№ 688
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100512848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 04.10.2021 г. на ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу постановление на
ЧСИ Н.М. от 29.09.2021 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение
на взискателя до минималния размер от 200 лв., както и размера на начислената по т. 26
ТТРЗЧСИ такса. В частната жалба се сочи, че възражението е прекомерно и недължимо,
доколкото не са предприемани действия по водене на изпълнителното дело.
Възнаграждението е несъответно и на правната и фактическа сложност на делото. По
изложените съображения се иска намаляване на определеното адвокатско възнаграждение
до 200.00 лв., както и на определената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира
разноски.
Възражение по жалбата е депозирано от взискателя „И.Г.“ ЕООД, чрез адв. П.П., в който се
твърди адвокатското възнаграждение да е съобразено с извършените действия: подаване на
молба за образуване на изпълнително дело, както и че с поведението си длъжникът е дал
повод за образуване на изпълнителното дело.
ЧСИ Н.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възнаграждението
от 3 015.38 лева е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението,
чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218410405561 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СРС е
образувано по молба вх. № 055323/01.09.2021 г. на взискател „И.Г.“ ЕООД, чрез адв. П.П. за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 20.08.2021 г., издаден
по т. дело № 2504/2020 г. по описа на Апелативен съд - София, 15 състав, за сумата от
147 490.41 лв.
Приложен е договор за правна защита и съдействие без дата, в който е посочено, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 015.38 лв. с вкл. ДДС,
платими по банков път при сключване на договора.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 02.09.2021 г., като на
07.09.2021 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. С
разпореждане от 29.09.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подаденото
възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита
и съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело – 200.00 лв.
За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в
този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело,
което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да
бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200.00 лева. В чл. 426, ал. 2 от
ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде
посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното
производство формално е посочен и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като
елемент от редовността на молбата. Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят
само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил
изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на изпълнението.
Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по
2
процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за
такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените съображения съдът
приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска
защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство.
На свой ред т. 26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители постановява като дължими разноски при вземане над 100 000 лв. – 5 220 лв. + 2
на сто за горницата над 100 000 лв. Сумата се изчислява върху вземането,
индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при общо дължима сума от 154 781.15 лв.
дължимата такса е в размер на 5 220 + 1 095.62 лв. (без включен ДДС).
Относно разноските по производството
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „****, длъжник по изпълнително дело № 20218410405561 по описа на ЧСИ Н.М.
с район на действие СРС разпореждане от 29.09.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № №
20218410405561 по описа на ЧСИ Н.М. сумата в размер на 200.00 лева - представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело и такса по т.
26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 6 315.62 лв. (без включен ДДС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ****, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4