Определение по дело №357/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх.№ 7134 от 13.05.2025г. подадена от „Неткредит“ООД, депозирана чрез пълномощник, с искане за изменение на Решение № 4137 от 24.04.2025г. постановено по адм.дело № 357/2025г. на АдмС-Хасково, в частта на разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде редуцирано до определен от съда справедлив размер.

Излагат се доводи, че отговорността за разноски не следва да бъде злоупотреба с право, така както правото на достъп до лични данни не следва да има за цел материално облагодетелстване, а преследва визираните в ОРЗД цели. Твърди се също, че съдът е свободен да определи адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическа сложност по делото, като настоящото не се отличавало с такава – по делото били събрани единствено представените от страните писмени доказателства, и било проведено само едно заседание, в което процесуалните представители на страните не са се явили.

Насрещната страна, в указания от съда срок, ангажира мотивирано становище за неоснователност на молбата.

Съдът, като взе предвид доводите в молбата и наличните по делото доказателства, намира следното:

По жалба на С. А. А. от гр.Хасково в АдмС-Хасково срещу отказ на „Неткредит“ООД, гр.София за представяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, в АдмС-Хасково е образувано адм.дело № 357/2025г. по описа на съда.

В производството по делото оспорващата е представлявана от адвокат, с когото за целта сключила договор за правна защита и съдействие от 01.02.2025г., като съгласно чл. 2 от договора, правната защита и съдействие е осъществявана при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С Решение № 4137/24.04.2025г. съдът е отменил оспорения акт и е върнал е преписката за ново произнасяне. Със същото решение съдът е осъдил ответника „Неткредит“ООД, гр.София да заплати на оспорващата разноски в размер на 10.00 лева, а на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението е било съобщено на молителя на 08.05.2025г.

При извършената проверка за допустимост и основателност на молбата, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските.

В случая искането за изменение в частта за разноските на постановеното по адм. дело № 357/2025г. решение е направено своевременно – в срока за обжалване на съдебния акт, от надлежна страна.

Съгласно практиката на ВАС молбата е допустима, независимо че страната, която иска изменението, не е представила списък на разноски. Това е така, тъй като липсата на списък отрича само правото на страната да иска изменение на присъдените на нея разноски, но не и правото ѝ да иска изменение на разноските, присъдени на насрещната страна. В този смисъл са Определение № 9242 от 4.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 8559/2023г., Определение № 9245 от 4.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 8556/2023г., Определение № 9072 от 28.09.2023г. на ВАС по адм. д. № 11209/2022г., Определение №3431/05.03.2020г. на ВАС по адм. дело №2500/2020г. и др.

Също така, молбата е допустима с оглед отправянето ѝ от страна по главното производство в лицето на „Неткредит“ООД, гр.София. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания така присъденият размер на разноски да бъде намален. Същият е определен в размера посочен в чл. 8, ал.2, т.10 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Разноските са направените от страните разходи по водене на делото – държавна такса и разноски в производството. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на специалната разпоредба на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на същата норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

За да бъдат присъдени разноски, в полза на адвокат съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следователно, са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1. съдебният акт да е благоприятен за лицето, спрямо което е осъществена безплатната адвокатска помощ; 2. Да е направено изрично и своевременно искане за присъждане на направени по делото от адвоката разноски и 3. Да е доказано осъществяването на правната помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. По отношение третата кумулативно необходима предпоставка и за да упражни съответният акт правото си по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът попада сред лицата посочени в тези разпоредби. В представения договор за правна защита и съдействие по а.д. № 357/2025г. е посочено че защитата е по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., т.е. наличието на третата предпоставка е доказано. Безспорно е че е налице и първата предпоставка, тъй като постановеното по делото решение е благоприятно за клиента на адв. Р.. Ответникът е осъден за разноски. Искането за присъждането на разноски в полза на адвоката е своевременно заявено пред настоящата съдебна инстанция. Ето защо безспорно са налице предпоставките за присъждане разноски по реда на чл. 38а, ал.2 от ЗАдв. на адв. Р..

По отношение спорния в настоящото производство въпрос, касателно техния размер:

Както вече се посочи, досежно размера на присъжданото адвокатско възнаграждение в случаите на осъществена безплатна правна помощ по реда на Закона за адвокатурата, императивната норма на чл. 38, ал.2 от с.н.а. изрично сочи, че то не може да е по-ниско от размера определен в Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА и че същия следва да бъде заплатен от другата страна по делото.

Наредбата по чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата е именно Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа - § 3 от ЗР на същата.

В чл.8, ал.2, т.10 от Наредбата е визирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес с предмет Закон за защита на потребителите и Закон за защита на личните данни, възнаграждението на адвоката е в размер на 900 лв.

Именно в този размер е и присъденото с процесното съдебно решение адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р..

Следва да се има предвид и че макар да не е осъществено процесуално представителство в съдебни заседания, активността на пълномощника на жалбоподателката С. А. А. по делото е налице – същият е изготвил и подписал жалбата до съда, представил е писмени доказателства, както и писмено становище по хода на делото и по същество на спора, в което подробно е обосновал доводите на оспорващата страна за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Видно е от съдържанието на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1/2004г. че посочения в същата размер на адвокатски възнаграждения ориентират съда какъв следва да е размера на дължимото адвокатско възнаграждение в хипотезите на чл. 38 от ЗА и че това е най-ниското възнаграждение по дела с посочения в нормата предмет. Т.е. посоченото в нормата адвокатско възнаграждение съответства и е съобразено с дължимото адвокатско възнаграждение при обичайната правна и фактическа по дела с предмет ЗЗЛД. Настоящия случай е именно такъв. Правната и фактическа сложност на конкретния правен спор, не е нито по-ниска нито по – висока, а напротив съответства на обичайната за дела от този вид.

При допустимо и своевременно заявено искане за присъждане на разноски в полза на адвоката, и при доказаност на тяхното осъществяване, съдът е длъжен да се произнесе, като присъди такива. Ето защо и в случая, отчитайки всички изложени по-горе обстоятелства, съдът с атакуваното решение е присъдил на адв. Р. претендирания от него размер на разноски за адвокат, който е бил изцяло в унисон с посочения в чл.8, ал.2, т.10 от Наредба № 1 от 2004г., размер, който в случая съдът намира и за справедлив и обоснован.

Само за пълнота следва да се посочи, че в хода на производството самият ответник е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по-висок от минималния визиран в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следователно явно в хода на производството явно не е считал, че делото е с по-ниска от обичайната правна и фактическа сложност .

По изложените съображения молбата за изменение постановеното по адм. дело № 357/2025г. Решение № 4137 от 24.04.2025г., в частта на разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Неткредит“ ООД, гр. София депозирана чрез пълномощник, с искане за изменение на Решение № 4137 от 24.04.2025г. постановено по адм.дело № 357/2025г. на АдмС-Хасково, в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните.