията си
по Договор за потребителски кредит PLUS-15058668/17.07.2017г. С
разпореждане от 28.06.2021г. съдът е дал указания до заявителя по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит PLUS-
15058668/17.07.2017г. се установява, че между ответницата и БНП П.П.Ф
ЕАД е имало сключен договор за кредит, съгласно който бил отпуснат на
ответницата потребителски кредит в размер на 1600лв. главница, била
определена застрахователна премия от 268.80лв., била включена „такса
ангажимент“ в размер на 56лв., като кредитът бил разсрочен на 30бр.
погасителни месечни вноски всяка на стойност 89.71лв., с крайна падежна
дата 05.02.2020г., с посочена обща стойност на плащанията 2691.30лв., при
лихвен процент 33.31% и посочен ГПР в размер на 43.20%. Съгласно
платежно нареждане от 17.07.2017г. се установява, че ищецът е наредил на
ответницата сумата от 1544лв. с основание Договор PLUS-15058668.
Приет по делото е Рамков договор за цесия от 19.08.2019г., сключен
между ищеца и БНП П.П.Ф ЕАД, по силата на който цедентът (БНП П.П.Ф
ЕАД) прехвърлило на цесионера (ищец) вземанията спрямо
кредитополучатели, сред които и вземането спрямо ответницата С. И. А. по
Договор PLUS-15058668. Прието по делото е пълномощно № 3372/2019, с
2
което БНП П.П.Ф ЕАД упълномощава ищеца да уведомява по чл.99 ЗЗД
длъжници за сключения рамков договор за цесия. Прието е писмено
потвърждение от БНП П.П.Ф ЕАД за извършена продажба на вземанията,
така и уведомление за извършена цесия по чл.99 ЗЗД, адресирано до
ответницата, изпратено с обратна разписка, невръчена с отбелязване за
непотърсена.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че размерът на отпуснатата сума по кредита е 1544лв., т.к. сумата
от 56лв. била покрита „такса ангажимент“. Общият размер на постъпилите
плащания по договора от ответницата били в размер на 986.81лв., с което
били погасени 420.13лв. главница, 468.12лв. договорна лихва, 98.56лв.
застраховка, съответно остатъкът от задължението бил 1179.87лв. главница,
354.38лв. договорна лихва, 44.80лв. застрахователна премия, 137.99лв.
законна лихва до 25.11.2020г. Вещото лице дава заключение, че ако при
изчисление размера на ГПР бъде включен единствено разхода за договорна
лихва, то размерът на ГПР е 41.19%, ако се включи таксата ангажимент
нараства на 45.81%, а ако се включи и застраховката нараства на 60.82%.
Видно от приложената таблица към заключението на вещото лице, размерът
на погасителната вноска от 89.96лв. включва като компонент дължима
главница, лихва и застрахователна премия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно и субективно евентуално съединени
положителни установителени искове с правно основание чл.422 ГПК с правно
основание чл.99 ЗЗД вр. 79 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже,
че между неговия цедент и ответника е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, че е постигнато съгласие по елементите на договора,
вкл. съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на
3
заемателя; изискуемост на претендираната сума, съответно че ответникът е
бил в забава за заплащането на съответно претендираната сума, както и
прехвърляне на вземанията на цедента в полза на ищеца и уведомяване на
ответника за извършената цесия. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. С
доклада по делото съдът е обявил на страните, вкл. по възраженията за
незаконосъобразност, че следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит, като е предоставил на страните
при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие / липса на неравноправност на клаузите касателно
таксата ангажимент и годишния лихвен процент.
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема за доказано,
че между ответницата и цедента на ищеца е имало сключен договор за
потребителски кредит, по който цедентът е превел сумата от 1544лв. на
ответницата (вкл. с оглед приетото платежно нареждане и с оглед
заключението на вещото лице по ССчЕ), падежът на който настъпил на
05.02.2020г. Усвояването на сумите и размерът на вземането се установява от
приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ.
От представения договор за цесия и приложението към него се
установява, че ищецът е придобил вземанията спрямо ответника по процесния
договор за кредит. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху
цесионера със самото сключване на договора за цесия. Уведомяването на
длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на
договора спрямо него. По делото не са ангажирани доказателства, че
ответникът е узнал за прехвърляне на вземанията (с оглед обратната разписка
на изпратеното писмо като „непотърсена“), но доколкото по делото е
представено уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, и с оглед на това,
че законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то и
съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по
предявения иск следва да бъде зачетено от съда (в който смисъл е решение №
114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). С уведомяването
е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не се установява
ответникът да е изпълнил на цедента след извършената цесия (вкл. с оглед
заключението на вещото лице), то ищецът-цесионер се явява носител на
4
същото.
Съгласно чл.9 ЗПК договорът е за потребителски кредит, какъвто е и
процесният, е писмен договор с конкретно съдържание, като в конкретния
случай съдът приема за доказано, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.1 до т.9, т, 11, 12 и 20 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички лихвени проценти. В конкретния случай
лихвеният процент е фиксиран, т.е. достатъчно е да бъде посочен размерът
му, без да е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на
методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е посочен погасителен план, съдържащ необходимата информация
за размер, брой, периодичност и дати на вноските, като лихвата е с фиксиран
процент и не е необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно чл.19 ЗПК – ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи („§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси“), изразени като годишен процент от общия размер,
като ГПР се изчислява по формула в приложение към ЗПК, като общият
размер на може да е повече от 50%. С оглед заключението на вещото лице се
5
установява, че при включване в изчисленията на ГПР на таксата
„ангажимент“ и на застраховката от 268.80лв., то размерът на ГПР нараства
на 60.82%. Оттук спорът се концентрира по преценката относно
действителността на процесния договор, която следва да се направи, както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който е сключен процесния договор, т.е. невключването на
таксата „ангажимент“ и на застраховката води ли до недействителност на
договора по чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в който случай се дължи
единствено чистата стойност на кредита.
Първо, следва да бъде посочено, че таксата за „ангажимент“ в размер на
56лв. противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което се явява недължима.
На следващо място, с оглед чл.2 към „условия по договора“ (л.6) е
посочено, че „посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в
поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска““, а съгласно чл.3
„Предоставянето на посочената в предходния член сума съставлява
изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава
задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„Брой погасителни вноски“. От приетия стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити част 2, т.5 (л.31) е
указан размерът, броят и периодичността на датите на погасителните вноски,
като е посочен размер на 89.71лв. за 30бр. анюитетни погасителни вноски, в
които са включени лихва и „др. разходи“, като от заключението на вещото
лице по ССчЕ се установява, че в месечната погасителна вноска от 89.71лв. е
включена застрахователната премия. В част 3, т.2 от европейския формуляр е
посочен ГПР от 43.20%, в който е включена „Месечната погасителна вноска“
от 89.71лв.
Оттук съдът приема, че сключването на договора за услуга (Договор за
застраховка „защита на плащанията“) е задължително условие за получаване
на кредита, който извод базира на установеното по делото, че към момента на
отпускане на кредита застрахователната премия е била включена в общия
размер на месечната погасителна вноска, с
6
След като е било условие за получаване на кредита, кредитодателят –
цедент е следвало да включи в изчисляване на ГПР размера на
застрахователната премия като компонент. Установено е по делото (с оглед
заключението на вещото лице), че това не е сторено, а при включването ГПР
нараства над законоустановения минимум от 50%. Оттук това води до
недействителност на договора за потребителски кредит с последиците по
чл.23 ГПК, а именно: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. В практиката на
ВКС (Решение № 50174/26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. по описа на ВКС,
Четвърто г.о.) е прието, че при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Следователно се дължи единствено чистата стойност на кредита, т.е.
главницата от 1540лв. като съгласно чл.19, ал.6 ЗПК „При плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи
плащания по кредита.“, прилаган във връзка с чл.76, ал.2 ЗЗД, и с оглед
решение от 30.06.2022г. по С-170/21 на СЕС и доколкото от заключението на
вещото лице по ССчЕ се установява, че ответницата е заплатила сума в
размер на 986.81лв., следователно по договора за кредит остава единствено
дължима главница в размер на 557,19лв., до който размер е основателен
искът.
По разноските:
При този изход на делото право на такива имат двете страни, като
ответницата е била представлявана от особен представител, поради което
следва да се присъдят разноски само на ищеца, вкл. разноските по ч.гр.д. №
58408/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК (л.107), като е доказал
7
сторени разноски в размер на 114.02лв. за д.т., 300лв. депозит за особен
представител, 300лв. депозит за ССчЕ, претендирал е юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност съдът
определи в размер на 100лв., така и за заповедното производство е сторил
разноски в размер на 35.98лв. и 50лв. за юрк.възнаграждение. С оглед
частичната основателност на иска има право на разноски в размер на
278,74лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр. 79 ЗЗД,
вр. чл.9 ЗПК, че С. И. А., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****, дължи на
Ф.И ЕАД, ЕИК: *****, гр.София, ул. Х.И № 15, сумата от 557.19лв.,
представляваща парично задължение за главница по Договор за
потребителски кредит PLUS-15058668/17.07.2017г., сключен между С. И. А. и
БНП П.П.Ф ЕАД, падежирал на 22.02.2020г., прехвърлено по силата на
договор за цесия от 27.08.2019г. от цедента БНП П.П.Ф ЕАД на цесионера
Ф.И ЕАД, ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 29.12.2020г. по ч.гр.д. № 58408/2020г. по описа
на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 1224.67лв., ОТХВЪРЛЯ
иска за договорна лихва в размер на 354.38лв. за периода от 05.08.2018г. до
22.02.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска мораторна лихва в размер на 179.09лв. за
периода от 06.08.2018г. до 13.03.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска мораторна лихва в
размер на 40.91лв. за периода от 14.07.2020г. до 13.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. И. А., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. ****, да заплати на Ф.И ЕАД, ЕИК: *****, гр.София, ул. Х.И
№ 15, разноски по делото в размер на 278,74лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9