Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,20.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, VІІІ гр.
състав,
в публично заседание проведено на 18.05.2016г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ЗАХАРИЕВА
и при секретаря Л.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 555
по описа на съда за 2016г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.288, ал. 12 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
Постъпила е искова
молба от „Гаранционен фонд” с представител Б.И.М.,чрез адв.Б.К., срещу П.Б.Л. с
ЕГН-**********,чрез ос.представител М.К. от ПлАК, с която се моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 4229.59лв., представляваща изплатено от
„Гаранционен фонд” обезщетение по повод ПТП причинено от ответника. Ищецът
твърди, че е изплатил на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б.”а” обезщетение за
щета № 110451/9.07.2009г.за сумата от 2339,90лв.на увредения ТПК
Устрем-Тръстеник,както и за № 110471/22.07.2009 в размер на 1889.69лв. на
увредения Г.Й.Д. от гр.Свищов, по повод настъпило застрахователно събитие –
ПТП, осъществено на 30.06.2009г. Твърди се, че виновен за събитието е
ответникът, който управлявайки собствения си лек автомобил с марка „МЕРЦЕДЕС
-300Д с рег. № *** ,не спазил правилата движейки се зад двата паркирани л.а.ударил
МПС марка „ФИАТ ПУНТО, с рег. № *** и РЕНО ЕСПЕЙС ***, собственост на пострадалите.
Твърди се, че автомобила, управляван от ответника, не е имал сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че ответника е
поканен да възстанови изплатеното от „Гаранционен фонд” обезщетение, но това
към момента на предявяване на исковата молба, не е сторено. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в размер на 4229,59
лв.общо, представляващи изплатеното от ищеца обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски по делото.
Ответникът П.Б.Л. с ЕГН-**********,чрез
процесуалния си представител-,чрез ос.представител М.К. от ПлАК е възразил на
подадения иск, твърдейки, че е изтекъл петгодишен давностен срок от
възникването на регресното право на ищеца. Твърди, че момента, от който започва
да тече давността за правото на „Гаранционен фонд” да претендира платеното, е
момента на увреждането – 30.06.2009 г. Твърди, че спрямо него не е отправяна
покана за заплащане на платеното от фонда обезщетение. Моли съда да отхвърли
предявения срещу него иск. В съдебното заседание проведено на 18.05.2016г.,
ответникът не се е явил и не е взел лично становище,а представителя му,назначен
служебно от съда,се придържа към отговора исковата молба и по-точно
възраженията, че не е уведомен извънсъдебно и че е налице изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представените копиия от Протоколи № №1176581 и 1176582. за ПТП от
автомобил марка МЕРЦЕДЕС -300Д с рег. № *** ,не спазил правилата движейки се
зад паркираните л.а. в гр.Плевен, на *** ,ударил първото МПС отзад,което
ударило второто МПС също отзад, като причина за ПТП-то е несъобразена с пътните
условия скорост . Видно от уведомление от МВР – Плевен, сектор Пътна полиция от
22.07.2009г. на ответника е издадено НП № 2617/22.07.2009г., Видно от справка
от база данни на „Информационен център към Гаранционен фонд” към 30.06.2009г.
за автомобила на отв.има данни,че е сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. Видно от уведомление за имуществени вреди от увредените-пострадали
желаят да получи обезщетение по застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 30.06.2009г. отразено с Протокола за пострадалиите л.а., който са тяхна собственост. Видно от Теническа експертиза на инж. Н. И.
от 09.07.2009г. по щета № 11-0451. остраняването на щети по автомобил М. РЕНО ЕСПЕЙС ***,
собственост на ТПК Устреме на стойност 2339.90 лв.а за л.а. Видно от Доклад по щета за № 110471/22.07.2009 в размер на 1889.69лв. на
увредения Г.Й.Д. от гр.Свищов,за имуществени вреди на
„Гаранционен
фонд” на основание чл. 288, ал. 1, т.2 от КЗ и приложените
доказателства, е определено да се заплати на собственикците и ползватели на автомобили
определените суми. Видно
от преводно нареждане на „Уникредит Булбанк”АД от 15.02.2011г., „Гаранционен
фонд” е заплатил на първия собственик на стойност 2339,90 лв.,а на втория
собственик са изплатени 1889,69лв. и като основание за превода е посочено -
обезщетение по съответните щети. Изпратена е Регресна покана № ГФ-РП-539 от 24.10.2011г.
до ответника П.Б.Л. с ЕГН-********** на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ, да
заплати на „Гаранционен фонд” сум по щетите, като видно от обратната разписка, пратката не е потърсена.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Установи се по
делото, както от протоколи за ПТП № №1176581 и 1176582. за ПТП от автомобил
марка МЕРЦЕДЕС -300Д с рег. № *** ,не спазил правилата движейки се зад
паркираните л.а. в гр.Плевен, на *** ,ударил първото МПС отзад,което ударило
второто МПС също отзад, като причина за ПТП-то е несъобразена с пътните условия
скорост, така
и от признанието на факт от ответника, че на 30.08.2010г. автомобилът,
управляван от ответника е ударил автомобил, собственост на ТПК Устрем-Тръстеник,и
на Г.Й.Д. от гр.Свищов като виновен за настъпилото ПТП е ответника по делото. Не се спори по
делото, че автомобила, управляван от ответника не е имал към тази дата сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Установи се безпротиворечиво
от доказателствата по делото, че сумата за отстраняване на вредите, причинени
на автомобилите, са в общ размер 4229.59 лв. и тази сума е заплатена на
пострадалите от ищеца. Въз основа на чл. 288, ал. 12 от КЗ, след заплащане на
обезщетението, за ищеца „Гаранционен фонд” е възникнало регресно право на
вземане от причинителя на вредата. Съгласно Решение №15 от 04.02.2011г. по т.д.
№ 326/2010 на ВКС, т.к., II т.о.,
което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 от ГПК,
давността по регресния иск на „Гаранционен фонд” при плащане на обезщетение,
започва да тече от изплащане на обезщетението, а не от настъпване на вредата, в
случая - от 15.02.2011г., а не от 30.06.2009г., както възразява ответника. При
това положение, предявения на 01.02.2016г. иск не е погасен по давност и
възражението на ответника се явява неоснователно. В този смисъл е дори
цитираното от ответника Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. 192 от 2009г. на
ВКС, задължителна съдебна практика по чл 290 от ГПК, препращащо към т.14 на
ППВС. Видно от мотивите на така разгледаното решение в случая приложение намира
възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т.14 на ППВС
№7/77 год., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните
суброгационни искове, които застрахователят предявява възниква от друг спрямо
застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се
включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не
само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност,
погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от
настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното
обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от Г. фонд”. В
случая съвсем ясно е посочена разликата между началния момент на двата вида
давност, като цитираното от ответника решение подкрепя, а не противоречи на
позицията отразена в Решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. № 326/2010 на ВКС,
т.к., II т.о., че начален
момент на погасителната давност е от плащане на обезщетението, а не от
настъпване на вредата, т.е. двете решения следват една и съща задължителна за
настоящия съд практика, с която той следва да се съобрази. Относно възражението
на ответника, че не е уведомен от „Гаранционен фонд”, за регресното вземане,
видно от чл. 213 а от КЗ, това задължение е вменено само на лице с качество
„застраховател”, докато правоотношението по настоящето дело е между
„Гаранционен фонд” – физическо лице, т.е. разпоредбата е неприложима. Въпреки
това, ищецът е направил опит за уведомяване на ответника с регресна покана, твърдението
, че не е аргумент за неспазване на процедура. В случая за покана следва да се
счита исковата молба, а неполучаването на регресната покана няма практическо
значение по настоящето дело, т.к. в него липсва претенция за мораторна лихва.
Поради
изложеното, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства,
обуславящи основателността на иска, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца „Гаранционен фонд” сума в размер на 4229.59 лв.,
представляващи изплатено обезщетение за причинени вреди от ПТП от водач на
автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
При този изход на делото и съобразно
направеното искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК за заплащане на разноски, съдът
намира, че ответникът следва да заплати на „Гаранционен фонд” съдебни разноски
в размер на 169 лв., представляваща заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
288, ал. 12 от КЗ П.Б.Л. с ЕГН-**********,чрез
ос.представител М.К. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №2ь с представител Б.И.М.,
сума в размер на 4229.59 лв. общо,представляваща изплатено от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД обезщетение по щета № 110451/9.07.2009г.за сумата от
2339,90лв.на увредения ТПК Устрем-Тръстеник,както и за № 110471/22.07.2009 в
размер на 1889.69лв. на увредения Г.Й.Д. от гр.Свищов, за ПТП, осъществено на 30.06.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК П.Б.Л. с ЕГН-**********,чрез
ос.представител М.К. от ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №2 с представител Б.И.М.,
чрез адв. Б.К. от ПлАК, деловодни разноски в размер на 169 лв. .
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: