Решение по дело №1604/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  1302

                                                      гр.Пловдив 12.11.2019г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1604/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                         Обжалвано е решение №1879/16.05.2019г. по гр.д.№20523/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХVIIIгр. от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с чл.79,ал.1 и чл.266 от ЗЗД за признаване за установено,че ответника дължи сумата от 3735 евро с левова равностойност 7305лв.,представляващо неизплатено възнаграждение-уговорена втора вноска от продажната цена за прехвърляне на собствеността върху правото на строеж на процесния недвижим имот,като съдът е отхвърлил исковата претенция поради факта,че е налице задължение и от страна на ищцовото длужество,поради което е извършил прихващане на сумите до размера на по-малкото.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи,а в жалбата сочи като конкретни основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение.

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Не се спори между страните,че същите са сключили предварителен договор за продажбата на процесния недвижим имот на 09.02.2015г.,като с анекс към този предварителен договор от 17.02.2015г. е поето задължение от продавача да продаде и правото на строеж върху апартамента.Продажбата на апартамента в предвидената нотариална форма е станала на 18.02.2015г.,като ищецът се е задължил да пусне в експлоатация сградата най-късно до 30.09.2015г.Същата обаче е била пусната в експлоатация на 22.12.2016г.Към момента на сключване на окончателния договор са били посочени и датите за плащане на задължението на ответника,тъй като цената на апартамента е заплатена на три пъти,като за задължението е била вписана законна ипотека в полза на ищцовото дружество.Към момента на пускане в експлоатация на обекта от събраните по делото доказателства се установява,че ответницата е останало да дължи сумата 3735 евро с левова равностойност 7305лв.,която сума не се установява да е заплатена на ищеца.Видно е обаче от сключения предварителен договор,че е предвидена неустойка,ако обекта не бъде пуснат в експлоатация до 30.09.2015г. в размер на 311 евро на месец.Тъй като при пускането в експлоатация на обекта на 22.12.2016г. е налице забава от страна на ищеца от 15 месеца,то същия дължи неустойка в размер на 4665 евро.Или това е била претенцията на ответницата в настоящото производство,като същата е уведомила ищцовото дружество,че ще се прихванат сумите до размера на по-малкото от тях.Освен това е било образувано и производство пред съда,с което въззиваемата е успяла да докаже,че процесната неустойка се дължи от дружеството-строител и има налице влязло в сила съдебно решение,като сумите между страните са били прихванати и са били присъдени само 930 евро на въззиваемата.

                         При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                         Налице са две насрещни задължения,като същите са се погасили до размера на по-малкото от тях,а именно задължението на ответницата.Освен това има влязло в сила съдебно решение,с което е признато че сумата в размер на 4665 евро от неустойка е дължима от ищеца.Следователно с направеното възражение за прихващане от страна на въззиваемата то задълженията са се погасили до размер на по-малкото задължение,поради което се установява,че така предявената искова претенция се явява неоснователна,тъй като сумата по нея не се дължи.

                        Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна съгласно представения списък по реда на чл.78 от ГПК и такива следва да се присъдят в размер на 870лв.

                          Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р   Е   Ш   И:

                         ОСТАВЯ В СИЛА решение №1879/16.05.2019г. по гр.д.№20523/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.

                         ОСЪЖДА „ЖАНИК“ ООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя С.Л.М. да заплати на Н.С. Ш. с ЕГН-********** *** направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 870лв./осемстотин и седемдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.                          

                          РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: