Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 88 2.11.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На първи юни две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 518 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Бургаския
окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.
С решение №15
от 17.01.2020г. по гр.д.№1052 по
описа за 2019г. на РС- Несебър са наложени мерки за защита на Л.В.П., с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, срещу домашно насилие, осъществено на 04.11.2019г. от М.Д.П.
с ЕГН **********, с настоящ адрес:***, с която същият е бил във фактическо
съпружеско съжителство, като М.Д.П. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие срещу Л.П. и ѝ е забранено да доближава пострадалия,
местоработата и местата му за социални контакти и отдих, както и адреса му на местоживеене,
на разстояние не по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца. С решението е
наложена глоба на М.Д.П. в размер на 200 лева. Същата е осъдена да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 80 лв. Издадена е заповед за защита.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от М.Д.П., чрез адв.Симеон Чокелиев,
с която решението е обжалвано изцяло. На първо място са изложени доводи за
недопустимост на решението, тъй като делото не било подсъдно на сезирания съда.
От служебната справка от НБД Население безспорно било установено, че П. е с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Поддържа тезата, че за местната
подсъдност по ЗЗДН съдът следи служебно. Цитира практика в този смисъл. Излага
оплаквания, че въпреки изричното възражение на ответника относно местната
подсъдност, съдът е оставил същото без уважение и е разгледал делото при липса
на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството пред
него. Затова моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да
бъде изпратено на местно компетентния съд.
На следващо място са развити
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания
акт. Липсвали безспорни доказателства, установяващи осъществен от въззивницата
спрямо въззиваемия акт на насилие на дата 4.11.2019г. Мотивите на съда били
крайно неаргументирани и неотговарящи по съдържание на нормите на закона, като
от тях не можело да се установи как и въз основа на какъв анализ съдът
достигнал до извода, че е налице осъществен акт на физическо и психическо
насилие от страна на въззивницата спрямо въззиваемия, а освен това не били
обсъдени възраженията на П. и процесуалният ѝ представител. Анализирани
са подробно събраните по делото доказателства, като е направено заключение и е
изведено заключение, че са налице голословни твърдения на П. в декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, които не обуславят несъмнен извод за осъществен спрямо него
от страна на въззивницата акт на домашно насилие, още повече, че същите не били
конкретизирани по време, дата и място, нито били доказани в хода на делото.
Изложено е и оплакване, че
предвид неяснотата относно местоживеенето на П., както и за наличието на
трудово правоотношение между него и собственика на зеленчуков магазин в
гр.Несебър, ул.“Дюните“ № 12, както и предвид данните, че постоянния му и
настоящ адрес ***, то издадената заповед за защита не следвало да ограничава
правото на въззивницата да се придвижва свободно и посещава търговските обекти в
гр.Несебър, кв.“Младост“, включително посочения магазин.
При условията на евентуалност
моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а вместо
него да се постанови ново, с което молбата
за защита бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемият Л.В.П. не е подал писмени възражения в законоустановения срок.
В проведеното пред въззивната
съдебна инстанция открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззивницата поддържа жалбата. Развити са съображения. Претендират се разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззивницата лично, както и в
писмените си бележки е изложила подробно хронологията на връзката си с
въззиваемия. Сочи, че са живели на семейни начала 17г., като през цялото време
тя го поддържала и разпродала свои имоти, за да му помогне да разреши
проблемите си, понеже бил криминално проявен и му била наложена мярка за
неотклонение „подписка”. Отрича да му е искала пари, да го е псувала и била.
Заявява, че инцидентите между тях продължавали, като въззиваемият бил този,
който идвал при нея, за да я бие, псувал я и душал, заплашвал я, че ще я изсели
и ще я прати в лудницата. Действията му били в името на новата му приятелка и
колежка на въззивницата- Лила. Въззиваемият бил изгонен от предходните си
адреси, след което отишъл пред нейния дом, обиждал я и я замерял с праскови. В
писмените си бележки въззивницата сочи още, че срещу въззиваемия било
образувано досъдебно производство, за извършен срещу нея побой по инициатива на
приятелката му Лила. Заявява, че той ѝ дължи 1000 лв., поради което му е
изпратила покана за връщането им, която той отказвал да получи. Към писмените
бележки са приложени писмени доказателства.
Въззиваемият не взема лично
участие в производството по делото. В съдебното заседание процесуалният му
представител- адв.Желев, моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че към
момента на извършване на деянието и понастоящем страните продължават да живеят
и работят в гр.Несебър, като счита, че наложените мерки с ограничителната
заповед имат действие на територията на гр.Несебър. Представя удостоверение за настоящ адрес на
въззиваемия. Претендира разноски.
По допустимостта на производството
въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ
на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен
интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е
допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
В съответствие с правомощията си
по чл.269, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че обжалвания съдебен акт е
валиден и допустим.
Неоснователно е становището на
въззивника, че решението по делото е недопустимо, поради разглеждането на спора
от местно некомпетентен съд, въпреки своевременно въведеното възражение на
ответника и при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата
за защита.
Безспорно е, а и се установява от
събраните по делото доказателства- служебни справки, извършени от съда- л.9 и
л.35, че към момента на завеждането на молбата за защита пред Районен съд-
Несебър както молителят, така и ответницата са регистрирани в системата на
ЕСГРАОН с постоянен адрес *** /на отделни адреси/, а настоящият им адрес е бил
в с.Бряст, общ.Димитровград. Няма спор, че към този момент фактическото местоживеене
***. Молителят е променил настоящия си адрес едва през м.март 2020г., т.е. след
образуването на делото, поради което това обстоятелство не следва да се взема
предвид при преценката за това кой е бил местно компетентния да разгледа делото
съд- така чл.120 от ГПК.
В първото по делото съдебно
заседание ответницата е поискала делото да бъде изпратено по подсъдност на РС-
Димитровград, предвид обстоятелството, че страните са с постоянен адрес ***.
Районният съд е оставил без
уважение това искане, като е приел, че съгласно молбата за защита молителят е с
настоящ адрес ***, поради което е счел, че са налице предпоставките на чл.7 от ЗЗДН за разглеждането на делото от НРС.
Съгласно чл.7 от ЗЗДН компетентен
да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалия.
С тази разпоредба се въвежда специална местна подсъдност, различна от общите
правила за местната подсъдност, регламентирани в чл.105 и следващите от ГПК.
Нормата е създадена в интерес и за улеснение на пострадалото лице, на което е
предоставена възможност по свой избор да поиска защита в най-удобния за него
съд. В случая молителят не се е възползвал от тази възможност, а е предпочел /с
риск делото да бъде изпратено по подсъдност на друг съд по възражение на
ответната страна, предвид субсидиарното приложение на ГПК в производството по
ЗЗДН при липса на регламентация- § 1 от ПЗР на ЗЗДН/ да подаде молбата за
защита пред съда, в чийто район е фактическото местоживеене на страните по
делото. Неправилно районният съд е приел, че настоящият адрес на молителя е в
гр.Несебър и не е уважил отвода за местна неподсъдност на спора, направен
своевременно от ответницата. Но това процесуално нарушение не е съществено и не
дава основание да се приеме, че обжалвания съдебен акт е недопустим, както
счита въззивницата.
Местната подсъдност по чл.7 от ЗЗДН не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането за
защита по ЗЗДН, респективно- не е недопустим съдебният акт на районния съд,
постановен в отклонение с цитираната разпоредба. Както в ЗЗДН, така и в ГПК, не
е предвидено правомощие на съда служебно да следи за тази подсъдност, за
разлика например от предвиденото в чл.119, ал.2 и 3 ГПК. Приложената от
въззивницата съдебна практика на различни районния съдилища, в която е
застъпено обратното разбиране няма задължителен характер за настоящия съд.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен
съд намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Районен съд-
Несебър е бил сезиран с молба за защита срещу осъществено спрямо въззиваемия Л. В.П. домашно насилие от страна на въззивницата
М.Д. П.. В молбата е посочено, че двамата съжителствали на семейни начала до 18.10.2018г.
Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Според
молителя, след раздялата им ответницата всячески се стараела да го предизвика,
като го причаквала при връщането му от работа и предизвиквала скандали.
Постоянно отправяла закани, заплахи и обиди към него по телефона и когато се
срещнат по улицата. Същото държане имала и към настоящата му приятелка- Л.. Последният
инцидент се случил на 4.11.2019г. Около 21,30 ч. молителят отишъл в ресторант
„Кинг Конг“ в гр.Несебър, за да вземе приятелката си от работа. Той я изчаквал
навън пред вратата от страната на тото пункта. В момента, в който приятелката
му излязла от ресторанта, М. излязла иззад тото пункта. Тръгнала директно да
бие приятелката му и ѝ крещяла обидни думи: „курва“ и „мастия“. Понеже
крещяла силно, от терасите на съседните сгради се показали много хора. Двамата с
приятелката му тръгнали да се прибират без да обръщат внимание на М., но
ответницата продължавала да върви след тях. През това време продължавала да им
крещи обиди и че ще ги затрие, че работодателят на молителя е сутеньор, че той
ѝ дължи пари, както и че ще го вкара в затвора. Ако искал да живее с
приятелката си Л., трябвало да ѝ плати 1000 лв., за да го остави на мира.
След като се прибрали до блока, Л. влязла в сградата, а Л. останал навън. Понеже
М. крещяла през цялото време, той я избутал с ръце до офиса на Еконт, след
което позвънил на тел.112. След около 15 минути пристигнали служители на
полицията и Л. и Л. се прибрали в квартирата си, за да пишат обяснения.
Заявява, че с
поведението и действията си ответницата осъществява постоянно спрямо него
домашно насилие- емоционално и психическо, което се изразява в постоянно
преследване, изнудване за пари и отправяне на закани и заплахи спрямо него. Твърди,
че е налице пряка и непосредствена опасност за него и за приятелката му, както
и че се страхува за живота си и за живота им. В тази връзка е поискал издаване
на заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН.
Поискано е налагане
на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН (задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава
молителя и приятелката му на разстояние по-малко от 100 метра, квартирата му в
гр. Несебър, ж.к.“Младост“, бл.48, ет.1, ап.ляв, работното му място в
гр.Несебър, ул.“Дюните“ №12, при условия и срок, определени от съда;
задължаване на извършителя да посещава специализирани програми.
Приложена е
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на молбата за
защита. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
С определение от 6.11.2019г.
по гр.д.№ 1052/2019г. по описа на НРС е отхвърлено искането за налагане на мерки
за незабавна защита на молителя, а молбата за налагане на такива за защита на
неговата приятелка е оставена без разглеждане и производството по делото е
прекратено в тази му част.
Ответницата М.Д.П. е
представила отговор и няколко писмени допълнения към него, с които оспорва
твърденията на молителя като неверни. Твърди, че живели на семейни начала
съвместно с молителя от 2003г. до 20-21.09.2019г. Първата година били в
Димитровград, където обитавали нейното заведение, а през 2006г. се преместили в
родната ѝ къща в с.Бряст. Занимавали
се със земеделие и животновъдство и се издържали от пенсията на нейната майка.
Ответницата продала всичките си земи и животните /12 броя телета и крави/. Л.
продавал всичко и проигравал парите на комар, докато тя претърпявала всичко за
да имат спокоен живот. След смъртта на нейната майка преживявали все по-трудно.
От 2-3 години нейната дъщеря започнала работа в Несебър и я повикала при себе
си. Л. бил възпрепятстван, защото имал наложена мярка за неотклонение
„подписка“. Тя му изпращала пари, за да се издържа, а той ѝ обещал, че
като започне работа ще му ги върне. След преместването му в Несебър продължил
да проиграва парите си на комар, поради което напуснал квартирата си, понеже не
можел да плаща наема за леглото си на хазяйката. Въпреки това той продължил да
посещава М. и да преспива при нея, а тя ми приготвяла храна за деня, цигари и
му давали пари за дневните разходи. На 20-23.09.2019г. преживяла нещо душевно
жестоко- нейната бивша колежка Л.Й.започнала да флиртува с Л., поради което
възникнал скандал. За случилото се ответницата сигнализирала в полицията в
гр.Несебър и в районната прокуратура. Инциденти имало не само на 4.11.2019г.,
но и на 4.10.2019г., като при тях новата приятелка на Л. само гледала и се
възхищавала докато той бие М., без да се опита да ѝ помогне. Спасила я
другата ѝ колежка, като се отървала само с топка оскубана коса и рани по
тялото, иначе щяла да бъде със счупен врат. Пред полицията приятелката на Л.
отричала нещо да е станало, но продължила да го търси по телефона и отново
възникнали проблеми. Сочи, че спрямо нея е оказано домашно насилие от страна на
Л. и приятелката му. В допълнителното изявление сочи, че не е изнудвала Л., а
искала той да ѝ върне парите, които му дала в заем, докато бил с МНО
„подписка“. Изложени са и твърдения относно проведени разговори с приятелката
на молителя /л.12, л.31 от делото на НРС/, както и че същата непрекъснато
дразнела и викала Л., който биел ответницата и ѝ налагал физически
тормоз. Приложени са писмени
доказателства и са ангажирани други такива.
В съдебното
заседание ответницата отново е заявила, че е живяла с молителя 17 г. рамо до
рамо, никога не го притеснявала, а напротив- винаги го спасявала. Макар, че
работела денонощно сега останала без пари, защото той ѝ ги взимал.
Заявява, че никога не е ходила в дома му и не го изнудвала. Той бил приятен от
новата си приятелка. Ответницата отивала да проверява, а приятелката му я
кълняла жестоко, едвам я отървали. Заявява също, че никога не е притеснявала
молителя и приятелката му, както и че по улицата може да върви и да си пее,
както и да псува всеки. Заявява, че е жестоко обидена и се е разболяла.
В хода на съдебните
прения процесуалният представител на молителя- адв.Желев поддържа молбата за
защита, като намира, че от събраните по делото доказателства се установяват
твърденията на молителя.
Процесуалният
представител на ответницата- адв.Чокелиев, поддържа становище, че не се установява
по категоричен и безспорен начин, че изложеното в молбата за защита
представлява осъществен от ответницата акт на домашно насилие спрямо молителя.
Не били доказани твърденията за отправени към молителя заплахи, закани,
изнудване и обиди, както и че същата го била предизвиквала към каквото и да
било. Не било доказано, че ответницата го е причаквала след работа и
предизвиквала скандали. Останалите изложени в молбата твърдения очевидно
съставлявали изявления за демонстрирано от ответницата отрицателно отношение
към новата приятелка на молителя, което било ирелевантно за настоящото
производство. Според ответната страна инициатори на конфликтните ситуации били
именно Л. и Л., като всички действия на ответницата съставлявали акт на защита
срещу поведението на молителя. От свидетелските показания се установило дори,
че молителят нанесъл побой над молителката. Изтъква се още, че идеята на
законодателя при приемането на ЗЗДН не е била всеки скандал, възникнал между
лица, които са били в съответните отношения, да влиза в съдебна зала. Затова
моли, искането за защита да се остави без уважение.
Районният съд е
приел писмените доказателства по делото и е разпитал свидетели.
С решението си районният
съд е приел, че молбата за защита е основателна, като е приел, че с действията
си ответницата е осъществила състав на физическо и психическо домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо молителя. Позовал се е на
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и на
събраните по делото свидетелски показания, справките за съдимост на страните и
обясненията на ответницата, които потвърждавали изложеното в декларацията. Не е
кредитирал данните по преписките, образувани по жалби на ответницата до РУП-
Несебър, както и на св.Ж. Т., за нанесе побой и психически тормоз от страна на
молителя и приятелката му Л. Й.върху ответницата, като е приел, че същите са
неотносими към предмета на делото.
Наложил е мерки за
защита на пострадалия по чл.5, ал.1, т.1, както и по т.3 от ЗЗДН /за срок от 12
месеца/.
Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е правилно.
В Закона за защита
срещу домашното насилие са предвидени доказателствените средства, с които
страните разполагат за установяване на твърденията си. В производството по
издаване на заповед за защита на общо основание са допустими доказателствените
средства по ГПК. Чл.13, ал.2 ЗЗДН предвижда, че протоколите, докладите и други
актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане”, от лекари, както и от
психолози, консултирали пострадалото лице, могат да бъдат доказателствени
средства в това производство. Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3. От изложеното е видно, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите
частни свидетелстващи документи, които имат само формалната доказателствена
сила, следваща от разпоредбата на чл.180 ГПК, според която подобен документ
установява единствено авторството на волеизявлението. От нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице
удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са
изложени в нея. При оспорване на истинността на фактите в тази декларация
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва (за разлика от хипотезата
на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК). Видно от редакцията на чл.13, ал.3 ГПК,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН няма по-голяма доказателствена тежест при
конкуренция с останалите доказателства. При наличието на други доказателства,
които я опровергават, декларацията няма задължителна за съда материална
доказателствена сила. Декларацията не се ползва с материална доказателствена
сила в тези части, които съдържат предположения за действия или събития, оценки
за други лица или изводи, до които е стигнал пострадалия. За пълнота на
изложението е нужно да се посочи, че изявленията на ответната страна по молбата
за защита (в писмения отговор или в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК) не
се ползват с доказателствената сила, която е придадена на декларацията на
пострадалото лице по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В конкретният казус
в декларацията си по чл.9, ал.3 ЗЗДН въззиваемия е възпроизвел дословно съдържанието
на молбата за защита. Ответницата, чиято е доказателствената тежест не ангажира
доказателства опровергаващи твърденията на молителя.
Безспорно е, че
ответницата се е намирала пред пицария „Кинг Конг“ около 21.30- 22.00 ч.,
когато св.Й., придружавана от молителя, се прибирала за работа, както и че след
подадения от молителя сигнал до полицията ответницата е заварена пред
квартирата на св.Й.и Л. ***, да крещи на висок глас. По този начин категорично
се установява, че същата, въпреки възникналия между тях още пред пицарията
скандал /виж обясненията ѝ в „Частна жалба“/ е последвала по улиците
молителя и новата му приятелка.
Свидетелката Т.,
водена от ответницата, не е присъствала на процесния инцидент на 4.11.2019г.,
поради което няма никакви впечатления за това какво в действителност се е
случило между страните на тази дата. Твърденията на тази свидетелка, че според
нейната майка /която живеела наблизо и чула викове за помощ, но не видяла кой вика/, че
колежката ѝ е пострадала, а М. се оплакала на свидетелката, че отново
била бита от Л., не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от
полицейската преписка, образувана по случая, служителите на полицията са били
повикани по сигнал на молителя и не са констатирали нанесен от него побой над
ответницата, няма данни същата дори да се е оплакала пред тях за това,
напротив- заварили са М. на улицата пред квартирата на Л. и приятелката му, да
вика на висок тон.
Следователно,
установява се твърдяното от молителя преследване на двойката по улиците на
града от страна на ответницата, предизвикала е скандал и това, че същата е
викала срещу тях на обществени места.
Видно от полицейските
преписки, при двата инцидента са били съставени протоколи за предупреждение по
чл.65 от ЗМВР както на страните, така и ва св.Й.да не си отправят обиди и
закани един спрямо друг, както и да решават спорните въпроси помежду си по
законния ред.
При тези данни неоснователно
е оплакването в жалбата, че въззивницата не е осъществила акт на домашно насилие
спрямо въззиваемия.
Съгласно чл.2, ал.1
от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Сочените от молителя
обстоятелства- че системно е преследван от ответницата при връщането му от
работа, както и когато прибирал своята приятелка от нейната работа /Пицария
„Кинг Конг“/, при което ответницата предизвиквала скандали на обществени места
/по улиците на гр.Несебър и пред дома им/, като крещяла след тях, обиждайки
новата му приятелка и заканвайки му се, че няма да живеят заедно, че ще го
вкара в затвора, както и че ще ги остави намира, след като той ѝ плати
1000 лв., несъмнено осъществяват фактическия състав на извършено психическо
насилие /психически тормоз/ от страна на ответницата по смисъла на чл.2, ал.1
от ЗЗДН спрямо молителя П..
Тези нейни действия
се установяват както от декларацията на молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН и
показанията на св.Й., кредитирани от съда на основание чл.172 от ГПК /въпреки
заинтересоваността ѝ от изхода на делото като лице, към което основно са
насочени действията на ответницата/, тъй като те /в частта, относно приетите от
БОС за установени обстоятелства/ се потвърждават както от обясненията на
ответницата до РУП- Несебър /л.97/, така и от изложеното от полицейския
служител в докладната записка /л.92/, касаеща скандала на процесната дата-
4.11.2019г.
Изложените от
въззивницата П. в писмените становища пред районния съд, както и в писмените
бележки пред въззивната инстанция причини за възникналите конфликтни отношения
между страните- че е била заменена от молителя с нейна бивша колежка, след като
му посветила близо 17 години от живота си, помагала му и го издържала с цената
на лична загуба на имоти и много средства, което изключително наранило
ответницата и довело до емоционалната ѝ нестабилност /сравни нейните
обяснения- „поради силна душевна нервна криза забравих…“- л.101 от делото на
НРС, „Аз съм жестоко обидена“ и “По
улицата мога да псувам когото си искам“- първо с.з. пред НРС/ не оправдават
поведението ѝ спрямо молителя, намерило конкретен израз в действията ѝ
на 4.11.2019г., установени по настоящото дело. Също така, евентуално
осъщественото от молителя физическо насилие спрямо молителката /на 6 октомври
2019г., предшестващо процесния скандал на 4.11.2019г /, което не е предмет на
настоящото съдебно производството, доколкото няма подадена насрещна молба за
защита по ЗЗДН от ответницата /а сигналът ѝ по този повод не е срещу Л.,
а срещу неговия работодател- Диян, като по образуваната полицейска преписка е
постановен отказ за образуване на наказателно производството и същата е
прекратена/, не изключва отговорността на ответницата за собствените ѝ
насилнически действия спрямо молителя. Макар действията на ответницата по
характер и интензитет да са несъпоставими с твърдяното от нея физическо насилие
/побой, силно разтърсване/, до което прибягвал молителя, за да прекрати
предизвиканите от нея скандали на публични места, те също осъществяват
фактическия състав на психическо насилие, регламентиран в чл.2, ал.1 от ЗЗДН,
като не представляват изолиран/еднократен/ акт, а разкриват системно поведение
на ответницата. Следва да се отбележи още, че законодателят не е предвидил
никакви изключения за обстоятелства, смекчаващи или освобождаващи лицето,
извършило насилието, от специфичната отговорност по ЗЗДН. Несъстоятелни са и
доводите на ответницата, че тя не изнудва молителя за пари, а само претендира
връщане на дадените му средства, тъй като дори между тях да са налице граждански
правоотношения по повод предоставени от ответницата на молителя суми, същата
следва да потърси правата си по съдебен ред, а не чрез скандали, закани или
други противоправни действия.
Наложените от
районния съд мерки за защита на молителя по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН са
адекватни на търсената защита, тъй като според въззивната инстанция ефективно ще
препятстват ответницата да продължи да преследва молителя и да предизвиква нови
скандали, потърпевша от които е и самата тя. По повод оплакването в жалбата за
неоснователното ограничаване правата на ответницата да посещава кварталния
магазин и търговските обекти в квартал „Младост“ в гр.Несебър, доколкото по
делото не било доказано къде работи молителя, съдът намира същото за
неоснователно. Пред първата инстанция не е било спорно, че местоработата на
ответника е в магазин в гр.Несебър, ул. „Дюните“ №12 /посочено е изрично в
молбата за защита, а тези данни се потвърждават и от материалите по преписка
№304ЗМ- 1797/19г. по описа на РУ- Несебър/, а доводи за недоказаност на това
обстоятелство са въведени едва с въззивната жалба, в разрез с разпоредбата на
чл.266, ал.1 ГПК.
Установява се и актуалният настоящ адрес ***, до който ответницата не следва да се
приближава до изтичането на срока, за който са определени мерките.
Ето защо въззивната
инстанция намира, че молбата на Л.П. за защита по ЗЗДН срещу осъществен спрямо
него на 4.11.2019г. от страна на ответницата М.П. акт на домашно насилие,
изразяващо се в психически тормоз /преследване и предизвикване на скандали на
обществени места/, е основателна и следва да бъде уважена.
Тъй като крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
На основание чл.11,
ал.2 от ЗЗДН в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските за
въззивното производство- заплащането на държавна такса в размер на 12,50 лв.,
както и заплащането на разноските на въззиваемия за въззивната инстанция, които
според представените доказателства са в размер на 350 лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №15 от 17.01.2020г. по гр.д.№1052 по описа за 2019г. на РС- Несебър.
ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, адрес по
местоживеене:*** да заплати на Л.В.П. ЕГН:********** с настоящ адрес ***
сумата от 350 лв. /триста лева/,
представляваща разноски по в.гр.д.№518 по описа за 2020г. на БОС.
ОСЪЖДА М.Д.П. с ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, адрес по
местоживеене:*** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв./дванадесет
лева и петдесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.