Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в. гр. дело № 3358 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ответниците Л. В.Д., Ж.С.П. и И.С.Д., срещу решение
№ 46172 от 24.02.2017 г. по гр. дело № 15593/2011 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 64-ти състав, в частта, с която са уважени предявените от
Л.Д.В., П.Д.В. и Д.Д.В. искове за делба на поземлен имот с идентификатор №
68134.1933.1101, с площ 454 кв. м, с административен адрес: гр. София, район
„Витоша”, ул. „*********, при граници имоти с идентификатори: 38134.1933.1102;
68134.1933.1100; 68134.1933.1227; 68134.1933.1226; 68134.1933.2083 и
68134.1933.1103, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, ул. ***”
№ 14, с площ от 460 кв. м, съставляващо имот с пл. № 1101 от кв. 15 по плана на
гр. София, м. „Манастирски ливади”, при граници: ул. ***”; имот с пл. № 1226;
имот с пл. № 1100 и имот с пл. № 1103, заедно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда на два етажа с идентификатор 68134.1933.1101.1 със застроена
площ от 53 кв. м, заедно с построена в имота барака с идентификатор
68134.1933.1101.2 със застроена площ от 10 кв. м и с построения в имота гараж с
идентификатор 68134.1933.1101.4 със застроена площ от 14 кв. м и е допусната
делба при следните права: 1/3 ид. ч. на Л.Д.В.; 1/12 ид. ч. на П.Д.В.; 1/12 ид.
ч. на Д.Д.В.; 1/3 ид. ч. на Л. В.Д.; 1/12 ид. ч. на Ж.С.П.; 1/12 ид. ч. на И.С.Д..
В останалата част, с която предявените от Л.Д.В., П.Д.В. и Д.Д.В. искове, срещу
Р.Д.Х., А.М.Ц., В.М.Т. и Д.Х.Х. /конституирана на мястото на починалия в хода
на производството Х.Р.Х./ са отхвърлени като неоснователни, решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба са наведени
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в горепосочената и обжалвана
част, в подкрепа на което се твърди, че районният съд формирал неправилен извод
за неоснователност на направеното от Л. В.Д. възражение за изтекла в нейна
полза придобивна давност. Твърди се, че районният съд формирал правилни изводи
по фактите с изключение на тези, относими към фактическия състав на
придобивната давност, твърдяна да е изтекла в полза на ответницата Л. Д.. Изразява
се становище за това, че в отлика от извода на районния съд в случая не била
оборена установената в чл. 69 от ЗС презумпция, а и при правилен анализ на
събраните по делото доказателства се установявало, че Л. Д. е владяла процесния
имот в периода от 12.02.1999 г. до 12.02.2009 г., включително идеалните части
на останалите съсобственици. Жалбоподателите се позовават на чл. 69 от ЗС и
твърдят, че установената в този законов текст презумпция обвързва съда да
приеме, че щом Л. Д. е осъществявала фактическа власт върху имота, то това е
било с намерение за своене. Поради това, районният съд допуснал процесуално
нарушение като приел, че изцяло в доказателствена тежест на ответницата е да
установи осъществяваното владение, тъй като в тежест на ищците по делото било
да установят, че ответницата не е владяла следващите им се идеални части от
имота, а ги е държала за тях. Освен горното, от показанията на свидетелите се
установявало, че ищцата Л.В. никога не е имала претенции върху собствеността на
имота, както и че в същия били направени редица подобрения от страна на
ответницата Л. Д.. Въз основа на всичко това и при правилно приложение на чл.
69 от ЗС следвал единствено възможния извод, че ответницата Л. Д. е придобила
собствеността върху имота въз основа на давностно владение, упражнявано в
периода от 12.02.1999 г. до 12.02.2009 г. Поради това, ответницата Д. била
изключителен собственик на процесния имот и построените в него еднофамилна
двуетажна сграда, гараж и барака. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението в частта, с която предявените искове са уважени и за
постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателите на
направените по делото разноски. Направено е доказателствени искане, което е
оставено без уважение с определение на съда от 08.06.2018 г.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от пълномощник на ищците Л.В., П.В. и Д.В.,
с който доводите на жалбоподателите се оспорват. Сочи се, че ответницата Л. Д.
е съсобственик на идеални части от имота въз основа на наследство, поради което
в случая приложими се явяват задължителните указания по приложението на закона,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. на ВКС. Поддържа се, че районният
съд е постановил правилно съдебно решение, поради което се иска същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите, изразеното от
насрещните страни становище и събраните по делото доказателства, въз основа на
закона, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод искова молба на Л.Д.В., П.Д.В.
и Д.Д.В., срещу Р.Д.Х., А.М.Ц., В.М.Т., Х.Р.Х. – починал в хода на
производството, на мястото на когото е конституирана наследницата му по закон Д.Х.Х.,
Л. В.Д., Ж.С.Д. и И.С.Д. е образувано гр. дело № 15593/2011 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 64-ти състав.
Ищците твърдят, че с ответниците са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.1933.1101, с площ 454
кв. м, с административен адрес: гр. София, район „Витоша”, ул. „*********, при
граници имоти с идентификатори: 38134.1933.1102; 68134.1933.1100;
68134.1933.1227; 68134.1933.1226; 68134.1933.2083 и 68134.1933.1103,
представляващ дворно място, находящо се в гр. София, ул. ***” № 14, с площ от
460 кв. м, съставляващо имот с пл. № 1101 от кв. 15 по плана на гр. София, м.
„Манастирски ливади”, при граници: ул. ***”; имот с пл. № 1226; имот с пл. №
1100 и имот с пл. № 1103, заедно с построената в него еднофамилна жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 68134.1933.1101.1 със застроена площ от 53
кв. м, заедно с построена в имота барака с идентификатор 68134.1933.1101.2 със
застроена площ от 10 кв. м и с построения в имота гараж с идентификатор
68134.1933.1101.4 със застроена площ от 14 кв. м. Поради това е направено
искане за допускане на делба на гореописания имот и застроените в него сграда,
гараж и барака, при следните квоти: за Л.В. – 19/48 ид. ч., за Д.В. и П.В. – по
4/48 ид. ч.; за Р.Х. – 3/48 ид. ч., за А.Ц. и В.Т. по 3/48 ид. ч., за Христо х.
– 6/48 ид. ч., за Л. Д., Ж.П. и И.С.Д. от по 2/48 ид. ч.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на исковата молба от пълномощник на ответниците Л. Д., Ж.П. и И.Д.,
с който се оспорва твърдението на ищците, че по отношение на описаните в
исковата молба имоти е налице съсобственост. При условия на евентуалност – в
случай, че съдът приеме, че твърдяната съсобственост е налице се оспорва това
да е при посочените от ищците квоти. Оспорва се валидността на обективирания в
нотариален акт 112 от 1990 г. договор за гледане и издръжка, като се твърди, че
към момента на сключването му е липсвало съгласие за това от страна на С.И.,
тъй като същата е оттеглила даденото в полза на съпруга си И.И.пълномощно.
Поради това се сочи, че е налице нищожност на договора за гледане и издръжка.
Освен това се поддържа, че е налице неизпълнение на поетите по договора за
гледане и издръжка задължения от страна на Л. Д., което съставлява основание за
разваляне на договора. В подкрепа на становището за неоснователност на
предявените искове се твърди, че ответницата Л. Д. е придобила собствеността
върху целия имот въз основа на давностно владение, тъй като същата живее в
имота от момента, в който сключила брак със съпруга си С.П.Д., който е
наследник по закон и по завещание на С.И.. Сочи се, че считано от 12.02.1999 г.
– датата на която С.Д. починал, до датата на писмения отговор, а именно до
14.03.2014 г. в полза на ответницата Л. Д. е изтекла десетгодишна придобивна
давност, поради което в случая е осъществен установения в чл. 79 от ЗС
фактически състав. В допълнение на това
се сочи, че в периода, в който Л. Д. е живяла в имота, същата го е владяла
непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и явно, като го е ползвала и
поддържала с помощта на ответниците Ж.П. и И.Д., като не е осигурявала достъп
до имота на ищците, но и такъв достъп не и бил искан. Ответницата заплащала
всички задължения свързани с имота и манифестирала явно спрямо всички
намерението си да владее имота изцяло като собствен.Твърди се, че липсват
доказателства за това ищците да са се противопоставяли на владелческите
действия на ответницата и да са заявявали собствени права върху имота.
Направени са доказателствени искания.
По делото е депозиран писмен отговор на
исковата молба и от страна на ответника Р.Д.Х., който изразява становище за
основателност на предявените искове и претендира исканата делба на
съсобственост да бъде допусната.
По делото са представени следните
писмени доказателства, които се кредитират от въззивния съд: нотариален акт № 92
от 1945 г. /л. 4/; записка за вписване на нотариален акт № 92 от 1945 г. /л.
5/; нотариален акт 112 от 1990 г. /л. 6/; удостоверение за наследници на С.С. И.а
/л. 7/; удостоверение за наследници на И.Х. И. /л. 8/; удостоверение за
наследници на Е. Х. И.а /л. 9/; удостоверение за наследници на С.П.Д. /л. 10/;
удостоверение за наследници на Е. Б.Ц. /л. 11/; удостоверение за наследници на Б.
х. И. /л. 16/; удостоверение за наследници на Д. Х. И. л. 17/; удостоверение за
наследници на В.Г.И.а /л. 18/; удостоверение за наследници на С.К.Й./л. 19/;
удостоверение за наследници на Тонка П.П. /л. 20/; скица № 35841 от 11.11.2011
г. на поземлен имот с идентификатор
68134.1933.1101 /л. 38/; акт за смърт на Р.Х. И. /л. 52/; удостоверение за
наследници на Р.Х. П.И. /л. 55/; удостоверение за наследници на Д.Г.В. /л. 65/;
удостоверение за граждански брак на Д.Г.В. /л. 66/; акт за женитба от 1938 г.
наИ.Х. ПопИ. и С.С. А./л. 77/; справки от ИКАР за поземлен имот 68134.1933.1101
/л. 112-113/; нотариална покана /л. 114/; декларация и саморъчно завещание наИ.Х.
И. от 14.11.1997 г. /л. 115/; акт за констатации /л. 116/; саморъчно завещание
на С.С. И.а /л. 117-118/; акт за нотариално завещание наИ.Х. И. от 27.04.1998
г. /л. 119-121/; квитанции за платен данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци /л. 174-175/; протокол за обявяване на саморъчно завещание на С.С. И.а
/л. 231/; удостоверение за декларирани данни и данъчна декларация на Л.В. /л.
263-278/; нотариална покана от Л.В., П.В. и Д.В. до Л. В.Д. /л. 299/; 4 бр.
скици на сграда /л. 300-303/.
По делото е назначена и приета
съдебно-графическа експертиза (СГЕ), която съдът намира за обективно експертно
изследване, извършено от компетентно в съответната област на науката лице,
даващо ясен отговор на поставените въпроси, поради което заключението на вещото
лице се възприема с доверие. Въз основа на същото се установява, че датата в
заглавната част на процесното завещание от С.С. И.а е 24.08.1990 г., като се
установява и съдържанието на същото, съгласно което С.С. И.а е завещала за след
смъртта си ½ идеална част от двуетажната еднофамилна къща, гараж и
дворно място на ул. ***” № 14 и цветен телевизор, спестовна книжка и
покъщнината на С.П.Д..
Приета е съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), заключението на която се кредитира от въззивния съд. Въз основа на
същото се установява, че описаните в исковата молба имоти – дворно място,
двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и барака са идентични с описаните в представените
по делото документи. На приложената комбинирана скица, процесния имот е бил
парцел ІV-311а, кв. 279в по стария РП от 1914 г. (със зелен цвят), който е
идентичен с имот пл. № 1101, к. л. 541 и 541 от архивния кад. план е идентичен
с УПИ ІІІ-1101, кв. 64 от действащия РП и е идентичен с ПИ с идентификатор
68134.1933.1101 от одобрената КККР по цифри 1-2-3-4-1. Няма придавани и
отнемани от имота части по регулация. Няма уреждане на сметки по регулация.
Делбения имот е в регулация от придобиването му през 1945 г. до настоящия
момент.
Приета е СГЕ /л. 251-255/, която се
възприема от въззивния съд за обективно и задълбочено изследване, проведено от
лице, притежаващ съответни за това знания. Въз основа на това експертно
заключение се установява, че ръкописният текст на завещанието от името на С.С. И.а
с дата 24.08.1990 г. е написан от С.С. И.а, а подписът на завещател е положен
от С.С. И.а.
В първоинстанционното производство по
делото е проведен разпит на свидетелите В. И.а М., Л. И.а В., Д. П. И./л. 236/,
и Д.С. К. /л. 313/, показанията на които въззивният съд възприема с доверие.
От показанията на свидетелката В. М. се
установява, че същата познава Л. В. И.а повече от 50 години, като знае, че
същата живее в къщата на С.И. и И.И.откакто се омъжила. Според свидетелката Л.Д.В.
живее в друга къща, намираща се в близост до тази на С.иИ.И.и. Свидетелката не
знае от страна на Л.В. някога да е имало претенции относно собствеността на
къщата на С.иИ.И.и и не и е известно Л. да е напускала тази къща. Свидетелката
сочи, че към момента на разпита Л. И.а живее в процесния имот, в който
направила подобрения.
От показанията на свидетелката Л. В. се
установява, че познава Л. И.а от 30 години, като сочи, че същата живее в къща
на ул. „*******” от много години, като от 1998 г. насам живее сама в къщата.
От показанията на свидетелката Д. И.се
установява, че познава Л. И.а от 20 години. Свидетелката твърди, че откакто
познава Л. И.а, същата живее в къща, намираща се на ул. „*******”.
От показанията на Д.К. се установява, че
същата познава Л.В. от 50 години. Свидетелката твърди, че от Л.В. знае, че
нейният чичо й завещал половината от имота си, намиращ се на ул. „*******” 14.
Свидетелката твърди, че Л.В. и споделила, че възнамерява да продаде имота.
Въз основа на съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена
фактическа обстановка, която напълно кореспондира с приетото за установено от
първата съдебна инстанция. Повторното описване на установените по делото факти
не е необходимо, поради което и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, тъй като същите напълно се
споделят.
При
изводимата от събраните доказателства фактическа обстановка, установена от
двете съдебни инстанции, въззивният съд приема за установено от правна страна
следното:
Предявени са искове по чл. 34 от ЗС.
Съгласно чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може
да иска делба на съсобствена вещ, с оглед на което първата предпоставка за
уважаване на искова претенция, основана на този законов текст, е установяването
на факта на съсобствеността. За да се уважи иск за делба, като се допусне
прекратяване на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки: ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху имота, предмет на делбата; предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и в производството по
делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде
нищожно по арг. от чл. 75, ал. 2 от ЗН, вр.
чл. 34, ал. 2 от ЗС.
За да уважи предявените искове и да
допусне делба районният съд е приел, че по отношение на процесното дворно
място, къща, гараж и барака е налице съсобственост при следните квоти между Л.Д.В.
– 1/3 ид. ч., П.Д.В. – 1/12 ид. ч., Д.Д.В. – 1/12 ид. ч., Л. В.Д. – 1/3 ид. ч.,
Ж.С.П. – 1/12 ид. ч. и И.С.Д. – 1/12 ид. ч. Този извод на първоинстанционния
съд се споделя понастоящем, тъй като същият следва несъмнено от събраните по
делото доказателства.
Понастоящем между страните по делото
спорен е единствено въпросът за това, придобила ли е въз основа на давностно
владение собствеността върху процесния имот и застроените в него сгради,
ответницата Л. В.Д..
Съгласно чл. 68 от ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. За да настъпят последиците на придобивната давност е
необходимо владението да е постоянно - т. е. владелецът да изразява трайна воля
да държи вещта за себе си; да е непрекъснато - т. е. владението да не е
изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно да не
е изоставяно или да е било отнето от трето лице; владението да е спокойно и
явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин.
Съгласно
чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т. е. чрез
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи като свой.
Придобиването на собственост върху недвижим
имот представлява оригинерно придобивно основание, за установяването на което
на доказване подлежи упражняване в определен период от време, по - дълъг от 5
или съответно 10 години, на фактическа власт върху имота (corpus), която
фактическа власт следва да се упражнява без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост и при демонстриране на поведение на
собственик (animus). В Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обективният елемент на владението, а именно упражняването на
фактическа власт съвпада с този при държането, а субективният елемент е този,
който определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Съгласно дадените от върховната съдебна инстанция разяснения, като елемент от
придобивната давност владението трябва да се демонстрира явно и несъмнено, да
се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
В случаи като настоящия, при които
имуществената общност е възникнала по силата на наследствено правоприемство,
презумпцията на чл. 69 от ЗС не намира приложение, доколкото съсобственикът
/сънаследникът/, упражняващ фактическа власт върху вещта, има качеството на
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите
съсобственици /сънаследници/. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
манифестира отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението, при което съсобственикът - съвладелец се превръща в
съсобственик - владелец на имота, в какъвто смисъл е и даденото в Тълкувателно
решение № 1/ 6.08.2012 г. по т.д. № 1/ 2012 г. ОСГК, ВКС тълкувателно
разрешение.
В конкретния случай няма каквото и да е
основание, за да се приеме, че ответницата Л. Д. е трансформирала държането на
идеалните части на Л.В. и Д. В. (впоследствие и на П.В. и Д.В.) във владение.
Това е така, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства не се извежда
от страна на Л. Д. да са били предприети действия, манифестиращи отричане
владението на останалите съсобственици. Фактът, че ответницата живее в имота и
поддържа същия не е равнозначен на отричане правата на останалите
съсобственици, поради което доводът на жалбоподателите за изтекла в полза на Л.
Д. придобивна давност е неоснователен. С оглед на това, въззивният съд не
споделя становището на жалбоподателите, че Л. Д. е придобила собствеността
върху целия имот. Тази страна по делото е съсобственик на имота, от който
притежава 1/3 идеална част.
Въз основа на гореизложеното следва извод за
неоснователност на подадената въззивна жалба, при което обжалваната част от
решението на районния съд следва да се потвърди като правилна.
При този извод и съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК
право на разноски във въззивното производство имат единствено въззиваемите, от
процесуалния представител на които е направено съответно за присъждането на
разноски искане. Въпреки това, разноски в полза на въззиваемите не следва да се
присъждат, тъй като по делото няма доказателства такива в действителност да са
били направени във въззивното производство.
По тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46172
от 24.02.2017 г. по гр. дело № 15593/2011 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 64-ти състав, в частта, с
която са уважени предявените от Л.Д.В., П.Д.В. и Д.Д.В. искове за делба на
поземлен имот с идентификатор № 68134.1933.1101, с площ 454 кв. м, с
административен адрес: гр. София, район „Витоша”, ул. „*********, при граници
имоти с идентификатори: 38134.1933.1102; 68134.1933.1100; 68134.1933.1227;
68134.1933.1226; 68134.1933.2083 и 68134.1933.1103, представляващ дворно място,
находящо се в гр. София, ул. ***” № 14, с площ от 460 кв. м, съставляващо имот
с пл. № 1101 от кв. 15 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади”, при
граници: ул. ***”; имот с пл. № 1226; имот с пл. № 1100 и имот с пл. № 1103,
заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 68134.1933.1101.1 със застроена площ от 53 кв. м, заедно с
построена в имота барака с идентификатор 68134.1933.1101.2 със застроена площ
от 10 кв. м и с построения в имота гараж с идентификатор 68134.1933.1101.4 със
застроена площ от 14 кв. м и е допусната делба при следните права: 1/3 ид. ч.
на Л.Д.В.; 1/12 ид. ч. на П.Д.В.; 1/12 ид. ч. на Д.Д.В.; 1/3 ид. ч. на Л. В.Д.;
1/12 ид. ч. на Ж.С.П.; 1/12 ид. ч. на И.С.Д..
В останалата част, с която предявените от Л.Д.В., П.Д.В. и Д.Д.В.
искове, срещу Р.Д.Х., А.М.Ц., В.М.Т. и Д.Х.Х. /конституирана на мястото на
починалия в хода на производството Х.Р.Х./ са отхвърлени като неоснователни,
решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му с касационна жалба, подадена до Върховен
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.