РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. С. В. срещу решение № 983/16.06.2021 г. по
гр.дело № 5715 по описа на РС Пловдив за 2021 г., с което е уважена предявената срещу
него молба по ЗЗДН.
С обжалваното решение жалбоподателят С. С. В. е задължен да се въздържа от
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на
насилие по отношение на С. С. В., забранено му е да приближава С. С. В., жилището,
местоработата и местата за социалните й контакти и отдих за срок от 9 месеца, считано от
датата на постановяване на решението, наложена му е глоба в размер на 200 лв. и е осъден
да заплати държавна такса за производството и направените от молителката разноски по
делото.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като счита
постановения съдебен акт неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като развива
подробни съображения в жалбата. Твърди, че в обжалваното решение неправилно и
немотивирано е прието, че твърдените актове на домашно насилие са доказани единствено с
представената към молбата декларация, въпреки, че изявленията на молителката и
1
представените от нея писмени доказателства не подкрепят изложените в декларацията
обстоятелства. Счита, че не всеки конфликт, при който отношенията в семейството излизат
извън добрия тон, още повече при провокация от другата страна, следва да се квалифицира
като акт на домашно насилие, а съдебната намеса би следвало да е субсидиарен похват при
изключителни и нетърпими ситуации, които водят до дълбоки емоционални психически и
физически последствия, а не да се използва за други цели. Счита, че първоинстанционният
съд, без да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и без да изложи мотиви е
приел, че е осъществен акт на домашно насилие, поради което е постановил порочно
съдебно решение, което моли да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В становище по същество, чрез процесуалния представител на жалбоподателя, се
поддържа въззивната жалба, като в писмени бележки се излагат съображения, обосновани с
неприети по делото доказателства.
В лично становище по същество в съдебно заседание, както и лично в писмени
бележки, жалбоподателят излага становище по молбата за защита от домашно насилие, като
сочи факти във връзка с нея, които не са въведени своевременно в предмета на делото, за тях
не са събирани доказателства в определените за това процесуални срокове, поради което и е
недопустимо обсъждането им. В личните изявления на жалбоподателя устно в съдебно
заседание и в писмена защита се набляга на становището, че действията на молителката,
която изобщо не счита за лош човек, са провокация, като поведението и най-вероятно било в
следствие на дадени и съвети от майка и и адвоката и, както и лабилното и психично
състояние и злоупотреба с медикаменти.
В подаден в срок писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна С. С. В.,
чрез адв. В.Д., изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на
постановеното решение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отчел
доказателствената сила на представената по делото декларация, която се подкрепя и от
останалите представени по делото доказателства, а ответникът не е оборил
доказателствената и сила. Заявява, че в закона има ясна дефиниция на акт на домашно
насилие, в която попадат страните и съдът е квалифицирал правилно, с оглед направените
твърдения и събрани доказателства. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде
потвърдено изцяло постановеното решение, като правилно и законосъобразно. В писмени
бележки се поддържа изразеното становище в отговора на въззивната жалба, прилага списък
на разноските.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
2
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел, въз основа на представената декларация по чл. 9 от
ЗЗДН и събраните в производството доказателства, че по отношение на молителката С.В. са
осъществени актове на домашно насилие на посочениете от нея в молбата дати 22.03.2021 г.,
29.03.2021 г. и 31.03.2021 г. Първият акт на насилие от дата 22.03.2021 г., осъществен чрез
проява на физическо посегателство по отношение на молителката, съдът е приел за
установен от представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, а останалите, изразяващи се в
психическо насилие, чрез отправяне на обиди и закани, въз основа на така посочената
декларация и представените по делото гласни доказателства, звукозаписи и изслушаната
експертиза. Приел е представената декларация по чл. 9 ЗЗДН, съгласно разпоредбата на чл.
13, ал.3 ЗЗДН, за достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото
лице, когато няма други събрани доказателства, както и, че ответникът не е оборил
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с единствените ангажирани от
него гласни доказателства, като декларацияща установява твърдения акт на домашно
насилие, извършен от ответника по отношение на молителката на първата посочена дата,
както и на останалите две, по отношение на които изложеното в нея се подкрепя и от
останалия доказателствен материал. Приел е също, че установения факт, че молителката е
ударила ответника с юмрук в лицето при първия инцидент не изключва ответникът също да
е проявил агресия спрямо пострадалата, а нейното поведение да е проява на защитна
реакция срещу посегателството. По отношение на останалите дати счита установено от
съвкупния доказателствен материал, че при срещата между страните ответникът е проявил
грубо отношение, като е отправял обидни изрази спрямо молителката. Приел е, че макар да
се установява, че причината за втория скандал да е била непредоставяне на дрехи за детето
от молителката, това не оправдава ответника да отправя обидни думи и да и повишава тон.
По делото се установя от представените в първа инстанция писмени доказателства, че
страните са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с решение от 04.10.2019 г. по гр.д. №
10107/2019 г. По описа на ПРС, с което е одобрено сключено между страните споразумение,
като от брака си имат родено едно малолетно дете.
За конкретните дати е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от страна на
молителката, като са описани конкретни актове на осъществено физическо и психическо
насилие на 22.03.2021 г., 29.03.2021 г. и 31.03.2021 г.
Ответникът отрича да е осъществявал каквото и да е насилие над молителката, като
твърди, че е бил предизвикан от поведението и да повиши тон, като на първата посочена
дата е бил ударен от нея с юмрук в лицето, което се признава от молителката, а в
3
следващите дати е бил провокиран от това, че е оставила детето без дрехи при него и е
отказала да му даде през деня.
Разпитани са свидетели и на двете страни. Свидетелят Н., доведена от молителя, не
дава сведения за лични възприятия във връзка с предмета на делото. Свидетелят Т., също
свидетел на молителя и нейна майка, чиито показания съдът обсъжда с оглед евентуалната и
заинтересованост от изхода на спора, заявява, че отношенията между дъщеря и и бившият и
съпруг са влошени, като след развода през 2019 г. за четвърти път дъщеря и се прибира при
нея с децата. Заявява, че през цялото това време ответникът я е заплашвал, психически и
оказвал тормоз, от който дъщеря и не се чувствала добре, като много често ги е виждала в
парка как се карат. Не е виждала ответникът да посяга на бившата си съпруга. Не изнася
конкретни данни за лични възприятия за описаните актове на насилие на посочените в
молбата дати.
Доведен от ответника свидетелят Х., незаинтересован от изхода на делото и под страх
от наказателна отговорност заявява, че е бил свидетел само на добри отношения между
страните, познава ответникът като толерантен и интелигентен човек, като също не
свидетелства за лични впечатления за актовете, предмет на производството.
Представен е звукозапис, направен от молителката, по време на твърдените актове на
насилие на 29.03.2021 г. и 31.03.2021 г., както и е изслушано и прието заключение на СТЕ,
без възражения на страните, от което се установява, че няма данни за манипулация на
сигнала и се възпроизвежда съдържанието на записаните разговори.
Пред въззивната инстанция е прието писмено доказателство – споразумение за
преуреждане на въпросите относно упражняване на родителските права над детето, от което
е видно, че страните са се споразумели всеки от тях да упражнява родителските права над
детето за определен период, както и за режима на лични отношения и вземане на решения
по отношение на въпросите, във връзка с отглеждане на детето, за които се залага на
принципа на постигане на взаимна договореност и общо съгласие.
Дадените отговори от въззиваемата по реда на чл. 176 от ГПК, доколкото не съдържат
признания за неизгодни за нея факти, не могат да се ползват като доказателство за
твърденията и, нито за тези, на другата страна, тъй като не е налице хипотезата на ал. 3 на
цитираната разпоредба.
При така събраните доказателства съдът прави следните изводи: Безспорно се
установява по делото, че страните са бивши съпрузи, като неколкократно след развода са се
събирали и разделяли, имат родено от брака си дете и отношенията между тях са влошени
след поредната раздяла.
Установява се, че на посочените в молбата дати, при срещи между страните,
ответникът е осъществил акт на насилие, изрязяващо се в изричане на обиди, вулгарни и
4
нецензурни думи и изрази, физическо съприкосновение и отправяне на заплахи, както от
представената по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН, така и от събраните по делото
доказателства –СТЕ, изследвала представени звукозаписи. Законът придава на декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството на достатъчно доказателство за основателност на молбата, но
само при липса на други доказателства за това, както и когато отговаря на изискването да
посочва фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния акт на домашно насилие, спрямо
който се търси и дава защита. Това условие в случая е спазено, поради което декларацията
на молителката е надлежно доказателство за твърденията в молбата. В настоящото
производство, за конкретните дати и твърдени актове на насилие, освен представената
декларация, са събрани и други доказателства – признание на факта на нанасяне на удар с
юмрук в лицето на ответника от молителката при първия сочен акт на насилие, предмет на
настоящото производство и звукозапис на следващите посочени актове на вербално
психическо насилие. Действително, направеното признание за неизгоден за молителката
факт следва да се приеме като доказателство за осъществяването му, което установява, че
ответникът е бил ударен от молителката. Така осъщественото физическо насилие от страна
на молителката към ответника е извън предмета на настоящото производство и може да се
цени като провокация от страна на молителката за действията на ответника. Това обаче не е
в състояние да опровергае доказателствената сила на представената декларация в частта за
описаното вербално насилие, изразяващо се в нанесени обиди от страна на ответника, както
и установеното физическо съприкосновение, изразяващо се в хващане за ръцете,
осъществено след това, което и не се оспорва от ответника в обясненията му в първото
съдебно заседание пред районния съд, нито може да оневини напълно действията му. Не са
събрани други доказателства, от които да може да се направи извод за липса на осъществен
акт на насилие от страна на ответника на посочената първа дата, като действително такива
биха били всички допустими по ГПК, не само свидетелски показания, но такива не са
посочени и събрани. Факт е, че молителката демонстрира провокативно поведение по време
на срещите между страните и по отношение на следващите описани дати, които са предмет
на настоящото производство, което е видно от представените звукозаписи, възпроизведени
като съдържание от СТЕ. Именно от тези доказателства, подкрепящи изложените в молбата
твърдения за осъществено вербално насилие спрямо молителката, изразяващо се в обиди,
отправяне на нецензурни и вулгарни думи и закани, се установя осъществяване на
твърдените актове на насилие на последните две дати, с уточнението, че сочените обидни и
заплашителни изрази са изречени от ответника на двете посочени дати, а не само на
първата, както е описано в декларацията, както и, че поведението на молителката също е
било предизвикателно, с оглед изреченото от нея и действията и, като не е предоставила на
детето необходимите му дрехи, с което е предизвикала скандал.
От така събраните по делото доказателства се установява, че и двете страни в контакта
по между си излизат извън общоприетите правила и норми и поведението им е морално
укоримо по отношение на начина, по който общуват, още повече пред детето си. Страните
са длъжни да регулират отношенията си, като се стремят да не излизат от добрия тон, още
5
повече в присъствието на детето, което би било най-силно пострадало от агресивно
поведение на който и да е от родителите си, осъществено пред него. Факта, че страните са се
споразумели за упражняване на родителските права от всеки един от тях, последователно, за
определен период от време, ги задължава още повече да общуват помежду си,
съобразявайки се с общоприетите норми и стандарти за поведение. Изключително
недопустимо и укоримо и от гледна точка на закона е осъществяване на насилие, не само
физическо, а и психическо и емоционално, както и опитите за такова, между страните, пред
детето им. Доколкото извън предмета на настоящото производство е осъщественото
физическо посегателство над ответника от страна на молителката, то не може да е предмет
на обсъждане, но и не може да оневени поведението на ответника, дори при доказаното
наличие на провокативни действия от нейна страна. Законът е дал легална дефиниция на
домашно насилие и това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са били в
семейна връзка. Законът не поставя никакви условия за характера и интензитета на
насилието, или начина на отразяването му над пострадалото лице. Напротив, дадена е една
широка легална дефиниция, в която се включват всякакви актове, осъществени от
посочената категория лица, които излизат извън общоприетото поведение и се отразяват
негативно на пострадалите. Или неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
действията, които могат да бъдат квалифицирани по смисъла на ЗЗДН като домашно
насилие трябва да са „изключителни и нетърпими ситуации, които водят до дълбоки
емоционални психически и физически последствия” както се сочи във въззивната жалба.
Ответникът следва да коригира поведението си, най-вече заради детето и пред него, за да
може да отгледа и възпита сина си като здрава, уравновесена и хармонична личност,
уважаващ околните и близките си, като не се подава на провокации и въпреки тях
съобразява обществените норми за поведение, което би попречило закона да се използва за
други цели, каквито доводи се навеждат в жалбата.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда, като взе предвид вида, характера
и тежестта на нарушението и съобразявайки от друга страна данните за личността на
нарушителя, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
обстоятелствата при извършване на установените действия, включително поведението на
молителката, намира, че определянето на срок от шест месеца за наложените от
първоинстанционния съд мерки за защита по отношение на молителката С. С. В., считано от
06.04.2021г. – датата на издаване на заповедта за незабавна защита, ще е в състояние да
спомогне за разумно решаване на възникналия конфликт между страните, както и ще
мотивира ответника да се въздържа от използването на неправомерни средства за
решаването на спорове с молителката С.В., независило от повода на възникването им,
каквато е целта на закона.
Предвид гореизложеното размера на наложените мерки за защита по отношение на
молителката от районния съд следва да се намали на шест месеца, като в останалата част
6
решението следва да бъде потвърдено.
Не е направено своевременно искане за присъждане на разноски от въззиваемата, като
същото, ведно с доказателства за реалното им заплащане е сторено едва с писмените
бележки, което е извън преклузивния срок на чл. 80 от ГПК, поради което такива не следва
да се присъждат. Доколкото молбата за защита се явява основателна и спрямо молителката
се определят мерки за защита, в полза на жабоподателя не следва да бъдат присъждани
направените от него разноски за съдебното производство, въпреки своевременното им
поискване.
Поради изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 983 от 16.06.2021г., постановено по гр. д. № 5715 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, III гр. състав, в частта относно СРОКА на наложените
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ срок от шест месеца, считано от 06.04.2021г., досежно наложените мерки
за защита от домашно насилие: забрана на С. С. В., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ж.к. ***,
ул. „****, да приближава СВ. СП. ВР., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ж.к. ***, бл**.,
жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
На основание чл. 17, ал. 5, изр. последно от ЗЗДН отменя заповед за защита, издадена
по гр. д. № 5715 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, вместо която да се издаде
нова заповед за защита за наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за
определения с настоящето решение срок, считано от 06.04.2021г. Препис от новата заповед
да се връчи на страните и да се изпрати служебно на съответното РУ на МВР Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7