Присъда по дело №1877/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 7
Дата: 15 февруари 2023 г. (в сила от 3 март 2023 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20221720201877
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Перник, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
СъдебниИвайло Людм. Стоянов

заседатели:Силвия Д. Лозанова
при участието на секретаря Даниела Бл. И.
и прокурора Ц. Ив. Е.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Наказателно дело от общ
характер № 20221720201877 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. Х. Я. - р***, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2022 г. в гр. Перник, ул.“Георги Мамарчев“ от
апартамент в блок без идентификационен номер в съучастие, като
съизвършител с Д. Ж. Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот (разбиване на врата на тераса) и чрез използване на
техническо средство (лост) е отнел чужди движими вещи (желязна врата и
агрегат) на обща стойност 410,00 лв. от владението на В. М. В. и А. А. В., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по — малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК /с влязло в сила
на 25.09.2020г. Протоколно определение по НОХД № 01350/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Перник е определено и наложено общо най - тежко
наказание „лишаване от свобода " за срок от 1 година и 4 месеца при
1
първоначален „строг" режим на изтърпяване/ и след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
от НК /с влязло в сила на 25.09.2020г. Протоколно определение по ЧНД №
01350/2019 г. по описа на Районен съд гр. Перник е определено и наложено
общо най - тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 4
месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; със споразумение №
144/13.03.2018 г. по НОХД № 232/2018 г. по описа на Районен съд гр. Перник
е определено и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11
месеца, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, в последствие приведено в изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 от НК с Протоколно определение по НОХД № 83/2019
г. по описа на Районен съд гр. Перник/ поради което и на основание чл.196
ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал. 1 т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29
ал. 1, б.“а” и б.“б“, вр. чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години.
На осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. Ж. Д. - ***, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 03.05.2022 г. в гр. Перник, ул.“Георги Мамарчев“ от
апартамент в блок без идентификационен номер в съучастие, като
съизвършител с М. Х. Я., чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот (разбиване на врата на тераса) и чрез използване на
техническо средство (лост) е отнел чужди движими вещи /желязна врата и
агрегат/ на обща стойност 410,00 лв., от владението на В. М. В. и А. А. В., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява немаловажен случай и е извършено повторно - след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /с влязла в сила
на 29.10.2020 г. Присъда по НОХД № 984/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Перник/, поради което на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, вр. с чл.194,
ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.28 ал.1 от НК, вр. чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 /осем/
месеца.
2
На осн.66 ал.1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,считано от датата
на влизане в сила на настоящата присъда.
ОСЪЖДА подсъдимите М. Х. Я. и Д. Ж. Д. - със снети по делото
самоличности, да заплатя по сметка на ОД на МВР Перник направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на по 32,84 лв. /тридесет
и два лева и 84 ст./
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 7 от 15.02.2023г. по НОХД № 01877 по описа
за 2022г. на Районен съд П.:
С обвинителен акт, изготвен във връзка с досъдебно производство №
203/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР П., Районна прокуратура П.
е повдигнала обвинение както следва:
1. на подсъдимия М. Х. Я. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.
195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.„а” и б.
„б” от НК, тъй като на 03.05.2022г. в гр. П., ул. „Георги Мамарчев”, от
апартамент в блок без идентификационен номер, в съучастие като
съизвършител с Д. Ж. Д. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот (разбиване на врата на тераса) и чрез използване на
техническо средство (лост) е отнел чужди движими вещи (желязна врата и
агрегат) на обща стойност 410.00 лв от владението на В. М. В. и А. А. В., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК (с влязло в
сила на 25.09.2020г. протоколно определение по ЧНД № 01350/2019г. по
описа на Районен съд П. е определено и наложено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване) и след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
от НК (с влязло в сила на 25.09.2020г. протоколно определение по ЧНД №
01350/2019г. по описа на Районен съд П. е определено и наложено общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване; със Споразумение
№ 144/13.03.2018г. по НОХД № 232/2018г. по описа на Районен съд П. е
определено и наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11
месеца, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, впоследствие приведено в
изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с протоколно определение по
НОХД № 83/2019г. по описа на Районен съд-П.);
2. на подсъдимия Д. Ж. Д. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и
т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 28, ал.1 от НК, тъй като на
03.05.2022г. в гр. П., ул. „Георги Мамарчев”, от апартамент в блок без
идентификационен номер, в съучастие като съизвършител с М. Х. Я. чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (разбиване на
врата на тераса) и чрез използване на техническо средство (лост) е отнел
чужди движими вещи (желязна врата и агрегат) на обща стойност 410.00 лв
от владението на В. М. В. и А. А. В., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен
случай и е извършено повторно – след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление (с влязла в сила на 29.10.2020г.
1
присъда по НОХД № 984/2020г. по описа на Районен съд П.).
Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура
на чл.371, т.2 от НПК, след като двамата подсъдими са признали фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се
събират от съда доказателства за тяхната проверка.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения, като счита, че от събрания доказателствен материал се налага
несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за което им е
повдигнато обвинение. Пледира съдът да ги признае за виновни, като наложи
на М. Я. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг режим”, а на Д. Д. –
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде
отложено за изпълнение за срок от три години в хипотезата на чл. 66 от НК.
Подсъдимите М. Х. Я. и Д. Ж. Д. признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тях. В последната си дума изразяват съжаление за
извършеното.
Според защитника на подсъдимия М. Я. – адв. К. К. от ПАК, за
извършеното от дееца престъпление следва да бъде наложено наказание, след
като определеното такова се редуцира с една трета съгласно чл. 58а, ал.1 от
НК.
Защитникът на подсъдимия Д. Д. – адв. С. А. от ПАК, предлага на
дееца да бъде определено наказание лишаване от свобода към минимално
предвидената граница, което след редуцирането му с една трета, да бъде
отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три
години.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. Х. Я. е роден на ********г. в гр.К.. Живее в гр. П..
Неграмотен е и не упражнява трудова дейност. Осъждан е многократно, като
преобладаваща част от престъпната му деятелност обхваща престъпления
против собствеността – кражби.
С определение по ЧНД № 01350/2019г. по описа на Районен съд П.,
влязло в сила на 25.09.2020г., постановено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от
НПК, е било извършено групиране на наказанията по влезлите в сила съдебни
актове по НОХД № 83/2019г. и по НОХД № 785/2019г.и двете по описа на
Районен съд П., като на Я. е било определено да изтърпи ефективно най-
тежкото от тях - това от една година и четири месеца лишаване при
първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Със Споразумение № 144 от 13.03.2018г. по НОХД № 232/2018г. по
2
описа на Районен съд П. е определено и наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 11 месеца, като изпълнението на наказанието е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и
впоследствие приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с
протоколно определение по НОХД № 83/2019г. по описа на Районен съд.
М. Я. изтърпял горепосочените ефективни наказания лишаване от
свобода на 02.11.2020г., като в петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК
извършил долуописаното деяние.
Подсъдимият Д. Ж. Д. е роден на ********г. в гр.К.. Живее в гр. П..
Неграмотен е и е безработен.
С Присъда № 260010 от 13.10.2020г. по НОХД № 984/2020г. по описа
на Районен съд П., влязла в сила на 29.10.2020г. за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1-во, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3
от НК при условията на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.2, „б” от НК е осъден
на наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация
по настоящ адрес” с продължителност от седем месеца, с периодичност на
изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” с продължителност от седем месеца. В петгодишния
срок по чл. 30, ал.1 от НК от датата на неговото изтърпяване – на
17.06.2021г., Д. извършил долуописаното деяние.
Свидетелите В. М. В. и А. А. В. притежават апартамент, без
идентификационен номер, в недостроен блок, находящ се в гр. П., ул.
„Георги Мамарчев”, в който съхранявали свои вещи, сред които и агрегат за
хладилна камера. Тъй като имота се намирал на първия етаж на сградата,
пострадалите били монтирали метална врата за терасата.
На 03.05.2022г. подсъдимите М. Х. Я. и Д. Ж. Д., които са братовчеди
и общуват помежду си, решили да си осигурят парични средства, като
откраднат вещи от необитаемия апартамент на В. В. и А. В., които да
предадат в изкупвателен пункт. Двамата се покатерили на терасата, където с
помощта на лост разбили желязната врата. Успели да я освободят от
арматурното желязо, към което била прикрепена към стената и я изхвърлили
през терасата. В апартамента намерили нов агрегат за хладилна камера, който
взели със себе си при напускането на имота на пострадалите. Същият заедно
с металната врата занесли до блок, в който живеел св. И.М. А.. Помолили го с
неговия автомобил да прекара вещите до изкупвателен пункт, за да ги
предадат, за което той се съгласил. Двамата подсъдими натоварили вещите в
автомобила, след което Я. потеглил заедно със св. А. към пункт, намиращ се
на ул. „Юрий Гагарин” в гр. П., който се стопанисвал от „РИОС 10” ЕООД. Я.
разтоварили желязната врата и агрегата и ги предал на св. Д.М.И. -
технически организатор във фирмата. След измерване на вещите, последният
съставил покупко-изплащателна сметка № 00627 и изплатил на Я. 260.00
лева. Част от сумата, Я. дал на св. А. за извършения превоз, а друга част, по-
късно предал на подсъдимия Д. Д..
3
Вещото лице по назначената и изготвена в хода на разследването
оценителна експертиза е оценило инкриминираните вещи на обща стойност
410.00 лева, включваща 230.00 лева за желязната врата и 180.00 лева за
агрегата за хладилна камера.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от дадените в хода на досъдебното производство
показания на свидетелите В. М. В., А. А. В., А.К.В., И.М. А. и Д.М.И., които
съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се, от
заключението на приложената по досъдебното производство оценителна
експертизи, доколкото същата е изготвена от компетентно лице, което е дало
пълни, ясни и обосновани отговори на поставените му въпроси.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото като допустими и относими доказателствени източници те също
допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото, а
именно: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него
фотоалбум, който доказва разбиването на вратата на терасата на имота на
пострадалите, протокол за доброволно предаване, с който е приобщена
покупко-изплащателна сметка № 00627 от 03.05.2022г., издадена на
подсъдимия М. Я. от „РИОС 10” ЕООД при предаването на инкриминираните
вещи в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали и
справките за съдимост на двамата подсъдими, в които са вписани
осъжданията им.
Установените факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимите
М. Х. Я. и Д. Ж. Д. в съдебно заседание на 15.03.2023г., одобрено от съда по
реда на чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага извода, че:
1. подсъдимия М. Х. Я. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК, тъй като на
03.05.2022г. в гр. П., ул. „Георги Мамарчев”, от апартамент в блок без
идентификационен номер, в съучастие като съизвършител с Д. Ж. Д. чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (разбиване на
врата на тераса) и чрез използване на техническо средство (лост) е отнел
чужди движими вещи (желязна врата и агрегат) на обща стойност 410.00 лв
от владението на В. М. В. и А. А. В., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което
не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК (с влязло в сила на 25.09.2020г.
протоколно определение по ЧНД № 01350/2019г. по описа на Районен съд П.
4
е определено и наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”
за срок от една година и четири месеца при първоначален „строг” режим на
изтърпяване) и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК (с влязло в сила
на 25.09.2020г. протоколно определение по ЧНД № 01350/2019г. по описа на
Районен съд П. е определено и наложено общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при
първоначален „строг” режим на изтърпяване; със Споразумение №
144/13.03.2018г. по НОХД № 232/2018г. по описа на Районен съд П. е
определено и наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11
месеца, като изпълнението на наказанието е било отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, в последствие приведено в
изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с протоколно определение по
НОХД № 83/2019г. по описа на Районен съд-П.);
2. подсъдимия Д. Ж. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл. 28, ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2022г. в гр. П., ул. „Георги
Мамарчев”, от апартамент в блок без идентификационен номер, в съучастие
като съизвършител с М. Х. Я. чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот (разбиване на врата на тераса) и чрез използване на
техническо средство (лост) е отнел чужди движими вещи (желязна врата и
агрегат) на обща стойност 410.00 лв от владението на В. М. В. и А. А. В., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява немаловажен случай и е извършено повторно – след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (с влязла в сила
на 29.10.2020г. присъда по НОХД № 984/2020г. по описа на Районен съд П.).
От обективна страна деянието е извършено чрез активни действия от
страна на двамата подсъдими, които са прекъснали съществуващата върху
инкриминираните вещи фактическа власт на правоимащите лица и са
установили своя трайна такава, с намерение противозаконното им своене за
лични нужди. В осъществяване на престъпната деятелност Я. и Д. са
участвали в съучастие – във формата на съизвършителство. Действията на
всеки един от тях са били елемент от комплексна дейност по отнемането на
вещите.
Подсъдимите, за да си осигурят достъп до помещенията, са разрушили
преграда, здраво направена за защита на имот – разбили са врата на терасата
на апартамента, с което са реализирали квалифициращия признак по чл. 195,
ал.1, т.3 от НК.
Квалификацията по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2-ро от НК се обуславя от
факта, че Я. и Д. са използвали техническо средство (лост) за разбиване и
демонтиране на металната врата на терасата на апартамента, през която са
проникнали в имота.
5
Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия Я. е квалифицирано
като осъществено при условията на опасен рецидив. Видно от приложената
по делото справка за съдимост, с определение по ЧНД № 01350/2019г. по
описа на Районен съд П., влязло в сила на 25.09.2020г., постановено по реда
на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е било извършено групиране на наказанията по
влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 83/2019г. и по НОХД №
785/2019г.и двете по описа на Районен съд П., като на Я. е било определено да
изтърпи ефективно най-тежкото от тях - това от една година и четири месеца
лишаване при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Със
Споразумение № 144 от 13.03.2018г. по НОХД № 232/2018г. по описа на
Районен съд П. е определено и наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 11 месеца, като изпълнението на наказанието е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и впоследствие приведено
в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с протоколно определение по
НОХД № 83/2019г. по описа на Районен съд, т.е. налице са хипотезите на т.
„а” и т.„б” на чл. 29, ал.1 от НК. М. Я. изтърпял горепосочените ефективни
наказания лишаване от свобода на 02.11.2020г., като в петгодишния срок по
чл. 30, ал.1 от НК извършил процесното деяние.
Квалификацията на извършеното от Д. деяние по чл. 195, ал.1, т.7 от
НК се обуславя от факта, че деецът е извършил престъплението, след като е
бил осъден с Присъда № 260010 от 13.10.2020г. по НОХД № 984/2020г. по
описа на Районен съд П., влязла в сила на 29.10.2020г. за извършено от него
друго такова престъпление, а именно по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1-во, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като наложеното наказание „пробация” е
изтърпял на 17.06.2021г., т.е. не са изтекли изискуемите пет години по
смисъла на чл. 30 от НК, поради което процесната престъпна деятелност се
явява извършена в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК.
Същевременно случаят не е маловажен както с оглед стойността на
причинените вреди, така и с оглед личността на Д.. Процесната кражба не
може да се квалифицира по чл. 93, т.9 от НК, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства или незначителност на вредните
последици, които да водят до съществено занижена обществена опасност.
От субективна страна подсъдимите са извършили престъплението при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като са съзнавали общественоопасния
характер на същото, а именно, че с противоправните си действия прекъсват
владението върху чужди движими вещи и установяват своя фактическа власт
върху тях, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и
са искали това, действайки с намерение да своят предмета на деянието в свой
интерес.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание на подсъдимите и пренебрежителното им отношения към чуждата
собственост.
По вида и размера на наказанието:
6
Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура
на чл.371, т.2 от НПК, поради което и по силата на чл. 373, ал.2 от НПК съдът
следва да приложи по отношение на всеки един от подсъдимите разпоредбата
на чл. 58а от НК.
Настоящият състав определи размера на наказанието на подсъдимия
М. Я. за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195,
ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.„а” и б.„б” от
НК при условията на чл. 54 от НК към минималния, предвиден в закона
размер от три години лишаване от свобода, като прие, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – изразеното съжаление за
извършеното, липсата на данни за извършени други противообществени
прояви, предвид кредитираната по делото справка от Унифицираната система
на прокуратурата, младата му възраст и ниския размер на причинените щети –
значително под установения размер на минималната работна заплата за
страната към момента на извършване на престъплението. Съдействащото
поведение на подсъдимия в хода на съдебното производство, изразило се в
направеното самопризнание в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК съдът не
премира допълнително, тъй като това е обстоятелство, което налага
наказанието да бъде определено по по-благоприятния ред на чл. 58а, ал.1 от
НК. Отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, че към момента на
извършване на процесното деяние подсъдимият е осъждан за други
престъпления, извън тези определящи квалификацията опасен рецидив. При
това положение на основание чл. 58а, ал.1 от НК определеното наказание
съдът намали с една трета, поради което осъди М. Я. на наказание лишаване
от свобода за срок от две години. Така отмерения размер настоящият състав
счита за адекватен на извършената деятелност и за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не насочва към тяхна многобройност, нито се установи някое
от тях да е с изключителен характер, за да се приеме, че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради
което и не е налице необходимост от налагане на наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което съдебният състав счете, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК.
Подсъдимият следва да изтърпи така наложеното му наказание
лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим, с
оглед чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС, тъй като определеното наказание е за
умишлено престъпление, като същевременно не са изтекли повече от пет
години от изтърпяното предходно ефективно наказание лишаване от свобода,
наложено по ЧНД № 1350/2019г. по описа на Районен съд - П..
Не е налице изключението по чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като М. Я. е
със завишена обществена опасност, предвид трайно утвърдените престъпни
навици, поради което процесното престъпление не е негова инцидента проява.
7
Съдът определи размера на наказанието на подсъдимия Д. Д. за
извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 28, ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК към
минималния, предвиден в закона размер от една година лишаване от свобода,
като прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства –
изразеното съжаление за извършеното, липсата на данни за извършени други
противообществени прояви, предвид кредитираната по делото справка от
Унифицираната система на прокуратурата, неговата възраст, която е малко
над 18 години и ниския размер на причинените щети – значително под
установения размер на минималната работна заплата за страната към момента
на извършване на престъплението. Направеното самопризнание по чл. 371, т.
2 от НПК от подсъдимия съдът не третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, предвид диференцираната процедура на
съкратеното съдебно следствие, по която протече производството пред съда, в
какъвто смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.
№ 1/2008 г. на ВКС.
Предвид изложеното и на основание чл. 58а, ал.1 от НК определеното
наказание от една година лишаване от свобода, настоящият състав, намали с
една трета, поради което осъди Д. Д. на наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца. Така отмерения размер настоящият състав счита за
адекватен на извършената деятелност и за постигане целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК.
Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито едно от тях да е изключително по своя характер, за да се
изведе извод, че законовия минимум е несъразмерно тежко наказание, поради
което съдът не приложи хипотезата на чл. 55 от НК.
За наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца са налице формалните изисквания за приложение на
института на условното осъждане - същото е в допустимия от разпоредбата на
чл. 66, ал.1от НК размер, като деецът не е осъждан на наказание лишаване от
свобода. Същевременно давайки приоритет на личната превенция настоящият
състав прие, че за поправянето на подсъдимият не е необходимо той да бъде
изолиран от обществото в пенитенциарно заведение. В този смисъл
отлагането на изпълнението на определеното наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, в достатъчна степен ще упражни
своя възпитателен и възпиращ ефект по отношение на Д., наред с останалите
цели, визирани в чл.36 от НК. Затова и на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата.
По разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл.
189, ал.3 от НПК, съдът осъди двамата подсъдими да заплатят по сметка на
8
ОД на МВР П. сумата от по 32.84лв (тридесет и два лева и 84 ст.),
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
Същата е дължима във връзка е определено и изплатено възнаграждение на
вещото лице по изготвената оценителна експертиза, което е в размер на 65.68
лв.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на
присъдата.

Председател:
9
Съобщи за изтекли лични данни