№260003
гр.Силистра, 23.09.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Ели Николова като изслуша докладваното от съдия Великова ВНЧХ дело № 148/20г. по описа за 2020 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 2 от 18.05.2020 г. постановена по НЧХД № 75/19 г. Дуловски районен съд е признал подс.С.Х.Ф. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Със същата присъда ДРС е осъдил подс. Ф. да заплати по сметка на Х.И.М. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения гр. иск за разликата до 5 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 912 лв., направени от М. разходи в хода на производството.
Подс. Ф. е осъден да заплати по сметка на ДРС сумата от 40 лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Недоволен от присъдата е останал подс. Ф., който във въззивната си жалба излага мотиви относно неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в липса на мотиви досежно наличните противоречиви доказателства. Прави искане за отмяна на проверяваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по възведеното обвинение, с произтичащите от това последици. Алтернативно да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК или института за „неизбежна отбрана“, или „крайна необходимост“
Депозирани са писмени възражения от Х.М., в които се излагат съображения за правилност на присъдата и моли същата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло нови доказателства не се сочат.
Съответно се оспорва от повереника на пострадалия страна като неоснователна.
Силистренски Окръжен съд след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
Жалбата е допустима, но не следва да бъде разглеждана по същество, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.
В конкретния случай сме изправени пред хипотезата на чл. 348, ал.3, т. 1 и т. 2 от НПК.
В процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства по делото, в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК.Това е рефлектирало върху правата на страните и най-вече на подсъдимия.
Мотивите отразяват безкритично възприемане на показанията на пострадалия и водените от него свидетели, при наличие на множество противоречиви доказателства. Липсва последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата, върху които е направен решаващия извод за виновност, отсъства и дължимият коментар на съществуващите противоречия с аргументация кое от доказателствата се кредитира, кое не, и защо. Формалността,/ с използването на клиширани изрази от рода „…това се потвърждава от свидетелите, преки очевидци ..и останалите непреки..“, без направен качествен анализ/ на съдържанието на изложените съображения в случая е равнозначна на липсата на мотиви, на ясна и безспорна основа, която да позволи законосъобразната въззивна проверка на постановения съдебен акт.
Фактическата обстановка, която районният съд е извел, накратко се свежда до следното:
На 28.11.2018 г. тъжителя Х. М. заедно със свои приятели отишъл в землището между с. Черник и Чернолик /без дори да е посочено, че това се случва в тъмната част на деня/ с каруца, теглена от кон. В каруцата имало резачка за дърва, но не и дърва. В един момент били спрени за проверка от горски надзиратели, в това число и подс. Ф.. Възникнало спречкване досежно резачката, която горските искали да вземат, а подсъдимият възпроизвел изстрели с оръжие, за което нямал правоспособност. След два „целенасочени“ ??? изстрела в тялото на тъжителя, се е стигнало и до нанасяне на телесни увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето не опасно за живота на постр. М..
Тази фактическа обстановка се подкрепяла от свидетелските показания от водените, от пострадалия, свидетели и от проведените очни ставки /между кого/. Извън полезрението на първоинстанционния съд и анализ са останали наличните и относими към предмета на доказване други доказателства: Отговори от ДЛС „Каракуз“ гр. Дулово за наличие на констативен протокол за установено количество дърва, което е предадено на отговорно пазене, протоколи за отговорно пазене, доклади от ловни надзиратели по повод случилото се на 28.11.2018 г. , мед. удостоверения за нанесени телесни увреждания на същите тия лица, АУАН по ЗГ срещу тъжителя и останалите свидетели, водени от самия него, НП издадени въз основа на АУАН и не на последно място ДП № 259-ЗМ-6/19 г. по описа на РУ Дулово, касаещо същия случай и наличието на прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство срещу подс. Ф..
Друг е въпросът, дали гореописаните документи могат да бъдат квалифицирани като доказателства. По почин на съда те са били изискани, но липсва нарочен акт, с който да са приобщени по делото. Липсват съображения, както за приобщаване, така и за отказ да бъдат приобщени; за анализ на същите не може и да се говори, ако и да са в унисон с твърденията на подсъдимия.
От друга страна, според ДРС, установената и възприета фактическа обстановка, се подкрепяла от свидетелските показания на Невзах Хюсеин и Мухарем Ружди, които всъщност говорят за наличието на съвсем различни обективни факти – тъмна част на денонощието, което трудно обяснява обикновена разходка; няколко каруци, пълни с дърва; изпразване на каруците в движение; нападение срещу горските служители от страна на нарушители ; произвеждане на предупредителен изстрел и т.н. Необяснимо за въззивната инстанция остава твърдението на ДРС, че тези свидетелски показания са в унисон с твърдяното от тъжителя и водят до безспорно установяване на фактическата обстановка по делото, докато те всъщност подкрепят защитната теза на самия подсъдим.
Какво е попречило на ДРС да направи необходимия последователен и прецизен анализ на фактите и обстоятелствата, върху които е направен решаващия извод за виновност, остава под въпрос.
Наличните противоречия са от такъв обем и характер, че не могат да бъдат преодолени чрез провеждане на съдебно следствие във въззивната инстанция. Изложените пропуски в дейността по събиране и проверка на доказателствата, както и по оценъчната дейност на наличния доказателствен материал от страна на първоинстанционния съд, придружени от отсъствие на мотиви по съществуващите противоречия между фактическата основа и правната й оценка, обуславят констатираните съществени процесуални нарушения, представляващи предвидено в закона отменително основание.
Допуснатите нарушения са отстраними чрез ново разглеждане на делото в съответствие с мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, Силистренски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 2 от 18.05.2020г.
постановена по НЧХД № 75/19 г. по описа на Дуловски районен съд ИЗЦЯЛО.
ВРЪЩА делото на ДРС за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.