Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. В.,…………2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Втори касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2511/2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на
МВР – В. срещу Решение № 1498/22.07.2019г., постановено по н.а.х.д. № 2377/2019г.
по описа на Районен съд – В., шести състав.
Решението е оспорено с твърдения за неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК. Изложени за съображения, с които се твърди, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършването на
нарушението, правилно е определена санкционната норма и размера на наложеното
административно наказание. Направено е искане да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление
Ответникът по делото с депозиран отговор на касационна
жалба чрез адвокат Т., оспорва касационната жалба. Изразява доводи за
правилност на въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд – В., като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
С обжалваното Решение № 1498/22.07.2019г. въззивният
съд е отменил Наказателно постановление № 17-0819-003371/04.08.2017г. на
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В., с което за допуснато
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на С.М.Т.,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00
/двеста/ лева. За да постанови съдебния акт районният съд е приел за установено
от фактическа страна, че на 26.06.2017г.
в около 10.30 часа, св. Р. В. като водач на лек автомобил „Т. Р. 4“ с рег. № В хххх
КС се движил по бул „П.“ в гр. В., в посока към ул.“Д.“. На кръстовището между
бул. „П.“, ул.“Д.“ и ул.„Д.“, св.В. бил спрял на червен сигнал на светофарната
уредба и изчаквал подаването на зелен разрешителен такъв за да продължи направо
по ул.“Д.“. В момента, в който светнал зелен разрешителен сигнал и св.В.
потеглил напред от спряло положение, управляваният от него автомобил бил ударен
от лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СА хххх ТВ, управляван от С.Т..
Произшествието било посетено от екип на сектор „Пътна полиция“, като на място
бил съставен протокол за пътно транспортно произшествие, а срещу Т. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 843308, в който
било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН било издадено и атакуваното пред районния съд наказателно
постановление.
За да отмени наказателното
постановление въззивният съд е приел, че обвинението за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Т. не е било доказано в хода на
съдебното следствие. Съдът е приел още, че безспорно Т. е причинил ПТП, но
според съда то не е в резултат на нарушаване на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Този извод на първостепенния съд е неправилен.
Както в АУАН, така и в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление, нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са описани точно и ясно, поради което липсва неяснота относно вмененото
на ответника по касация нарушение, съответно не е нарушено по никакъв начин
правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. С разпоредбата
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано задължение на водач на пътно превозно
средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Неизпълнението на това задължение представлява състав
на нарушение, за което се налага наказание чрез прилагане на санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Волята на законодателя произтича от
целта на закона, прогласена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗДвП – да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица. В разглеждания случай в АУАН и наказателното постановление са
изложени достатъчно по обем и конкретизация факти, които недвусмислено сочат на
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че административното
нарушение посочено в наказателното постановление е установено по категоричен
начин, налице са елементите от състава на административното нарушение, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник. Деянието
е реализирано виновно, при непредпазливост като форма на вината. С описаното в
наказателното постановление деяние Т. е причинил по непредпазливост материални
щети на автомобила управляван от В., вследствие извършеното нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП и допуснатото пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителните
Разпоредби на ЗДвП.
Тъй като фактическата обстановка по спора е изяснена,
следва да бъде постановено решение по съществото на делото, с което
касационната жалба да бъде уважена. Решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени и вместо него да се постанови съдебно решение, с което да
се потвърди оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд – В., Втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1498/22.07.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 2377/2019г. по описа на Районен съд – В., шести
състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
17-0819-003371/04.08.2017г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР гр.В., с което за допуснато нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП, на С.М.Т., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: