Р Е Ш Е Н И Е
11.12.2023 г.
Номер 237 2 0 2 3 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и първи ноември 2 0 2 3 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 278 по описа за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В.И.Д. *** е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5310-000083/21.07.2023 г. на Началник група „КПДГПА“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи, подробно описани, на основание чл. 171 т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 174 ал. 3 пр. 2 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта.
Ответната страна, чрез гл. юр.Л. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /рег. № 277з-1046/30.06.2017 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следните хипотези: 1/ който управлява МПС с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или 2/ с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или 3/ след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико – токсилогично лабораторно изследване или с тест, 4/ както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или 5/ да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсилогично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор ро реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като управлението на пътно превозно средство от водач употребил алкохол, се явява опасно за другите участници в движението. Поради това и отнемането на свидетелството за управление е временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № GA 444880/21.07.2023 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно управлението на МПС от лице, което отказва да бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не изпълни предписание за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № GA 444880/21.07.2023 г., като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, Началникът на група „КПДГПА“ при ОД на МВР Кюстендил е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.
Отделно от горното обаче, при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с нарушения на чл. 174 ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, извършени от В.И.Д.. АНО е изложил в заповедта за прилагане на ПАМ обстоятелства, аналогични на посочените в АУАН. В конкретният случай обаче, това не е налице, като фактическата обстановка се опровергава от приложените доказателства по делото. АНО е ангажирал отговорността на собственика на МПС Драган Теничев за извършено деяние по чл. 174 ал. 3 т. 2 от ЗДвП – водач управлявал МПС и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози в кръвта му и неизпълнение на предписание за химико – токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред. Налице е неточно обвинение, довело до нарушаване на правото на защита на дееца. От посочените доказателства по делото не се доказва, че водачът на автомобила В.И.Д. е отказал да изпълни предписание за даване на химико – токсилогично изследване за установяване на употребата на алкохол. Напротив, доказателствата са в противоположна посока, а именно, че му е взета кръв и урина за наличието на наркотични вещества на 21.07.2023 г. в 13.45 ч. във ФСМП - Дупница. Горното се потвърждава от приложените доказателства за това, намиращи се на лист 35 – 38 по делото. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответно изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Неправилно и без безспорни доказателства за това, АНО е приел, че водачът на МПС не е изпълнил предписание за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказал е да бъде проверен с техническо средство, но е дал кръв и урина за изследване наличието на наркотични вещества или техни аналоцзи. Не се доказва по безспорен начин, че същият е валиден адресат на наложената ПАМ. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, които се опровергават от доказателствата по делото, то същата се явява и незаконосъобразна.
Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено безспорно фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорностт, но не повече от 18 месеца.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят и съдебни разноски, съгласно приложените доказателства за това, като съдът приема, че адвокатският хонорар е близък до минималния по подобен вид дела, съобразен е с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и ще присъди същия изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-5310-000083/21.07.2023 г. на Началник група „КПДГПА“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на В.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, както и подробно описани документи.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, да заплати на В.И.Д., с посочени по – горе лични данни и адрес, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: