РЕШЕНИЕ  

 

№                              13.12.2019 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти граждански състав

На  двадесет и девети ноември , две хиляди и  деветнадесета година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: С. Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №3105  по описа за   2019  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание  чл.344, ал.1, т.1, т.2  и  т.3  от КТ от С.С.А., ЕГН- ********** ***, против  Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, представлявано от Директора Й.М.М..

Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата А. заемала длъжността „старши учител – ЦДО - начален етап“ в ответното училище, с място на работа – с. В., общ. Септември,обл. Пазарджик, ул. „*****“№*. Ищцата заемала посочената длъжност на основание трудов договор №14 от 15.09.2009г., който бил сключен за определен срок – до 31.08.2010г. С допълнителни споразумения към трудовия договор, срокът на трудовото правоотношение бил удължаван всяка учебна година, като към момента на прекратяването било в сила Допълнително споразумение към трудов договор №РД 03-106 от 28.01.2019г. Ищцата работила на пълно работно време, при основно месечно трудово възнаграждение  от 955.00лв. и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит – 305.60 лв.

Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №РД 03-196 от 30.05.2019г. , връчена на ищцата на 30.05.2019г., считано от 01.06.2019г. на основание чл.325,ал.1,т.5 от КТ- поради връщане на работа на отсъстващия Е. Г. Б. .

            Твърди се, че заповедта за уволнение била незаконосъобразна , като не било налице посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Според ищцата, тя била назначена на работа по трудов договор за определен срок, а не по заместване. От друга страна, Е. Г. Б.  не се била завърнала на работа, тъй като изпълняла длъжността Кмет на село В., което било общоизвестно.

             Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за незаконно и да постанови отмяна на процесната заповед и на уволнението, да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението- „старши учител – ЦДО- начален етап“ в ответното училище, с място на работа – с. В., общ. Септември,обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в размер на 2500.00лв., което към момента на подаване на исковата молба било за периода от 01.06.2019г. до 29.07.2019г. Претендира се законна лихва, считано от  датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и заплащането на сторените съдебно-деловодни разноски.

 Ответникът по делото е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции като допустими, но неоснователни, поради следните съображения:

 

 На 30.04.2019г. Е. Г. Б.  е подала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение , а на 20.05.2019г. е подала заявление за прекратяване на ползвания от нея неплатен отпуск. Ответникът приема, че с подаване на заявление от Благова от 29.05.2019г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, същата се е завърнала на работа , като с прекратяване на трудовото правоотношение  с титуляра, се прекратявало и трудовото правоотношение със заместника. Трудовият договор на титуляра е бил прекратен със Заповед №РД 03-195 от 30.05.2019г. , поради което прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата било законосъобразно и не подлежало на отмяна.

Твърденията на ищеца за неспазване на процедурата не отговаряли на истината, като предявените искове били неоснователни , и като такива следвало да бъдат отхвърлени.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът счита, че следва да приеме представените от страните писмени доказателства.

В проведеното на 29.11.2019г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.225 от КТ, като същият следва да се счита предявен за периода от 01.06.2019г. до 29.11.2019г.за сумата от 6303.00лв., вместо посоченото в исковата молба за периода от 01.06.2019 г до 29.07.2019г. за сумата от 2500.00лв.

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

В хода на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата А. е работила в Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*,  на длъжност „старши учител – ЦДО - начален етап“, с място на работа – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.„*****“№*. Ищцата А. заемала длъжността на основание трудов договор №14 от 15.09.2009г., който бил сключен за определен срок – до 31.08.2010г. С допълнителни споразумения към трудовия договор, срокът бил на трудовото правоотношение бил удължаван всяка учебна година, като към момента на прекратяването било в сила Допълнително споразумение към трудов договор №РД 03-106 от 28.01.2019г. Ищцата работила на пълно работно време, при основно месечно трудово възнаграждение  от 955.00лв. и допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит – 305.60 лв.

Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №РД 03-196 от 30.05.2019г. , връчена на ищцата на 30.05.2019г., считано от 01.06.2019г. на основание чл.325,ал.1,т.5 от КТ- поради завръщане на работа на отсъстващия Е. Г. Б. . Заповедта била връчена на ищцата лично на 30.05.2019г.

По делото е приложено цялото трудово досие на ищцата.

След прекратяването на трудовото правоотношение между страните до деня на провеждането на устните състезания в трудовата книжка на ищцата няма други вписвания, което се установява от извършената от съда констатация в открито съдебно заседание.

           Гореизложената фактическа обстановка се установява от приложените и приобщени по надлежният ред  по делото документи. В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.

           В хода на делото е била допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 01.06.2019г. Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа. При проверка на ведомостите за работни заплати на ОУ“Г. Б.“ вещото лице е установило, че последния пълен работен месец преди уволнението на ищцата А. е месец март,2019г. , в който са отработени 20 работни дни, като е начислено общо брутно трудово възнаграждение – 1285.43лв. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.06.2019г. до 29.07.2019г. /1 месец и 21 дни/ е 2411.58 лв.

           По делото е изготвена и съдебно почеркова експертиза /Протокол №82/2019г./, видно от заключението по която, подписите за „Работник“ в допълнителното споразумение  към трудов договор №193 от 31.08.2011г.  и допълнителното споразумение към трудов договор №308 от 01.09.2017г. – обекти на експертизата са положени от С.С.А.. В предварителния договор №308 от 01.09.2017г. е налице допълнително отпечатан текст в графата , която регламентира срока за сключване на допълнителните споразумения. Допълнителният текст е със съдържание „до завръщане на титуляра Е. Б. “, като този текст отсъства в екземпляра, представен от ищеца по делото. В предварителния договор №193 от 31.08.2011г. , представен от ответника, има допълнително изписан с черна химикална паста ръкописен текст в графата, която регламентира срока за сключване на допълнителните споразумения. Допълнителният текст е със съдържание „до завръщане на Е. Г. Б. “, като този текст отсъства в екземпляра, представен от ищеца по делото.

           Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

          Спорът между страните са изразява в това, че ищецът С.С.А., ЕГН- ********** ***, счита, че  трудовото й правоотношение е било прекратено неправомерно на посочено правно основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ и посочени мотиви - „поради завръщане на работа на отсъствалия Е. Г. Б. “.

          Ответникът, от своя страна твърди, че трудовото правоотношение между страните било прекратено законосъобразно  и в съответствие на установените правила , като обжалваната заповед била законосъобразна. От страна на ответника било извършено правомерно прекратяване на трудовото правоотношение. Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била правилна и законосъобразна. Спазени били правилата на материалния и процесуалния закон, не били допуснати съществени нарушения, които да водят до нейната незаконосъобразност. Сключеният между страните трудов договор бил за определен срок, като издадените впоследствие допълнителни споразумения не променяли обстоятелството, че трудовият договор на ищцата е срочен – до завръщане на титуляра Е. Г. Б. .

Съдът не споделя доводите на ответната страна , поради следните съображения:

           Съдът приема , че между страните в производството е бил сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1,т.1 от КТ, а не на основание чл.68,ал.1 ,т.3 от КТ, както се твърди от ответната страна. Между страните са били сключени няколко трудови договора /приложени по делото/, като последният от тях е Трудов договор №14 от 15.09.2009г., сключен за определен срок – до 31.08.2010г. С допълнително споразумение към трудовия договор № РД 03-106 от 28.01.2019г.  посоченият трудов договор е бил изменен, като нито в цитираният трудов договор, нито в допълнителното споразумение към него е посочено,че ищцата А. се съгласява да изпълнява съответната длъжност до завръщането на титуляра Е. Г. Б. .

           Предвид изложеното, твърденията на ответника, че ищцата А. е заемала длъжност по заместване, останаха недоказани в хода на процеса. В подкрепа на тези твърдения са единствено представените от ответната страна екземпляри на допълнително споразумение към трудов договор №193 от 31.08.2011г. и допълнително споразумение №308 от 01.09.2017г. , за които се установи от приетата по делото  и неоспорена от страните съдебно почеркова експертиза /Протокол №82/2019г./,че е било извършвано дописване на текста „до завръщане на Емилия Благова“ на ръка, като това дописване не фигурира в екземплярите, предоставени на ищцата. При това положение, не би могло да се направи обоснован извод , че страните са постигнали съгласие ищцата да заема длъжността до завръщане на титуляра Е. Б. . Дори  да се приеме тезата на ответната страна, че трудовият договор между страните е бил сключен със срок до завръщане на титуляра, не са ангажирани доказателства, от които да е видно,че направеното дописване е било сведено до знанието на работника/служителя, доколкото не са налице данни екземпляр от допълнителните споразумения /след извършването дописване/ да му е бил връчен.

 

 

 

            От приетите по делото доказателства  се установява, че страните са били обвързани от срочно трудово правоотношение. Този извод се налага и от съдържанието на сключените между страните  допълнителни споразумения към трудовия договор №41 от 27.09.2017г.; РД 03-049 от 05.10.2018г.  и РД 03-106 от 28.01.2019г., с които страните са преуредили отношенията си, като са постигнали съгласие трудовият договор да бъде сключен за определен срок, а не за заместване на служител. В нито едно от тези допълнителни споразумения не е посочено,че ищцата заема длъжността по заместване, нито кой работник или служител ще замества ищцата.

