Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 22.01.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева с участието на
прокурор като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №704 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК,
образувано по жалбата на „ЕРХОУМ 2“ ЕООД, представлявано от управителя М.К.Х., против
Ревизионен акт №16002419001494-091-001/17.09.2019 год., поправен с РА №П-16002419162435-003-001/24.09.2019
год., издадени от началник сектор Г.Й. – възложил ревизията и Ц.Д. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение
№693/06.01.2019 год. на Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
В жалбата са изложени съображения, че ревизионният
акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като му е
била връчена единствено и само заповедта за възлагане на ревизията, но е и
останалите заповеди, с което е накърнено правото му на защита. Твърди също
така, че ревизията е приключила при непълнота на доказателствения материал,
поради което а и необоснован. Изводите на ревизиращите за липсата на реалност
на доставките намира за необосновани, противоречиви и не кореспондиращи с материалите
по ревизионната преписка. Жалбоподателят няма достъп до специалните регистри на
данъчната администрация и не може да проверява изрядността на всеки един
доставчик. В хода на ревизията не са установени привидни сделки и е проследена
веригата на доставката. Събрани са доказателства и за получаването на
фактурираната стока от посочените в ревизионният акт трима доставчика, а самите
сделки са надлежно осчетоводени. Това е довело до неправилното прилагане на
материалният закон. Налице е плащане на сделките по банков път, а транспортът е
осъществен със собствени средства и персонал на получателя, като в подкрепа на
реалността на доставките са приложени и съответните приемо-предавателни
протоколи. Налице са доказателства за реалното осъществяване на преките
доставки, а липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки
или неизрядното осчетоводяване на транспорта до тях, не може да обуслови извод
за не осъществяване на преките доставки. Ако е необходимо пълното доказване на
липсата на ревността на доставките, е следвало да има в предвид и да приобщи
към преписката всички влезли в сила ревизионни актове на предходните
доставчици. В хода на ревизията не е изследвано, нито доказано по надлежен
процесуален ред наличието на предпоставките на чл.177 от ЗДДС, той като
получателят не носи отговорност за действията на своя доставчик. В хода на
ревизията също така не е извършена аналитична съпоставка за съответствието
между получената от ревизираното лице стоки и реализираната такава. Въз основа
на подробно изложените съображения в тази насока е направено искане за отмяната
на ревизионният акт в цялост, както и присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
Ответника – Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив,
чрез редовно упълномощения си юрисконсулт Я., иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт с доводи, че реалността
на доставките не е установена от жалбоподателя, а заключението на вещото лице
по допусната СИЕ е неотносимо към главния по делото фактически въпрос.
Първоначално жалбата е била предмет на разглеждане
на адм. дело №15/2020 год., приключило с решение №158/13.05.2020 год. В хода на
съдебното производство е била допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна
експертиза, съгласно която счетоводната отчетност отразява вярно и точно
стопанските операции, като същите са заведени хронологично. Закупените стоки са
заведени по сметка 304 „стоки“ в
кореспонденция със сметка 401 доставчици и са отразени в дневниците за
покупки-продажби от жалбоподателят. Всички разплащания са били извършени в
брой. За част от реализираните доставки са съставени приемо-предавателни
протоколи, налични са и експедиционни бележки. Процесните фактури са
осчетоводени от предходните доставчици, заведени са и аналитични сметки, а ДДС
по тях е начислен съгласно чл.86 от ЗДДС. Същите съдържат всички реквизити, а
по отношение на транспортирането на стоките от наетият за целта товарен
автомобил, не са били открити товарителници, пътни листи и др., като само е
изписано /изразходвано/ гориво на стойност 3 537.95 лв. Дружеството
разполага с дворно място и навес в бившата агроаптека в с. Я., а закупените
стоки впоследствие са били реализирани, като са посечени и съответните
контрагенти /четири дружества/. В съдебно заседание заявява, че според негови
изчисления трябва да са налични 1880 палета, но по складовата програма на
дружеството има само 337. Отразените в ревизионният акт палети могат да бъдат
съхранявани в базата на ревизираното лице, при наличието на баланс между закупуваното
количество и реализираното такова. Тези палети могат да се съхраняван един
върху друг в колони високи до три метра, като за целта е необходимо обаче да е
налице мотокар с вилици, какъвто не е заведен в баланса на дружеството. Не е
проверявал дали е налице нает персонал за ревизираният период. От „Вита фрукт
логистик“ са доставени 8840 палета, без да има данни, че дружеството има нает
персонал. С решението съдът е отхвърлил изцяло жалбата като неоснователна.
С решение №14031/12.11.2020 год., постановено по
адм. дело №8031/2020 год. по описа на Върховен административен съд на Република
България, е отменено решение №158/13.05.2020 г., постановено по адм. дело №15/2020
год. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта, в която е
отхвърлена жалбата на „Ерхоум 2” ЕООД – с. Я., Област Стара Загора против РА №Р-16002419001494-091-001/17.09.2019
год., поправен с РА №П-16002419162435-003-001/24.09.2019 год., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 693/06.12.2019
год. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС по доставки от „Вита
Фрукт Логистик“ ЕООД в размер на 13 211.40 лв. и съответните лихви в
размер на 861.58 лв., вследствие отказано право на данъчен кредит и вместо него
постановено отмяната на ревизионният акт в тази му част. В оставалата си част, за
определени задължения за ДДС по доставки от „АА 2018“ДЗЗД и „Булком Комерс“ЕООД
решението е отново отменено, като е върнато на Административен съд – гр. Стара
Загора за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията,
дадени в настоящето решение. В изпълне3ние на това решение, съдът е изискал от
жалбоподателят и от ответника процесните фактури, като същите са представени от
страна на жалбоподателят, а от ответника е получено писмо, в което се твърди,
че след приключването на ревизията
оригиналните фактури са били върната на ревизираното лице, поради което и същите
не могат да бъдат представени.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-160002419001492-020-001/12.03.2019
год. /стр. 280 от адм. дело 15/2020 год. на АССЗ/ издадена от Г.Й. на длъжност
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на
ревизия на „Ерхоум 2“ЕООД, с обхват:
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2018 до
31.01.2019 год. Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: Ц.С.Д.
на длъжност Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и И.Г.П. -
главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок
от три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на
18.03.2019 год. /лист 283 от адм. дело №15/2020 год. на АССЗ/. Срокът за
извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-160002419001492-020-002/12.03.2019
год.,
издадена и подписана от Г.П.Й., Началник сектор, като срокът за приключване на
ревизията е определен като такъв до 16.08.2019 год. Заповедта за възлагане на ревизия е издадена в
електронен вид и подписана с валиден към датата на полагането им квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество.
Въз основа на извършената
ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Ц.С.Д. на длъжност Главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и И.Г.П. - главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002419001494-091-001/17.09.2019
год., с който по отношение на ревизираното лице „Ерхоум 2“ЕООД
се предлага установяване на задължения за ДДС в размер 20 532.93 лв. /лист 70-77
от дело №15/2020 год. по описа на АССЗ/, от които главница 19 292.96 лв. и
лихви в размер на 1 239.97 лв.
Констатациите по РД са следните:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 31.10.2016 год.
по избор, независимо от облагаемия оборот. Има регистрирано ФУ с дистанционна
връзка с НАП от 19.06.2018 год без стационарен обект за търговия на дребно.
През ревизирания период са декларирани продажби на европалети и услуги по
дърводобив, а дейността се извършва в село Я. в двора на бивша на агроаптека.
Дружеството води редовно двустранно счетоводство, а източниците на финансиране
са приходи от осъществяваната дейност. В дневника за покупки за съответния
период с право на приспадане на пълен данъчен кредит са включени фактури издадени
от „Вита Фрукт Логистик“ЕООД за месец 12.2018 год. и месец януари 2019 год. с
обща стойност на ДДС в размер на 4
792.40 лв. за общо закупени по фактурите 8 840 бр. европалети. От
представените от доставчика заверени копия на фактури, експедиционни бележки,
СД по ЗДДС и дневник за продажбите за месеците 12.2018 год. и 01.2018 год. и
документите, предоставени от ревизираното лице се установяват следните
несъответствия: Издадените през месец декември 2018 год. фактури са на обща
стойност 50 514.00 лв с ДДС. От представените счетоводни регистри от РЛ сумата
не е платена на доставчика и дължима към 31.01.2019 год. По счетоводни данни на
доставчика, фактурите са платени в брой през месеца на издаването им - месец декември
2018 год. Към тях са прикрепени касови бележки за извършени плащания от месец
01.2019 год. на обща стойност 40 950.00 лв. и през месец 02.2019 год. на
стойност 5 229.00 лв. Остатък за плащане – 4 335.00 лв от посочените 50 514.00
лв. Задължението по фактурите от месец 01.2019 год. е в размер на 28 754.40 лв.
По счетоводни данни на доставчика сумата е платена през месец 01.2019 год., но
според приложените касови бележки, плащането е извършено, както следва: месец
януари 2019 год. – 8 415.00 лв., месец февруари 2019 год. - 4896.00 лв., месец
март 2019 год. – 5 759.00 лв. Остатък за плащане 9 684.40 лв. Към фактура
1144/12.01.2019 год. няма касова бележка / това е последната фактура с ДО 4 500.00
лв и ДДС 900.00 лв/. Касовите бонове са от ЕКАФП, регистриран от „Вита Фрукт
Логистик“ЕООД на 11.01.2019 год. в обект за ТЕ с хранителни стоки гр. София, но
информационните масиви на НАП няма данни за отчетени обороти от продажби с този
касов апарат. Описаните фактури са включени в дневник за продажби и СД, за
отделните периоди е деклариран данък за внасяне в незначителни размери, като
резултатът е компенсиран с услуги от други рискови фирми. По данни от
дневниците за покупки, доставчици на „Вита Фрукт Логистик“ЕООД са дружества с
прекратена регистрация по ЗДДС служебно, поради установени обстоятелства по
чл.176 от ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС на този доставчик е от 27.06.2002 год., с
един регистриран трудов договор – продавач-консултант, а пред периода на
доставките същото лице има регистриран трудов договор
и с „Подемкран“АД Габрово. Не е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ, а за
периода от 2011 год. до 2016 год. са подавани нулеви ГДД. За следващите период
няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО. Не е декларирано осъществяване на дейност.
Задълженията по СД за периодите на издаване на фактурите не са погасени. Обема
на доставките 8 840 бр. европалети предполага значителни по размер търговски и
складови площи, наличие на товаро-разтоварна техника, нает персонал, с каквито
доставчика и издател на фактурите не разполага. Доставчика представя единствено
оригинали на описаните фактури с прикрепени към тях касови бележки от ЕКАФП, от
който няма данни за отчетени обороти и които не съответстват на счетоводните
записвания при РЛ, че сумата по фактурите, издадени от 12.2018 год. е дължима
към 31.01.2019 год. Направен е извод, че фактурите са документи с невярно
съдържание, не са налице реални доставки на посочените стоки, което означава
липса на облагаеми сделки. Начислен е данък без да е възникнало данъчно
събитие, следователно е начислен без основание и съответно РЛ няма право на
данъчен кредит.
В дневника за покупки на ревизираното за месец ноември
2018 год. с право на данъчен кредит са включени фактури, издадени от „АА 2018“ДЗЗД
с обща стойност на ДДС 2 170.00 лв. При извършената насрещна проверка не
са представени поисканите документи с ИПДПОЗЛ.
Проверката в ИМ на НАП е установила, следните данни за доставчика:
Описаните фактури са включени в дневника за продажби и СД за м.12.2018 год.. За м.11.2018 год. не е подавана СД и не са
декларирани продажби и покупки на стоки и услуги. За съставител и МОЛ е вписано
лицето И.П., който е управител до 20.08.2018 год., а към 11.2018 год. управител
е П.Н.П.. Регистрацията по ЗДДС е извършена на 09.07.2018 год. – задължителна
по чл.132, ал.5 от ЗДДС. През периода дружеството е декларирало единадесет
трудови договора в това число с 5 сезонни работници в земеделието и 6- ма на
длъжности кофражист, арматурист, бетонджия, общ работник в строителството.
Дружеството няма регистрирани МПС, а кода на декларираната икономическа дейност
е „Неспециализирана търговия на едро“. Предмета на доставките предполага посочените
по–горе материални и кадрови ресурси, които не са установени като налични. РЛ е
представило оригинали на фактурите с прикрепени касови бележки за плащане в
брой. Касовите бележки са издадени на 27.12.2018 год. от ЕКАФП, регистриран на
16.12.2018 год. в град *** без стационарен обект, а в ИМ на НАП няма данни за
отчетени обороти от продажби от това ФУ. Счетоводно плащането е отразено през
месец 11.2018 год.
В
дневника за покупки за ревизирания период с право на приспадане на данъчен
кредит са включени и фактури, издадени от „Булком комерс“ЕООД с обща стойност
на ДДС 1 918.56 лв. На този доставчик е извършена насрещна проверка, също
неуспешно като данните са от ИМ на НАП: Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
12.05.2009 год. и дерегистрирано на 30.10.2018 год. по инициатива на орган по
приходите, поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Описаните фактури
са включени в дневник за продажби и СД. За отделните периоди е деклариран данък
за внасяне в незначителни размери, а резултата е компенсиран с услуги от други
рискови фирми. По данни от дневниците за покупки, доставчици на „Булком Комерс“
ЕООД са дружества с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по
приходите на основание чл.176 от ЗДДС. Регистрирани са 6 трудови договора на
работник по поддръжка на сгради, монтажник, стоманобетонни конструкции,
работник изграждане и ремонт на покривни покрития, тенекеджия довършителни
работи, бояджия сгради. За периода от 2013 год. до 2016 год. са подавани нулеви
ГДД, а за следващите периоди няма подадени ГДД По чл.92 от ЗКПО нито е декларирано
осъществяване на дейност. Дружеството няма регистрирани МПС. Изводите за
реалност на доставките и по тези фактури са идентични с посочените по-горе.
Представените в хода на ревизията касови бележки към фактурите са издадени от
ЕКАФП, което е регистрирано към обект за ТД с разнородни нехранителни стоки, ***
– офис. В ИМ на НАП няма данни за отчетени обороти от продажби с този касов
апарат.
През ревизирания период е приспаднат данъчен
кредит в размер на 589.66 лв. по фактури за гориво, издадени от различни
доставчици и от дружество, от което РЛ е наело товарен автомобил „Ивеко 35.10“
срещу 360.00 лв на месец. С други МПС ревизираното лице не разполага. За
фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици се отказва признаване
право на приспадане на данъчен кредит, в резултат на което се установява ДДС за
внасяне в размер на 19 292.96 лв. главница и лихва в размер на 1 379.32 лв. или
общо 20 672.28 лв., а след добавяне на лихвата за месец 01.2019 год. в размер
на 6.43 лв. сумата е равна на 20 678.71 лв.
С
възражението си срещу РД, жалбоподателя представя 16 броя приемо-предавателни
протоколи за предаване/приемане на стоките, подписани от управител на „ЕРХОУМ
2“ ЕООД и от представител на преките доставчици – издатели на фактурите /лист
46 – 69 от адм. дело №15/2020 год./.
Така подаденото възражение е прието като
неоснователно и е издаден ревизионен акт
№Р-16002419001494-091-001/17.09.2019 год., издаден от Г.П.Й. – Началник сектор и
Ц.С.Д. – главен инспектор за сумата от 20 672.28 лв. Срещу така издаденият
ревизионен акт е подаде жалба с вх.№20322/01.10.2019 год. /лист 22 – 27 от адм.
дело №15/2020 год. по описа на АССЗ/. Следа разглеждане на жалбата е
постановено Решение №693/06.12.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, с което решение жалбата е отхвърлена като неоснователна,
а издаденият ревизионен акт е потвърден като правилен и законосъобразен.
В
решението си Директор „ОДОП“ Пловдив приема, че според писменото обяснения на
управителя на ревизираното лице, дружеството осъществява стопанска дейност в
село Я., област Стара Загора, в двора на бивша агроаптека. Мястото е
предоставено за ползване срещу стопанисване и ремонт на същото. Закупените от
дружеството европалети се заприхождават с издадените фактури от страна на
доставчиците. Продажбата им, последващата, се осъществява в двора на
агроаптеката, а за осъществяване на последващите доставки, ревизираното лице
разполага с товарен автомобил „Ивеко“, взет под наем за срок от 6 месеца,
считано от 01.11.2018 год. до 31.01.2019 год. Съгласно представените справки за
налични активи, ревизираното лице не притежава МПС, машини, стоки оборудване,
инвентар, инвестиции. Към датата на издаване на РА не са представени
изискваните на 19.06.2019 год. конкретни обяснения, документи, свързани с
транспорт на стоките, като пътни листове, товарителници, фактури за транспортни
услуги и въобще доказателства за движението на европалетите от мястото на закупуване
до мястото на стопанска дейност на ревизираното лице. Представените с
възражението протоколи не са приети за достоверни. Установено е, че е налице
основание за издаване на РА за поправка на явна фактическа грешка, тъй като за
данъчен период месец януари 2019 год. дружеството е издължило сумата от 251.74 лв.
главница ДДС, но на 17.05.2019 год., вместо до 14.02.2019 год., поради което
правилно е начислена лихва за просрочие в размер на 6.43 лв. върху главница за
период, включен в обхвата на ревизията.
С обжалваните ревизионни актове, не е признат
данъчен кредит по фактури, издадени от три контрагента: „Вита фрукт логистик“ЕООД,
„АА 2018“ДЗДД и „Булком комерс“ЕООД в общ размер на 19 292.96 лв., с
прилежащи лихви в размер на 1 379.32 лв. и е начислена лихва в размер на
6.43 лв. за просрочие за дължимия ДДС за внасяне по СД ЗДДС за данъчен период месец
януари 2019 год. В настоящето производство след връщането на делото от страна
на ВАС на Република България и постановеното решение №14031/12.11.2020 год. по
адм. дело №8031/2020 год., съдебното оспорване на ревизионният акт продължава в
частта, в която е отказано признаване на данъчен кредит по сделките с „АА
2018“ДЗДД в размер на 2 170.20 лв. и на „Булком комерс“ЕООД в размер на
3 911.36 лв.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002419003428-091-001/31.01.2020 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването на РА
№Р-16002419001494-091-001/17.09.2019 год., издаден от Г.П.Й. – Началник сектор
и Ц.С.Д. – главен инспектор, потвърден с Решение №693/06.12.2019 год. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна:
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1802/28.09.2017
год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1
от ЗНАП като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени
заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /лист 84 - 85 от адм. дело №15/2020 год./. В случая Заповед
за възлагане на ревизия №Р-16002419003428-020-001 от 31.05.2019 год., е
издадена от Г.П.Й. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001494-020-001 от 12.03.2019
год. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419001494-020-002 от 17.06.2019
год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Г.П.Й..
Възложената ревизия на „Ерхоум
2“ЕООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002419001494-020-001 от 12.03.2019
год. органи по приходите – Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и И.Г.П. – главен инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002419001494-091-001/17.09.2019 год.
/чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт №Р-16002419001494-091-001
от 17.09.2020 год. е издаден от Г.Й. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията на „Ерхоум 2“ЕООД и от Ц.Д. на длъжност главен инспектор по
приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на
ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по
степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе, заповед за
възлагане на ревизия, заповед за изменението й, съставения въз основа на
ревизията Ревизионен доклад №Р-16002419001494-092-001/22.08.2020 год. и ревизионен
акт №Р-16002419001494-091-001 от 17.09.2020 год., са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги
лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели
и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията
за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част
от него.
Не се твърдят от жалбоподателят,
нито се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното
ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 22.08.2020 год., в срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити,
при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При изследване на материалната законосъобразност
съдът съобрази следното:
Във връзка с осъществените доставки от страна на
„АА 2018“ДЗЗД, по делото са приети като писмени доказателства, издадените
фактури – два броя /лист 15 и 16 от делото/, като към всяка една от тях е
приложен и фискален бон. Приети са като доказателства и приемо-предавателните
протоколи. При извършената съпоставка между тези доказателства, се установява,
че с фактура №313/19.11.2018 год. са доставени 468 палети и 650 европалети, на
обща стойност 8 767.20 лв., които са били предадени на ревизираното лице
на приемо-предавателния протокол на 19.11.2018 год. /лист 67 от адм. дело №15/2020
год. по описа на АССЗ/, а с фактура №312/16.11.2018 год. са доставени 709
палети на стойност 4254.00 лв., които са били предадени на ревизираното лице на
приемо-предавателния протокол на 16.12.2018 год. /лист 66 от адм. дело №15/2020
год. по описа на АССЗ/. Съдът намира, че приемо-предавателният протокол от
16.12.2018 год. не удостоверява реалността на доставката по фактурата, тъй като
видно от съдържанието, то удостоверява получаването на стока на 16.12.2018
год., по фактура №313/16.12.2018 год. Такава фактура от тази дата не е била
предмет на ревизионното производство и не е била изследвана. В този смисъл,
отказаното признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното лице по
фактура №313/16.11.2018 год. е обосновано и правилно, тъй като в хода на ревизията
не са събрани доказателства, от които да е видно, че е налице реалност на
доставката. Не е налице приемо-предавателен протокол, нито са събрани каквито и
да е било други доказателства в тази насока.
Аналогични са и съображенията на съда за другата фактура
№312/16.11.2018 год. за доставка на 709 палета. Действително в приложеният
приемо-предавателен протокол е налице идентичност между описаните във фактурата
стоки и предадените такива на датата на издаването й. Във фактурата, като МОЛ е
посочено лицето И.П., който обаче към 16.11.2018 год. не е имал представителна
власт на ДЗЗД, нито е осъществявал трудова дейност към този момент в
дружеството /няма нито един регистриран трудов договор/. Липсата на
представителна власт на лицето да издава фактури от името на ДЗЗД, както и
каквото и да е упълномощаване в тази насока, както и на каквато и да е било
връзка между физическото лице И.П. и „АА 2018“ДЗЗД, пораждат основателни
съмнения в реалността на осъществената доставка. Всичко това води до
единственият извод, че не е налице реалност на доставката, поради което и
правилно и отказано правото на данъчен кредит в размер на 2 170.20 лв. и
съответните лихви.
По отношение на отказаното право на данъчен кредит
по фактурите издадени от страна на „Булком комерс“ЕООД в размер на
3 911.36 лв.:
По делото като доказателства са приобщени
единствено и само петте броя фактури, с приложени към тях фискални бонове. Не
са налице представени приемо-предавателни протоколи, нито експедиционни бележки
или каквито и да е било други счетоводни документи, които да оборят извода за
реалност на доставката. Не е установено по безспорен начин, кога, от кого и на
кого са предадени, палетите по процесните фактури /фактури с №3016/03.09.2018
год.; №3017/07.09.2018 год.; №3018/10.09.2018 год. и №3020/03.10.2018 год./,
както и отразеният във фактура №3021/08.10.2018 год. дърводобив. Видно от
самите фактури и хронологичната им последователност, е видно, че ревизираното
лице и може би единственият им клиент. От друга страна, не изпратена информация
от контрагента относно издадените фактури и съпътстващите ги счетоводни
документи, а от извършената проверка не се установява да е имало регистрирани
трудови договори в този период. Всички тези факти поставят под съмнение
реалността на отразените сделки. Не на последно място, осъществяването на
дърводобив предполага издаването на съответните разрешения за това от горските
стопанства, каквито не са приложени нито от страна на ревизираното лице, нито
от страна на контрагента му и не на последно място и регистрирани лица по
трудови правоотношения, които да осъществят фактическия дърводобив. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че жалбата в тази й част е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение и на двата контрагента следва да се
има в предвид, че от страна на жалбоподателят не бяха представени надлежни
доказателства за осъщественият от неговата страна транспорт с наетият автомобил
на стоките предмет на процесните фактури. Не са представени пътни листи, в
които да са отразени съответно маршрута, водача и пропътуваните километри.
При този изход на спора, жалбоподателя следва да
бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 611.95 лв. на основание чл.8, ал.1
във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1
и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Ерхоум 2“ЕООД, представлявано от управителя М.К.Х. против Ревизионен акт №16002419001494-091-001/17.09.2019
год., поправен с РА №П-16002419162435-003-001/24.09.2019 год., потвърден с Решение №693/06.12.2019 год. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта, с която е отказано признаването на право на данъчен кредит по
фактури издадени от „Булком комерс“ЕООД в размер на 3 911.36 лв. и лихви в
размер на 350.74 лв. и по доставки от „АА 2018“ДЗЗД в размер на 2 170.20
лв. и лихви в размер на 167.00 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ерхоум 2“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.К.Х. и със седалище и адрес
на управление с. Я., общ. Опан, обл. Стара Загора да заплати на Национална
агенция по приходите, гр. София представлявана от Изпълнителния директор Галя Димитрова сумата от
611.95 /шестстотин и единадесет лв. и 95 стотинки/, лв. представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Административен
съдия: