Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на седми
април
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Ели Гигова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 5726 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- П.Й.Ц.
срещу решение № 29704 от 13.02.2020г. по
гр.д. № 79376 по описа за 2018г.на СРС,Второ гражданско отделение,77
състав.
Решението се обжалва в частта в която предявените
срещу въззивника – ответник пред СРС, искове по чл.422 ГПК са били уважени,
както следва: за сумата 2 004.91 лв. – главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г.-м.04.2018г. за
топлоснабден имот, аб.№ 290525, ведно със законната лихва върху главницата от
24.08.2018г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане
на сумата, сумата от 205.22 лв. – лихва за забава за периода
16.07.2016г.-15.08.2018г., сумата от 23.74 лв. – такса за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2016г.-м.04.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2018г. по ч.гр.д. № 56752/2018г.
на СРС.
Излагат се доводи,че претенцията на ищеца противно на
приетото от СРС е недоказана. Ищецът не бил установил реално потребеното
количество топлинна енергия. Съдебните експертизи не следвало да се кредитират,
тъй като вещите лица били изготвили заключенията само въз основа на частни
свидетелстващи документи.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която на основание чл.422 ГПК са признати вземания
в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на въззивника /ответник/ и да
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 27.02.2020
г. Въззивната жалба е подадена на същата
дата /по пощата/; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва на основание чл.422 ГПК
са признати вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответника /въззивник/,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 03.09.2018 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56752 по описа за 2018 г., длъжникът е бил уведомен
по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Указанията по чл.415, ал.1,т.2 ГПК са достигнали до
знанието на заявителя на 19.11.2018 г.
Исковата молба е предявена на 17.12.2018 г., т.е. в
законоустановения срок.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответника е собственик на процесния недвижим имот, поради което имал
качеството на потребител. По арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ, страните били обвързани
от облигационно отношение за периода по исковата молба – м.05.2016 г. до
м.04.2018 г. Отношенията се уреждали във връзка с публично известни ОУ. Доказано
било основанието за съществуване задължението на ответника от неизплащане на
цената на потребената топлинна енергия за отопление на жилище, сградна
инсталация и топла вода на падежите, посочени в ОУ-2016 г. на дружеството –
ищец. Задължението за заплащане възниквало в 45-дневен срок от изтичането на
периода, за който се отнасят поради което не била необходима покана.
Обема на ползваната топлинна енергия бил установено от
заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Този обем бил установен въз основа на реалния отчет на уредите,
изготвените изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през съответния
период. При изготвяне на експертизите вещите лица били използвали наличните по
делото доказателства, представените от третото лице-помагач, вкл. документите
за главен отчет и дялово разпределение, справки от ТР „Люлин“ и от ищеца.
Количеството потребена ТЕ била начислена съобразно действалите към процесния
период нормативни документи. В сградата, където се намирал процесния недвижим
имот с аб.№ 290525, се извършвал отчет на уредите ежемесечно като всеки месец
са издавани справки за дължимата ТЕ и справки за дялово разпределение в
сградата. В имота били начислени суми за отопление само за щранг-лира в банята,
тъй като отоплителните тела били демонтирани. Сумите за БГВ били начислени по
реда на чл.69, ал.2,т.2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването поради липсата
в имота на узаконен водомер. Съобразно закона били начислени и суми за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. Стойността на потребената ТЕ възлизала на
2 004,91 лв. за периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г. Стойността на услугата
дялово разпределение /ДР/ за периода м.07.2016 г. до м.04.2018 г. била в общ
размер на 33,54 лв. Затова и претенцията на ищеца била установена за сумата в
размер на 2 004,91 лв. – стойност на потребена ТЕ, а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 2 015,44 лв. искът е отхвърлен.
Стойността на услугата дялово разпределение се дължала от потребителя, ответник
на основание чл.36 ОУ. Претенцията била основателна за сумата в размер на 23,74
лв., а за горницата до предявения размер от 33,54 лв. е приета за
неоснователна.
За изпадането в забава на ответника за плащане на
сумите по главниците, СРС се е позовал на чл.33 вр. с чл.32 ОУ като е приел, че
потребителите са длъжни да заплащат стойността на ТЕ след изтичането на 45-дневен
срок от периода, за който се отнасят. Затова и се дължала лихва за забавено
издължаване на главницата за потребена ТЕ, изтекла за периода 16.07.2016 г.-
15.08.2018 г. Нейният размер бил установен от заключението на СЧЕ и възлизал на
211,50 лв. С оглед диспозитивното начало в процеса, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следвало да бъде уважен в предявения размер от 205,22 лв. По отношение
изпадането в забава на плащането за ДР била необходима покана, каквато по
делото не била представена и затова тази претенция е била отхвърлена.
По доводите
във въззивната жалба:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция намира следното:
В
обжалваната си част първоинстанционното решение е правилно:
Съдът споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Противно на твърдяното от въззивника обема на
потребената ТЕ е установена.
От вещото лице, изготвило заключението по СТЕ не са
констатирани нарушения на нормативните актове. За процесния период в имота има
само една щранг-лира в банята без уред, за която е начислена отдадената
топлинна енергия. Касае се до отоплително тяло, на което няма техническа
възможност да се монтира уред за дялово разпределение и което работи
непрекъснато, когато в сградата има подаване на ТЕ за отопление. То се
изчислява от проектанта по част ОВ така, че да поддържа необходимата
температура в дадено помещение според предназначението му и Нормите за
проектиране.
В жилището няма извършен отчет на водомер за топла
вода. Сумите за топла вода са начислени на база двама потребители като е спазен
чл.69, ал.2,т.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. поради липса на узаконен
водомер в имота. Касае до неизпълнение от страна на ответника на задължението
да монтира технически изправни водомери, поради което не може да черпи права от
това свое бездействие.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ, абонатите, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ,
отдадена от сградна инсталация.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016
г. е посочено по отношение на доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
(съгласно решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009
г,) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела
С-708/17 и С-725/17.
Същата в случая е начислена на база пълен отопляем
обем на жилището – 153 куб.м. Общият топломер в АС е преминал съответните
проверки за съответствие.
При изслушване в о.с.з. вещото лице-топлотехник – инж.М.е
посочила, че в процесната сграда „Н.“ ООД извършва ежемесечен отчет на
потреблението.
От заключението на СЧЕ се установява, че липсва
плащане от страна на потребителя /ответник/ на дължимите суми.
Видно от отразеното в протокола за състоялото се на
2.01.2020 г. о.с.з. съдебните експертизи не са били оспорени от нито една от
страните. При това положение направеното от процесуалния представител на
въззивника оспорване в този смисъл, с въззивната жалба е несвоевременно поради
което и преклудирано.
По отношение
акцесорния иск за забавено издължаване на главницата:
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи за
допуснати нарушения при постановяване на първоинстанционното решение в частта
по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Само ще споменем, че изхода по акцесорния иск
зависи от изхода по главния. В случая отношенията между страните са уреждат от
ОУ – 2016 г., където изрично е посочен срок за изпадане в забава на
потребителите, който срок е 45 –дневен след изтичане на срока за който се
отнасят задълженията. Претенцията касае периода от 16.07.2016 г.- 15.08.2018 г.
СРС се е съобразил с диспозитивното начало в процеса и е присъдил претендирания
размер на лихвата – 205, 22 лв. макар от заключението на СЧЕ да е установен
по-голям размер.
Относно
дяловото разпределение:
Същото се дължи на основание чл.36 от ОУ.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на делото решението е правилно и в
частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват, а и такива реално не са
сторени.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29704 от 13.02.2020г. по гр.д. № 79376 по описа за 2018г.на СРС,Второ
гражданско отделение,77 състав, в
частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П.Й.Ц.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумите, както
следва: сумата 2 004.91 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден
имот, аб.№ 290525, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2018г. –
датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 205.22 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2016г.-15.08.2018г.,
сумата от 23.74 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода
м.05.2016г.-м.04.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 03.09.2018г. по ч.гр.д. № 56752/2018г. на СРС, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА П.Й.Ц., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв.Б.,
да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
Б, сумата в размер на 100 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Н.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: