№ 1452
гр. С., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209252 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АТС-Т”ЕООД, представлявано от
управителя А.С., против Наказателно постановление (НП)
№548762-F560679/27.11.2020г., издадено от Л.П.Х. – началник отдел
„Оперативни дейности“ - С. в Централното управление на Национална
агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП
за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство
на финансите (Наредба № Н-18).
В жалбата се релевират възражения за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото сумата, установена като неотразена в касовия
апарат, не била част от касовата наличност и се съхранявала отделно от нея,
като била предоставена от управителя на дружеството още при отваряне на
търговския обект. Излагат се доводи, че нарушението не води до неотразяване
1
на приходи. Развиват се аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения в процедурата по ангажиране отговорността на дружеството,
поради издаване на наказателното постановление извън давностния
шестмесечен срок от съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Споделя се и твърдение за антидатиране, като се сочи отсъствие
на логика в поредността на произнасянията на наказващия орган. Изразява се
съмнение досежно компетентността на актосъставителя, наказващия орган и
служителя, връчил постановлението на санкционираното лице. Акцентира се
върху несъобразяване на сроковете за изпращане на
административнонаказателната преписка на наказващия орган (чл.44, ал.3 от
ЗАНН) и тези за произнасяне на наказващия орган (чл.52, ал.1 и ал.4 от
ЗАНН). Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адвокат Б., с пълномощно по делото, която поддържа
жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира присъждане на
направените в съдебното производство разноски. Допълва доводите си,
поставяйки акцент върху ръчното вписване на датите на актовете във водения
от ЦУ на НАП регистър, с цел укриване на пропускани срокове, както и
липсата на изпратено до жалбоподателя уведомление за издаване на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна Централно управление на НАП /ЦУ на НАП/ - С.,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт Б, която оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение
и възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото
доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице , отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
2
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„АТС-Т”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК
ХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ХХХ Управител на
дружеството бил А.Т.С.. За нуждите на упражняваната търговска дейност
дружеството стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41
от ДР на ЗДДС – питейно заведение - кафене, находящо се на адрес: гр. С.,
ХХХ.
На 15.07.2020г., в 17:40 часа, инспектори по приходите към ЦУ на НАП
–С. – свидетелят Р.П. Г. и колегата му Т.Е.М. извършили проверка на
заведението, стопанисвано от „АТС-Т“ЕООД. Служителите на приходната
администрация извършили покупка, след което се легитимирали и
пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която
изискали документи, свързани с реализираната търговия. Проверката
протекла в присъствието на свид. А.С., управител на дружеството.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство
(ФУ) модел „DATECS DP-150”, с инвентарен номер на ФУ: DTХХХ и
инвентарен номер на фискална памет ХХХХХ. То било регистрирано в НАП-
С. на 26.06.2019г. Контролните органи изискали от управителя да състави
писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, за което той
попълнил предоставена му бланка. В нея отразил като фактическа наличност
сумата от 68,20 лева. След това контролните органи изкарали дневен
финансов отчет без нулиране от фискалното устройство, като от отразените в
него данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта
възлиза на сумата от 19,20 лева. Така проверяващите констатирали, че
търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното
устройство, експлоатирано в обекта, чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, каквито функции то притежавало. Била
установена разлика между касовата и фактическата наличност в размер на
3
49,00 лева, за която свид. С. споделил, че е генерирана поради неотразяване
от него в касовия апарат на сумата, с която обектът започва работа.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА
№0458538 от 15.07.2020г., в който били описани и съответни документи
(съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана
до управителя на търговеца да се яви в сградата на ТД на НАП – гр.С. с оглед
съставяне на АУАН.
След като преценил, че е извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, на 22.07.2020г. свид. Г. в присъствието на управителя на
търговеца А С. и на свидетеля Т.Е.М. (присъствал и при установяването на
нарушението), съставил АУАН № F560679/22.07.2020г., в който описал
констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром и
словом нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен на
управителя на търговеца след подписването му. В съответната графа С.
вписал обяснение, че сумата в монети е предоставена от него на търговеца
„при отварянето“, „с цел –оборотни средства“. Допълнителни възражения в
писмена форма постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, изложените
аргументи в които са идентични на тези, застъпени в жалбата, инициирала
настоящото производство.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП №548762-F560679
от 27.11.2020г. от Л.П.Х. - началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в
Централното управление на Национална агенция за приходите, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-1149 от 27.11.2020г., с което при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН на дружеството – въззивник, на
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за неизпълнение на правно
задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н -18/2006г. на МФ.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетеля Румен Г тези на свид. С. и на свид. Т., разписка за
връчване на НП, протокол за извършена проверка от 15.07.2020г. серия АА
4
№0458538, дневен отчет от фискално устройство за 15.07.2020г. и опис на
парите в касата от същата дата, възражение срещу АУАН, пълномощни за
процесуално представителство, Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП, копие на резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност и отправяне на предупреждение,
писмо от ЦУ на НАП – С., изх.№ 1223-11/20.07.2021г. с приложения –
заповед №3766/25.09.2019г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП,
заповед на изпълнителния директор на НАП №256/12.02.2018г. относно
преназначаването на свид. Г., писмен отговор от ЦУ на НАП, с приложение
извлечение от регистър за административнонаказателни преписки, всички
приобщени по реда, предвиден в чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.Г. - актосъставител, като
непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и
относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се
проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея
акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят
логически свързано възпроизвежда фактите, възприети непосредствено от
него и колегата му Марков в качеството им на контролни органи при
извършената проверка, вида и съдържанието на проверените документи,
удостоверени идентично и в изготвения от тях констативен протокол, респ.
залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. Г.
подчертава, че пред него в хода на контролната дейност самият управител на
търговеца е изброил наличната в касата сума и е ангажирал твърдения за
нейния произход и предназначение, изводимо като факт и от приложения към
материалите по делото опис на парични средства в касата, възражение срещу
АУАН, отразено в бланката на документа и съдържащото се признание в тази
насока в показанията на свид. А С.. Депозираните от актосъставителя
сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и
изопачаване на споделените факти. Независимо от служебната му
ангажираност към структурата, към която принадлежи и
административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да
обоснове недостоверност на предадената от Г. информация. Още повече,
когато тя кореспондира и с изводимите от другите обективни доказателствени
източници (писмени и гласни такива) факти. Поради това следва да се
кредитират с доверие така обсъжданите показания и да бъдат поставени в
5
основата на изводите по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект
касова наличност, се потвърждава от приложения по делото опис на
паричните средства, изготвен от управителя на дружеството, изброил същите
в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в показанията на
свид. Г.. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието на
въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно
приложеният към преписката дневен финансов отчет.
Допълват възприетата от съда фактология и показанията на свид. С..
Разпитан в качеството на свидетел, управителят на санкционираното
дружество не отрича факта на неотразяване на сумата от 49,00 лева в паметта
на фискалното устройство чрез наличните функции. Излага твърдения, че се
касае за начално салдо за съответния ден, потвърдено в разпита и на
актосъставителя. По делото не са събрани доказателства, указващи друг
реален произход на разликата между фактическата наличност и тази,
установена като отчет от фискалното устройство, поради което и показанията
на свидетеля следва да бъдат възприети като достоверни.
Не опровергават фактическите установявания по делото и показанията
на свидетеля П.Т.. Разказът му има отношение към реда, по който е бил
връчен екземплярът от наказателното постановление на дружеството. В тази
насока данъчният служител е категоричен, че е известил управителя на
дружеството за издадения санкционен акт по телефон, като го е призовал да
се яви с оглед връчването му. Не може да се ангажира обаче с твърдения кога
е успял да се свърже с него, както и на коя дата му е възложено предприемане
на действия по връчване на акта. Категоричен е, че в НАП е внедрен
софтуерен продукт, чрез който може да се проследи издаването на
резолюциите и наказателните постановления.
Твърденията на свид. Т. намират потвърждение и в представените от
ЦУ на НАП извлечения от единен регистър на данъчната администрация за
„Административнонаказателни преписки“, прочитът на записите в който,
селектирани по видове актове, позволява проследяване на тяхната
хронология.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени
доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповеди № ЗЦУ
6
– 1149/25.08.2020г.№3766/25.09.2019г.и №256/12.02.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на
свидетелите, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага
подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните
доказателства по делото водят този съд до еднозначни и категорични
фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на
органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали
НП. Видно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване
на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП
или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по
приходите да образуват административнонаказателни производства за
неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт.
Приложената към материалите по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, в т.1.1 овластява и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление
на НАП да издават наказателни постановления за налагане на
административни наказания за нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този
7
административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство,
че към датата на издаване на наказателното постановление неговият автор е
притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ
орган в производството. Що се отнася до свидетеля Т., отсъствието на
посочена длъжност, която е заемал към датата на връчване на
постановлението, не повлиява върху законосъобразността на издадения
санкционен акт. Подобен аргумент би имал основание единствено в случай че
се спори за допустимост на жалбата като подадена извън установения
преклузивен срок от връчването, каквато хипотеза не се разкрива в случая.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Тази съдебна инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя за
издаване на санкционния акт след изтичане на шестмесечния срок от момента
на съставяне на АУАН, доколкото обективни доказателствени източници в
тази насока не бяха събрани. Убедителен извод в подкрепа на подобна теза не
може да бъде формиран само върху прочита на представените от
въззиваемата страна извлечения от електронен регистър, доколкото
хронологията на записите не е опорочена, нито различимите празни полета
могат да бъдат обяснени единствено с предварително запазвани дати, още
повече че видно от съдържанието на отделните графи, съществува
кореспонденция между номерата на издадените АУАН и последващи
наказателни постановления, която изключва твърденията на жалбоподателя,
че данните се дописвали. Същевременно, напълно несъпоставими са номерата
на издадения в конкретния случай санкционен акт и резолюцията, цитирана в
жалбата. Те не само са различни актове, а номерата им са генерирани не като
поредни, но и касаят различни по вида си нарушения, с различен предмет на
доказване, за които очевидно са образувани две отделни преписки.
Последното, видно и от номерата на съставените АУАН, с които те са били
инициирани. В дискрецията на наказващия орган е изборът на
8
последователност при произнасяне по тях, като същата не зависи от
обстоятелството, дали простъпките са били установени в хода на една
проверка. Довод в полза на аргументацията на жалбоподателя не може да се
черпи и от показанията на свид. Т., съпоставени с отговора на ЦУ на НАП, че
съобщение за издаването на НП не е било адресирано писмено до
санкционираното дружество, доколкото задължение в тази насока не е
разписано в нормите на ЗАНН. Процедурата изисква наказателното
постановление да бъде връчено, като способите, които наказващият орган ще
използва, са изцяло поставени в зависимост от утвърдената за институцията
му организация. Изрично бе заявено от свид. Т., че е призовал дружеството по
телефон и е връчил НП на неговия управител – надлежно удостоверено с
подписа на последния в обратната разписка. Обстоятелството, че не може да
бъде установено кога преди датата на връчване е осъществил комуникацията,
както и извършване на връчването на книжа близо половин година след
издаване на санкционния акт отново не могат да се тълкуват в полза на тезата
на въззивника за антидатиране на санкционния акт, с цел манипулиране на
представа за съобразяване срока по чл.34 от ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и
онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано
подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, със
съответната правна квалификация. Изрично е посочена санкционната
разпоредба, въз основа на която се определя видът на наложената
имуществена санкция, както и конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени
са правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере
фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да
съобрази с техните рамки своята теза.
Не следва да бъдат споделени и твърденията на жалбоподателя,
досежно допуснати нарушения на чл.44, ал.3, чл.52, ал. 1 от ЗАНН, които са
довели до опорочаване на акта на решаващия орган, доколкото установените
9
в цитираните текстове срокове са инструктивни. Неспазването им не повлиява
върху правото на защита на санкционираното лице, поради което и не влече
незаконосъобразност на санкционния акт. То би имало отношение единствено
при евентуално ангажиране дисциплинарната отговорност на съответните
държавни органи.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника “АТС-
Т“ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, като на основание чл. 185, ал.
2, вр.ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 /три хиляди/ лева.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е посветена на
отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени
лица и тяхното регистриране и част от установения ред за регистрация и
отчетност, който е задължителен за лицата, използващи фискални устройства
и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в
началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата
във връзка с извършени разплащания с други търговци. Всяка разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Следователно задължението е промяната в
касовата наличност (независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде
10
отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг
начин, ако има работещо такова в съответния търговски обект.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят “АТС-Т“ЕООД не е изпълнил задължението си да отбележи
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална
сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във
фискалното устройство с № на памет ХХХХХ чрез операцията „служебно
въведени“ суми, с каквато функция то разполага, което нарушение е
установено в хода на извършена на 15.07.2020г. проверка от органите по
приходите в стопанисвания от въззивника търговски обект. Жалбоподателят
не е регистрирал в апарата внесените от него в касата, като начално салдо за
деня, парични средства, като е установена положителна разлика възлизаща на
сумата от 49,00 лева, с които фактическата касова наличност е била повече от
отчетената като реализирана във фискалното устройство. Разликата не се
дължи на нерегистрирани продажби, доколкото такъв неин произход остава
недоказан, изрично възприето и от наказващия орган при подбора на
санкционната разпоредба, препращаща към наказанията по основния състав
на чл.185, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка съдът приема като достоверни
твърденията на управителя свид. С. за оставени като оборотни средства при
отварянето на обекта парични суми, потвърдено и от актосъставителя свид. Г
Независимо от причината, поради която е наложено обаче, въвеждането на
сумата в касата е следвало да се отрази чрез операцията „служебно въведени“.
Отсъствието на инициатива в тази насока, констатирано от проверяващите, е
основание за ангажиране на отговорност. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 не се интересува за причините, поради които се въвеждат
или извеждат суми в/от касата, а единствено изисква тези действия да бъдат
надлежно отразени чрез съответните операции във ФП на ЕКАФП, което в
случая не е било направено. В подзаконовия нормативен акт е предвидено
задължение промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един
момент чрез функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в
дневния финансов отчет, изведен от паметта му. Твърденията на управителя
на жалбоподателя, с които обяснява причините за установяване на сумата в
повече в касовата наличност, в случая не могат да бъдат приети като
извинителни, респ. относими към отговорността на дружеството, тъй като
последната е обективна и не зависи от способността на неговите служители и
11
управляващи да организират своята дейност.
Доколкото намерените в повече парични средства съставляват оборотни
такива и са били предназначени с тях да се оперира за нуждите на
извършваната търговска дейност, съдът приема нарушението на нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18 за извършено от обективна страна. Същото е
формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни
последици.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр.ал.1 ЗДДС, в
случаите на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането
на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно
чл. 118, ал. 4 ЗДДС), когато това не води до неотразяване на приходи, на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 500 до 2 000 лева.
Административнонаказващият орган обаче е наложил санкция над
допустимия максимум, а именно 3000,00 лева, който порок може да бъде
отстранен посредством намаляване на нейния размер в допустимите предели.
В конкретния случай за справедлив размер съдът приема минимално
установения в приложената санкционна норма от 500,00 лева. Той е напълно
адекватен на относителната тежест на извършеното нарушение и
установените смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с
установяване на нарушението за първи път в дейността на дружеството. С
оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да се измени,
като се намали наложената на търговеца имуществена санкция от 3000,00 на
500,00 лева.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС, доколкото
обществените отношения по регулиране на финансово-стопанската дейност
имат за цел недопускане ощетяване на фиска. Извършеното от въззивника
нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява
12
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК
следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по
аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед доктриналната
класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 год., следва да се отнесе към така наречените „Нарушения на
просто извършване”. Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неотразяване на
промяна в касовата наличност посредством използването на функцията
„служебно въведени” суми, с която разполага фискалното устройство, като не
предполага настъпването на съставомерен резултат. Макар и извършено за
първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена опасност,
доколкото се касае за нерегистрирани средства при това на стойност, която не
е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверката от екипа на ТД на НАП. Ето защо в разглеждания случай
извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени
отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение.
При законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното
лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото и съобразявайки актуалните промени в
нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94/2019г., в сила от
03.12.2019г., съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Няма изрична норма,
която да указва, че новото правило няма да се прилага към заварените случаи
на започнали, но неприключили административнонаказателни производства.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на
тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата
страна – ЦУ на НАП – С.. Този извод не се опровергава от обстоятелството,
13
че се изменя в частта на наказанието издаденото от нея наказателно
постановление и това разбиране намира своята опора в ТР №3 от 08.04.1985г.
по н.д.№98/84г. на ВС, което не е изгубило своето значение. Съгласно
същото, доколкото производството по обжалване на административно
наказателните постановления е вид наказателна процедура, то за нея важат
правилата относно делата за престъпления от общ характер, като ако
наказателното постановление бъде изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени. Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в
производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско
възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото
възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1 предвижда:
„Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба
за заплащане на правната помощ, в чл.27е от която е определен относително
размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до
120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и
предвид че производството не се отличава с фактическа и правна сложност,
съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена
от жалбоподателя „АТС-Т”ЕООД по сметка на ЦУ на НАП – С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 НПК Софийски районен
съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №548762-F560679/27.11.2020г,
издадено от Л.П.Х. – началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в
Централното управление на Национална агенция за приходите, с което на
14
основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на „АТС-Т”ЕООД, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за
неизпълнено правно задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите, като
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на имуществената санкция на 500,00 лева.
ОСЪЖДА „АТС-Т”ЕООД, ЕИК ХХХ, да заплати по сметка на ЦУ на
НАП – С. разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – С.-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15