            Тъй като конкретен срок на трудовия договор не  е уговорен между страните, следва да се приеме, че договорът е сключен за максимално допустимият от закона срок от 3 години., който не е изтекъл към датата на  издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

             Алтернативно, дори да се приеме становището на ответната страна, следва да се има предвид, че трудовият договор между страните, сключен на основание чл.68, ал.1 т.1 КТ (за определен срок), е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ и на основание чл.68 ал.5 КТ, поради което следва да се счита за сключен за неопределено време. С изменението на чл. 68 КТ е ограничена възможността за сключване на последователни срочни трудови договори. Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68 ал.3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68 ал.3 КТ, включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно - временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в  чл. 68 ал.4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т.8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение „изключение” по смисъла на чл. 68 ал.3 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.

            Очевидно е, че в случая не е налице нито една от двете хипотези, посочени в чл.68 ал.3 КТ. Не е  налице  и основанието по чл.68 ал.4 КТ - нито в трудовия договор, нито в допълнителните споразумения към него, са посочени обстоятелства от дефинираните в § 1, т. 8 от ДР на КТ, обуславящите срочността на трудовия договор. Съгласно чл.68 ал.5 КТ срочен трудов договор за определено време, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, се смята сключен за неопределено време. Ето защо съдът приема, че дори да е бил сключен при твърдените от ответната страна условия, трудовият договор на ищцата се е превърнал се в трудов договор за неопределено време по силата на закона.

По изложените съображения, следва да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на ищцата, извършено с със Заповед №РД 03-196 от 30.05.2019г.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ:

С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, и предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение, конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност се явява основателен и съдът следва да възстанови ищцата на длъжността „старши учител ЦДО- начален етап” с място на работа- с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*- Основно училище „Г. Б.“- с. В..

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ:

    Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за периода от 01.06.2019г. до 29.11.2019г. за сумата от 6303.00лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение, е основателен.

    Съображенията за това са следните:

    Атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.

    От извършената от съда на 29.11.2019г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата се установява, че същата не е започвала работа на друго място за периода след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното училище, считано от 01.06.2019г. до 29.11.2019г.

            От заключението на назначената по делото  съдебно-икономическа експертиза се установява, че последния пълен работен месец преди уволнението на ищцата А. е месец март,2019г. , в който са отработени 20 работни дни, като е начислено общо брутно трудово възнаграждение – 1285.43лв. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.06.2019г. до 29.07.2019г. /1 месец и 21 дни/ е 2411.58 лв.

   Следователно предявеният от ищцовата страна иск след допуснатото на основание чл.214 от ГПК изменение в неговия размер се явява  основателен и доказан за сумата от 6303.00лв. , до който размер се разпростират ищцовите претенции.

Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 29.07.2019г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение.

           По разноските:  При този изход на спора, в полза на ищеца  А. , следва да бъдат присъдени на осн. чл.78,ал.1 от ГПК  сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство, който е съобразен с минималните размери по Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, представлявано от Директора Й.М.М., следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 352.12лв. /вкл. държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска/, както и сумата от 120,00 лв. за изготвяне на  съдебно-икономическа експертиза и 200.00 лв. за изготвяне на  съдебно-почеркова експертиза , на осн. чл. 78, ал.6 ГПК на осн. чл. 78, ал.6 ГПК

 

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            ПРИЗНАВА за незаконно  уволнението на С.С.А., ЕГН- ********** ***, извършено на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, и ОТМЕНЯ Заповед  №РД 03-196 от 30.05.2019г., издадена от Директора на Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, представлявано от Директора Й.М.М., като незаконосъобразна и неоснователна, на основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ.

           ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищеца С.С.А., ЕГН- ********** ***, на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител – ЦДО - начален етап“ в ответното училище, с място на работа – с. В., общ. Септември,обл. Пазарджик, ул. „*****“№* - Основно училище „Г. Б.“- с. В.

          ОСЪЖДА Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, представлявано от Директора Й.М.М., ДА ЗАПЛАТИ НА  С.С.А., ЕГН- ********** ***,  на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, сумата от  6303.00лв. /шест хиляди триста и три лева/ ,представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 01.06.2019 г. - 29.11.2019г., ведно със законна лихва, считано от  датата на предявяване на иска /29.07.2019г./

         ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение , на осн. чл.242,ал.1 ГПК.

         ОСЪЖДА Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, представлявано от Директора Й.М.М., ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А., ЕГН- ********** ***, сумата от  300.00 лв . /триста лева / на осн. чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща  сторените от ищеца по делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от исковете

            ОСЪЖДА Основно училище „Г. Б.“- с. В., адрес – с. В., общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“№*, представлявано от Директора Й.М.М. ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/,  сумата в размер на  352.12лв. – държавна такса, както и  сумата от 120,00 лв. за изготвяне на  съдебно-икономическа експертиза и 200.00 лв. за изготвяне на  съдебно-почеркова експертиза- за изплатени възнаграждения на вещите лица от бюджета на съда

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.        

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: