Решение по дело №516/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260078
Дата: 26 февруари 2021 г.
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20195300900516
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                                               Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е №260078

                                                               гр.Пловдив, 26.02.2021 година

 

                                                         В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на  двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното т.д.№516 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.О.И., с ЕГН ********** и адрес-***, чрез упълномощения процесуален представител адв. К.У., против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление- ул. „С. Караджа“ № 2.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ***** г. около **** часа е станало ПТП в гр. **** на бул. „****“, причинено виновно от П. Л. П., водач на лек автомобил „****“ с рег. №*****. По това време ищецът пътувал към приятелката си Р., когато при влизането му в гр. **** по бул. „****“ настъпила тежката катастрофа, при която пострадал. В резултат на произшествието на същия била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично изкълчване на лявата тазобедрена става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка, довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник. Бил откаран в болнично заведение, където при диагностичните и лечебни процедури, продължили една седмица, и най-минималното движение било трудно поносимо и болезнено за него. Разбрал, че поне осем месеца ще бъде с патерици, мисълта, че няма да бъде нормален човек и да работи, го сринала. Множеството обезболяващи, които приемал, отначало имали минимален ефект, а в края дори никакъв. Ищецът не можел да спи, напрежението ескалирало от постоянно чувство за безсилие. До инцидента същият бил мъж, водещ нормален живот, свързан с ежедневна динамика и постоянно движение и работа, и затова, положението, в което се озовал, било пагубно за него. Първоначално за ищеца се грижила приятелката му, а след като бил опериран, с денонощните грижи за него се ангажирала майка му. Излизането от болницата, макар на инвалидна количка, му донесло кратко облекчение, като ищецът се установил в апартамента на приятелката си. Скоро обаче отношенията им се изострили, покрай неговото състояние и фактът, че приятелката му трябвало да полага грижи освен за него и за малкия й син, и се разделили.  От това ищецът изпаднал в дълбока депресия, в опит да се справи с положението започнал работа преди да се е възстановил напълно, което довело до усложнения: левият му крак започнал да се подува и отича, получил тромбофлебит. Твърди се още, че по воденото нахд №6114/2018г. на ПРС, по реда на чл. 78а от НК, П. Л. П. била призната за виновна и й било наложено съответното административно наказание. Сочи се, че за управляваното от нея МПС е налице застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на произшествието.

Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ЗАД „Армеец“ АД да заплати на ищеца И. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане до пълното й изплащане. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат У.- пълномощник на ищеца. Претендират се разноски.

 

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от                 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „Армеец“ АД, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Б.Д., с който се оспорва предявения против дружеството иск по основание и размер. Ответникът оспорва отговорността и вината на водача П. П., твърди, че травматичните увреждания на ищеца не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че липсва информация за вида тежестта и естеството на увредите. Ответникът оспорва твърденията на ищеца досежно настъпили телесни увреждания, болки и страдания, техния вид, интензитет и размер, както и механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Сочи, че е налице случайно събитие. Отделно от това твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „*****“ рег. № ******, който неправомерно навлиза в лявата пътна лента, където в този момент се намира автомобилът, управляван от П. П. Посоченият товарен автомобил, към датата на процесното ПТП, има валидно сключена застраховка „ГО“ с „ЗД Бул Инс“ АД. Същевременно ответникът твърди, че травматичните увреждания на И. са причинени от водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който, като не е спазвал достатъчно дистанция и се е движил с несъобразена скорост, се е ударил в автомобила, управляван от ищеца. Автомобилът с рег. № ***** е имал валидна задължителна застраховка „ГО“ със „ЗК Лев Инс“ АД към датата на произшествието. Ответникът оспорва и размера на ищцовата претенция, като счита същия за съществено завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва, като ответникът счита, че такива лихви застрахователят не дължи, тъй като липсва доброволна претенция, а също така прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за периода от датата на ПТП до ******г. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е имал неправомерно поведение като водач при управление на неговия автомобил и определя приноса му на „не по-малко от 90%“, тъй като именно същественото неизпълнение на задълженията му по ЗДвП са основна  причина за настъпване на авто-произшествието. Евентуално твърди съпричиняване на неимуществените вреди от фактори, различни от процесното ПТП, свързани със здравословното състояние на И. преди катастрофата.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, съдържаща искане да се приеме за разглеждане в настоящото производство претенция за обезщетяване и на имуществени вреди, настъпили от процесното ПТП, и по-конкретно: щети върху лек автомобил марка и модел „*****“ с рег. № ***** /с определение от 07.02.2020г. искането е оставено без уважение/.

В предвидения двуседмичен срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД Армеец“ АД депозира отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа всички направени вече оспорвания, възражения и доказателствени искания. Счита предявяване на нов иск с допълнителната искова молба за недопустимо и наред с това оспорва всички фактически и правни твърдения, изложени в тази искова молба.

От конституираното в производството по реда на чл.219, ал.1 ГПК трето лице- помагач на страната на ответника- „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, е депозирано писмено становище, с което се оспорват твърденията в отговора, че водачът на лек автомобил „****“ с рег.№ **** има вина за причиняване на процесното ПТП и увреждането на ищеца. Описан е в становището механизма на ПТП, като се поддържа, че единствено поведението на водача на лек автомобил „*****“ е причина за инцидента.

От третото лице- помагач на страната на ответника- ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, е депозирано на *****г. писмено становище, с което се оспорват твърденията на ответника за наличието на виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „*****“ с рег. №*****, което да е довело до настъпване на ПТП. По отношение на предявения от ищеца иск е изразено становище за неговата неосно-вателност. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,  като се сочи, че същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е спазил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.23, ал.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Освен това третото лице твърди, че липсват доказателства изобщо да е било провеждано каквото и да е лечение на твърдените от ищеца увреждания. Сочи и че неизпълнението от ищеца на дадените му препоръки и назначения, както и непровеждането на контролни прегледи и възстановителни процедури в значителна степен е повлияло върху продължителността на оздравителния процес и интензитета на търпените болки и страдания. Третото лице оспорва и размера на предявения иск, като счита същия за прекомерен. По отношение на претендираното от ищеца обезщетение за забава, се присъединява към становището и възражението на ответника- счита, че същото е погасено по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Видно от представения по делото              констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от органите на МВР, на ****г., около ***** часа в гр. *****на бул.“******“, е настъпило ПТП с участници- П. П., управлявала лек автомобил „*****“ с рег. №****; А.О.И., управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № ****; Т.И.И., управлявал товарен автомобил „****“ с рег. №****; И.Р.Г., управлявал лек автомобил „****“ рег.№**** и Я. И. К., управлявал лек автомобил „****“ рег.№****.

От изисканото и приложено към настоящото дело а.н.д.  6114/2018г. на ПРС се установява, че с решение №969/22.05.2019г. обвиняемата П. Л. .П. е призната за виновна в това, че на ****г. в гр. *****, на бул.“****“ при управление на МПС-****“ с рег. №**** е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно- чл.21, ал.1, чл.25, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, с което виновно, по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на А.О.И., изразяваща се в травматично изкълчване на лявата тазобедрена става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка- увреждания, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 НК. С така постановеното решение и на основание чл.78а, ал.1 НК обвиняемата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание. С решение №201/26.09.2019г. на ПОС по в.а.н.д. №1420/2019г. решението на първосте-пенния съд е отменено в частта относно наложеното наказание на П.-„лишаване от право да управлява МПС за срок от една година“, а в останалата част е потвърдено.

Приложено е към делото и н.о.х.д. №7644/2015г. на ПРС, по което е постановена присъда, влязла в сила на 25.10.2016г., с която подсъдимият Т.И. е признат за невиновен в това на ****г. в гр. ****, на бул.“****“, при управление на МПС- товарен автомобил „****“ с рег. №**** да е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.1, т.1; чл.15, ал.1; чл.20, ал.1, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил средни телесни повреди на П. Л. П. и средна телесна повреда на А.О.И., и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.”а”, пр.2 вр. с ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, с вещи лица д-р М.Б. и инж. С.М., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. В заключението е направен анализ на конкретната пътна ситуация и е приет за вероятен следния механизъм на пътнотранспортното произшествие: водачът П. е управлявала лек автомобил „****”/с ***** цвят/ по дясната лента на платното за движение на бул.”*****” в посока от изток на запад;  водачът Т.И. е управлявал товарен автомобил „****” по същата лента на платното за движение пред лекия автомобил на П.; в това време водачът Г. е управлявал лек автомобил „****” по лявата за него лента на платното за движение на същия път, в посока от запад на изток, срещу лекия автомобил „*****”/*****/, а зад него се движили лек автомобил „******” /с *****цвят/ на И. и лек автомобил „*****”, управляван от водача Я. К.; в един момент П. е предприела маневра „изпреварване” на товарния автомобил, а в неопределен момент водачът И. е отклонил автомобила си наляво и е навлязъл частично в лявата лента; възможно е П. да е реагирала на отклоняването на товарния автомобил и е навлязла в лявата лента на платното за движение, при което е настъпил първият удар между лекия авто-мобил „****”/***/ и лек автомобил „****”, след което, продължавайки движението си, лекият автомобил „***” /****/ се е ударил в предната лява част на лек автомобил ”****”/****/ на И., завъртял се е и е настъпил трети удар в лявата страна на товарния автомобил; междувременно е настъпил четвърти удар в предната част на лек автомобил ”****” и в лявата страна на автомобила на ищеца, а след това и пети удар –в задната дясна страна на автомобила на П.и в задната страна на лекия автомобил  ”****”. Посочено е в заключението, че причина за ПТП, при условие че водачът И. се е отклонил наляво и е навлязъл в лявата лента на северната половина на платното за движение, когато лекият автомобил „***” /****/ е извършвал маневра „изпреварване”, е отклоняването на товарния автомобил и навлизането му в лявата лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Причина за инцидента е движението на лекия автомобил, управляван от П. П., със скорост около 81 км/ч, тъй като при скорост от 50 км/ч същият би се движил зад товарния автомобил. Причина за четвъртия и петия удар е и движението на лекия автомобил „****” на Я.К. със скорост около 75 км/ч, тъй като при движение със скорост по-малка от 59 км/ч той би спрял преди мястото на ударите. Според заключението, при движение на лекия автомобил на П. със скорост до 50 км/ч произшествие не би настъпило, независимо от поведението на останалите участници. Видно от медицинската част на комплексната експертиза, при станалото на ****г. ПТП на ищеца са били причинени следните увреждания- травматично изкълчване на лява тазобедрена става и счупване на задния ръб на лява ставна ямка, които са довели до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник. Уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени при удара между лекия автомобил на П. и лекия автомобил на ищеца-”****”/****/, който е бил челен, като участието на другите автомобили не е допринесло за настъпването на тези травми. При четвъртия удар е причинена на ищеца контузия на тялото, която е причинила болка и страдания, без разстройство на здравето. Посочено е в заключението, че към момента на изготвяне на експертизата ищецът е напълно възстановен от травмите, констатирано е, че същият има разширени вени на лявата подбедрица с венозен застой, които му причиняват болка. При изслушването на заключението в съдебно заседание на 28.01.2021г. вещото лице д-р Б. е пояснило, че установеният тромбофлебит се е появил на по-късен етап и няма връзка с уврежданията, получени при ПТП.

За установяване на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Р. Д. П. и В. И. Х.

Свидетелката П. депозира показания, че след инцидента ищецът бил откаран с линейка в болнично заведение, установило се има разместване на таза и счупен крак в горната част, проведено било лечение чрез екстензия на крайника и операция. Ищецът престоял в болница в периода ***/*****г., като през това време състоянието му било много тежко, имал силни болки, бил неподвижен, не можел да се храни и самообслужва, наложило се близките му да се грижат за него. При изписването му бил с инвалидна количка и дълго време след това ползвал помощни средства за придвижване. След излизането на ищеца от болницата той заживял при свидетелката П., с която имали връзка и очаквали дете, психическото му състояние вследствие на инцидента било влошено и това рефлектирало негативно върху отношенията им. Поради възникнало напрежение помежду им и предвид липсата на перспективи за скорошно възстановяване на ищеца, свидетелката П. взела решение да прекрати бременността си, след което преустановили връзката си.

Свидетелката В.И. Х., която е***** на ищеца, твърди, че след като научила за станалото ПТП отишла да види сина си в болницата, в която бил настанен за лечение. Състоянието на А. било тежко, имал изключително силни болки, оперирали го, наложило се с приятелката му да полагат ежедневни грижи за него по време на болничния престой. Лечението продължило около 2-3 седмици, след изписването му от болницата ищецът се установил при приятелката си Р., за да се грижи тя за него. Впоследствие отношенията им се влошили и се разделили, ищецът се прибрал в гр. ****. Свидетелката сочи, че в продължителен период от време- около година синът й бил в невъзможност да се придвижва самостоятелно, да се обслужва и грижи за себе си,  нуждал се от помощ за всички дейности, свързани с ежедневието. Психическото му състояние се влошило, не можел да спи. Свидетелката заявява, че понастоящем ищецът не се е възстановил напълно, все още има болки, кракът му отича, не може да върши тежка физическа работа.

За изясняване механизма на ПТП и във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по делото са изслушани и показанията на свидетелите Т.И.И. и И.Р.Г., които, с оглед изминалия период от време, са твърде общи и не дават конкретни детайли относно настъпването на ПТП, местоположението на моторните превозни средства, участвали в него, скоростта им на движение и т.н. Първият свидетел твърди, че пътувал към „*****“ в посока към кв. „*****“, движил се в дясната лента на пътното платно /което в посочената посока било разделено на две пътни ленти/ със скорост около 40-50 км/ч, когато автомобили, които се движили в насрещната лента, се ударили. Не си спомня какво точно се е случило и какво е било разположението на колите след удара, по управлявания от него автомобил имало деформации в задна лява част. Свидетелят Г. излага, че е участвал в ПТП, но не си спомня подробности за случая, пътувал с лек автомобил „**** ***“ в посока гр. ****, бул.“*****“, когато лек автомобил „****“ се блъснал в лявата страна на неговия автомобил. В ПТП участвали няколко автомобила, имало и пострадали лица.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената справка от ИЦ на ГФ, че лекият автомобил- „*****“ с рег. №*****, управляван от П. П., е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от ответника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.226, ал.1 КЗ/отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

В конкретния случай между страните не е формиран спор, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” по отношение  лек автомобил „****“ с рег. №******.

Безспорно е и се установява, че с влязло в сила решение №969/22.05.2019г., постановено по анд  №6114/2018г. на ПРС, обвиняемата П. Л. П. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 НК, за което й е наложено съответното наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи-телна за гражданския, относно това, дали е извършено деянието, неговата противо-правност и виновността на дееца. Със същите правни последици се ползва и влязлото в сила решение, постановено при условията на чл.78а от НК, при което доказани се явяват обстоятелствата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, противоправността на деянието, извършено от прекия причинител, и вината на последния. Със сила на присъдено нещо следва да се приеме за установено и причиняването на ищеца на средна телесна повреда по см. на НК, доколкото тя е елемент от обективна страна на престъпле-нието, в извършването на което е призната за виновна П.

На следващо място, от ангажираните от ищеца гласни доказателства, както и от приетото заключение на КСМАТЕ се доказа, че в резултат на неправомерното поведение на деликвента пострадалият И. е претърпял неимуществени вреди. Установи се, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени описаните в исковата молба телесни увреждания- травматично изкълчване на лява тазобедрена става и счупване на задния ръб на лява ставна ямка, които са довели до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник, като към момента функцията му е възстановена. От показанията на В. Х. и Р. П., които,  преценени по правилата на чл.172 ГПК, следва да се кредитират, тъй като са непротиворечиви и отразяват непосредствените възприятия на свидетелите, стана ясно, че ищецът е изпитвал силни болки по време на оперативния и постоперативен период, нуждаел се е от помощта на близките си, за да се обслужва, имал е затруднения при придвижването и негативни психически изживявания, бил е в невъзмож-ност да извършва ежедневни обичайни дейности. Следователно, въз основа на конста-тациите на експертизата и коментираните гласни доказателства се налага извод за доказаност както на свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки, страдания и неудобства, търпени от ищеца, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и реализираното ПТП. Съдът намира, че липсва пряка обусловеност между инцидента и неблагоприятните събития в живота на ищеца- раздялата с приятелката му Р. и прекратяването на бременността й, доколкото това е последица  свободния избор на лицата, при което не може да се приеме твърдените негативни последици да са резултат от ПТП.

С оглед изложеното, съдът счита, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 ЗЗД, и доколкото по делото не се спори, че автомобилът, управляван от деликвента П., е бил застрахован със застраховка „ГО” при ответника към датата на настъпване на събитието, то доказани се явяват предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.226,ал.1 КЗ /отм./.

Обезщетението, дължимо за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните прежи-вявания на пострадалия.

Доказа сe по категоричен начин по делото, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищеца са причинени описаните в исковата молба телесни увреди, лечението му е било продължително, осъществило се е както в болнично заведение, така и в домашна обстановка, претърпял е оперативна интервенция. Последица от причинените увреждания са преживените от пострадалия болки и страдания, които са били особено интензивни след инцидента, продължителното му обездвижване, а впоследствие- затруд-нения при придвижването, неудобства при обслужването, промяната в начина му на живот.  Установи се, че няма неблагоприятна прогноза за здравето на ищеца, последният се е възстановил напълно. Имайки предвид тези обстоятелства и като се съобразят възрастта на ищеца, който към датата на ПТП е бил на **години, времетраенето на оздравителния процес, икономическите условия в страната към правнорелевантния момент /****г./, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сума в размер на 40 000 лв.

В писмения отговор на ответника и в становищата на третите лица-помагачи са направени възражения за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца, което съдът намира за неоснователно.

Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В случая не се доказва от ангажираните доказателства такова поведение на пострадалия, при което не е налице основание за редуциране на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Не се доказа и възражението на ответния застраховател, че принос за настъпилите за ищеца вредите имат водачите на товарен автомобил „****“ с рег. №**** и „****“ с рег.№ *****. От приложеното нохд №7644/2015г. на ПРС се установи, че с влязла в сила присъда водачът на товарния автомобил- И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.”а”, пр.2 вр. с ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, а съобразно изяснения в заключението на КСМАТЕ механизъм на ПТП няма основание да се приеме, че за  вредоносния резултат е допринесло поведението на водача на лекия автомобил „****“ с рег.№ *****. При конкретно създалата се пътна обстановка, се налага извод, че единствена причина за настъпване на вредните последици са допуснатите нарушения от страна на водача на лекия автомобил-„****“ с рег. №****- П., която с действията си е нарушила правилата за движение по чл.21, ал.1, чл.25, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като е предприела маневра „изпреварване“ със скорост, значително надвишаваща законово определената такава при движение в населено място - 50 км/ч, без да се убеди, че това няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и без да се съобрази с положението на автомобилите преди нея и в насрещната лента, и е навлязла в насрещната пътна лента, като е създала опасност и пречки за движещите се по нея превозни средства.

Предвид изложеното, предявеният от ищеца иск ще се уважи за сумата от 40 000 лв., а за разликата над тази сума до пълния заявен размер от 120 000 лв.- ще се отхвърли, като неоснователен.

 По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху обезще-тението за неимуществени вреди:

Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение лихвите се дължат от деня на забавата, а според чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Доколкото отговорността на ответния застраховател замества деликтното обезще-тение, то лихвата за забава се дължи от деня на увреждането. Основателно обаче се явява възражението, заявено в отговора на исковата молба, че част от претенцията за лихви е погасена по давност, тъй като съобразно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В случая исковата молба е депозирана в съда на 24.06.2019г., при което се налага извод, че вземането за лихви е погасено по давност за периода от *****г. до ******г. Следователно, на осно-вание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение от 40 000 лв. на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от *****г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част акцесорната претенция ще следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.

Ищецът не претендира разноски, а и не е направил такива.

Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от данните по делото, същият е направил разноски в размер на 550лв.- депозит за КСМАТЕ. Ответникът е  представляван от юрисконсулт, за което и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК му се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Вземайки предвид, че делото е с материален интерес, че същото не е с фактическа и правна сложност и по него са проведени три съдебни заседания за събиране на доказателствата, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от  НЗПП юриск. възнаграждение в размер на 300лв. Или от общия размер на разноските на ответника – 850 лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати, съобразно отхвърлената част на претенцията, сума в размер на 566,67лв.

Тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 1 600 лв., изчислена съобразно уважената част на иска, както и сумата от 183 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатата КСМАТЕ.

Съгласно чл. 78, ал.10 ГПК, разноски на третото лице помагач не се дължат, при което не следва да се присъждат разноски в полза на „ЗД Бул Инс“ АД.

Присъдените на ищеца суми следва да се заплатят от ответника по посочената по делото банкова сметка.

***, съдът

 

                                             Р      Е      Ш       И :

 

  ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление- ул. „С. Караджа“ № 2, да заплати на А.О.И., с ЕГН ********** и адрес-***, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, изразяващи се в травматично изкълчване на лявата тазобедрена става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на ****г. в гр. **** на бул. „****“, причинено от П. Л. П. при управление на лек автомобил „******“ с рег. №****, застрахован при ответния застраховател със застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва върху сумата от 40 000лв., считано от *****г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неиму-ществени вреди за разликата над 40 000лв. до пълния предявен размер от 120 000лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от ****г. до *****г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.О.И., с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление- ул. „С. Караджа“     № 2, сумата от 566,67 /петстотин шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем ст./лв.- разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „С. Караджа“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата  1600/ хиляда и шестстотин/лв. –дължимата за производството държавна такса, изчислена съобразно уважената част на иска, както и сумата от 183 /сто осемдесет и три/лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатата КСМАТЕ.

Присъдената на ищеца А.О.И., ЕГН **********, сума да се изплати от ответника по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, с титуляр - А.О.И..

Решението е постановено при участието на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67 А, и „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София,  бул.“Джеймс Баучер“№87- трети лица-помагачи на страната на ответника.

                Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                       

 

Съдия: